Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 617 23.04.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1585 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл. 145 и сл. от АПК, и е образувано по
повод жалбата на Л.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №
20-0335-000115 от 03.07.2020 г., издадена от А.В.Врабчевна длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Руен, за налагане на принудителна
административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради нарушение
на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорват се констатациите на административния орган. Твърди се, че
жалбоподателят не е управлявал на посочената в заповедта дата трактор марка
„ЮМЗ 6Л“ с рег. № 05472 след употреба на амфетамин и метаамфетамин. Твърди се
също, че не е давана от жалбоподателя кръвна проба за химическа експертиза,
защото такава не му е искана. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваната
заповед.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0335-000115 от
03.07.2020 г., издадена от А.В.Врабчевна длъжност полицейски инспектор към
ОДМВР- Бургас, РУ- Руен, с която е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Като фактическо основание за
налагане на мярката се сочи извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП-
управление на четириколесно моторно превозно средство- трактор марка „ЮМЗ 6Л“ с рег. № 05472, след
употреба на наркотични вещества- амфетамин и метаамфетамин, установена с химическа
експертиза. Констатациите на административния орган са основани на данните,
съдържащи се съставените по случая докладни записки в приложения протокол-
експертна справка от началника на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА.
Жалбоподателят твърди, че на посочената от
административния орган дата не е управлявал моторното превозно средство по
пътища, отворени за обществено ползване, а същото е било спряно в нивата, където била извършена
проверката. За установяване на твърдените обстоятелства ангажира гласни
доказателства.
Според показанията на свидетеля Павлин Пенков, по
време на проверката тракторът не е бил в движение, а през целия ден е бил спрян
в нивата. Двамата с Р. поправяли прикачената към трактора пръскачка, след което
последният се качил в него, за да изпробва механизма. Свидетелят сочи, че до
нивата се стига по черен път, няма асфалтов път.
В показанията си пред съда свид. Е. Р. Драганов заявява, че по
време на проверката тракторът се намирал на около 20-30 метра от пътя, навътре
в нивата. Свидетелят сочи, че до нивата се е стига по черен път, минаващ покрай
жилищна сграда. Когато преминал с мотора си покрай трактора, поздравил Р. и
видял с него друго момче и униформен полицай, които разговаряли. Р. поправял
нещо по трактора.
В показанията си пред съда разпитаните по делото
свидетели Х.М.Х. и Н.З.Н. сочат, че са посетили с. Просеник по сигнал за
неправоспособен водач, който управлява МПС. Застанали до кръстовището,
образувано между улиците „Христо Ботев“ и „Пушкин“, в близост до ресторанта, и
изчакали. Двамата свидетели непосредствено възприели приближаващия се откъм с.
Руен трактор и свид. Н. няколкократно подал сигнал за спиране. Водачът на
трактора- жалбоподателят Р. възприел подадения сигнал и предприел маневра
вляво, след което спрял в близост до последната постройка на ул. „Христо
Ботев“, намираща се на № 39. Свидетелите са категорични, че тракторът е влязъл
в селото и се е движел по ул. „Христо Ботев“ в посока към вътрешността на
селото, като сочат, че улицата не е асфалтирана в цялост, но е в границите на
населеното място. Свид. Н. сочи също, че други хора не са присъствали на
мястото по време на проверката, освен приятелката на Р., която пристигнала след
полицейския екип.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № 20-0335-000115 от 03.07.2020 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 251з-209 от 18.01.2017
г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила. В проведеното
административно производство са събрани допустимите и относими доказателства, изяснени
са всички релевантни факти и е формиран обоснован извод за наличие на установените
в приложимата норма материалноправни предпоставки. Заповедта е надлежно
мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка се
основава на констатациите при извършената от служители на МВР проверка,
съдържащи се в както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите
документи, налични в преписката по издаването и́, в т.ч. в съставените по
случая докладни записки и акт за установяване на административно нарушение.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване- до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от осемнадесет месеца. В случая е налице втората от горните хипотези.
От данните по делото е видно, че на 12.06.2020 г.
около 18.30 часа в с. Просеник, по ул. „Христо Ботев“ до № 39 жалбоподателят е
управлявал четириколесно
моторно превозно средство- трактор марка „ЮМЗ 6Л“ с рег. № 05472, след употреба
на наркотични вещества- амфетамин и метаамфетамин, установена с химическа
експертиза. В този смисъл са констатациите в съставения АУАН бл. № 662810. С оглед предписаната от
чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване
на административно нарушение и доколкото съдържащите се в него констатации не
са опровергавани от събраните в съдебното производство доказателства, следва да
се приеме, че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено
от административния орган. Те се потвърждават и от показанията на свидетелите Х.М.Х.
и Н.З.Н., които съдът напълно кредитира като последователни, логични и в
кореспонденция помежду си и с останалите доказателствени източници, в т.ч. със
съставения акт за установяване на административно нарушение. Съдът не приема за
достоверни и убедителни показанията на свидетеля Павлин Пенков относно факта на
движение на превозното средство и относно мястото на извършване на проверката. С
оглед данните за приятелски взаимоотношения с жалбоподателя, показанията на същия
не могат да се възприемат безкритично и доколкото не съответстват на останалите
доказателства по делото, съдът не им дава вяра. Свид. Емил Драганов не е
присъствал на място и не е възприел събитията към момента на подаване на
сигнала за спиране на управлявания от жалбоподателя трактор, поради което и
неговите показания не съдържат сведения за правнорелевантни факти.
Следва да се отбележи, че видът на пътната настилка е
ирелевантен за определяне на пътя като такъв, отворен за обществено ползване по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, а и в случая няма данни за обозначаване по
реда на цитираната норма, че пътят не е отворен за обществено ползване. Без
съмнение същият се намира в границите на населеното място и преминава покрай
жилищната сграда с административен адрес: ул. „Христо Ботев“ № 39, където
жалбоподателят е спрян за проверка.
Констатациите на административния орган досежно извършената
химическа експертиза се оспорват от жалбоподателя Р., но не са ангажирани
каквито и да било доказателства в подкрепа на защитната му теза, поради което и
с оглед данните от приложения в преписката протокол- експертна справка,
изготвен от началника на Химикотоксикологична лаборатория при ВМА, за
присъствие на амфетамин и метаамфетамин в кръвта на Р., следва да се приеме, че
това обстоятелство е установено по изискуемия от процесуалния закон начин.
Налице са предпоставките на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната
административна мярка, поради което и доколкото не се установяват нарушения на
закона, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 20-0335-000115 от 03.07.2020 г., издадена от А.В.Врабчевна
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Руен, за налагане на
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: