Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260047
Дата: 18 ноември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Васил Венелинов Ставрев
Дело: 20204210200437
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

р  е  ш  е  н  и  е

гр. Габрово, 18.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ

 

при участието на секретаря Лидия Симеонова - Любенова и прокурора ..., като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ АНД № 437 по описа за 2020 година, и за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.С.П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0892-000278/30.03.2020 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 179, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП.

         В жалбата наказаното лице, а в съдебно заседание – неговият защитник - адв. И.В. от ГАК, молят за отмяна на атакувания санкционен акт поради неизвършване на соченото деяние и липса на яснота какво и кога точно е следвало да бъде осъществено според АНО.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Савчева, която с оглед показанията на актосъставителя намира вмененото нарушение и неговия автор в лицето на К.П. за категорично доказани, поради което моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от  Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно която съответният Началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР е оправомощен да издава наказателни постановения за установени нарушения по ЗДвП.

В хода на извършвана специализирана полицейска операция, на 18.02.2020 г. около 10:47 ч. полицейските служители А.А. и Н.К. *** лек автомобил „Форд Маверик” с рег. № ЕВ 54 09 АТ, управляван от жалбоподателя. При развилата се проверка двамата установили, че превозното средство е собственост на К.П. и е с изменена конструкция, изразяваща се в монтирана уредба, позволяваща работа на двигателя с вътрешно горене с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, което обстоятелство не било отбелязано в Свидетелството му за регистрация. Ето защо А.А. и Н.К. съставили на място против жалбоподателя АУАН серия GA, № 44467 за осъществено нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП, изразило се в незаявено изменение в конструкцията на превозното средство в срока по чл. 3, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Впоследствие е съставено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на К.П. на 29.04.2020 г., като последният на същата дата депозирал и настоящата жалба. С нея са представени Удостоверение за качество на монтираната бутилка за втечнен газ и Удостоверение от 07.01.2020 г. за техническа изправност на превозното средство.

Релевантните за процеса обстоятелства са установени по категоричен начин на база приложените писмени и гласни доказателства, като с оглед на това съдът констатира няколко процесуални нарушения, засегнали по непоправим начин АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление. АНО е вменил на К.П. нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с изменена конструкция - монтирана уредба, позволяваща работа на двигателя с вътрешно горене с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ, което обстоятелство не е заявено в съответното звено на „Пътна полиция” в срока по по чл. 3, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. В атакувания санкционен акт обаче въобще не е посочено какъв е този срок и в този смисъл липсва реквизит по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – дата на деянието, респ. момента, до който жалбоподателят е следвало да извърши определено действие и от кога той е изпаднал във виновно бездействие. Отделно от това в диспозитивната част на обжалваното Наказателно постановление е посочено, че на К.П. се налага санкция на основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП за това, че като собственик е допуснал движението по пътищата на пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение, т.е. тук АНО не вменява на дееца времево рамкирана пасивност. А по този начин за жалбоподателя въобще не става ясно какво точно виновно поведение се твърди да е осъществил от обективна страна – незаявяване на определено обстоятелство в даден срок или липса на активност за снабдяване с горецитираното разрешение, което е непреодолим порок, самостоятелно обуславящ отмяна на обжалваното Наказателно постановление. 

          Факт е също така и отсъствието на коректно и пълно посочване от страна на АНО на нарушената законова разпоредба. Текстът на чл. 146, ал.1 от ЗДвП е бланкетен и поради това не може да е самостоятелно основание за санкциониране. Същият освен това изрично препраща към Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Тя пък  чрез своя чл. 35 адресира дадено дължимо поведение вече към глава втора, раздел втори от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., но всички тези подзаконови разпоредби в качеството им на описателни елементи не са намерили място в цифровото изписване на деянието. А това е още един неотстраним недостатък по смисъла на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, мотивиращ съда да отмени изцяло атакувания санкционен акт.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 20-0892-000278/30.03.2020 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 179, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на К.С.П., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 146, ал.1 от ЗДвП.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: