Решение по дело №1430/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

Производството е образувано по касационна жалба на Р.Д.Л. ***, чрез упълномощен представител- адвокат С.К. ***, против Решение № 36 от 09.06.2023г. по АНД № 78 от 2023г. на Районен съд- Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление от 13.07.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното ТОЛ управление към АПИ-гр.София, с което на основание чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв.

В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 вр. ал.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощения адвокат С.К. ***, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Представя и писмени бележки, в които подробно развива съображения за съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаденото НП, в което не е описано какъв маршрут на движение следвало да се спазва, при положение, че мястото, където е описано процесното нарушение /гр.Карнобат/ попада именно в маршрута, съгласно закупената маршрутна карта, а именно в участъка Бургас-Шумен-Разград, а времето на осъщественото движение на товарния автомобил съответства на периода на нейната валидност. Претендира се и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции /два пъти пред РС-Карнобат и две касационни производства/.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен юрисконсулт. Депозиран е и отговор на касационната жалба, в който се оспорва КЖ и ответникът иска да бъде отхвърлена, а оспореното решение на първата инстанция да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, тъй като от материалите по делото може да се направи извода, че движението е било в съответствие с представената по делото маршрутна карта и не са нарушени изискванията за движение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 36 от 09.06.2023 г. по АНД № 78 от 2023 г. състав на РС-Карнобат е потвърдил Наказателно постановление № ВG29012022/4000/Р8-42 от 13.07.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Р.Д.Л., на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. При постановяване на този резултата от фактическа страна съдът е приел за установено, че на 29.01.2022 година в 14:31 часа при извършена проверка от контролни органи от АПИ в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Русе - Дунав мост на ППС с рег.№ СВ6807ВМ, вид: Влекач, марка: Скания Р 450, с обща техническа допустима маса на пътния състав над 12 тона, и към момента на проверката с водач Р.Д.Л. и извършена справка в Електронната система за събиране на пътни такси е констатирано, че на 28.01.2022 година в 11:53 часа, посоченото ППС е било управлявано по път І – 6, отсечка км 449 + 292, Намаляващ км. на територията на Община Карнобат включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата (ЗП). Движението на ППС е заснето посредством контролно устройство с идентификатор № 10332, за което е генериран доказателствен запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с № D6A30E20C47B4BFAE053021F160A6CE4. Посочено е, че посоченият пътен участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа, тол сегмент № **********, съгласно приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, както и че съобразно категорията, самото ППС е такова за което е дължима такса по ЗП и че за него не е била налице валидно закупена маршрутна карта за дата 28.01.2022 година, която да включва преминаване през тол сегмент **********, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10332. Констатирано е, че ППС с рег.№ СВ6807ВМ без платена тол такса е преминало през тол сегмента в границите на който се намира контролното устройство с идентификатор 10332, който не е включен в маршрута определен при плащането на таксата по маршрутна карта № 22012829666279, с период на валидност от дата 28.01.2022 г. – 09:56:23ч. до дата 29.01.2022г. - 09:45:00ч., и с начална точка на маршрута: Бургас, кръгово Запад (І-6, І-9) – с две допълнителни, предварително посочени междинни точки – Шумен (А2, ПВ Шумен) и Разград (І-2) – крайна точка Исперих (ІІ-23, ІІІ-205).

РС-Карнобат е посочил, че актосъставителят– свидетелят Любомир Стефанов, митнически инспектор в ТД „Дунав мост 1“ отдел „ПТРР“ разполага с компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения, по смисъла на чл.167а, ал.2 от ЗДвП, т.е. АУАН е изготвен от надлежно оправомощено лице. Не е преценено обаче дали този служител има компетентност да съставя АУАН за нарушение, извършено на територията на друго населено място извън обхвата на посочената териториална дирекция на Агенция Митници.

Решаващият състав на КРС при новото разглеждане изпълнил указанията на предходната касационна инстанция за събиране на доказателства. В решението е прието, че между страните не е спорно обстоятелството, че пътният участък за който се вменява извършеното нарушение е около началната точка на маршрута, но не е включен в маршрута определен при плащане на таксата. Позовава се на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП относно механизмът за определяне на дължимата ТОЛ такса, а именно, че изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора от отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло. Обоснован е извода, че процесният пътен участък обхванат от контролно устройство с № 10332 не е включен в маршрута, определен при плащане на таксата по конкретната маршрутна карта и при липсата на основания за отмяна на НП е потвърдил оспорения санкционен акт, а така също е присъдил и разноски в полза на АПИ, с оглед изхода на делото.

Настоящият касационен състав счита, че постановеното съдебно решение по АНД № 78 от 2023г. на РС-Карнобат е валидно и допустимо, но НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Карнобат фактическа обстановка е съобразена с установени по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП, обосновали извод за законосъобразност на постановеното НП и неговото потвърждаване, поради следното:

Както вече бе посочено, в случаят АУАН е съставен за нарушение на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3 – 3б и чл.167а съобразно тяхната компетентност. В първото производство по оспорване на процесното НП /АНД № 207 от 2022г. на РС-Карнобат/ е приложена на л.18 по делото Заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020г., с която директорът на Агенция „Митници“ е определил длъжностните лица, които имат право да съставят актове за нарушения по чл.179, ал.3 и 3а от ЗДвП, с посочване на съответните структурни звена, сред които и отдел „ПТРР“ на конкретната ТД на митниците. Видно от нейното съдържание, липсва оправомощаване на служителите от посочените звена да съставят актове за нарушения извършени на територията на цялата страна, поради което не би могло да се направи извод, че конкретният служител-актосъставител разполага с местна /териториална/ компетентност за съставяне на актове относно извършени нарушения в цялата страна. Вярно е, че в конкретния случай актосъставителят, заемащ длъжността инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим - ТД Митница- „Дунав мост 1“ е имал материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като не е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на ТД Митница – Бургас, а деянието е осъществено по път на територията на Община Карнобат, т.е. местоизвършването е на територията на ТД Митница-Бургас. Допълнителен аргумент за така направените констатации е и съдържанието на Устройствения правилник на Агенция „Митници“ /Обн. в ДВ, бр.59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г.; изм. и доп., бр. 82 от 14.10.2022 г., в сила от 01.11.2022 г./, вкл. чл.36, т.1, където е записано, че служителите в териториалните дирекции провеждат и изпълняват на териториално ниво политиката на агенцията, което за пореден път сочи, че компетентността на служителите на териториалните дирекции е поначало ограничена в рамките на територията, обслужвана от съответната дирекция, като за да се приеме, че е налице компетентност и относно осъществили се на територията на друга дирекция съставомерни деяния, това обстоятелство следва изрично да е посочено. При това положение, конкретният митнически служител на ТД „Дунав мост 1“ не е следвало да съставя АУАН за нарушение извършено в гр.Карнобат, а да изпрати материалите на компетентната дирекция.

Фактът, че АУАН е съставен от държавен служител, който няма териториални правомощия да издава съответния акт, процесният АУАН се явява съставен от неправоимащо /некомпетентно/ лице, а като правна последица процесното НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, само на това основание. В този смисъл е и практиката на Административен съд-Бургас, например Решение № 997 от 26.10.2023г. по КАНД № 1502 от 2023г. на касационната инстанция, с което е оставено в сила Решение № 575 от 08.06.2023 г. по АНД № 1257/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е било отменено съответното НП.

Извън посоченото, следва да се отбележи, че процесното наказателно постановление е и материално незаконосъобразно. Отбелязано е, че по същество нарушението се изразява в това, че за процесното ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, а видно от приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, в същата се визират като нарушения неизпълнение на задължение за установяване изминато разстояние и липсата на закупена маршрутна карта, но в тази норма не е включена хипотеза относно незаплатена такса. Предвид констатираното, за описаните в НП факти не следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, който е бил водач на превозното средство – извод, който следва и при прочита на чл.179, ал.3б от ЗДвП, гласящ, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Следва да се отбележи, че за описаните като съставомерни факти- изцяло или частично незаплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, законът предвижда ангажиране отговорността на собственика на ППС на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не на водача на превозното средство, поради което обжалваното НП като незаконосъобразно следва да се отмени и на това основание. В допълнение на изложените вече съображения за незаконосъобразност на процесното НП, настоящата касационна инстанция констатира и допуснато друго съществено процесуално нарушение в съдържанието на АУАН и НП, поради следното:

Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и съответстващата й разпоредба, обективираща състава на вмененото деяние, а именно на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Съгласно чл.139, ал.7 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“.

В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице и задължителен реквизит по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност относно квалификацията на вмененото нарушение и нейното съответствие с установените факти.

Предвид всичко изложено, като е достигнал до извод за потвърждаване на материално и процесуално незаконосъобразно наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно решение. Производството е за втори път пред касационната инстанция, поради което следва да бъде постановено решение по съществото на оспорването, като се отмени постановеното решение за потвърждаване на НП и присъждане на разноски в полза на АПИ и вместо него да бъде отменено процесното наказателно постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение, респективно доказателствата за това представени пред всяка съдебна инстанция. В това число, платено възнаграждение по АНД № 207 от 2022г. на КРС в размер на 200 лева, по КАНД № 2034 от 2022г. в размер на 400 лева, по АНД № 78 от 2023г. на КРС в размер на 500 лева и по настоящото КАНД № 1430 от 2023г. в размер на 300 лева или общо разноски /платено адвокатско възнаграждение за един адвокат/ в размер на 1400 лева.

Ето защо, на основание чл.222, ал.1, вр. с чл.218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд-Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 36 от 09.06.2023г. по АНД № 78 от 2023г. на Районен съд- Карнобат, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG29012022/4000/Р8-42 от 13.07.2022г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на Р.Д.Л., на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 800 лв.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура"- София, да заплати на Р.Д.Л., с адрес: ***, разноските по делото за всички съдебни инстанции, възлизащи общо на 1400 (хиляда и четиристотин) лева, платено възнаграждение за един адвокат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: