П Р И
С Ъ Д А
№ 109
гр.Белоградчик, 02.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав в публично заседание на втори
юни две хиляди и девета година, в състав:
Районен съдия: А.К.
при
участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора Г.С., като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 120
по описа за 2009 г., въз основа на закона и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.К.И.,***, българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в
това, че на 18.05.2009г. по ул.”Първа” в с.Извос, управлявал МПС: л.а. "ВАЗ",
с рег. № ВН 80-62 ВА, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с НП № 872/06.11.2008г. на РУ-МВР-Белоградчик,
влязло в сила на 06.01.2009г., за управление без съответно свидетелство за
управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр. ал.1 НК във
вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК и чл.36 НК вр. чл.373 ал.2 НПК вр.
чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "пробация", като му налага следните пробационни мерки: по
чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
седем месеца, по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от седем
месеца и по чл.42а ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на
обществото 150 часа годишно за период от една година.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок
от днес пред ОС-Видин.
Районен съдия:
МОТИВИ към присъда № /02.06.2009г. по НОХ дело № 120/2009г. по описа
на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия К.К.И. *** е
повдигнато обвинение затова, че на 18.05.2009г. по ул.”Първа” № 1 в с.Извос, управлявал МПС – л.а. м.”ВАЗ” с ДК №
ВН 80-62 ВА, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление без съответно свидетелство
за управление с НП № 872/06.11.2008г. на РУ-МВР-Белоградчик, влязло в сила на
06.01.2009г. - престъпление по чл.343В ал.2 от НК.
В с.з. по искане на подсъдимия /чрез защитника му/,
съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на
чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин, счита още че
спрямо подсъдимия следва да се приложи чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК, и пледира на К.И.
да се наложи наказание от вида „пробация”, а размерът на пробац. мерки – да е по-дълъг.
Подсъдимият
И., предвид допуснатото предварително изслушва не, прави пълни самопризнания
относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт , признава се за
виновен, и моли съда за снизхождение, поради тежкото си финансово положение и
здравословното състояние на детето си.
Защитникът
на подсъдимия, иска от съда налагане на наказание от вида „пробация”, но с
по-малък размер на пробационнните мерки.
Съдът, като взе под внимание
направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и
прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
от НПК приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.К.К.И.
е роден на 12.07.1967г. в гр. Белоградчик, обл.Видин, живее в с.Праужда,
обл.Видин, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият
И. е осъждан с влезли в сила съдебни актове, както следва: 1./ С влязла в сила
на 24.11.1993г. присъда от 09.11.1993г. по н.о.х.д. № 74/1993г. на
РС-Белоградчик, подс.И. е осъден на "лишаване от свобода" за срок от
една година. На осн. чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода” е отложено за срок от три години. 2./ С влязла в сила на
03.01.1996г. присъда от 19.12.1995г. по н.о.х.д.№ 206/1995г. на РС-Белоградчик,
на подс.И. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три
години. На осн. чл.68 ал.1 НК е
постановено да изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” за срок от 1 година,
при режим “общ”, по н.о.х.д №74/1993г. на БРС. 3./ С влязла в сила на
28.11.1996г. присъда от 13.11.1996г. по н.о.х.д.№ 162/1996г. на РС-Белоградчик,
на подс.И. е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една
година и при режим “лек” и “глоба” в размер на 500 лв. На осн. чл.68 ал.1 НК е постановено да
изтърпи и наказанието “лишаване от свобода” за срок от 1 година, при режим
“общ”, по н.о.х.д №74/1993г. на БРС. 4./ С влязло в сила на 16.08.2000г.
определение от същата дата по н.о.х.д. № 153/2000г. на РС-Белоградчик, подс.И.
е осъден на "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, при режим
„строг”.
На 18.05.2009г. подсъдимият И. *** 80-62 ВА – не негова
собственост, по пътя от гр.Белоградчик към с.Праужда. В с.Извос И. бил спрян за
рутинна проверка от свид. Кр.К. ***. Оказало се, че И. не носи свидетелство за
правоуправление, като всъщност бил неправоспособен – въобще и не притежавал
такова. Свид.К. съставил на И. АУАН № 370/18.05.2009г. за нарушение по ЗДвП.
След това, в РПУ-Белоградчик при служебна проверка се установило, че И. е
наказван по админ. ред, с влязло в сила НП за същото нарушение – управляване на
МПС, без свидетелство за това / НП № 872/06.11.2008г. на РУ-МВР-Белоградчик,
влязло в сила на 06.01.2009г./. В резултат – служебно било образувано БП №
211/2009г. по описа на РУ-МВР-Белоградчик.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното БП № 211/2009г. на
РУ-МВР-Белоградчик./.
Съдът
намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, категорично установяват описаната и приета от съда за установена
фактическа обстановка.
По
безспорен начин се доказа авторството на деянието, а именно, че на
инкриминираните дата и място, подс. И. е управлявал МПС – ВАЗ с рег. № ВН 80-62 ВА, без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишният срок на наложено му наказание по админ. ред
за същото провинение – управление на МПС без съответно свидетелство за това.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият И.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в ал.2 от НК.
От
обективна страна - подс.И. *** в с.Извос, управлявал МПС – л.а. м.”ВАЗ” с
ДК № ВН 80-62 ВА, без свидетелство за управление на МПС. В същото време течел
едногодишен срок откакто И. бил наказан
по административен ред за управление без съответно свидетелство за управление
с НП № 872/06.11.2008г. на РУ-МВР-Белоградчик, влязло в сила на 06.01.2009г.
От
субективна страна - подс.И. е действал при условията на еветуален умисъл,
като е съзнавал, че управлява автомобил без да притежава свидетелство за управление
на МПС, знаейки, че това не е разрешено, и знаейки, че е санкциониран вече по
админ. ред за такова нарушение с НП № 872/2008г. на РПУ-Белоградчик, и то преди
не повече от една година, съзнавал е и общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е допускал
настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното от подс.К.К.И. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок до две години, без да е предвиден
специален минимум.
Предвид
провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова във
хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен
при определяне наказанието да приложи разпоредбите на чл.58А НК и без да са
налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства. Т.е. в случая – чл.55
ал.1, т.2, б."б" от НК/ тъй като не са предвидени няколко
алтернативни наказания, за да не определя съдъ по-тежкото от тях, поради
което следва да се замени наказанието "лишаване от свобода" с
наказанието "пробация".
При определяне вида
на пробационните мерки по чл.42 а ал.2 от НК, и като отчете при това и
предходните осъждания на И., но и факта, че същият не работи и има болно дете,
на първо място наложи задължителните такива по чл.42а ал.2 т.т.1 и 2 от НК, а
именно : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца.
На следващо място, съдът налага и пробационна мярка по чл.42а ал.2 т.6 от НК –
безвъзмезден труд в полза на обществото – 150 часа годишно, за период от една
година.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: