№ 58
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002586 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.09.2020 г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и
насрещна въззивна жалба от 21.10.2020 г. на ответника „Национална електрическа компания“ ЕАД
срещу решението от 24.08.2020 г., изменено с определение от 7.10.2020 г., по търг. дело №
1176/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-6 състав, с което:
ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 230 844,84
лв., представляваща парична равностойност на произведената и предадена от ищеца на
ответника в периода 6.03.2015 г. до м. юли 2015 включително несертифицирана
електрическа енергия в обем общо 26 151,57 МВтч, ведно със законната лихва от 8.06.2018
г. до окончателното изплащане, като за разликата искът е отхвърлен до пълния претендиран
размер от 2 587 254,68 лв.;
ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 848,07 лв. –
разноски по делото;
ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 67 716,21 лв.,
изменена с определение от 7.10.2020 г. на 54 965,34 лв. – разноски по делото.
Жалбоподателят – ищец „Топлофикация София“ ЕАД обжалва решението в частта, с която е
1
отхвърлен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата до 1 958 888,70 лв. Твърди се, че неправилно
СГС е приел за приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, вместо тази по чл. 57, ал. 2,
изр. 1 ЗЗД. Погрешно било прието, че недобросъвестността на получаващия облагата е резултат
само на получена покана от престиралия, като същата можело да бъде резултат и на други
обстоятелства, сочещи знанието на първия, че получената престация е без основание. В случая
такива други обстоятелства били доказани по делото чрез представената кореспонденция между
страните, поради което ответникът трябвало да се приеме за недобросъвестен получател по чл. 57,
ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Поради това паричната равностойност на полученото от ответника количество ел.
енергия следвало да се изчисли на база действителната пазарна стойност на същата, чиито
минимални стойности били установени от първата техническа експертиза – 70 лв./MWh за м. 03 –
м. 06.2015 г. и 100 лв./MWh за м. 07.2015 г., а въз основа на тях доставената ел. енергия възлизала
на 1 958 888,70 лв. Твърди се, че неправилно СГС е приел, че за база следва да се вземат цените на
енергията на балансиращия пазар, които били неотносими към процесния случай, тъй като
ответникът е реализирал енергията на търговския пазар, а и отношенията по небалансите между
ищеца и ответника били уредени. Сочи се, че стойността на балансиращия пазар била значително
по-ниска от пазарната – 10 % от последната, с което ищецът бил сериозно ощетен. Претендира
разноски.
Жалбоподателят – ответник „Национална електрическа компания“ ЕАД обжалва решението в
частта, с която е уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Твърди се, че ищецът нямал право на
подобна претенция, тъй като черпел права от неправомерното си поведение. Сочи се, че ищецът
бил запознат със законовата уредба, по силата на която ответникът нямал задължение да изкупува
произведената от ищеца енергия, която не е от високоефективно комбинирано производство,
регистрирана със сертификат за произход, а такава енергия подлежала на изкупуване само при
сключен между страните договор по свободно уговорени цени. Същевременно, произведената от
ищеца ел. енергия е постъпвала в електроенергийната система и за обществения доставчик не
съществувала възможност принудително да ограничи или спре постъпването, нито да разпознае
предварително дали тази енергия е от високоефективно комбинирано производство или не. Ето
защо като е произвеждал и доставял подобна ел. енергия от процесния турбогенератор 8, знаейки,
че тя не подлежи на задължително изкупуване от ответника, ищецът бил действал недобросъвестно
с цел да извлече неправомерна облага от ответника, поради което не можел да претендира
заплащане на тази енергия. Претендира разноски.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа своята.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с искова молба от
8.06.2018 г., с която срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД е бил предявен иск по чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2 587 254,68 лв., представляваща стойността на
доставена електрическа енергия в периода 6.03 – 31.07.2015 г., заедно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че ищецът е
производител на ел. енергия чрез собствените си топлоелектроцентрали – ТЕЦ „София“ и ТЕЦ
2
„София Изток“. През исковия период 6.03 – 31.07.2015 г. ищецът е произвеждал ел. енергия, която
е предоставял чрез преносната мрежа на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД на ответника
„НЕК“ ЕАД, за които доставки били съставяни двустранни месечни протоколи с „ЕСО“ ЕАД. За
доставките ищецът е издавал и фактури, които били връчвани на ответника, който обаче ги
връщал и отказвал да заплати с аргумента, че не съществува законово задължение за изкупуване на
тази енергия, тъй като била произведена от турбогенератор 8 и не била от високоефективно
комбинирано производство. За заплащане на тези фактури ищецът предявил искове на договорно
основание, но същите били отхвърлени с влязло в сила решение от 3.01.2018 г. по т.д. № 5598/2015
г. на СГС, с което съдът приел, че липсва договорно задължение за ответника, но същевременно е
установил в мотивите, че ел. енергията е доставена от ищеца на ответника. Твърди се, че тази
енергия е доставена при начална липса на основание, но тъй като се касае за потребима вещ, която
е изразходвана, то не е възможно нейното реално връщане, а единствено заплащане на паричната й
равностойност, която била в размер на исковата сума по средни пазарни цени.
По делото са представени следните протоколи за измерена електрическа енергия, съставени на
осн. чл. 37, ал. 2 ПИКЕЕ за периода 1.03 – 31.07.2015 г., подписани от представители на „ЕСО“
ЕАД и „Топлофикация София“ ЕАД, установяващи произведените от ищеца количества енергия
от съоръженията на ТЕЦ „София“: 1) протокол № ********** – за периода 1.03 – 31.03.2015 г., 2)
протокол № ********** – за периода 1.04 – 30.04.2015 г., 3) протокол № ********** – за периода
1.05 – 31.05.2015 г., 4) протокол № ********** – за периода 1.06 – 30.06.2015 г., и 5) протокол №
********** – за периода 1.07 – 31.07.2015 г.
Въз основа на тези протоколи са били издадени от ищеца следните фактури, с посочен
получател – ответникът „НЕК“ ЕАД, за доставена ел. енергия от ТЕЦ „София“ от комбиниран
начин на производство:
ФактураКоличество ел. енергия –Цена за 1 MWh –Цена без ДДС –Цена с ДДС –
MWhлв.лв.лв.
**********/31.03.20158185,235235,8901 930 815,082 316 978,10
**********/30.04.20152028,696224,780456 010,29547 212,35
**********/31.05.20155775,431224,7801 298 201,381 557 841,66
**********/30.06.20155 886,221224,7801 323 104,761 587 725,71
**********/31.07.20154 275,959192,930824 960,77989 952,92
ОБЩО26 151,542 5 833 092,286 999 710,74
Фактурите не носят подпис за получател, а видно от посоченото във фактура №
**********/31.03.2015 г. начисленото в нея количество ел. енергия се отнася за периода 6.03 –
31.03.2015 г., а фактура № **********/31.07.2015 г. касае периода 1.07 – 23.07.2015 г.
За периода 1.03 – 5.03.2015 г. ищецът е издал друга фактура – № **********/31.03.2015 г. за
доставени на ответника 1 445,152 MWh ел. енергия, при единична цена 235,890 лв., и на сумарна
стойност без ДДС – 340 896,91 лв., а с ДДС – 409 076,29 лв.
С писмо с изх. № 91-Т41-29/19.03.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че на 6.03.2015 г. е
обнародван ЗИДЗЕ, с който се изменя чл. 162 ЗЕ, вследствие на което общественият доставчик има
задължение да изкупува от производители на електрическа енергия единствено ел. енергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел. енергия, регистрирано със
сертификат за произход. Посочено е, че в издадения на ищеца сертификат за 2013 г. е посочено, че
3
ТЕЦ „София“ не може да достигне критериите за високоефективно комбинирано производство при
работа с турбогенератор 6 и турбогенератор 8, с които съоръжения централата работи и в момента.
Поради това ответникът нямал законово задължение да изкупува ел. енергия от тези
производствени мощности, поради което ищецът не следвало да подава графици към „НЕК“ ЕАД в
системата MMS към „ЕСО“ ЕАД, а при желание да продава ел. енергия на „НЕК“ ЕАД – търговец
е отправена покана за среща в удобно за двете страни време за разговори.
По делото е представена многобройна кореспонденция между двете страни, с която ищецът е
претендирал от ответника заплащане на изпратените от него процесни и други фактури, касаещи
ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“, а ответникът е отказвал това с аргумента, че след влизането в
сила от 6.03.2015 г. на изменението в чл. 162, ал. 1 ЗЕ общественият доставчик има задължение да
изкупува само ел. енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и ел.
енергия, каквато не била произведената от ТЕЦ „София“. В този смисъл са следните писма на
ответника – писмо с изх. № 85-09-51/20.03.2015 г., писмо с изх. № 85-09-42/16.04.2015 г., писмо с
изх. № 91-РД-6/30.04.2015 г., писмо с изх. № 85-09-47/4.05.2015 г., писмо с изх. № 85-09-
52/15.05.2015 г., писмо с изх. № 85-09-54/2.06.2015 г., писмо с изх. № 85-09-60/17.06.2015 г., писмо
с изх. № 85-09-69/13.07.2015 г., писмо с изх. № 85-09-75/21.07.2015 г., писмо с изх. № 85-09-
78/13.08.2015 г.
Не е спорно, че на 1.09.2015 г. ищецът е предявил осъдителни искове срещу ответника за
заплащане на сумите по горните фактури, както и по други фактури, касаещи произведена ел.
енергия от ТЕЦ „София Изток“. С решение от 3.01.2018 г. по т.д. № 5598/2015 г. на СГС, VІ-11
състав, влязло в сила на 27.04.2018 г., исковете са отхвърлени, с изключение на претенциите за
законна лихва върху главниците до 19.02.2016 г. относно ТЕЦ „София Изток“. В мотивите е
посочено, че предвид изтеклия 3-годишен срок по § 198 ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 17/6.03.2015 г.)
ответникът няма задължение по чл. 162, ал. 1 ЗЕ за изкупуване на ел. енергията по процесните
фактури по преференциални цени. Прието е, че ел. енергията е доставена към ответника и се
следва нейното заплащане, но по индивидуално уговорени цени, а в тази насока от страна на
ищеца няма нито твърдения, нито доказателства, поради което исковете са неоснователни.
Представени са и отговорът от 7.12.2015 г. и допълнителният отговор от 11.04.2016 г. на
ответника по т.д. № 5598/2015 г., в които също се поддържа, че за ответника няма законово или
договорно задължение за изкупуване на ел. енергията по процесните фактури.
Представени са и следните фактури, издадени спрямо ищеца от ответника като координатор на
специална балансираща група, в която последният е фактурирал цена на балансираща ел. енергия
при небаланс за периода м. 03 – м. 07.2015 г.: фактура № **********/31.03.2015 г., фактура №
**********/30.04.2015 г., фактура № **********/30.03.2016 г., фактура № **********/31.03.2016
г. и фактура № **********/31.03.2016 г.
Представена е и Методика за разпределение на задължения по небаланси в специалната
балансираща група с координатор „НЕК“ ЕАД.
В първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи. В заключението от 18.02.2019 г. на СТЕ, изготвено от вещото лице В. К., е
посочено, че ответникът „НЕК“ ЕАД е дружество, което извършва дейност на пазара на
4
електрическа енергия на база издадени от КЕВР лицензии за дейностите „Производство на ел.
енергия – НЕК Производител“ и „Обществена доставка на ел. енергия – НЕК Обществена
доставчик“. През процесния период „НЕК“ ЕАД не е имал законово право да изкупува по свободно
договорени цени ел. енергия от енергийните борси в Румъния и Унгария, както и от АЕЦ
„Козлодуй“ ЕАД. Съобразно възложената му задача вещото лице дава следната информация за
цените на ел. енергията през процесния период през 2015 г. на борсите в Румъния и Унгария:
лева
Борсамартаприлмайюниюли
Румъния63,2151,5253,9064,3981,93
Унгария69,7466,6557,9966,34102,39
Според експертизата към тази цена следва да се прибави и около 10 лв./MWh – цена за
трансграничен капацитет. Вещото лице е описало и в таблица минималните цени, посочени в
тръжните документи на ТЕЦ „Марица Изток 2“ с период на доставка 1 месец и повече, като е
установено, че минималните цени не надхвърлят 70 лв./MWh. Експертизата не е разполагала с
данни за обявени минимални цени за продажба на ел. енергия от АЕЦ „Козлодуй“ и от ответника.
Според вещото лице през процесния период най-ниската цена на произведената и внесена ел.
енергия в страната, без включена печалба, е цената за излишък на балансиращия пазар, която
съгласно чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ се прилага при изкупуване на ел. енергия, произведена от
възобновяеми източници за количества, надхвърлящи размера на нетното специфично
производство. Посочено е, че към 10-то число на съответния месец „ЕСО“ ЕАД публикува в MMS
системата за администриране на пазара цената за излишък за всеки един час от месеца. За
определен месец общата стойност в лева на всички измерени количества ел. енергия по цени за
излишък на балансиращия пазар се определя като се сумират стойностите за всеки час, получени
като произведение от измереното почасово количество ел. енергия в МВтч по определената от
„ЕСО“ ЕАД за всеки конкретен час цена за излишък в лв. Средно претеглената месечна цена за
излишък се изчислява като общата стойност, получена след сумиране на стойностите на всеки час
се раздели на общото количество ел. енергия, получено като сбор от измереното почасово
количество ел. енергия за месеца. За процесния период на база предоставения сетълмент за цената
за излишък и количества, средно претеглените месечни цени за излишък са както следва:
мартаприлмайюниюли
Стойност – лв. 73 027,6822 495,3337 791,6447 628,9949 959,77
Количество ЕЕ – излишък, MWh 8 185,242 028,705 775,435 886,224 275,96
Средно претеглена цена – лв. 8,9211,096,548,0911,68
Експертизата е дала информация и относно цените на природния газ с включена цена за
пренос, утвърдени със съответни решения на КЕВР:
Решение на КЕВРтримесечиелв./1000 нм³лв/MWh , %ΔF, %лв./MWh
Ц-25/19.12.2014 1/2015603,1464,8382479,06
Ц-13/30.03.2015 2/2015523,7256,2982468,65
Ц-20/26.06.2015 3/2015484,2652,0582463,48
5
В таблицата графата „ , %“ касае ефективността на използваното гориво спрямо
производството на ел. енергия, а графата „ΔF, %“ – икономията на използваното гориво. Посочено
е, че тези изчисления се отнасят до стойността на горивната компонента за производството на 1
MWh ел. енергия от турбогенератор 8 на ТЕЦ „София“.
Според вещото лице не съществува техническа възможност по време на едновременното
производство и постъпване на ел. енергия в електроенергийната система да се установи, че
процесната енергия от инсталацията за комбинирано производство на топлинна и ел. енергия
турбогенератор 8 в ТЕЦ „София“ не е от високоефективно комбинирано производство на топлинна
и електрическа енергия, която общественият доставчик няма задължение да изкупува и
следователно да не бъде фактически прието от него. Пояснено е, че определеното количество
комбинирана ел. енергия от дадена инсталация виртуално се приема, че не е от високоефективно
комбинирано производство, когато изчисленото спестяване на гориво от инсталацията е по-малко
от 10 % от горивото, необходимо за производството на същото количество топлинна и
електрическа енергия поотделно.
Според допълнителните заключения от 13.11.2019 г. и 19.05.2020 г. на СТЕ ищецът е участник в
специална балансираща група с координатор ответника „НЕК“ ЕАД. Пояснено е, че всеки период
на сетълмент, който е един час, всеки производител изпада в излишък или недостиг, който се
нетира с излишъците или недостиците на останалите участници в балансиращата група. „НЕК“
ЕАД фактурира на „ЕСО“ ЕАД излишъка на цялата балансираща група, а „ЕСО“ ЕАД издава
фактура за задълженията на „НЕК“ ЕАД за недостига, след получаване на окончателния сетълмент
за месеца, като тези количества не са аритметична сума от излишъците на участниците в групата,
като в табличен вид вещото лице е посочило данните за излишъка на ел. енергия на СБГ на „НЕК“
ЕАД за периода м. 03 – м. 07.2015 г. Разликата между стойностите на задълженията и вземанията
представлява месечния небаланс на „НЕК“ ЕАД в качеството му на координатор на СБГ. „НЕК“
ЕАД остойностява изчислените отделни физически небаланси на членовете на СБГ по цени за
излишък и недостиг, публикувани в системата MMS за администриране на пазара и приложени
почасово, така както „ЕСО“ ЕАД ги прилага при изготвяне на общия сетълмент на СБГ на „НЕК“
ЕАД. Така изчислените финансови небаланси дават информация за индивидуалната месечна
стойност на небалансите на всеки член на групата, която представлява разликата между
стойностите на задълженията и вземанията по отношение на финансовия сетълмент. Според
вещото лице описаните по-горе фактури, издадени от ответника спрямо ищеца, за балансираща
енергия при небаланс за процесния период м. 03 – м. 07.2015 г., са за нетния физически небаланс
за ищеца, поотделно за ТЕЦ „София“ и ТЕЦ „София Изток“, като участник в СБГ на „НЕК“ ЕАД и
се дължат на т.нар. групов ефект – ефект на намаление на индивидуалните небаланси на членовете
на групата, вследствие на участието им в балансиращата група. Единичните цени в тези фактури са
получени като стойността във фактурата е разделена на количества ел. енергия нетен небаланс на
ищеца за съответния месец и не са определените от „ЕСО“ ЕАД цени на излишък. Сумите във
фактурите са предназначени да покрият част от нетната стойност на месечния небаланс на „НЕК“
ЕАД в качеството му на координатор на СБГ към „ЕСО“ ЕАД за съответния месец и не се отнасят
за фактурираните от „НЕК“ ЕАД към „ ЕСО“ ЕАД количества ел. енергия в излишък.
Според заключението от 19.05.2020 г. средно-аритметичната цена за периода м. 03 – м. 07.2015
г. за излишък на балансиращия пазар е както следва:
6
03.2015 г.04.2015 г.05.2015 г.06.2015 г.07.2015 г.
Количество ЕЕ – MWh 8 185,242 028,705 775,435 886,224 275,96
Стойност – лв. 73 027,6822 495,3337 791,6447 628,9949 959,77
Средноаритметична цена 8,9211,096,548,0911,68
В заключението от 28.11.2019 г. на ССЕ, изготвено от вещото лице С. М., са направени
изчисления за сумарната цена на доставените през процесния период /6.03.2015 – 31.07.2015 г./ от
ищеца на ответника количества ел. енергия в различни варианти, на база стойностите по СТЕ, а
именно:
на база цените на борсата в Румъния – 1 960 063,39 лв.,
на база цените на борсата в Унгария – 2 130 793,14 лв.,
на база средната цена на двете борси – 2 045 428,27 лв.,
на база минимална цена за базов товар – 1 878 362,35 лв.,
на база цената на природния газ, изразходван от ТГ8 за производството на 1 МВтч ел.
енергия – 1 858 407,12 лв.,
на база средно претеглени месечни цени за излишък на балансиращия пазар – 230 844,84 лв.,
на база средноаритметичната цена за излишък на балансиращия пазар за всеки месец от
процесния период – 241 160,36 лв.,
на база средноаритметичната цена за излишък на балансиращия пазар за целия процесния
период /9,22 лв/МВтч/ – 241 117,47 лв.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 ГПК и са допустими.
1. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ответника „НЕК“ ЕАД осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД до размера на
1 958 888,70 лв., представляваща равностойността на доставена електрическа енергия в периода
6.03 – 31.07.2015 г. В частта относно отхвърления иск за разликата над 1 958 888,70 лв. до пълния
предявен размер от 2 587 254,68 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, доколкото
въззивната жалба на ищеца не обхваща тази част от иска.
1. Не е спорно между страните, а това се установява и от събраните доказателства, че: 1)
ищецът е лицензиран производител на ел. енергия чрез собствените му ТЕЦ „София“ и ТЕЦ
„София Изток“ при комбинирано производство на топлинна и ел. енергия; 2) ответникът е
лицензиран обществен доставчик на ел. енергия по смисъла на чл. 93а ЗЕ, както и
координатор на специална балансираща група по смисъла на § 1, т. 54а от ДР на ЗЕ, в която
7
участник е и ищецът; 3) в периода до 5.03.2015 г. ответникът е изкупувал от ищеца цялото
количество електрическа енергия от комбинирано производство, произведено от двете ТЕЦ,
по силата на законовото си задължение по чл. 162, ал. 1 ЗЕ /в редакцията до 5.03.2015 г./,
като това е ставало по преференциални цени по силата на § 198, т. 1 ЗИДЗЕ (ДВ, бр.
54/17.07.2012 г.) за срок от 3 години, считано от 1.01.2012 г.; 4) този срок е изтекъл на
1.01.2015 г., а с изменението на чл. 162 ЗЕ от ДВ, бр. 17/6.03.2015 г., в сила от 6.03.2015 г. ,
законовото задължение на ответника за изкупуване е останало само за ел. енергия от
високоефективно комбинирано производство, регистрирано със сертификат за произход, на
които изисквания производството от ТЕЦ „София“ не отговаря – то не е високоефективно; 5)
за така произведената ел. енергия от ТЕЦ „София“ е останала приложима разпоредбата на
чл. 162, ал. 2 ЗЕ, предвиждаща възможност за продажба от производителя по свободно
договорени цени по реда на глава 9, раздел VII ЗЕ, или на балансиращия пазар, а с
изменението на чл. 162, ал. 2 ЗЕ от ДВ, бр. 38/8.05.2018 г., в сила от 1.07.2018 г., е
допустима продажбата му и на обществения доставчик, съответно крайния снабдител по
средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец; 6) след
6.03.2015 г. между страните не е бил сключван договор за продажба на ел. енергията,
произведена от ТЕЦ „София“; 7) в периода 6.03.2015 г. – 31.07.2015 г. ищецът е доставил
фактически на ответника ел. енергия от ТЕЦ „София“, ТБ8, в размер общо на 26 151,57
МВтч, за което е издал описаните по-горе 5 бр. месечни фактури, които не са били приети и
заплатени от ответника по съображения, че няма законово задължение за изкупуване; 8)
ищецът е завел искове за заплащане на сумите по тези фактури, както и по други, по които е
било образувано т.д. № 5598/2015 г. на СГС; 9) исковете за процесните фактури са били
отхвърлени с решение от 3.01.2018 г., в сила от 27.04.2018 г., като е прието, че липсва
договорно основание за заплащането им, какъвто е предметът на делото, макар да е
установена фактическата доставка.
Спорните въпроси по настоящото дело са: 1) дали ищецът има право да претендира заплащане
на процесното количество ел. енергия от ответника на извъндоговорно основание – като
неоснователно получено, а при положителен отговор и 2) какъв е размерът на това извъндоговорно
вземане. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
(2) Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено
или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три
различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от
източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна система. При първия
фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно
основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира
получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
8
осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание – в този смисъл и ППВС
№ 1/1979 г.
В случая няма спор по делото, че ответникът е получил фактически процесното количество ел.
енергия от 26 151,57 МВтч, доставено от ищеца чрез електропреносната мрежа на националния
оператор „ЕСО“ ЕАД. Електрическата енергия е имущество, тъй като по силата на чл. 110, ал. 2 ЗС
е приравнена на движима вещ. Самият ответник не твърди и доказва съществуването на правно
основание за получаването, като и двете страни отричат това да е ставало по силата на договорно
правоотношение между тях, а и липсата на такова е установено и с влязлото в сила решение от
3.01.2018 г. по т.д. № 5598/2015 г. на СГС. Следователно, налице е имуществено разместване от
ищеца към ответника при начална липса на основание, което обосновава възникване в полза на
ищеца на кондикционно вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Единственото възражение на ответника в тази насока е, че такова вземане не следвало да се
признава на ищеца, тъй както представлявало злоупотреба с права – черпел права от
неправомерното си поведение, доколкото въпреки, че бил запознат с нормативната уредба, по
силата на която ответникът нямал задължение да изкупува енергия, която не е от високоефективно
комбинирано производство, е произвеждал и доставял такава в електроенергийната система, а за
ответника като обществен доставчик не съществувала възможност принудително да ограничи или
спре постъпването, нито да разпознае предварително дали тази енергия е от високоефективно
комбинирано производство или не. Във фактологичната си част твърденията са безспорни –
ответникът е обществен доставчик, който не управлява и стопанисва електропреносната мрежа, в
която е постъпило процесното количество ел. енергия, произведена от ищеца. Мрежата е
собственост на оператора „ЕСО“ ЕАД. Ищецът безспорно е бил запознат с влязлата в сила от
6.03.2015 г. нова нормативна уредба, най-малкото от солидната кореспонденция с ответника, но и
да не беше запознат – незнанието на закона не извинява /Ignorantia legis neminem excusat/. От
приетото и неоспорено заключение на СТЕ се установява и, че не съществува техническа
възможност по време на едновременното производство и постъпване на ел. енергия в
електроенергийната система да се установи, че процесната енергия от инсталацията за
комбинирано производство на топлинна и ел. енергия чрез процесния турбогенератор 8 в ТЕЦ
„София“ не е от високоефективно комбинирано производство, която общественият доставчик няма
задължение да изкупува и следователно да не бъде фактически прието от него. Тези данни
несъмнено сочат на определена недобросъвестност на ищеца, но правилно СГС е приел, че тя не
обуславя непораждането или отпадането на кондикционното вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Всъщност, генералният въпрос е дали знанието/незнанието за липсата на правно основание или за
неговия порок към момента на престирането въобще е елемент от фактическия състав на
кондикциите по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Категоричният отговор е – не е. Престиралият може да иска
обратно престираното както ако е знаел, така и ако не е знаел за липсата или за порока на правното
основание. Така напр. той може да е знаел, че между страните няма сключена сделка или, че тя е
нищожна по някаква причина, че е унищожаема или подлежаща на разваляне, но въпреки това да е
престирал. Знанието или недобросъвестността му обаче не води до възникване на правно
основание за обогатилия се да задържи престираното – то пак си остава получено без основание.
Субективното отношение на престиралия обуславя възникване на правно основание в една
единствена хипотеза – когато съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг /чл. 55, ал. 2 ЗЗД/. В
останалите случаи това субективно отношение е ирелевантно към правото му да иска връщане на
9
престираното без основание. Няма спор, че недобросъвестността на ищеца е морално укорима, но
не всяка морална укоримост води до правни последици. Същевременно, не по-малко морално
укоримо е и безвъзмездното задържане и възползване от имуществена престация, за получаването
на която липсва правно основание, от страна на ответника. Ето защо в областта на кондикциите
правото по принцип се дезинтересира от моралната страна на въпроса /с изключението по чл. 55,
ал. 2 ЗЗД/, а се съсредоточава към икономическото изравняване на неоправданото имуществено
разместване. Следователно, за неоснователно престираното от ищеца на ответника процесно
количество ел. енергия от 26 151,57 МВтч в полза на ищеца е породено кондикционно вземане по
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
3. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката
стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД – така т. 4 от ППВС № 1/1979 г. Реално
връщане на доставеното процесно количество ел. енергия обаче е невъзможно, макар да се
касае до движима вещ /чл. 110, ал. 2 ЗС/. Прогласяването на енергиите за движими вещи е
правна фикция, доколкото същественото при тях не е вещественото им битие, а
способността за извършване на работа и за промяна на досегашното състояние, резултат от
движението на съответните субатомни частици. Поради естеството си електрическата
енергия не подлежи на съхраняване и на държане, а след нейното производство тя
непосредствено се пренася чрез съответните електропроводи до съответните крайни
потребители, които я използват по предназначение в своите електрически уредби или
съоръжения. В този смисъл енергията е потребима движима вещ, която физически подлежи
единствено на изразходване /консумация/.
Ето защо процесното получено от ответника количество ел. енергия не може да бъде физически
върната. В тази хипотеза кондикционното вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се преобразува в парично по
правилата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Същите предвиждат, че: 1) ако подлежащата на връщане вещ
погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я
държи без основание, той дължи действителната стойност или получената цена за нея, когато
последната е по-висока; и 2) ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на
плодовете.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК са разтълкувани двете хипотези на чл. 57, ал. 2 ЗЗД:
в решение № 352/27.09.2012 г. по гр. д. № 1151/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че
меродавният момент, към който се определя пазарната цена на имота, която се претендира
като обезщетение по предявен иск по чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД, е денят на подаване на
исковата молба или друг момент след разпореждането с вещта, избран от обеднелия, защото
към всеки от възможните да бъдат избрани моменти, той е лишен от възможността да
10
разполага с вещта, в резултат на поведението на разпоредилия се с нея получател;
в решение № 136/12.04.2013 г. по гр. д. № 947/2012 г., на ВКС, ІV г.о., на въпроса „как
следва да се определи „това от което се е възползвал “ по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2
ЗЗД“ е отговорено, че това е пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването ,
което единствено съответства на изискването за пълна реституция на обеднелия, като
посочената в договора, с който вещта е отчуждена, цена не обвързва кредитора;
в решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/2017 г. и в решение № 20 от 17.09.2018 г. по
гр. д. № 208/2017 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че: 1) ако получената без основание вещ е
налице у получателя, независимо дали е добросъвестен или не, той дължи връщането й с
плодовете от съответния момент; 2) ако вещта е погинала, изразходвана или отчуждена,
отговорността на получателя зависи от неговата добросъвестност; 3) ако получателят е
недобросъвестен той дължи равностойността на вещта или получената цена, ако е по-висока,
като равностойността се определя към момента на предявяването на иска, но съдът може да
приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това е необходимо за
пълното обезщетяване на обеднелия, като лихва върху определеното обезщетение се
присъжда винаги от момента, към който е определена оценката; 4) когато обогатилият се е
бил добросъвестен към момента на отчуждаването на вещта, той дължи получената
насрещна престация (или нейната равностойност, определена към момента, в който е
престанал да бъде добросъвестен); обеднелият може да се съгласи да получи насрещната
престация, но тя не може да му бъде натрапена, защото задължението на обогатилия се е за
стойност; ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна
насрещна престация, дължи се нейната пазарна равностойност към момента на
разпореждането;
в решение № 38/4.06.2019 г. по гр. д. № 498/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че критерий за
определянето на това, от което се е възползвал добросъвестният отчуждител по смисъла на
чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е обогатяването, изразяващо се в увеличаване актива на
имуществото, намаляване на пасива или спестяване на разходи (например, когато вещта е
отчуждена възмездно, е налице увеличаване на имуществото с получената срещу нея цена
или друга престация; а ако вещта е изразходвана – спестяване на разходи); поради това, не
би могло да се приеме, че при дадено нещо на отпаднало основание и възмездното му
отчуждаване от получател, който е добросъвестен, базата за остойностяване на заместващата
престация (пари вместо вещ) трябва винаги да се съизмерва с пазарната цена на вещта към
момента на отчуждаването, без да се отчитат конкретните за случая обстоятелства,
причините, поради които полученото е без основание, вида отчуждителна сделка, страните и
предмета на разменените престации.
11
Макар в цитираната практика да има известно разноречие, то може да се обобщи, че в
хипотезите на чл. 57, ал. 2 ЗЗД: 1) при погиване или изразходване на вещта се дължи пазарната й
равностойност към момента на предявяване на иска или по-късен момент при недобросъвестност
на получателя към момента на погиването или изразходването, а при добросъвестност на
получателя към тези моменти – равностойността към момента на погиването или изразходването;
2) при отчуждаване на вещта от недобросъвестен получател се дължи пазарната й равностойността
или получената цена, ако е по-висока, като равностойността се определя към момента на
предявяването на иска или към по-късен момент, при дължимост на лихва от момента, към който е
определена оценката; 3) при отчуждаване на вещта от добросъвестен към този момент получател
се дължи получената срещу нея насрещна престация, а ако вещта е отчуждена без насрещна
престация или срещу явно неравностойна насрещна престация – пазарната равностойност на вещта
към момента на отчуждаването.
В конкретния казус не е спорно, че полученото от ответника процесно количество ел. енергия
от 26 151,57 МВтч не е било изразходвано от него /употребено за собствени нужди/, а е било
отчуждено, което е и основната дейност на обществения доставчик – да изкупува ел. енергия от
производители и да я продава на крайни снабдители или големи небитови клиенти. Предвид
естеството на енергията, нейното отчуждаване следва непосредствено производството и преносът
й. Отчуждаването е било възмездно, поради което ответникът дължи на ищеца заплащане на: 1)
при недобросъвестност – средната пазарна стойност на енергията към момента на предявяване на
иска или по-късен момент, или получената цена, ако е по-висока; и 2) при добросъвестност –
получената от ответника цена при продажбата на същата енергия, а ако тя е явно неравностойна –
средната пазарна цена към момента на отчуждаването.
В исковата си молба ищецът претендира равностойността на енергията към момента на
получаване на енергията от ответника, който е почти идентичен с момента на нейната продажба от
ответника на трети лица. Този момент би бил релевантен при добросъвестност на ответника /чл.
57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/ и той е по-благоприятен за него, тъй като при недобросъвестност
равностойността се изчислява към по-късен момент /на предявяване на иска или дори след това/, а
е ноторно известно, че в периода от 2015 г. до днес средните пазарни цени на ел. енергията са
нараснали в България, какъвто е тренда и на регулираните от КВЕР пределни цени в този период.
Същата позиция ищецът поддържа и във въззивната си жалба, независимо, че твърди
недобросъвестност на ответника. При това положение следва да се приеме, че самият ищец
претендира най-малката възможна стойност и по двете възможни хипотези на чл. 57, ал. 2 ЗЗД,
поради което отговорът на въпроса дали ответникът е добросъвестен или недобросъвестен при
отчуждаването на енергията не би се отразил на крайния резултат на делото. Това е така, защото
дори и при недобросъвестност липсва претенция на ищеца за присъждане на равностойност към
по-благоприятния за него по-късен момент, а такава има само за по-неизгодния за него момент –
този на разпореждането с енергията от страна на ответника. Същевременно, ищецът не е предявил
частичен иск, а диспозитивното начало допуска предявяване на иск и за по-малко от дължимото.
Независимо от горното въззивният съд ще разгледа и въпроса за субективното отношение на
ответника. Правилно СГС е приел, че добросъвестността на получателя се определя от неговото
незнание към момента на отчуждаването, че е получил енергията без основание, съответно
недобросъвестността е равнозначна на знание на това обстоятелство към същия момент.
12
Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че знанието се предпоставя само от
отправяне на покана за връщане от обеднелия. Подобно ограничение в чл. 57, ал. 2 ЗЗД не се
съдържа, а напротив – в изр. 1 изрично за релевантни са обявени както поканата, така и всяко
друго узнаване към съответния момент, че вещта се държи без основание. Знанието на получателя
може да е налице и без покана и да следва от други доказани обстоятелства, което също ще доведе
до недобросъвестност. Такива други обстоятелства по настоящото дело са доказани чрез
представената кореспонденция между страните – изходящите от ответника писма с изх. № 91-Т41-
29/19.03.2015 г., изх. № 85-09-51/20.03.2015 г., изх. № 85-09-42/16.04.2015 г., изх. № 91-РД-
6/30.04.2015 г., изх. № 85-09-47/4.05.2015 г., изх. № 85-09-52/15.05.2015 г., изх. № 85-09-
54/2.06.2015 г., изх. № 85-09-60/17.06.2015 г., изх. № 85-09-69/13.07.2015 г., изх. № 85-09-
75/21.07.2015 г., изх. № 85-09-78/13.08.2015 г. От същите се установява недвусмислено, че
ответникът е бил наясно, че ищецът е произвеждал в процесния период ел. енергия от ТЕЦ
„София“, неотговаряща на изискването за високоефективно комбинирано производство, която
енергия е била доставяна чрез електропреносната мрежа. Тази енергия е било продавана от
ответника на трети лица, което означава, че към момента на продажбата й той е бил
недобросъвестен по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Следователно, приложима е първата хипотеза –
тази на изр. 1 на ал. 2 на чл. 57 ЗЗД. Както бе посочено по-горе обаче, претенцията на ищеца е за
равностойността на енергия към момента на доставката през 2015 г., т.е. на отчуждаването й от
ответника, което е по-неизгодно за ищеца.
И в двете хипотези на чл. 57, ал. 2 ЗЗД минимумът на обезщетението съответства на средната
пазарна цена на вещта, изчислявана към различни моменти. Спорен по делото е въпросът как се
изчислява тази цена. В обжалваното решение е прието, че към 2015 г. тази цена следва да се
определи на база средно претеглената цена за излишък на балансиращия пазар, тъй като
ответникът се явява и координатор на специална балансираща група. Въззивният съд не споделя
това становище.
Съобразно дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на ЗЕ „балансираща енергия“ е активната
електрическа енергия, която операторът на електропреносната мрежа активира за компенсиране на
разликата между регистрираните при него договорени и фактически реализираните графици за
доставка, както и колебанията на товарите с недоговорен график за доставка. За целите на
балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на
електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия в съответствие с правилата по
чл. 91, ал. 2 ЗЕ – чл. 99, ал. 1 ЗЕ. В рамките на този пазар операторът е страна по всички сделки с
балансираща енергия /чл. 99, ал. 2 ЗЕ/, като сключва сделки за уреждане на небаланси с
координаторите на балансиращи групи и с лицата, които поради неучастието си в балансиращи
групи отговарят самостоятелно за своите небаланси /чл. 99, ал. 4 ЗЕ/. В балансиращия пазар
независимият преносен оператор купува и/или продава електрическа енергия от/за търговските
участници – доставчици на балансираща енергия в националния балансиращ пазар, и/или от/за
регионалния балансиращ пазар, с цел да балансира отклонението от планираните/договорените
графици за производство и потребление на електрическа енергия – чл. 105, ал. 2 от Правилата за
търговия с електрическа енергия. Небалансите /излишъци или недостици на ел. енергия/ се
уреждат в национален мащаб, като се разпределят между координаторите на отделните
балансиращи групи, които впоследствие ги разпределят в рамките на отделната балансираща
група. Излишък на енергия е налице, когато е произведена повече енергия от нужната за
13
потреблението към съответния момент, като по принцип електроенергийната система
функционира така, че да генерира известен излишък, а не недостиг, тъй като последното би
означавало принудително ограничаване на потреблението чрез спиране на електроподаването към
част от потребителите, което е крайно нежелано. Произведената в съответствие с утвърдените
графици в излишък ел. енергия, макар и да не се потребява от крайни клиенти, също подлежи на
заплащане на производителите, но в минимални цени, които съществено се отличават от
продажните цени на крайни клиенти. Това е логично, тъй като предназначението на балансиращата
енергия не е търговско, а вътрешносистемно – да служи за стабилността на електроенергийната
система. По тази причина разпоредбата на чл. 91 ЗЕ разграничава сделките с електрическа енергия
по регулирани от КВЕР цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както
и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Когато обаче се търси средната пазарна цена на
една стока, то тя се търси на база правилото, а не на изключението. По правило енергията не се
произвежда с цел вътрешно балансиране на системата, а с цел да бъде продадена на крайни
клиенти, които да я потребяват. Ето защо, ако законът не предвижда друго, средната пазарна цена
на ел. енергията е тази, по която тя се продава на крайните клиенти. Друга уредба понастоящем се
съдържа в чл. 162, ал. 2 ЗЕ, , предвиждаща, че производителят може да продава количествата
електрическа енергия извън тези по ал. 1 на обществения доставчик, съответно крайния снабдител
по средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец. Тази
разпоредба обаче е в сила от 1.07.2018 г. и тя не е била действаща към момента на подаване на
настоящата искова молба /8.06.2018 г./, който момент е по принцип меродавен в хипотезата на чл.
57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Предишната редакцията на същата разпоредба предвижда, че производителят
може да продава количествата електроенергия извън тези по ал. 1 по свободно договорени цени по
реда на глава 9, раздел VII, или на балансиращия пазар. Ето защо средната цена за излишък на
балансиращия пазар не може да се приеме за средна пазарна цена на процесното доставено
количество ел. енергия.
Аргумент за това е и, че в приложимата хипотеза на чл. 57, ал. 2, изр. 1 ЗЗД от значение е и
евентуално получената от ответника по-висока цена при търгуването на енергията, ако е по-висока
от средната пазарна стойност към същия момент. Ответникът е извлякъл стопански облаги от
полученото процесно количество ел. енергия, като е несъмнено, че е продавал същата и на трети
лица – клиенти по пазарни цени, които са значително по-високи от тези на пазара на балансираща
енергия. При това положение несправедливо би било той да възмездни ищеца за получената
енергия само на база цени на балансиращия пазар, а не на търговския такъв.
Приетите по делото заключения на съдебни експертизи не са определили с категоричност каква
е средната пазарна цена на ел. енергията /било към момента на доставката й през 2015 г., било към
предявяване на иска/, но са дали няколко различни варианта. Според въззивния съд най-близък до
тази средна пазарна цена е вариант 2 от заключението на ССЕ на база минималната цена за базов
товар, изчислен на база тръжните документи на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ по данните на първото
заключение на СТЕ. Ето защо съдът кредитира този вариант на заключенията, поради което за
пазарна цена на процесните 26 151,57 МВтч ел. енергия следва да се приеме стойността от
1 878 362,35 лв. До този размер искът е основателен, заедно с претендираната законна лихва от
подаване на исковата молба.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се: 1) отмени в частта, с която искът е
14
отхвърлен за разликата над 230 844,84 лв. до размера от 1 878 362,35 лв., който да се уважи; 2) да
се отмени определението от 7.10.2020 г. по чл. 248 ГПК, в частта, с която на ответника са
присъдени разноски за разликата над 15 891,65 лв. – съразмерно на отхвърлената част от иска, на
база приетата от СГС редукция по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение до 58 000 лв.;
и 3) да се потвърди в останалата обжалвана част решението от 24.08.2020 г.
2. По разноските за производството
При този изход на спора право на съразмерно присъждане на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски за производство в общ размер на 221 546,48 лв., от които: 1)
103 490 лв. – за заплатената държавна такса по исковата молба, 2) 39 708 лв. – за заплатеното за
първата инстанция адвокатско възнаграждение с ДДС по представената фактура № 2011/5.02.2018
г. и платежно нареждане от 6.02.2018 г., 3) 800 лв. – за заплатения първоначален депозит за СТЕ,
4) 550 лв. – за заплатения допълнителен депозит за СТЕ, 5) 500 лв. – за заплатения депозит за
допълнителна СТЕ, 6) 34 560,88 лв. – за заплатената държавна такса по въззивната жалба, 7) 41
937,60 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по фактури №
2692/11.09.2020 г. и № 2722/5.11.2020 г. и преводни нареждания от 19.11.2020 г.
Съразмерно полагащите се съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски на ищеца за първата инстанция
са 105 305,71 лв., от които с първоинстанционното решение са му присъдени 12 848,07 лв., поради
което следва да му се присъдят още 92 457,64 лв.
За въззивната инстанция на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената
част от жалбата му /за разноските за държавна такса/ и съразмерно на интереса от двете жалби /за
адвокатското възнаграждение/. Така изчислени полагащите се за тази инстанция разноски са в общ
размер на 73 164,74 лв., от които: 32 951,12 лв. – за държавната такса по жалбата на ищеца и
40 213,62 лв. – за адвокатското възнаграждение.
Ето защо общо на ищеца за двете инстанции следва да се присъдят разноски в размер на
165 622,38 лв.
Ответникът е направил разноски за въззивната инстанция в общ размер на 64 616,89 лв., от
които: 1) 4 616,89 лв. – за държавната такса по насрещната жалба, и 2) 60 000 лв. – за адвокатското
възнаграждение по договор от 13.10.2020 г. и фактура № 1733/14.10.2020 г. Доколкото насрещната
въззивна жалба се отхвърля изцяло, то разноските за нея не следва да се присъждат на ответника.
Спрямо останалата част от разноските /адв. възнаграждение/ ищецът е направил своевременно
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззивният съд намира същото за частично
основателно предвид обема на процесуалните действия във въззивното производство
/несъбирането на нови доказателства и приключването му в едно заседание/. Минималният размер
на възнаграждението, на база материалният интерес във въззивното дело /1 958 888,70 лв./ възлиза
на 31 118,89 лв. без ДДС и 37 342,66 лв. с ДДС – чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът приема за справедливо
възнаграждение в размер на 40 000 лв. с ДДС, поради което на ответникът съразмерно на
отхвърлената част от жалбата на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 863,11 лв.
15
Така мотивиран Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 24.08.2020 г. по търг. дело № 1176/2018 г. на Софийския градски съд,
VІ-6 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
„Национална електрическа компания“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над 230 844,84 лв.
до размера от 1 878 362,35 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Национална електрическа компания“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Триадица“ № 8, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес – гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на осн. чл. чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата над присъдените 230 844,84 лв. до размера от 1 878 362,35 лв. ,
представляваща парична равностойност на произведената и предадена от ищеца на ответника в
периода 6.03.2015 г. – 31.07.2015 г. електрическа енергия от общо 26 151,57 МВтч, произведена от
ТЕЦ „София“, заедно със законната лихва от 8.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 165 622,38 лв. – разноски за производството пред СГС и САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.08.2020 г. по търг. дело № 1176/2018 г. на Софийския
градски съд, VІ-6 състав, в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ определението от 7.10.2020 г. по търг. дело № 1176/2018 г. на Софийския градски
съд, VІ-6 състав, в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на
„Национална електрическа компания“ ЕАД съдебни разноски за разликата над 15 891,65 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК – *********, със седалище и адрес – гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „Национална електрическа компания“ ЕАД с
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Триадица“ № 8, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 863,11 лв. – съдебни разноски за производството пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16