Р Е Ш
Е Н И Е №
217
гр. Русе, 17.02. 2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри гр.състав в
публично заседание на 30-ти януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т.ПЕТРОВА .....и в присъствието на прокурора………………………………...,
като разгледа докладваното от
председателя гр. дело 2485 по описа за 2013 год. за да се
произнесе съобрази:
Ищецът „Агрокомерс”ЕООД-гр.Русе, представляван от управителя А. П. П.
, твърди, че с ответника „Пристанищен
Комплекс-Русе ”ЕАД-гр.Русе имат сключен договор за наем за срока
01.07.1996-01.10.1996г. Въз основа на този договор ответника се задължава да
съхранява моторен кораб „КИЖИ”-16 601 , с грижата на добър стопанин , като
съответно ищецът се задължава да заплаща за открит склад -100 кв.м. по 60.00
лв. на квадратен метър. След изтичане на срока на сключения между страните
договор за наем, същият бил мълчаливо продължен за неопределен срок. Начинът за
определяне на наемната цена бил променен от „квадратен метър площ ” на „тон на ден ”. За да покрият
натрупалите се задължения по продължения между страните договор , с предложение
на ищеца и с последващо съгласие на
ответника , моторният кораб „КИЖИ ”-16 601
бил нарязан за скрап. Скрапът бил
претеглен на пристанищния кантар, при което е констатирана разлика от 9 (девет) тона в изтегленото тегло и това отразено във
фактурите за наем. Изтегленото тегло на кораба в скрап било 23 тона, а отразеното във фактурите
тегло, в съответствие, с което ищецът е правил плащания е 32 тона. За да
разбере действителното тегло на кораба ищецът се обърнал към Изпълнителна
агенция „Морска администрация ”Дирекция Русе .След разглеждане на проекта
моторен кораб „КИЖИ” , тя дала отговор , че тегло на кораба празен, в
който се включва корабното оборудване е общо 28 тона. Въз основа на теглото от
23 тона по кантарни бележки, ищецът прави изводи, че теглото на корабното
оборудване е 5 тона. Твърди, че въпреки
направените от негова страна покани към ответникът
те не са му предадени .Ищецът
твърди също , че факта на не предаването
му се явява разлика от 9 тона до
фактурираното тегло по тарифа „тон на ден”, която е заплащал. С оглед
констатираната разлика в действителното тегло и теглото, за което дължи заплащане ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да
му заплати главница в размер на 6 764.72 лв. представляваща надвнесена
сума, лихва за забава за периода 01.07.1996г.-31.01.2010г. в размер на 6827.57
лв./съгласно допуснато в о.с.з. на 12.11.2013г. увеличение на иска/, ведно със
законна лихва , както и да присъди в
негова полза разноските по делото.
Съдът като взе предвид
описаните от ищеца фактически обстоятелства и формулирания петитум в исковата молба , квалифицира предявените
искове с правно основание чл.55 ал.1 ,пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ответникът „Пристанищен Комплекс-Русе ”ЕАД оспорва твърдението на
ищеца, че е налице неизпълнение на договора за съхранение на моторен кораб ”КИЖИ”,
оспорва също така и твърдението, че е налице разлика в теглото при приемане и
предаване на кораба. Твърди, че сключеният между страните договор макар и
наименован „договор за наем ”, по своята
правна същност представлява договор за
съхранение на товари, който от своя страна е разновидност на договорите за пристанищни
услуги, които са подчинени на специална правна уредба с оглед спецификата в предмета на този вид
договори. В този смисъл договора за съхранение на товари има основни разлики с
договора за наем и затова не следва по
отношение на него да се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за наем. Ответникът посочва, че разликата се изразява в това, че
при договорите за наем едно лице наемодател се задължава да предостави на друго
лице наемател една определена вещ за временно ползване, а с договора за
съхранение на товари, както е записано в процесния договор едната страна
–Пристанището се задължава да съхранява моторен кораб , собственост на другата
страна –клиент, като полага грижата на добрия стопанин, заедно с всички
произтичащи от това отговорности, а именно за пазене и надлежно охраняване на
товара. Твърди, е изпълнил своите задължения по договора посочва , че относно претенцията на ищеца за разлика в
теглото на товара , ответникът твърди , че съгласно чл.99,ал.1т.3 от „Правила и
обичаи на пристанище Русе- пристанище за обществен транспорт с национално значение” , Пристанището не носи
отговорност за разлики в теглото на товарите, когато тези товари не са били
приети чрез претегляне на пристанищна везна. Ответникът счита предявения иск за
неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли , както и да осъди ищеца
да му заплати юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събрания по делото доказателствен материал
намира за установено от фактическа страна следното:
Представени са доказателства , че между страните има сключен договор, който съгласно решение по т.д
№539/2007г. по описа на ВКС, I т.о. по своята правна същност е договор за влог.
Видно от осчетоводените и от двете страни фактури ,е че след изтичане на срока на договора, той е бил
продължен за неопределен срок. Същият бил сключен за съхранение на моторен
кораб „Кижи” , в открит склад -100
кв.м. по
60.00 лв. на кв.м. След продължаването на договора таксата за съхранение
се определя според действащите към него
момент „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в Пристанищен
комплекс-Русе „ЕАД и тарифите към тях, и
по специално цените определени в Таблица №4, а именно за тон на денонощие. По водената между страните
кореспонденция и осчетоводените от тях
фактури е видно, че ищецът е заплащал за товар в размер на 32 тона. След дълъг
престой товарът бил нарязан за скрап, след претеглянето на който се оказва, че тежи 23 тон. Постъпило е
искане от ищеца с дата 05.03.2010г. за корекция на издадените фактури и
редуциране на дължимите от същия суми. По делото е приета експертиза , от
заключението на която става ясно , че разликата между фактурираната сума за
наемния период 01.07.1996г.-31.01.2010г.
на база тегло на кораба 32 тона и преизчислената стойност за същия период при тегло
на кораба 23 тона възлиза на
6 655.19 лв. Представено становище на Изпълнителна агенция „Морска администрация ” относно
действителното тегло на моторен кораб ”Кижи”
с отговор, че тегло на кораба празен, в който се включва корабното
оборудване е общо 28 тона. По делото е разпитан свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По делото е безспорно установено, че страните са били в
облигационни отношения , както и че
ищецът се ползвал от предоставените от ответника „Пристанищен
комплекс-Русе”ЕАД, услуги за съхранение на моторен кораб „Кижи”. Безспорно е,
че след продължаването на договора ищецът е заплащал такса съхранение на товар
в размер на 32 тона съгласно действащите
към него момент „Цени и условия за извършваните дейности и услуги в Пристанищен
комплекс-Русе „ЕАД и тарифите към тях.
Безспорно е, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 6 891.41 лв. за
покриване на задължение за периода 2001 до 31.11.2003г. Не се спори и че ищецът
дължи изплащането на такса за съхранение на моторен кораб „Кижи”за
период 01.12.3003 до 31.05.2006г възлизаща на сума от 5 765.86 лв. Безспорно
е, че ответникът е изпълнил своите договорни задължения. Спорът между страните
по делото се свежда до това, какво е
теглото на товара, върху което ищецът следва да заплаща такса за
съхранение.Настоящия състав на съда, приема че ищецът дължи заплащане на такса
за съхранение за посочения период в размер на от 5 765.86 лв. съгласно
чл.160 от„Правила и обичаи на пристанище Русе- пристанище за обществен
транспорт с национално значение”,
пристанищата приемат вносните товари само по обявеното в манифеста тегло (
обявеното от товародателя тегло при предаване на кораба за съхранение) , ако не
е извършено претегляне на автомобилна или вагонна везна- т.е съдът счита че се
дължи заплащане за обявеното от
товародателя тегло -32 тона, което не е било предмет на спор между
страните.
Относно разликата в теглото при
приемане и предаване на кораба съдът счита , че
Съгласно раздел 9, чл.99 ал.1 т.3 от „Правила и обичаи на пристанище
Русе- пристанище за обществен транспорт с
национално значение” , пристанището не носи отговорност за разлики в
теглото на товарите , когато тези товари не са били приети чрез претегляне на
пристанищна везна. Съдът счита, че
ответникът не дължи връщане на надвнесени от ищеца суми при установяване
на разлики в теглото на товара при неговото приемане в пристанището и
предаването му след като е бил нарязан на скрап.
По отношение на становището на
Изпълнителна агенция „Морска администрация”Дирекция Русе за действителното тегло на моторен кораб
„Кижи ”, съдът счита че не е доказано по безспорен начин .С допусната съдебно икономическа експертиза по
приложеното гр.дело №2811/2006г. по описа на РРС е
било установено, че ищецът е осчетоводявал фактури с начислена стойност за
съхранение 32 тона тегло, като по тях е ползвал и данъчен кредит, като тези обстоятелства не са оспорени от
ищеца.Спорът между страните относно дължимите суми , фактурирането им и
изпълнението на договора сключен между страните решен с влязъл в сила съдебен
акт и не може да бъде преразгледан по общия исков ред. Предвид гореизложеното
съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си по договора към ищеца за
„съхранение на моторен кораб „Кижи”за
процесния период, за което между страните не се спори. Съответно за
ищеца се поражда задължението да заплати възнаграждение за това. Съгласно чл.55,
ал.1 пр. 1 ЗЗД налице е неоснователно обогатяване, когато има разместване на
имуществени блага между страните без да
има основание за това. Под липса на основание при неоснователното обогатяване
се разбира липса на валидно правоотношение
между страните като конкретен източник
на права и задължения. При исковете за
неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже престирането
на сумата и първоначалната липса на основание за тази престация.
Ответникът от своя страна следва да
установи наличието на основание за получаване на имуществена облага, за да
защити своя интерес. Ищецът не доказал по безспорен начин липсата на основание
за надвнесената от него сума – за целта е следвало да докаже,че липсва валидно
правоотношение между него и ответника. Ответникът е представил доказателства, с
които е установено, че между страните има валидно правоотношение, по което е изпълнил своите задължение и
съответно е получил възнаграждение. Ответникът е представил писмени
доказателства, с които е доказал договорните отношения между страните. Правата
и изпълнението задълженията по договора,
включително за дължимите суми за съхранение по въпросния договор са решени с
влязло в сила съдебно решение, както и
с издадените по предходен процес изпълнителни
листи срещу настоящия ищец. Относно твърдението на ищеца за отговорността на
ответника при разлика в теглото на товарите, отново ищецът не е доказал по безспорен начин, че
именно ответникът следва да отговаря за
тези разлики. По това твърдение ответникът
е представил писмени доказателства, с които, се установява, че той не носи отговорност при разлика в теглото
на товарите, когато тези товари не са били приети чрез претегляне на
пристанищна везна, какъвто е и случаят с моторен кораб „Кижи”-собственост на
ищцовото дружество.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като, ответникът не се обогатил неоснователно за сметка на ищеца
.
Поради така предявените кумулативно съединени искове , съдът следва да
отхвърли и предявеният от ищеца иск за
по чл.86 ЗЗД, като акцесорен по
отношение на главния иск.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и предвид отхвърлянето на
предявените искове , ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00лв.
Мотивиран така , районният съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГРОКОМЕРС”ЕООД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление:
гр.Русе , жк .”Средна кула„ ул.”Басарбовска „№ 11 , представлявано
от А. П. П. против
„ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС-Русе ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление:гр.Русе ул.”Пристанищна„ №22 представлявано от Н. Д. Н., ИСКОВЕ за заплащане на сумата от 6 764.72 лв. представляваща надвнесена
сума по договор от 09.07.1996г., лихва за забава за периода
01.07.1996г.-31.01.2010г. в размер на 6827.57 лв., ведно със законна лихва,
считано от 19.04.2013г. до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АГРОКОМЕРС”ЕООД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на
управление: гр.Русе , жк .”Средна кула„
ул.”Басарбовска „№ 11 , представлявано от А. П.
П. , да заплати на „ПРИСТАНИЩЕН КОМПЛЕКС-Русе ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление:гр.Русе ул.”Пристанищна„ №22 представлявано от Н. Д. Н. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300.00лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: