Р Е Ш
Е Н И Е
№ 319 15.07.2022
г. град Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 661 по описа
за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба на С.А.Ч., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Стара Загора, допълнително уточнена с писмена молба, представена в
първото по делото заседание от назначения на ищеца процесуален представител, с
която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в условията
на обективно съединяване, са предявени два иска с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на
40 000 лева, за претърпени от С.Ч.
неимуществени вреди поради „умишленото му заразяване“ с COVID-19, дължащо се на бездействието
на ответника по отношение прилагане на установените в страната
противоепидемични мерки и липсата на здравен контрол в Затвора гр.Стара Загора,
и иск за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на лошите битови условия, в които е бил
поставен по време на изолацията му за периода 20.10.2021г. до 03.11.2021г.,
поради заболяване от COVID-19. Като
обстоятелства, обосноваващи твърдяната незаконосъобразна административна
дейност на ответника по първата искова претенция, се сочи неизпълнение на
нормативно установените задължения за осигуряване спазването на
противоепидемичните мерки /носенето на предпазна маска, спазване на дистанция
от 1.5 м. между лишените от свобода, периодична дезинфекция на помещенията/,
както и осъществяването на противоепидемичен контрол /липса на регулярно и
адекватно установяване на контактните лица на болни от коронавирус и съотв.
поставянето им под карантина/. Вторият иск за обезвреда се основава на
твърдения, че през за периода, през който ищецът е бил поставен в изолация заради
заболяването си от коронавирус, е бил принуден да съжителства с още 9 лица в
изключително тясно помещение, в което освен това не е имало тоалетна, мивка и
течаща вода, а карантинираните лица са били принудени да ползват кофа за
задоволяване на физиологичните си нужди;
нямало е възможност за добро проветрение, поради наличието на само един
малък прозорец; през по-голяма част от времето помещението е било заключено,
което е препятствало възможността да се търси медицинска помощ.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор, оспорва предявените искови
претенции като неоснователни. Поддържа, че от събраните по делото доказателства
не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на С.Ч. неимуществени вреди. Твърди, че във връзка с
обявеното в страната извънредно положение и с цел ограничаване
разпространението на COVID-19 в
местата за лишаване от свобода, в т.ч. и в Затвора –Стара Загора, своевременнно
са предприемани редица активни действия и мероприятия, вкл. и съвместно с РЗИ –
Стара Загора, като са се спазвали всички изисквания, въведени с
противоепидемичните мерки на територията на страната. Лишените от свобода са
били запознати с въведените профилактични мерки, процедури за почистване и
дезинфекция и „респираторен етикет“ на поведение, чрез отговорниците по групи,
ИСДВР, както и чрез поставяните печатни материали на информационните табла по
групите, а въведените ограничителни мерки за осъдените лица през определен
период от време е било с цел защита и опазване на техния живот и здраве. За
неоснователни счита и исковата претенция, съдържаща твърдения за неблагоприятни
условия, в които ищецът е бил поставен по време на заболяването си от COVID-19. Излага съображения, че
заразените лица са били поставяни в специално обособени за тази цел помещения,
като ищецът е бил преместен от групата, в която е разпределен, именно в такова
помещение. Въведените ограничителни мерки за лицата, диагностицирани със
заболяване от коронавирус, е било единствено с цел опазване на здравето и
ограничаване на заболяването в затвора. По изложените съображения е направено
искане за отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция е изцяло недоказана и предлага да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства за предприети
редица мерки от затворническата администрация за предотвратяване
разпространението на заболяването, за изолиране и лечение на заболелите лица,
се опровергава твърдението на ищеца, че заразяването му с COVID-19 се дължи на действие или бездействие
на служители на ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
По
делото няма спор, че ищецът пребивава в Затвора-Стара Загора за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“.
На
20.10.2021г. С.Ч. е бил прегледан в Медицински център при Затвора – Стара
Загора по повод на оплаквания от отпадналост, главоболие, повишена температура,
кашлица. Направен ме у бил бърз антигенен тест, който е отчел положителен
резултат за COVID-19.
Насочен е бил за рентгенография на бял дроб и PCR. При извършено тестване в УМБАЛ „Тракия“
тестът е отчел положителен резултат, а от образното изследване е установена
начална интерстициална пневмония. На 21.10.2021г. Ч. е бил настанен за лечение
в специално определено за целта помещение /изолатор/ в Затвора –Стара Загора.
Проведено му е лечение с широкоспектърен антибиотик и Бромхексин.
По
време на престоя си от 21.10.2021г. до 03.11.2021г. в специално обособеното
помещение за настаняване на болни с коронавирус, ищецът е ползвал общ санитарен
възел и баня, намиращи се извън сектора за изолация. Достъпът до течаща топла и
студена вода, както и ползването на тоалетните е бил осигурен 24 часа в
денонощието под контрола на дежурните служители от НОС. Помещението, в което Ч.
е бил настанен е с квадратура 24.70 кв.м., оборудвано с пет прозореца с размери
80см/150см, три от които отваряеми; климатик, осем броя легла, две маси за
хранене и осем стола. Броят на настанените лица в помещението за изолация е бил
различен, като по време на пребиваването на ищеца там са били настанени
още 6 /шест/ лишени от свобода. На
карантинираните лица е бил провеждан престой на открито, при желанието им да се
възползват от такъв. Осигуряван им е бил и достъп до затвора на магазина, чрез
възможсот след предварителна заявка да си закупят нужните им продукти.
Тези
обстоятелства са описани в приетата като доказателство справка изх.
№1077/04.03.2022г., изготвена от Началника на Затвора Стара Загора и медицинска
справка от 03.05.2022г., изготвена от Директора на Медицинския център към
Затвора-Стара Загора.
От
представените и приети като писмени доказателства по делото Заповед №
ЛС-04-102/ 26.02.2020г на зам.министъра на правосъдието, Разпореждания с Рег.№
№ 2335/ 06.03.2020г., 2616/ 13.03.2020г, 3013/ 03.2020г., 3251/ 31.03.2020г.,
4661/ 15.05.2020г., 4864/ 21.05.2020г., 10528/ 26.10.2020г., 10862/
03.11.2020г., 10863/ 03.11.2020г., 11003/ 29.10.2021г. и 11172/ 03.11.2021г.,
всички издадени от Главния директор на ГДИН, както и заповеди на Началника на
Затвора –Стара Загора с №№ Л-548/ 06.03.2020г., Л-2886/ 14.09.2020г., Л-3010/
28.09.2020г., Л-1255/ 31.03.2021г. и Л-4767/ 20.10.2021г., се установява, че
своевременно са били предприети необходимите действия в местата за лишаване от
свобода, в т.ч. и в затвора Стара Загора, относно организирането и прилагането
на профилактични и противоепидемични мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в местата за лишаване от свобода.
Определена е периодична организация /14-дневна/ върху здравословното състояние
на новопостъпващите лишени от свобода и/или задържани под стража; наблюдение на
служителите, пребивавали в други държави; временно преустановяване на
свижданията, в зависимост от конкретната епидемична обстановка; указани са
стандартни профилактични мерки, които да се спазват от служителите и от
лишените от свобода – поддържане на лична хигиена; често миене на ръцете;
спазване на т.нар.“респираторен етикет“ – закриване на устата и носа при кихане
и кашляне, като се използват еднократни хартиени кърпи за нос; употреба на
маски за лице от грипоподобни пациенти; всекидневно почистване на жилищните и
работните помещения, често проветряване на въздуха във всички помещения и др.
Изрично в цитираните документи се сочи, че предприетите мерки са в съответствие
с дадените препоръки от Националния оперативен щаб за коронавируса.
Със
Заповед № Л-602/ 13.03.2020г. на Началника на Затвора –Стара Загора е създаден кризисен щаб в затвора, който да
следи стриктно за изпълнение на въведените мероприятия съгласно Заповед №
Л-548/ 06.03.2020г. на началника на затвора, както и да следи за осигуряването
на необходимите дезинфектанти, защитни средства и технически пособия.
Доказателства, че този кризисен щаб действително е осъществявал възложените му
задачи се съдържат в представените по делото протоколи от проведени заседания
на щаба в периода 23.09.2020г. – 27.10.2021г /л.101 – 105 по делото/. Видно от
съдържанието им, е приеман регулярен доклад за заболеваемостта от коронавирус
на територията на затвора Стара Загора и е правен преглед на въведените
противоепидемични мерки. Посочено е, че всички дейности и мероприятия, се
извършват съгласно предписанията на РЗИ Стара Загора с изх.№ НЗБ-187/
14.09.2020г. /представени по делото на л.130/, като в тази връзка е била
създадена следната организация: преустановени са свижданията на лишените от
свобода от корпуса на затвора с техните близки, като същите са се провеждали по
Skype връзка
по определен график; преустановени са всички общогрупови и специализирани
дейности с лишените от свобода; всички новопостъпили лишени от свобода се
настанявали за срок от 14 дни в предприемно отделение; преустановено е
извеждането на л.св. от корпуса към затворническите общежития; учебните занятия
са се провеждали под дистанционна форма на обучение; въведена е нова
организация за хранене, като са определени отделни сервитьори, които да
разнасят храната единствено на карантинираните л.св.; лишените от свобода,
които имат контакт с храна и хранителни продукти задължително следва да носят
ръкавици и др./.
По
делото са представени и надлежно заверени копия-извлечения от договор № 3811/
15.04.2020г. и договор № 3841/ 116.04.2020г. за възлагане на обществената
поръчка с предмет „Доставка на почистващи препарати и сапуни“, сключени между
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „ТОП ЕЛЕНА“ ООД, като при
извършена от съда справка в публичния Регистър на обществените поръчки към АОП,
се установи, че същите са сключени за срок от две години и доставката на хигиенизиращи продукти е
предназначена за нуждите на ГДИН и териториалните й служби. Приложени като
писмени доказателства по делото са и заповеди на началника на Затвора-Стара
Загора за допълнително отпуснати и разпределени в корпуса, на л.св. по групи,
съгласно списъци, миещи препарати и дезинфектанти, както и защитни маски за
лице /л.114-122 по делото/.
По искане на ищеца е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Р.М.С.
и Г.И.И.. Свидетелят С. заявява, че от 19.10. до 01.11.2021г. е бил болен от
Ковид-19 и е бил настанен в изолационно помещение, но не помни с колко лица е
бил изолиран. Категоричен е, че маски в затвора се носят, както от лишените от
свобода, така и от служителите, а по време на хранене се спазвало разстояние. В
групата имало информационно табло, на което са били поставени информационни
листи и заповед на началника на затвора за спазване на противоепидемичните
мерки.
В показанията си св.И. заявява, че е бил изолиран в първа
килия, а С. е бил изолиран във втора килия. Знае, че са били общо три помещения
за изолиране на болните от коронавирус, като в първото са се намирали най-малко
лишени от свобода, а в другите две – по 10-12 човека. Сочи, че помещението, в
което е бил изолиран, се е държало постоянно заключено, като са ги извеждали по
1 час за престой на открито. Тоалетна се е ползвала след разрешение, а достъп
до течаща вода са имали при извеждане за обяд и вечеря. Помещението, което е
било обособено за „изолатор“ не е било килия, а се е ползвало за учебни
практики. Относно ползването на маски в затвора заявява, че се контролирало да
се носят. Знае, че има отговорник по хигиената в групата, който „да дава
команди“ на другите лишени от свобода да чистят коридорите и общите помещения.
На този отговорник се давали препарати за почистване, но той не давал на никой.
Сочи, че след като лишен от свобода напусне затвора по някаква причина, при
връщането му се поставял под карантина. На лишените от свобода е било предложено
да се ваксинират, като не знае дали ищецът си е поставил ваксина. Съдът не
кредитира показанията на този свидетел относно битовите и санитарно-хигиенните
условия в помещението, в което е пребивавал ищеца по време на наложената му
изолация, тъй като св.И. е бил настанен в друго помещение и няма преки
впечатления. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че свидетелят Г.И., както сам заяви, води дело със сходен
предмет като настоящото, поради което
оценката му по спорните въпроси по делото донякъде е повлияна и от качеството
му на ищцова страна в производство по чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявените искове са допустими като насочени
срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС и от лице с правен интерес.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът приема, че предявените на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искове, са неоснователни, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на
посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или
на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК.
По
отношение на предявения от С.А.Ч. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв.:
В
случая се претендират неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразните
бездействия на ГД "Изпълнение на наказанията" и на длъжностни лица от
нея, по прилагане на установените в страната противоепидемични мерки и липсата на
здравен контрол в Затвора – Стара Загора. Конкретните оплаквания се свеждат до
липса на адекватен контрол на заболелите лица и установяването на контактните
им лица с оглед карантиниране на последните; не спазване на изискуемата
дистанция от 1.5м между лишените от свобода; не осъществяване на периодична дезинфекция на лицата и
помещенията.
Нормативно установеното задължение на
администрацията на местата за лишаване от свобода, е
създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените
от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с
чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на административното задължение се свързва от
една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания.
При
анализа на събраните по делото доказателства не се установяват твърдените от
ищеца незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, довели до
соченото „умишлено“ заразяване на С.Ч. с COVID-19. Представените от ответника
писмени доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин, че в Затвора
гр.Стара Загора са били взети своевременни, адекватни и достатъчно по обем
превантивни мерки за ограничаване разпространението на заболяването. Със
заповед на Началника на Затвора – Стара Загора е създаден Кризисен щаб, който
на свои заседания регулярно е обобщавал здравната ситуация в затвора и в съответствие
с епидемиологичната обстановка е давал предложения за въвеждане на допълнителни
рестриктивни мерки. Предприетите действия, ограничаващи събирането на много
лишени от свобода на едно място, чрез преустановяване на общогруповите и
специализираните дейности с л.св., храненето в затворническата столова,
присъствените учебни занимания и провеждане на свиждания, са такива, свързани с
превенция на заразата. Лишените от свобода в Затвора – Стара Загора са били
запознати с утвърдените стандартни профилактични мерки, които следва да спазват
– поддържане на лична хигиена, често миене на ръцете, спазване на дистанция и
„респираторен етикет“, чрез залепване на информационни брошури на
информационните табла и достъпни до всички, което обстоятелство се потвърждава
от св.Р.М.С.. От показанията на същия
този свидетел се опровергава и твърдението на ищеца за не носене на защитни
маски и неспазване на физическа дистанция от 1.5м. между лишените от свобода.
Всъщност изпълнението на последното изискване е лична отговорност на самия
лишен от свобода, като в случая от затворническата администрация са били предприети
мерки за осигуряването на такава /напр. преустановяване храненето в столовата/.
Оборени от събраните по делото доказателства са и твърденията на ищеца за липса
на извършвана дезинфекция на спалните помещения, тъй като видно от Заповед №
Л-2886/ 14.09.2020г. и Заповед № л-4767/ 20.10.2021г. на началника на затвора
Стара Загора периодично е разпореждано
извършването на крайна дезинфекция на всички помещения в корпуса на
затвора, а от Заповеди №№ 697/ 20.10.2021г., 718/ 01.11.2021г., 746/
10.11.2021г. се установява отпускане на допълнителни хигиенни препарати по
групи, като самото почистване на
спалните помещения е задължение на лишени от свобода.
Въпреки
предоставената възможност, ищецът не ангажира каквито и да е било надлежни
доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за
незаконосъобразни бездействия на специализираните органи по изпълнение на
наказанията досежно спазването на противоепидемичните мерки в затвора Стара
Загора, опровергаващи представената по делото информация по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. С оглед на което и
съобразявайки спецификата на конкретния вирус /COVID-19/ и по-конкретно неговата бързо и лесно
разпространяване, както
и обстоятелството, че при някои лица заболяването протича асимптомно и е
невъзможно същите да бъдат изолирани с цел ограничаване на заразата, съдът
приема че не са установени и доказани твърдените от ищеца обстоятелства, които
да водят до извод, че заболяването на С.Ч. от
COVID-19 са
дължи на занижен противоепидемичен контрол в Затвора – Стара Загора.
Поради
недоказаност на твърдяното увреждащо бездействие на служители на ответната
дирекция, следва извод за липса на един от елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, съответно искът, предявен на това основание е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на втория предявен иск за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени от С.Ч.
неимуществени вреди за времето, през което е бил изолиран поради заболяване от COVID-19 /от 21.10.2021г. до 03.11.2021г./:
Исковата претенции за обезвреда се свързва с твърдени
за претърпени неимуществени вреди следствие от неблагоприятните условия при
които ищецът е бил поставен по време на наложената му изолация поради
заболяване от COVID-19, а
именно: пренаселеност на помещението, в което е бил изолиран; липса на
санитарен възел и течаща вода в помещението; липса на възможност за добро
проветрение; ограничаване на достъпа до медицинска помощ, поради заключване на
помещението, в което е бил настанен.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за
един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43, ал.2
от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните
битови условия, при които С.Ч. е бил поставен за период от 13 дни по време на
наложена изолация заради заболяване, могат да бъдат определени като такива,
нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС.
От представената по делото справка изх№ 1466/ 23.03.2022г.
на Началника на Затвора – Стара Загора се установява, че ищецът С.Ч., след
даден положителен тест за COVID-19, е
бил настанен в специално обособен в Затвора – Стара Загора сектор за изолация,
за времето от 21.10.2021г. до 03.11.2021г. Помещението, в което ищецът е
пребивавал в този период е с площ от 24.70 кв.м., като в него са били настанени
още шестима лишени от свобода. Не се доказа твърдението на А.Ч., че е
пребивавал с още девет лица, тъй като от свидетелските
показания на л.св.Г.И., който е бил изолиран в друго помещение, не могат да се
направят категорични и несъмнени изводи за пренаселеност на помещението, в
което е бил ищеца. Освен
това дори и настанените заедно с Ч. лица да са били повече от сочените в
справката на началника на Затвора-Стара Загора, каквито доказателства обаче не
се събраха по делото, ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятно положение от
останалите граждани на РБългария, лекувани в болнични заведения, тъй като е
общоизвестен факта за големия брой заболели и хоспитализирани лица, и недостига
на леглова база в ЛЗ през процесния период.
Действително установи се по делото, че в помещението за
изолация не е имало санитарен възел и течаща вода, но на л.св.Ч. е била
осигурена възможност да ползва общия санитарен възел и баня 24 часа в
денонощието под контрола на дежурните служители от НОС /видно от посочената
справка/. Ищецът не ангажира доказателства такъв достъп да му е бил отказван,
поради което да е бил принудено да се въздържа от удовлетворяване на
физиологичните си потребности или да ползва кофа за това. Опровергава се от
писмените доказателства по делото и оплакването за невъзможност за естествено
проветряване на помещението, доколкото в него е имало 5 прозореца с размер
80см/150см, три от които отваряеми. За недоказани съдът намира и твърденията на
ищеца за възпрепятстван достъп до медицинска помощ. От представената по делото
медицинска справка, ведно с ИЗ № 14 /л.43-49 по делото/ се установява, че на л.св.Ч. са били
приложени своевременни и адекватни медицински грижи /диагностика и лечение/,
способствали за благоприятен изход от заболяването.
С оглед на изложеното съдът приема че не са установени и
доказани твърдените от ищеца обстоятелства, които да водят до извод за
създадено за С.Ч. неудобство със степен и интензитет, което може да бъде
квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Дори и в случая
ищецът да е търпял известни ограничения, надхвърлящи обичайните, свързани с
изпълнението на наказанието /напр. заключване на помещението за изолация/,
същите са били свързани с въведените
рестриктивни мерки за ограничаване разпространението на вируса. В тази връзка
следва да се отбележи, че при създалата се в страната извънредна ситуация в
резултат на епидемията от заболяването, причинено от коронавирус,
необходимостта от въвеждането на необходимите противоепидемични мерки в местата
за лишаване от свобода и по-конкретно обособяването на зони за изолация на
болните от COVID-19 и
техни контактни лица, с оглед ограничения капацитет на материалната база, несъмнено
е довело до известни отклонения от установените нормативни стандарти относно
битовите условия в МЛС, от гл.т. на изискванията за минимална жилищна площ и
достъп до санитарен възел и течаща вода в помещението. Тези ограничения обаче,
освен че са с краткосрочен характер /само за периода на изолация, респ.
карантина/, са обусловени от обективни и извънредни обстоятелства, и имат за
цел опазване на човешкия живот и здраве. Ето защо не може да се приеме, че в случая е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Липсата на кумулативно изискуемите се елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, налага извод за неоснователност на предявената от С.Ч.
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени
вреди, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.Ч., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Стара Загора, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, иск с правно
основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на
40 000лв. за претърпени от С.Ч.
неимуществени вреди поради „умишленото му заразяване“ с COVID-19, дължащо се на бездействието
на ответника по отношение прилагане на установените в страната
противоепидемични мерки и липсата на здравен контрол в Затвора гр.Стара Загора,
като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.А.Ч., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди,
претърпени от С.Ч. в резултат на лошите битови условия, в които е бил поставен
по време на изолацията му за периода 20.10.2021г. до 03.11.2021г., поради
заболяване от COVID-19, като
недоказан и неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: