Решение по дело №377/2014 на Окръжен съд - Стара Загора

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                              28.01.2016 година                   гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА                       Търговско отделение

На 22.10.                                                                                       2015 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

 

СЕКРЕТАР: Д.И.

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

Търг.д. № 377 по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

 

С решение № 611/05.12.2013г., постановено по т.д. № 894/2013г. по описа на ПАС, решение № 455/06.12.2012г. постановено по т.д. № 579/2010 г. на Окръжен съд - гр.Стара Загора е обезсилено и е върнато на Старозагорския окръжен съд за разглеждане на предявените искове, като е посочено, че обезсилването касае цялото решение и в необжалваната част по обратния регресен иск, тъй като този иск е предявен при условията на положителна евентуалност.

 

Предявен е иск, с правно основание чл. 505, 506 от ТЗ във вр. с чл.537 от ТЗ и се претендира изплащане на остатъка от неизплатените от длъжника суми.

         Ищецът  ДФ “З.”  – гр. С. твърди, че съгласно споразумение от 24.02.2001 г., сключено с „Ф.***” ЕООД /сега АД/, последният, в качеството на доставчик на селскостопанска техника се е задължил да издаде запис на заповед в полза на ищеца за сумата 392 000 лв., която да плати на предявяване. Въз основа на този запис на заповед Районен съд – гр. Стара Загора издал изпълнителен лист за сумата 217 152, 25 лв., ведно със законната лихва от 01.07.2009 г., както и разноски по делото 6 964, 57 лв. Излагат се съображения относно възникналите правоотношения, като съгласно сключеното споразумение между страните ответникът в качеството на доставчик на техника и издател на запис на заповед се е задължил да плати остатъка от дълга по кредита на “А.А.” ЕООД, когато фондът обяви кредита за изискуем. Твърди се, че на 19.05.2005 г. е подписан договор за закупуване на техника между фонда и „А.А.” ЕООД, по силата на  който ищецът е предоставил  на земеделския производител сума в размер на 391 244 лв. Съгласно чл. 17.2 от този договор като обезпечението на кредита е запис на заповед издаден от доставчика “Ф.***” АД на кредитополучателя “А.А.” ЕООД. Ищецът посочва, че на 13.02.2007 г. договорът за кредит на “А.А.” ЕООД е обявен за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост се наложила от несвоевременните и непълни плащания на погасителните вноски по кредита. Посочва, че първото плащане е извършено на 20.04.2006 г., а съгласно погасителния план е следвало да бъде извършено на 25.02.2006 г. Излагат се обстоятелства че от 20.04.2006 г. до подаване на молбата длъжника е извършил плащания по сметка на фонда и Агенцията за държавни вземания, в качеството на взискател по изпълнителни дела срещу длъжници на фонда за удовлетворяване на вземания, но същите са недостатъчни да покрият размера на кредита. Посочва, че на ответника е предявен записът на заповед на 19.06.2009 г. съгласно нотариална покана. След това на 31.07.2009 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника въз основа на записа на заповед, като е образувано заповедно производство и е издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта е постъпило възражение, но искът за установяване на вземането не е предявен в определения срок, поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена с определение. Поради това настоящия иск първоначално предявен като установителен е изменен в осъдителен. С постъпилата допълнителна искова молба от ищеца ДФ “З.”  – гр. С., същият е направил искане по чл. 214, ал. 1 от ГПК за изменение на предявения иск, което е допуснато от съда. Посочва, че предвид обезсилването на изпълнителния лист прави искане същият да се счита предявен като осъдителен и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника “Ф.***” АД -  да заплати на Д.Ф. “З.” - гр. С. сумата по запис на заповед от 18.07.2005 г. в размер на 217 152, 25 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.07.2009г. до изплащането й.

         Ответникът “Ф.***” АД е оспорил предявения иск. Изложил е възраженията си в писмен отговор, като излага съображения относно клаузите по споразумението сключено между страните. Счита, че ищецът не е представил доказателства за изпращане на покана, след като  кредитът е бил   обявен  за изискуем, поради което счита, че същият е пропуснал да осъществи фактическия състав от споразумението от 24.02.2005 г. за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на неплатените суми от “А.А.” ЕООД. Освен това счита, че задължението на фонда да предяви за плащане записа на заповед в срок по предвидения ред не е установено. Излага съображения относно това, че не е връчена нотариалната покана или е връчена на лице, което не е служител на ответника и лицето, което е изразило готовност да приеме тази покана е действало без представителна власт. Твърди, че е узнал за нотариалната покана след връчване на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнителното дело. Излага съображения относно вземанията на фонда към “А.А.” ЕООД, като излага обстоятелства относно това, че ищецът се снабдил с изпълнителен лист по отношение на третото лице и е образувано изпълнително дело № 61/2008 г. по описа на ЧСИ Т.М.. По това дело са събрани суми, които частично са погасили задълженията по кредита, не оспорва че процесният запис на заповед е за задълженията на “А.А.” ЕООД към фонда и че между записа на заповед и договора за кредит имат връзка. С частичното погасяване на задължението по главницата частично се погасява и задължението по лихвите. Заявява, че ако записът на заповед се приеме като годен документ по чл. 417, т. 9 от ГПК, то с размера на събраните по изпълнителното дело следва да бъде намалено и вземането на фонда към ответника. Ответното дружество е направило искане за привличане на кредитополучателя “А.А.” ЕООД, като трето лице - помагач и е предявен обратен иск срещу същото за претендираните суми.

Третото лице - помагач “А.А.” ЕООД взема становище, в което заявява, че при определяне на размера на остатъка от дължимо задължение не са взети предвид, направените от дружеството плащания по изп. д. № 61/2008 г. по описа на ЧСИ Т.М..

         От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Съгласно споразумение от 24.02.2005 г. „Ф.***” ЕООД /сега АД/, в качеството на доставчик на селскостопанска техника се е задължил да издаде запис на заповед в полза на ДФ “З.”  – гр. С. за сумата 392 000 лв., която да плати на предявяване, видно от чл. 5.6, б. „б” от споразумението. Съгласно чл. 5.7 от споразумението, ответникът в качеството на доставчик на техника и издател на запис на заповед се е задължил да плати остатъка от дълга по кредита на “А.А.” ЕООД, когато фондът обяви кредита за изискуем.

На 19.05.2005 г. е подписан договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г., по силата на който ДФ “З.”  – гр. С. предоставил на„А.А.” ЕООД сума в размер на 391 244 лв. за закупуване на селскостопанска техника. Съгласно чл. 17.2 от този договор е предвидено, че кредитът се обезпечава със запис на заповед издаден от доставчика “Ф.***” АД в полза на фонда.

На 13.02.2007 г. сключения с “А.А.” ЕООД договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем, поради несвоевременните и непълни плащания на погасителните вноски по кредита. Видно от представените по делото платежни документи първото плащане е извършено на 20.04.2006 г., а съгласно погасителния план към договора за кредит е следвало да бъде извършено на 25.02.2006 г.  От 20.04.2006 г. до подаване на молбата длъжникът е извършил плащания по сметка на фонда и Агенцията за държавни вземания, която се явява взискател по изпълнителни дела срещу длъжници на фонда за удовлетворяване на вземания.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 19424/2007 г. по описа на Районен съд – гр. С., в полза на ДФ “З.”  – гр. С. е издаден изпълнителен лист, с който на основание чл. 237, ал. 1, б. “в” от ГПК /отм./ “А.А.” ЕООД е осъден да заплати главница в размер на 262 842 лв. ведно със законната лихва от 31.08.2007 г. до окончателното изплащане и лихва за забава в размер на 29 864 лв. за периода 25.11.2006 г. 30.08.2007 г.

На 18.06.2009 г. записът на заповед е предявен за плащане на “Ф.***” АД с нотариална покана изпратена от ДФ “З.”  – гр. С. чрез нотариус П.И., която е връчена на служител на ответника - А.К. със задължение да предаде.

 

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява следното :

Съгласно представените документи от ДФ “З.”  – гр. С. по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. сключен между ДФ “З.”  – гр. С. и “А.А.” ЕООД в периода от сключването му до 01.04.2015 г. са извършени погасявания в общ размер на 257 822, 98 лв.

Съгласно представените документи от ДФ “З.”  – гр. С. вземането на ДФ “З.”  – гр. С. по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. сключен между ДФ “З.”  – гр. С. и “А.А.” ЕООД е в общ размер на 312 670, 41 лв. в т. ч. главница – 203 191, 53 и законна лихва към 01.04.2015 г. – 109 478, 88 лв.

От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява следното :

Законната лихва за период три години назад от датата на изготвяне на заключението, т. е 08.06.2012 г. до 08.06.2015 г. върху непогасената главница по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. от 203 191, 53 лв. е в размер на 62 156, 86 лв.

От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява следното :

Подписът, поставен върху нотариалната покана рег. № 3877/18.06.2009 г. на нотариус П.И., рег. № 308 на Нот. камара, с район на действие Районен съд – Стара Загора над имената А.Д.К., срещу реквизита “получил” е изпълнен от А.Д.К..

Ръкописното изписаните име, презиме и фамилия “А.Д.К.” в долния ляв ъгъл под реквизита “получил” върху нотариалната покана рег. № 3877/18.06.2009 г. на нотариус П.И., рег. № 308 на Нот. камара, с район на действие Районен съд – Стара Загора е изписано от А.Д.К..

От допълнително заключение на съдебно – почерковата експертиза се установява следното :

 Ръкописно изписания цифров текст : “18 06 09 г.” по текста нотариална покана от нотариус П.И. от дата 18.06.09 г., под подписа и под ръкописно изписаното име, презиме и фамилия “А.Д.К.”, срещу реквизита “пол.” не е изпълнен от А.Д.К..

 

Свидетелят П.И.И. заявява, че нотариалната покана е връчена на 18.06.2009г. Оригиналът на нотариалната покана, върху който лицето А.Д.К. се е подписала при получаване на поканата и е отразила, че е служител на дружеството се съхранява в архива на нотариуса. Връчването било извършено съгласно разпоредбите на ГПК от служител на нотариалната кантора Р.И. и била връчена на лицето А.К.. Заявява, че тъй като “Ф.***” АД били рискови клиенти и отказвали връчването, изисквал лицето, на което била връчена поканата да напише лично трите си имена. Отбелязването на служителя било направено от неговия призовкар – Р.И..

Свидетелят А. Д. К. заявява, че няма спомен да е получавала нотариална покана. Към датата 18.06.2009г. не била служител на “Ф.***” АД. В “Ф.***” АД работила през 2007 г. на граждански договор, но през 2009г. не била работила във дружеството

Свидетелят Д.Д.Й., която е служител на “Ф.***” АД на длъжност “А.Р.” заявява, че входящата поща пристига при нея. Процедурата за регистриране на входящата поща била следната: пощата се вписвала входяща/изходяща в книгата и се придвижвала към човека по предназначение. Когато пристигнат нотариални покани им се слагал входящ номер, след което се придвижват към юрисконсулта, към човека който отговарял за това, зависи от съдържанието на поканата. Не може да си спомни дали поканата е дошла в този ден или не от това лице. От 2004 г. се пазели тези книги за регистрация на входяща и изходяща поща, но за този период нямало такава регистрация на такава нотариална покана на такава дата. На 18.06.2009г. нямало вписвания на входяща поща. Не си спомням на 18.06.2009г. дали съм била на работа.

Свидетелката Р.С.И., на която е съдът е предявил Нотариална покана, намираща се на лист 65 от делото заявява, че подписът на лист 65 от делото е неин, датата също била написана от нея. В тази сграда имало и други фирми, “Ф.***”АД имало един вход. 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съдебна практика приема, че записът на заповед макар и абстрактна сделка се издава  във връзка и заради  конкретно отношение възникнало между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовен запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи каузалното правоотношение.

По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест всяка от страните следва да докаже  фактите, на които основава твърденията и възраженията си. /в този смисъл т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

 

Съдът намира, че на първо място следва да извърши проверка дали записът за заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника “Ф.***” АД. В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед. В този смисъл настоящата съдебна инстанция  намира, че записът на заповед от 18.07.2005 г. съдържа всички необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за неговата действителност, същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу “Ф.***” АД. Записът на заповед с уговорен падеж на предявяване следва задължително да се предяви за плащане, за да настъпи изискуемостта на вземането по него, което в настоящия случай е направено с нотариална покана от 18.06.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗННД при връчването на нотариални покани от нотариуса се спазват правилата на чл. 37 - 58 от ГПК. В настоящия случай в нотариалната покана е отбелязано, че е връчена на служител на “Ф.***” АД - А.К. в съответствие с изискването на чл. 50, ал. 3 от ГПК. От заключението на съдебно – почерковата експертиза безспорно се установява автентичността на подписа на А.К.. Ето защо съдът намира, че процесния запис на заповед е надлежно предявявен, поради което вземането по него е станало изискуемо.

Безспорно установено е, че по силата на договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. ДФ “З.” – гр. С. предоставил на „А.А.” ЕООД за закупуване на селскостопанска техника сума в размер на 391 244 лв., като кредитът се издължава по погасителен план, който е неразделна част от договора. При всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихви и/или главница, фондът има право да превърне кредитът в предсрочно изискуем видно от чл. 22, б. “Б” от договора. Съгласно чл. 17.2 от този договор като обезпечение на кредита е посочено издаване на запис на заповед от доставчика / “Ф.***” АД - гр. Стара Загора/ в полза на ДФ “З.”  – гр. С.. Ответното дружество не оспорва, че процесният запис на заповед обезпечава задълженията на “А.А.” ЕООД към фонда и че между записа на заповед и договора за кредит има връзка. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че издаденият от “Ф.***” АД -  запис на заповед от 18.07.2005 г. е издаден като обезпечение по сключения между ДФ “З.”  – гр. С.  и “А.А.” ЕООД договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че неизплатения остатък от страна на “А.А.” ЕООД към фонда по счетоводни данни на ДФ “З.” - гр. С. е в размер на 203 191, 53 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди “Ф.***” АД да заплати на ДФ “З.”  – гр. С. сума в размер на 203 191, 53 лв. по запис на заповед от 18.07.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане, като в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. предявения от ДФ “З.”  – гр. С. против “Ф.***” АД иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По предявения обратен иск от “Ф.***” АД град Стара Загора против “А.А.” ЕООД град А.. 

Безспорно установено е, че от страна на “А.А.” ЕООД е налице просрочие при погасяване на предоставения от ДФ “З.”  – гр. С. кредит в размер на 391 244 лв. Поради това кредитът е обявен за предсрочно изискуем и приложение е намерила клаузата на чл. 5.7 от описаното споразумение. Съгласно същата “Ф.***” АД в качеството на доставчик на техника се е задължил да плати остатъка от дълга по кредита /главница и лихви/ на клиента /“А.А.” ЕООД/, когато фонда обяви кредита за изискуем при условията на чл. 8.2 от споразумението, за което е издаден и запис на заповед от 18.07.2005г. Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза неизплатения остатък по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. е в размер на 203 191, 53 лв. главница.

Предвид гореизложеното “А.А.” ЕООД - гр. А. следва да заплати на “Ф.***” АД -  сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателно изплащане и разноски, СЛЕД представяне на доказателства за извършено от “Ф.***” АД -  плащане в полза на ДФ “З.” на сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г., което е обезпечено със запис на заповед от 18.07.2005 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. и съдебни разноски до окончателното й изплащане като отхвърли предявения иск в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. като неоснователен и недоказан.

 

Ответникът “Ф.***” АД следва да заплати на ДФ “З.”  – гр. С. разноски в размер на 12 799.61 лв. в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

 

Ищецът ДФ “З.” – гр. С. следва да заплати на “Ф.***” АД - разноски в размер на 1 374, 30 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Ответникът по обратния иск “А.А.” ЕООД град А. следва да заплати на ищеца по обратния иск “Ф.***” АД град Стара Загора разноски в размер на 12 851.57 лева, съразмерно с уважената част от обратния иск. 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** да заплати на Д.Ф. “З.” с адрес гр. С., бул. ***** сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** да заплати на Д.Ф. “З.” с адрес гр. С., бул. ***** сума в размер на 12 799.61 лв. в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски съразмерно уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Д.Ф. “З.” с адрес гр. С., бул. ***** да заплати на “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** сума в размер на 1 374, 30 лв., представляваща разноски съразмерно отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА “А.А.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ул. *****, ЕИК ***** да заплати на “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит № 159  - ПКТ от 19.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателно изплащане, както и направените разноски в размер на 12 799.61 лева, СЛЕД представяне на доказателства за извършено плащане от “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** в полза на Д.Ф. “З.” с адрес гр. С., бул. ***** на сума в размер на 203 191, 53 лв., представляваща неизпълнено задължение по чл. 5.7 във вр. с чл. 5.6, б. “б” от Споразумение от 24.02.2005 г., което е обезпечено със запис на заповед от 18.07.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски в размер на 12 799.61 лева, като отхвърля обратния иск в частта над 203 191, 53 лв. до 217 152, 25 лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА “А.А.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. А., ул. *****, ЕИК ***** да заплати на “Ф.***” АД със седалище и адрес на управление гр. С., *****, ЕИК ***** сума в размер на 12 815.57 лева, представляваща разноски съразмерно уважената част от обратния иск.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :