№ 265
гр. Бургас, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120200672 по описа за 2025 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-4058-001247/24.01.2025 година на Началник сектор
в ОДМВР - Бургас, С-р Специализирани полицейски сили Бургас, с което на В. Я. И. ЕГН
********** за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв., както и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата са изложени бланкетни оплаквания, рефериращи към издаване на НП в противоречие на
материалния закон, процесуалните правила,необоснованост и неправилност. Направено е искане за
отмяна като незаконосъобразно на наказателното постановление.
В съдебно заседание, процесуалните представители на жалбоподателя адвокат Г. К. и адв.Г. С.
допълват и доразвиват аргументите в жалбата, извършвайки селективен анализ на гласните
доказателствени средства,приобщени в стадия на съдебното следствие и молят съдът да отмени
атакуваното Наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и
съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на
въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима. НП е връчено на 11.02.2025 г.,а жалбата е
депозирана на 24.02.2025г. Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На жалбоподателя В. Я. И. бил съставен АУАН сер.GA№3391251/30.12.2024 г. за това,че на
30.12.2024 г. около 18, 20 ч. в гр.Бургас, по бул. „Янко Комитов“ №6 с посока на движение към
подземен паркинг на МОЛ Галерия водачът на л. а. „БМВ“, с рег. №А*********** КК, подава
силно газ на автомобила, форсира мотора, след което МПС губи сцепление на задните гуми и
същите се плъзгат по пътната настилка. С действията си водачът създава опасност за останалите
участници в движението.
При описаните фактически констатации нарушението било квалифицирано по чл.104б,т.2
1
ЗДвП,като е словно изписан и нормативния бланкет, индивидуализиращ изпълнителното деяние на
нарушението,а именно,че водачът на МПС използва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пренесена при цялостно словесно единство в
атакуваното НП и при идентичност на правната квалификация на нарушението- чл.104б,т.2 ЗДвП, е
приложен съответстващият санкционен състав на чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, анализирани поотделно и ценени в корелация помежду
си, както и от показанията на актосъставителя В.С. и св.М.У., разпитани в качеството на свидетели,
чиято непредубеденост и обективност предвид длъжностното им качество е извън съмнение.
С оглед нивото на устойчивост , информативност и изчерпателност, съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания в качеството на очевидец свидетел К. Х. и подробните,потвърждаващи
изложеното от него опосредствано формирани възприятия на актосъставителя К. М., изграждащи
стройна последователност от факти. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като
вътрешно последователни, лишени от противоречия и изграждащи автентична система от факти,
спомагаща разкриване на обективната истина относно картината на инкриминираното нарушение.
От показанията на свидетеля очевидец К. Х. се установява,че на дата 30.12.2024 г. по повод
антитерористичен обход пеша, между „Кауфланд“, „Практикер“, „Айко“ и МОЛ „Галерия“ и при
завръщане от магазин „Практикер“ посока МОЛ „Галерия“, свидетелят възприел пряко, точно на
пешеходната пътека, навлизане на управлявания от водача Вл.И. автомобил с висока скорост и
въртене на гуми, което състояние – необичаен начин на движение продължил „дълго време“
според възприятията на св.Х.. Според свидетеля Х. пространственият отсег на това изведено от
сцепление необичайно движение на автомобила според визуалните му наблюдения обхващало- от
мястото или момента, в който автомобилът навлязъл в завоя посока МОЛ „Галерия“ до след
пешеходната пътека,което е около 50 м. Свидетелят Кр.Х. е със запазени възприятия относно
събитието и обстоятелствата,при които е осъществено деянието,които възприятия са подробни и
описателни. Неговите възприятия са били потвърдени от собствения му визуален опит,поради
което съдът се доверява на тях изцяло,за да приеме,че административно-обвинителната теза,
основана на тези показания,не е голословна и недоказана, а напротив. Свидетелят искрено и
непредубедено описва зрителния си контакт към управлявания от водача Вл.И. автомобил, чието
извадено от контрол движение свидетелят оприличава на „дрифт“, разсъждавайки в тази връзка,че
загубата на сцепление на задни гуми и бързото шофиране е било не мимолетен акт, дължащ се на
инцидентно стечение на фактори, а целева действена тенденция в поведението на жалбоподателя,
защото въртенето на гуми продължило и след навлизане в завоя и малко след пешеходната пътека .
Тази форма, на несвойствено за общественото предназначение на пътя управление на МПС
предизвикала негодувание и възмущение на широк кръг граждани според спомена на свидетеля
Кр.Х.. Действително съдът оценява,че с времето /около 3 месеца и половина след деянието/в
спомена на другия разпитан свидетел –очевидец Т. Г. са настъпили съдържателни непълноти, т.к.
при разпита му в о.с.з. свидетелят успя да отличи единствено спомен за бързо шофиране и
преминаване от жалбоподателя през пешеходна пътека с несъобразена скорост. Непълнотите в
показанията на св.Т. Г. са вторично възникнали в процеса на изминалото време и с оглед
динамичната ангажираност на свидетеля в мащабите на контролната дейност, водеща до смесване
на факти от сходни случаи.Тези именно фактори,свързани с динамичната професионална
ангажираност на св.Г. са предпоставили окончателна загуба на точността на определени моменти
във възприятията от 30.12.2024 г.Тази непълнота в показанията на св.Г. относно фактическите
детайли за съпътствали управлението на МПС моменти – като въртене на гуми, загуба на
сцепление и пр., не следва да се абсолютизира,нито на нея да се залага като на източник на
противоречие с останалите гласни доказателствени средства. И това е така, т.к,. информативността
на възприятията на св.Т. Г.,формирани в конкретика към момента на реализиране събитието на
нарушението в обективната реалност 30.12.24г., са писмено закрепени в изготвена от него
Докладна записка рег.№251р-58859/31.12.2024 г. /л.12/, в която свидетелят е посочил, че на
30.12.2024 г. „от ул.Янко Комитов навлезе със висока скорост, поднасяйки и въртейки гуми
л.а.БМВ рег.№А***********КК“ Ето защо и показанията на св.Т. Г. не следва да бъдат оценявани
изолирано, а в хармоничната им връзка и логична последователност със съобщеното от К. Х. и
актосъставителя К. М.. Нещо повече. Описаният от св.Т. Г. фактологически фрагмент за бързо
2
шофиране на МПС и преминаване с бърза скорост през пешеходната пътека от водача Вл.И., се
намира в остро противоречие със съобщеното от водения от защитата свидетел В.С.. Последният
заявява,че на 30.12.24г. пътувал в автомобил след управлявания от жалбоподателя л.а. БМВ ,като
двете коли пътували една зад друга много бавно, впоследствие автомобилът на жалбоподателя
поднесъл само за един кратък момент на завоя, след което жалбоподателят овладял автомобила и го
спрял и дори разговарял със своя приятел В.С.. Касае се за две качествено различни и
несъвместими от фактическа и хронологическа страна картини на изследваното събитие. Съдът
намира обаче,че в изложението на свидетелите К. Х., К. И. и Т. Г. отсъстват,каквито и да било
нюанси на избирателна селективност или субективна тенденциозност извън произтичащото от
длъжностното им качество рутинно и извънсубективно отношение към казуса. Посочената
обективна стойност на показанията им и свидетелската им нагласа култивира като фокус на
свидетелстването им единствено и само установяване на истината, предвид което настоящият съд
предпочете да се довери на техните показания пред съобщеното от св.В.С.,изцяло адаптирано в
услуга на прагматичния защитен интерес на неговия санкциониран приятел –Вл.И..
Съдът кредитира изцяло като логични и правдиви в своята детайлност, основаващите се на
опосредствано придобити възприятия, показания на актосъставителя К. М.. Актосъставителят М.
сочи,че бил осведомен от колегата си очевидец Кр.Х., че жалбоподателят при извършване на
маневра е влязъл с висока скорост и съответно управляваният автомобил е изгубил сцеплението
към платното, като причината била именно форсиране на автомобила, представляващо „дрифт“.
Производният характер на показанията на актосъставителя в частта, възпроизвеждаща разказа на
свидетеля К. Х. относно точния развой и съотношение на факти,свързани с деянието, не ги лишава
от доказателствена стойност. Производните доказателства имат предназначение не само да
заместят първичните доказателства, когато последните са недостъпни, но така също и да послужат
за проверка на първични доказателства. В тази именно насока съдът кредитира показанията на
актосъставителя К. М. като убедително и достоверно гласно доказателствено средство, което
подкрепя разказа на свидетелите Х. и Г..
Ето защо и предвид съдържащото се цялостно опровержение на достоверността на показанията на
В.С.,чрез съобщеното от св.Г.,Х. и М., според настоящия състав защитните съждения за моментно
поднасяне на автомобила поради износени гуми,за което е съставена и Глоба с Фиш от 30.12.24 г. ,
съдът класифицира като опит за приблизително житейско адаптиране към действителното събитие
на една предварително и изкуствено създадена защитна теза. Установи се с категоричност при
разпита на очевидците св.Х. и св.Г. /в корелация със съставената от последния Докладна
записка/,че поднасянето на автомобила и въртенето на гуми не е било едномоментен и краткотраен
акт при навлизане в завоя, а е продължило при движение, в т.ч. преминаване в това необичайно
управление на МПС и през пешеходната пътека,което поведение е скандализирало намиращите се
в близост граждани.
Предвид изложеното изградените от защитниците каузални връзки между поведението на водача на
30.12.24 г. и тезата за съществувала към онзи момент извънсубективна, извинителна причина за
това поведение,съотнасяща се със състоянието на гумите на МПС, са лишени от убедителност и
правота и насочват единствено към придаване на генерална значимост на собствената на
защитниците интерпретация на част от доказателствените източници (Глоба с фиш за нарушение
на чл.139,ал.1,т.1 ЗДвП/
Следва да се има предвид,че доказателствения процес обаче достойнствата на субективната логика
и индивидуалния житейски опит, в т.ч. способността за аналитично асоциативно мислене, не са
достатъчни за установяването на истината относно фактите, поради това е невъзможно да се
абсолютизират. Истината в административно-наказателното производство е формална – тя се
установява чрез следване на установените процесуални правила за достигането й, както и на
правилата на формалната логика. В случая мнението на настоящия състав за несъмнена доказаност
на нарушението е основано на извършено качествено опознаване на фактите чрез прилагане на
основните процесуални правила,в.т.ч. внимателна съпоставка на приобщените доказателствени
източници. Няма разумен отговор, на въпроса / ако се приеме защитната теза/, каква всъщност е
била потребността на Вл.И., активизиращата го моментна мотивация, изострила рефлексите му и
насочила го към процесното поведение след поднасяне на автомобила на завоя, да продължи да
управлява с висока скорост, въртейки гуми и през пешеходната пътека пред погледите на
изумените граждани- дали продължилото маневриране по въртене на гуми в разстояние на 50 м. е
било насочено към възстановяване на сцеплението на автомобила с пътното платно, или пък е било
3
насочени към нещо друго -например да демонстрира високо умение да осъществява контрол върху
превозното средство въпреки привеждането му в необичаен начин на движение.
Преценявайки преките и косвените доказателствени факти в свидетелските показания по свое
вътрешно убеждение, съотнасяйки ги към приобщената изчерпателна писмена съвкупност в
административно-наказателната преписка, в т.ч. изготвената Докладна записка от 30.12.2024 г. от
Т.Г.,/материализираща, че между сградите на МОЛ Галерия и магазин „Айко“ л.а. А ***********
КК е навлязъл с висока скорост, понасяйки на една страна и въртейки гуми/ съдът намира,че
доказателственият материал изгражда еднопосочна система от факти, свързани помежду си с
основния факт. Ето защи съдът достигна до фактическия извод за осъществен състав на
нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП.,който в случая е единствено възможен.
От правна страна:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник сектор в ОДМВР -
Бургас,С-р Специализирани полицейски сили, а АУАН е съставен от териториално и материално
компетентно лице – ст. полицай при С-р „Специализирани полицейски сили“ ОДМВР-Бургас, по
арг. на т.3.5 и т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано и проведено в срока по чл. 34,ал.1 от
ЗАНН. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал.
3 ЗАНН срок.
Лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при
издаване на НП и на административния акт съгласно законово определените съдържателни
критерии на чл.42,ал.1 и чл.57,ал.1 ЗДвП, като са описани датата и мястото на осъществяване на
твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят, отворен за обществено
ползване, по който са се движел управлявания от жалбоподателя автомобил, както и пълно
описание на външно-манифестираните конкретни действия,осъществени в разрез с
предназначението на пътя отворен за обществено ползване –за превоза на хора и товари.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано от наказващия
орган достатъчно пълно, ясно,недвусмислено, за да даде възможност на наказаното лице да разбере
всички съдържателни обективни и субективни свойства на деянието, както в неговите фактически,
така и в юридическите му параметри, като предпоставка за пълноценно осъществяване правото на
защита в производството.
Правилно и точно е индивидуализирана съответстващата на нарушението правна квалификация
по чл.104б,т.2 ЗДвП,като е словесно индивидуализирана и формата на изпълнителното деяние – 2.
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, в закономерна връзка с което и е приложена
точно санкционната норма на чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП.
Съдът намира, че в случая са спазени и изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, като е налице
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Предвид изложеното,според
настоящия състав липсват компрометиращи процесуалната законосъобразност на издаденото НП
формални основания,които да налагат неговата отмяна.
По приложимия материален закон:
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е предвидена императивна забрана, обвързваща водачите
на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Това поведение на водачите на
МПС е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който
организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
12 месеца и глоба 3 000 лева.
Според настоящия състав в конкретния случай са налице всички изискуеми предпоставки за
ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.104б,т.2 ЗДвП – автомобилът е бил забелязан
непосредствено да изпълнява определени форми на боравене с приборите и системите на МПС в
отчетлива колизия със законово предвиденото и социално предназначение на пътя отворен за
обществено ползване –,а именно по бул. „Янко Комитов“ №6 с посока на движение към подземен
4
паркинг на МОЛ Галерия водачът на л. а. „БМВ“, с рег. №А*********** КК, водачът Вл.И.
подавал силно газ на автомобила, форсирал мотора, въртял гуми,както при навлизане в завоя от
бул. „Янко Комитов“,така и при преминаване през пешеходна пътека, което в закономерна връзка
обусловило загуба на сцепление на задните гуми на МПС и същите се плъзгали по пътната
настилка. В устойчивата казуална практика на касационната инстанция, така напр. Решение №
8158 от 25.10.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1162/2024 г. са зададени ясни
разграничителни ориентири, подпомагащи обективността при изследване на закономерните
познаваеми процеси относно съставомерността на определени проявни форми на поведение по
чл.104,ал.1,т.2 ЗДвП:Така при преценка дали извършеното е съставомерно по чл.104б,т.2 ЗДвП, във
всеки конкретен случай следва комплексно и съвкупно да обсъждат и отчитат: вида и характера на
предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по своето естество са присъщи на
нормалното движение по пътищата с цел превоз на пътници и товари; дали тези действия, техники,
маневри се дължат на умисъл или непредпазливост на водача, или пък са проекция на случайно
деяние, предпоставено от особеностите на пътя и пътната обстановка, атмосферни явления или др.
обективно привходящи фактори.
Друг специфичен изходен ориентир при доказателствено и фактически аналогичен казус е
убедително изведен в Решение № 5080 от 4.07.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 780/2024
г. Решение № 3570 от 10.05.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 186/2024 г и др.:
„Демонстративното управление на МПС, добило популярност като "дрифт" и изпълващо
състава на нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, изисква умишлено и преднамерено действие на
водача по извеждане на автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ,
презавъртане на волан, превъртане на гуми и т. н“
Като се имат предвид съдържанието на изследваната проявата, нейната насоченост и начина на
извършването й, както и мястото, на което е реализирана, а именно на обществено място – оживен
път и пешеходна пътека, съдът интерпретира поведнеието на жалбоподателя И. като провокативно,
подчинено на младежки импулси свързани с демонстративно шофиране,рязко маневриране чрез
форсиране на двигателя на МПС, показано и силно подаване на газ и въртене на гуми,
предпоставящо опасност от загуба на управление върху МПС и настъпилото в резултат плъзгане на
задни гуми по настилката поради изгубено сцепление.
Посоченото поведение съдържа очевидна, демонстративна целенасоченост за извеждане на
автомобила от нормалното му управлние. Извършените резки маневри и техники на управление
без съмнение са били подчинени на йерархия на моментни приоритети,направляващи волевия
процес на водача към „пътна показност“. Целта да се демонстрира високо умение за контрол върху
превозното средство въпреки привеждането му в необичаен начин на движение се съотнася към
адмирираните прийоми от все по-широка група водачи в съвременната действителност, в т.ч.
популярния „дриф“ и изобщо всеки маниер на нецелево използване на пътищата,отворени за
обществено ползване в разрез със свойственото тяхно предназначение – за превоз на хора,стоки и
товари. Понятието „дрифт“, съотнасящо се със състава на нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП е
нееднократно изяснявано в практиката на касационната инстанция Решение № 8158 от 25.10.2024
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1162/2024 г.: „ действия, които сочат на използване на пътя
не по предназначение са: форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено
въртене на гуми или презавиване и извършване на кръгови движения с МПС; съзнателно блокиране
движението на колелата на МПС; преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до
поднасяне и отклонение на предната или задната му част по равнината на движение (в ляво или
дясно) и необходимост водачът да предприеме резки маневри за да овладее контрола върху него“
Изложеното относно мотивацията и умисъла на водача,придаващо на поведението несъмнен белег
на пътна предизвикателност /форсиране на двигател, редуциран контрол над приборите и
системите на МПС, загуба на сцепление и плъзгане на гуми по пътна настилка/се извежда
опосредствано от отсъстващите фактически данни за възникнала ситуационна потребност-
аварирал компонент или система на МПС, или спасителна маневра. Ето защо този метод на
управление на МПС се обяснява през особената мотивация на водача, организирала и
направлявала поведението му към една пътна демонстрация, несъмнено представляваща ползване
на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с предназначението му за
превоз на хора и товари.
Лишени от временна интерпретация,са преките възприятия на контролните длъжностни лица,които
се фокусират не върху един отделен детайл,придаващ самоцелност и хиперболизиране на общия
5
им извод и свързан с поднасянето при навлизане в завоя. Показанията им убедително насочват към
съвкупност от действия и техники на водача на МПС- на рязко управление на МПС, несъобразено с
пътната обстановка в урбанизирана среда, без видими провокиращи обективни фактори,което води
до извеждане автомобила от нормално управление чрез форсиране на двигателя и плъзгане на гуми
по пътната настилка, поведение, идентифицирано с добиващия социална модерност и
гражданственост маниер на опасно шофиране.
В санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1,пр.3 от ЗДвП е предвиден фиксиран размер на
кумулативните административни наказания за нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП, а именно
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000
лева, предвид което не съществува законов механизъм за смекчаване на административно-
наказателните последици от извършеното нарушение.
Настоящият случай не би могъл да се приеме и като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
предвид характера на обществените отношения, които охранява материално правната норма, с
оглед значимостта на обекта на посегателство и реалната степен, в която той може да бъде
засегнат, а именно отношенията, свързани с гарантиране правомерното използване на пътищата за
обществено ползване съобразно тяхното предназначение за превоз на пътници и товари и в широк
аспект, за осигуряване на спокойствието, сигурността и предвидимостта на пътя като задължителни
предпоставки за безаварийното осъществяване на транспортната дейност, гарантиращи
безопасността на живота и здравето на участниците в движението.
С оглед изложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно,правилно и
обосновано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4058-001247/24.01.2025 г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас, с което на
В. Я. И. ЕГН ********** за нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП на основание чл.175а,ал.1,пр.3 ЗДвП са
наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6