Р Е Ш Е
Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на 26.05. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Нина Иванова
разгледа докладваното от съдия
Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 315 по
описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Енерго-Про Продажби”
АД, ЕИК ********* против решение № 5587/10.12.2019 г постановено по
гр.дз. 12023 по описа за 2019 год на ВРС,. с което се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Т.Т.Г., ЕГН **********,
от гр. Варна, ж. к. „Чайка“, бл. 5, вх. В, ет. 3, ап. 38, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, СУМАТА
ОТ 5093.36 лева, представляваща начислена в резултат на извършена
корекция на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Чайка“,
бл. 5, вх. В, ап. 38, клиентски № **********, абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура от № **********/11.07.2019 г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и се ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Т.Г., ЕГН **********,
от гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 5, вх. В, ет. 3, ап. 38, СУМАТА ОТ 808.73
лв. /осемстотин и осем лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните,
изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните
изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло
възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за
пълнота на изложението,следва да се вземе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата
Т.Т.Г. твърди, че е на 02.07.2018 г., по информация от ответното дружество,
служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверка на адреса,
където е домът ѝ. Посочва, че е потребител на електрическа енергия,
клиент на ответното дружество, като на нейно име е открита партида с клиентски
№ **********, абонатен № **********. Оспорва протокола от извършената проверка,
начина и методиката на начисляване на процесната сума от 5093.36 лева.
Обосновава правния си интерес от предявения иск с възможността след начисляване
на процесната сума да бъде спряно захранването в обекта. Навежда доводи, че
средствата за търговско измерване на собственост на електропреносното
предприятие, което е длъжно да ги доставя, монтира и поддържа. Поддържа, не е
манипулирала СТИ и не е ползвала начислената ѝ енергия, поради което не
дължи исковата сума. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
корекционната процедура. Посочва, че към датата на извършената проверка липсват
валидни ПИКЕЕ.
Отправя
искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 5093.36 лева, представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
електроенергия за периода от 03.07.2017 г. до 02.07.2018 г. за обект, находящ
се в гр. Варна, ж. к. „Чайка“, бл. 5, вх. В, ап. 38, клиентски № **********,
абонатен № **********, за която сума е издадена фактура от №
**********/11.07.2019 г.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Енерго – Про Продажби” АД. Ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия. Посочва, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия, като ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и
точно. В резултат на извършена на 02.07.2018 г. техническа проверка в обекта на
ищеца е установено, че в регистър 1.8.3. на електромера има показания за
потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и
заплатена от абоната. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, е осъществена намеса в тарифната
схема на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е
съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на регистър
1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание
чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
-
Ищецът е потребител на електроенергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж. к.
„Чайка“, бл. 5, вх. В, ап. 38, клиентски № **********, абонатен № **********,
при публично известни Общи условия, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката на ищеца.
-
От извършена проверка на електромер с фабричен номер 1114021564359315, е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице
преминала енергия на тарифа 3 – 027369.1 kWh, която не е визуализирана на
дисплея.
-
Въз основа на становище е издадена Фактура № **********/11.07.2019 г. за сумата
5093.36 лева, която не е заплатена.
Пред
ВРС е допусната и приета СТЕ от която се установява , че процесният
електромер е преминал метрологична проверка през 2015 г., като метрологичната
му годност е шест години, т.е. изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че при
нормална схема на присъединяване на абонат към електроразпределителната мрежа
цялото количество потребена ел. енергия преминава през измервателната схема на
средството за техническо измерване, като в случая няма данни за намеса в
схемата. Достига до извода, че цялото количество електроенергия, отчетено в
тарифа ТЗ в размер на 27369 kWh, е преминало през СТИ. Вещото лице пояснява, че
е вероятно посоченото потребление да е за период по-продължителен от една
година. Въз основа на извършеното изследване вещото лице изразява становище, че
стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура е изчислено
математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
възприема изводите на ВРС,че предявеният иск е неоснователен, тъй като
ответникът не е доказал, че СТИ не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката
е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в
правилен размер.
По
силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ
са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Тъй като
процесната проверка е извършена след отмяната /на 02.07.2018 г./, разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.
След
отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче липсва ред за извършване на проверка на
метрологичната и техническа изправност на СТИ, респ. за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на
ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от
извършената на 02.07.2018 г. проверка следва да се отрече изцяло.
От
друга страна, по делото не се установява и отклоненията в показателите на
доставената електрическа енергия да се дължат на неправомерно действие от
страна на потребителя. В последния случай корекция би била допустима, в случай
че доставчикът установи периода на грешното измерване или неизмерване, както и
размерът на реално доставената електрическа енергия за този период /Решение
№189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г.
по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д.
№1750/2011 г., ІV г.о., ГК/.
В
процесния случай не би могъл да се установи и точният период, в който е
натрупано количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По
делото не се установява по категоричен начин, че показанието по посочената
тарифа е било нулево към момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за
монтаж са отразени единствено показанията по нощна и дневна тарифа.
Поради
така изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
В
обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на настоящия правен
спор, „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* трябва
да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на
600 лв,съобразно представения по делото списък за разноски.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5587/10.12.2019 г постановено по гр.дз. 12023 по
описа за 2019 год на ВРС
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Т.Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Чайка“ № 5, вх. В,
ет. 3, ап. 38, СУМАТА ОТ 600 лв представляваща разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :