ОПРЕДЕЛЕНИЕ
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА,
гражданско отделение, ІV състав, в закрито заседание на 11 юни 2019 г. година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кънчев гр.
дело № 2351 по описа
за 2019 г. намери следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Водоснабдяване и канализация ЕООД, срещу ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника.
Съдът намира, че исковата молба е
редовна. Представените с нея и с отговора писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото. Исканията на ищеца за назначаване на съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертиза са основателни. Поставените от ответника
допълнителни задачи към съдебно-икономическата експертиза също следва да се
допуснат.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените писмени
доказателства, както следва: от страна на ищеца – заверени копия от: Решение №
4486/14 10.1991г по ф дело № 4492/1991г по описа на ОС – Стара Загора,
Разпечатка от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за
актуално състояние по партидата на ищеца. Разпечатка от електронната страница
на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ответника,
Фактура № ********** от 15.07.2014 г., ведно с платежно нареждане от 29.07.2014 г. и извлечение по
сметка от 29.07.2014 г., Фактура № ********** от 31.07.2014 г., ведно с платежно
нареждане от 06.08.2014 г. и извлечение по сметка от 06.08.2014 г. Писмо изх. №
6053-30/24.09.2008 г., Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. Писмо изх. №
2013/05.12.2008 г. Писмо изх. № 01/09.01 2009 г., скица на електропровод
Венеция, Заповед № 135/12.12 1995г. на Кмета на гр. Тополовград, Акт за
приемане и предаване на основни средства, Инвентаризационен опис за земя,
сгради и съоръжения на ПС „Кап. Петко Войвода", Акт обр. 16 за
Електропровод „Венеция" 20 kV, на Помпена Станция „Орешник"
с.Орешник, на Помпена Станция „Кап. Петко Войвода", и на намиращите се в
тях ЗРУ, Разрешение за ползване № 261/09 08.1995 г., скица; от страна на
ответника: Писмо изх № ЦУ-223 от 24 11.2014 г от „Водоснабдяване и
канализация"ЕООД, Становище от инж. Милен Брънков - ръководител група
„Поддържане" КЕЦ Елхово, Писмо изх. № 13871648-1 от 8.12.2014 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Заявление вх № 13986043 от 13.12.2014 г. от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Писмо изх № 13985893-1 от 29.12.2014
г. „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Писмо изх. № 422 от 12.01.2015 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Писмо изх. № ЦУ-14 ОТ 21.01.2015 г. от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД, Писмо изх. № 1525 от 2.2.2015 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД, Констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по
делото, направи справка и проверка навсякъде, където е необходимо, да отговори
на поставените от ищеца въпроси в исковата молба и от ответника в отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Пламена
Стоянова при депозит от 140 лева, платими по равно по 70 лева от ищеца и ответника
в седемдневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по
делото, направи справка и проверка навсякъде, където е необходимо, да отговори
на поставените от ищеца въпроси в исковата молба и на поставените от ответника
с отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър
Димитров при депозит от 100 лева, платими от ищеца в седемдневен срок от
получаване на настоящото определение.
СЪОБЩАВА
на страните проектодоклад по делото: Подадена е искова молба от Водоснабдяване
и канализация ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Ищецът
твърди, че бил еднолично дружество с ограничена отговорност – потребител на
електрическа енергия относно обекта Помпена станция „Орешник“ и бил клиент на
ответника. През периода от 07.07.2014 г.
до 31.07.2014 г.
му заплатил сумите от 526,67 лв. и 596,71 лева, представляващи такса за пренос по
ел. разпределителната мрежа, до обект на ниско напрежение – собственост на
ищеца – Помпена станция „Орешник". Посочените суми били измерени и отчетени
при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като
измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Кап.
Петко Войвода". Взема становище, че този начин на измерване бил
незаконосъобразен и водел до начисляване на недължими суми. Когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния
случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV,
след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод
„Венеция" 20 KV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км.,
започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало
отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на
Помпена станция „Орешник". И електропровода „Венеция" 20 kV, и
посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в
които се намират ЗРУ, били собственост на ищеца. Измервателното средство,
отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на
тази граница – между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод
„Венеция" 20 KV., в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на ПС
„Кап. Петко Войвода". Ищецът бил изпращал уведомителни писма до ответника
с искане да се промени мястото на измерване, но ответникът продължил да измерва
ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Ако ответникът изпълнел
законовите си задължения и уважил искането за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС
„Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в
електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за достъп по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца -
Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и
съответно - заплатена.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата 835 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, за периода 01.07.2014 г. - 01.07.2014 г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактури № ********** от 15.07.2014 г. и № ********** от 31.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендира разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по делото ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД. Взема становище за неоснователност на исковете. Признава
факта, че ищецът бил клиент на ответника. Ответникът продавал електроенергия на
клиентите си при публично известни общи условия и поел задължение да снабдява с
електрическа енергия обектите на ищеца на няколко места на потребление (ИТН),
едно от които било процесното ИТН. В изпълнение на задълженията си по общите
условия ответникът доставил в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг" ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, издал
месечните фактури, представени с исковата молба и отговора на исковата молба,
стойността на част от които съставлявала исковата сума. Обектите на ищеца били
присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Доставената електрическата енергия в
процесиите две фактури била остойностена съгласно действащото в процесния
период решение на КЕВР № Ц-43/30 12 2013 г. (в сила от 30 12.2013 г.). Счита,
че сумите за такса достъп били правилно определени и се дължали от ищеца, като
излага подробни съображения за това.
Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
На база
твърдените от страните факти, съдът счита, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД. Признава за безспорен между
страните факта, че ищецът е клиент на ответника. При този фактически състав на
неоснователното обогатяване основанието не съществува при получаването на
престацията. Тежестта да се докаже даването и получаването на сумата се носи от
ищеца. Представени са доказателства за този факт. Тежестта да се докаже
наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника. Направени са
доказателствени искания за доказване на този факти.
НАСРОЧВА
делото в открито заседание на 09 септември
2019 г., от 13:30 ч., за която дата да се призоват страните, на които да се
връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – копие от отговора на
ответника.
НАПЪТВА
страните към медиация и доброволно уреждане на спора чрез споразумение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: