№ 3585
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110172512 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против П. Н. К..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 1, находящ се в гр. ..............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 1 022, 96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 155, 40 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
31.05.2024 г.;
сумата 43, 05 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 16 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
31.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35661/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. Н. К., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за исковия период,
както и съществуването на облигационно правоотношение между страните.
Твърди, че по отношение на имота е запазено вещно право на ползване в полза
на трето за спора лице. Оспорва начина на начисляване на топлинната енергия.
Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 12.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу П. Н.
К. за:
сумата 1 022, 96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 155, 40 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
31.05.2024 г.;
сумата 43, 05 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 10, 16 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
31.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35661/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
С разпореждане от 27.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 18.11.2002
г. Р.П.Р. продава на П. Н. К. следния недвижим имот: апартамент № 1, находящ
се в гр. .............., с площ от 55, 05 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и
сервизни помещения. Със същия нотариален акт Р.П.Р. си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
Видно от приета по делото справка за лицето Р.П.Р. от 06.02.2025 г.,
последната е починала на 16.09.2006 г.
2
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ........., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Топлоконтрол“ ООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение, в т.ч. – за ап. 1 – Р.П.Р..
Представен е договор от 05.08.2002 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
......... като възложител и „Топлоконтрол“ ООД като изпълнител за извършване
на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Топлоконтрол“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Топлоконтрол“
ООД. Начислена е топлинна енергия за отопление на имота въз основа на
отчета на 1 бр. отоплително тяло с монтиран ИРРО и за 1 бр. щранг-лира, за
което са съставени талони за отчет на уредите за дялово разпределение.
Отчетите на ИРРО за процесния период с нулеви, т.е. за него няма начислявана
топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от
130 м3, и топлинна енергия за БГВ – въз основа на отчета на 1 бр. топъл
водомер.
Общият топломер в абонатната станция е преминавал метрологични
проверки, последната от които – на 10.10.2023 г., със заключение – съответства
на одобрения тип.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
3
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 1 072, 58 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 042, 86 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 29, 72 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че съгласно справка за дялово разпределение,
налична по делото, стойността на дяловото разпределение за периода
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 43, 05 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвена от вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за
исковия период. Констатира се стойност на дяловото разпределение в размер
на сумата 43, 05 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
4
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 18.11.2002 г. се установи, че със същия П. Н. К.
е придобил собствеността на процесния имот. С посочения нотариален акт
Р.П.Р. си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
имота.
По този начин правото на собственост на приобретателя е ограничено от
вещното право на ползване на същия. Собственикът притежава т.нар. „гола
собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не
би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. По тази причина и на
основание чл.57, ал.1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е
ползвателят.
В случая обаче от приетата по делото справка за физическо лице се
установява, че вещната ползвателка е починала на 16.09.2006 г., с оглед на
което вещното право на ползване се е погасило по арг. от нормата на чл.59 ЗС
със смъртта й, настъпила в момент, предхождащ исковия период.
Следователно, от качеството на ответника на собственик на процесния
имот произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови
нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
5
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2023 г. възлиза на сумата 1 072, 58 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 042, 86 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 29, 72 лв. Този размер
надвишава претендирания от ищеца в размер на сумата 1 022, 96 лв.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за
погасителна давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
6
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 12.06.2024 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 12.06.2021 г., каквито в случая не се претендират, доколкото
вземането за първия месец от исковия период – м.05.2021 г. е станало
изискуемо на 16.07.2021 г., с оглед на което възражението се явява
неоснователно.
По изложените съображения и при спазване принципа на
диспозитивното начало искът следва да се уважи в пълния му предявен
размер.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 31.05.2024 г. в размер на сумата 155, 40 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
7
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период м.05.2021 г. – м.04.2023 г. от
страна на „Топлоконтрол“ ООД е извършвана услугата дялово разпределение
за процесния имот на стойност исковата сума 43, 05 лв., определена при
съобразяване счетоводна справка (лист 25 от делото), както и заключението на
СТЕ и ССЕ.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 74, 38 лв. разноски за заповедното
и сумата 719, 02 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 6, 60 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Н. К., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 1 022, 96 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 1, находящ се в гр. ............., ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 12.06.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 155, 40 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
31.05.2024 г.;
сумата 43, 05 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.06.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
27.06.2024 г. по ч.гр.д. № 35661/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 10, 16 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2021 г. – 31.05.2024
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
74, 38 лв. разноски за заповедното и сумата 719, 02 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлоконтрол“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9