Решение по адм. дело №1279/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца и е образувано по постъпила жалба подадена от К. П. гражданка на Украйна, с предоставена временна закрила № ********* изд. на 15.02.2023г. от ДАБ към МС чрез адв. Д. О. против Заповед № ЗСПД / Д-А/1872/13.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед с която АО е отказал отпускане на месечна помощ на дете с увреждане по реда на чл. 8д, ал.1 от ЗСПД, като издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и несъответстваща на целта на закона. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед и да укаже на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление-декларация.Претендира направените разноски. В представено писмено становище процесуалния представител поддържа жалбата и представя списък на разноските.

Ответника по жалбата, в представен писмен отговор оспорва жалбата и сочи, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.3, т.5 от Закона за семейните помощи за деца за получаване на помощи за деца като на нея детето и е предоставена временна закрила. Моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено на 09.06.2025г. Заявление – декларация аз отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД от К. П.., гражданка на Украйна с предоставена временна закрила видно от представената регистрационна карта, в качеството й на майка на роденото на 14.11.2014г. дете – П. Д. С.. Видно от представеното удостоверение за раждане детето П. Д. С. е родено на 14.11.2014г. в Украйна с издаден акт за раждане № 411 с родители: майка – П. К. В. и баща – Д. С. В.. Не се спори и се установява от представената регистрацонна карта на чужденец, че на К. П. е предоставена временна закрила до 04.03.2026г. и същата е с регистриран адрес в [населено място], общ.Несебър. Представено е Експертно решение № 91577 от зас. № 99 от 28.05.2025г. на ТЕЛК към „УМБАЛ – Бургас “АД [населено място] на детето Д. П. в което е отбелязано 100% ВСУ, с поставена диагноза - ГРР – детски аутизъм-тежка форма.

В приложение към заявлението на 16.04.2025г.г. длъжностно лице в отдел „Социално подпомагане“, отбелязало, че лицето няма право на месечна помощ и вписало мотив за отказ за отпускане на еднократна помощ, а именно “ не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД – детето не е бълг.гражданин и няма подписана спогодба в областта на семейното подпомагане между Р България и Р Украйна. Това становище било съгласувано с началник отдел „ Социална закрила“ на 13.06.2025г. и бил извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне или не на социална подкрепа видно от изготвения лист за извършен предварителен контрол.

Със Заповед № ЗСПД / Д-А/1872/13.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] и на основание чл.4, ал.1 от ППЗСПД на К. П. е отказано отпускане на месечна помощи на родители когато отглеждат дете с трайни увреждания. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл.3, т.3 от ЗСПД детето не е български гражданин и на основание чл.3, т.5 от ЗСДП членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Р България и Украйна за заплащане на семейни помощ за деца. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 24.06.2025г. и е обжалвана в определения в закона срок с жалба с вх. № 5315/07.05.2025г.

Временната закрила на лица напуснали Украйна е предоставена с Решение № № 144/10.03.2022г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Р България. На основание т.2 от това решение временна закрила се предоставя от 24.02.2022г. за срок от една година, като с последващия решения този срок е удължен и към настоящия момент временната закрила е удължена до 04.03.2026г. Видно от представения зав.препис от регистрационна карта на чужденец на К. П. е гражданка на Украйна, с първоначална регистрация на 02.04.2022г. с предоставена временна закрила и продължен срок до 04.03.2026г. и с настоящ адрес в [населено място].

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД във вр. с чл.10, ал.5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Д „СП“ или упълномощено от него лице и в тази връзка обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. Към заповедта са изложени ясни мотиви. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушение които да доведат до нейната незаконосъобразност.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл.146, т.4 и т.5 от АПК и административния орган неправилно е приел, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.

Разпоредбата на чл.8д ал.1 ЗСПД предвижда, че месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждан до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по късно от [възраст] възраст се предоставя на родителите /осиновители/ когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от догодите на семейството пи условие че детето живее постоянно в страната и не е настанена за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Няма спор, че жалбоподателката е майка на дете с трайно увреждане – 100%, нуждаещо се от чужда помощ.

Действително разпоредбата на чл. 3, т.5 от ЗСПД на която се позовава административния орган предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна. Не се спори, че между Р България и Украйна няма договор относно семейните помощи за деца. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила.

В чл. 3, ал.1 от ЗЧРБ обаче е регламентирано, че чужденците които пребивават в Р България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал.1 т.4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила каквато е предоставена на жалбоподателката имат право на социално подпомагане. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл.2, ал.6 във вр. с ал.3 от ЗСП. Семейните помощи са вид социални помощи - средства целта на които е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата полагащи грижи за тях. допълват или заместват собствените доходи и да задоволяват основни потребности. Месечната помощ за дете с трайно увреждане е форма на социално подпомагане и е израз на държавната политика в сферата на социалното подпомагане и цели подпомагана на семейството в отглеждането на дете с трайни увреждания.

Налага се извода, че е налице друг закон по смисъла на чл.3 т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица които имат българско гражданство. Тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство, то при това положение следва да се приеме, че са налице материално правните предпоставки за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл. 8д, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991г./ Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията и политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождения или друг статут на детето или на неговите родители и законни настойници. Съгласно § 2 от Конвенцията държавите страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето, такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица отговорни по закон за него и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, §1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в §3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

По изложените съображения, съдът намира че Заповед № ЗСПД / Д-А/1872/13.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с която е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д , ал.1 от ЗСПД,следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде варната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането за присъждане на адв. Д.О. за адвокатско възнаграждение се явява основателно, като то се претендира на основание чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА – оказване на безплатна адв.помощ и съдействие на материално затруднено лице. К. П. е представила декларация за семейно и материално и имотно състояние в която е декларирала, че няма доходи. Тъй като предмет на делото е отказ за отпускане на месечна помощ по чл.8б, ал.1 от ЗСПД, изхождайки от размера на помощта на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД / Д-А/1872/13.06.2025г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] с която на К. П. е отказано отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново произнасяне по подаденото от К. П. З. –декларация аз отпускане на месечна помощ за отглеждане не дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. Г. О., личен № ********** съд.адрес [населено място], [улица], вх. А, ет.1 ап. 1 сумата от 400 / четиристотин/ лева представляваща адв.възнаграждение.

Решението е окончателно.