РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 593
гр. Пловдив, 19.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от председателя МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3254 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във
връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по
жалба, предявена от „Фреш груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ №52,
ап. 10, представлявано от управителя Х.Д.Г., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № ФК-743-0076146/24.11.2020г., издадена от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП, с която на дружеството е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
сергия № 94 за продажба на плодове и зеленчуци, находяща се в гр.Пловдив, „Събота пазар“,
стопанисван от „Фреш груп” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
3. Ответникът по
жалбата – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази са
изложени в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен
интерес, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Оспорената в настоящото производство ЗНПАМ № ФК-743-0076146/24.11.2020г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени при следните фактически и правни доводи:
На
16.11.2020г. в 11:00 часа е
извършена
проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС -
сергия № 94 за продажба на плодове и зеленчуци, находяща се в гр.Пловдив, „Събота пазар“,
стопанисван от „Фреш груп” ЕООД, при която е констатирано, че търговецът, в качеството
си на лице по чл. 3 от Наредба № H-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез
фискални
устройства (наричана
по-долу за краткост Наредба № H-18/2006 г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение
на разпоредбите в същата наредба.
По-конкретно
при проверката е установено, че при извършена контролна покупка от органите по
приходите на 0,800 кг. банани и 0,760 кг. лимони, на стойност 4,37
лв.,заплатена в брой на Х.Д.Г. – управител на „Фреш груп“ ЕООД не е издаден
фискален касов бон.
В
работещия обект е налично, монтирано и
въведено в експлоатация работещо към момента на проверката фискално устройство
(ФУ).Вместо фискален касов бон, е изведен от проверяващите след легитимацията
дневен финансов отчет с № 0004458 от 16.11.2020г. в 11:14 часа. С този номер е
следвало да се издаде фискален касов бон за извършената контролна покупка.
Извършеното нарушение се подкрепя и от установените по време на проверката пари
в повече в касата на фискалното устройство, в размер на 61,95 лв. Отразените
продажби чрез фискалния апарат са на стойност 13,05 лв., а фактически
установената наличност е в размер на 75 лв.
За
извършената проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0076143/16.11.2020
г., към който са приложени събраните доказателства.
При това положение, с оспорената в
настоящото производство ЗНПАМ на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – сергия № 94 за продажба на плодове и
зеленчуци, находяща се в гр.Пловдив, „Събота
пазар“, стопанисван от „Фреш груп” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от
14 дни на основание чл.186, ал. 1, т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
6. За да обоснове
продължителността и съразмерността на действие на принудителната мярка (14
дни), ответният административен орган е посочил, че срокът на ПАМ е определен в
рамките на неговата оперативната самостоятелност, при следните конкретни
фактически основания и мотиви:
За конкретното му определяне от административния орган са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото.
Посочено е, че издаването на съответен документ за всяка една извършена
продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти,което следва да се изпълнява при
съответните предпоставки.Неотчитането на приходите препятства контролната
дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически
реализирания оборот от проверявания търговец. Предвид неспазването на реда за
издаване на касова бележка и като бъдат преценени местоположението на търговския обект – гр.Пловдив, естеството на
дейността - сергия за плодове и
зеленчуци на оживено място - пазар, където има голям поток от хора, работното
време на същия - от 9 до 19 часа,без
почивен ден, положителната касова разлика в размер на 61, 95 лв., която е
резултат от неиздаването на ФКБ, както и обстоятелството, че за периода от
01.01.2020г. до 16.11.2020г. са извършени сторно операции чрез ФУ на обща
стойност 82 882,90 лв., които водят до обосновано предположение, че дружеството
има възможност и не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация
за обекта фискално устройство.
Посочено е, че всички
изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от
него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите
данъци.
В този контекст е описано, че с констатираното
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви,
че наличието на законоустановени реквизити на фискалния бон, издаването на
касова бележка за всяка извършена продажба, наличието на регистрирано и
работещо ФУ,съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект,
издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са
все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или
управляващи търговски обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията
показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина,
както и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазване на
данъчното законодателство.
Формиран е извод, че
ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново
нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди,
които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално
извършените продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози.
Формиран е и извод, че за извършване на тази промяна в организацията на
дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В мотивите на
заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен
принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
ІV. За правото:
7. В конкретния казус съвкупната преценка
на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите
на органите на приходна администрация не са основани на конкретно установени
факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са
съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в
хода на проверката не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията
за това материално компетентен административен орган. Властническото
волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в
състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа
на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В
следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
8. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Според чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Тълкуването на цитираната
норма налага да се приеме, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него",
но органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз
"до 30 дни".
Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, възведени в разпоредбите на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК -да съдържа фактическите и правни основания за издаването й, в
какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която поставя
изискването тя да е мотивирана. В конкретния случай, в процесната ЗНАП се
съдържа детайлно описание на извършеното нарушение и доказателствата, от които
то се установява, посочени са нарушените разпоредби, както и законовите
текстове, послужили като основание за издаване на заповедта. При упражняване
обаче на така предоставената му оперативна самостоятелност, административният
орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на фактите от значение за
определяне продължителността на срока на ПАМ.
В редица
съдебни решения ВАС приема, че излагането на мотиви по този въпрос в заповедта
е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с
целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК.
Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното
нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.
9. В случая
определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 14 дни е
обоснована:
- с установеното при
проверката нарушение (За извършена контролна покупка от органите
по приходите на 0,800 кг. банани и 0,760 кг. лимони, на стойност 4,37
лв.,заплатена в брой на Х.Д.Г. – управител на „Фреш груп“ ЕООД не е издаден
фискален касов бон от работещото в обекта налично, монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство);
- с обстоятелството, че е
установена положителна касова разлика в размер на 61,95 лв. и, че за периода от 01.01.2020г. до
16.11.2020г. са извършени сторно операции чрез ФУ на обща стойност
82 882,90 лв., като обаче не става ясно как точно посочените
обстоятелства допринасят за налагане на ПАМ с по-дълга продължителност на
действие (в случая 14 дни);
- Останалите
посочени основания (че създадената
организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през
фискално устройство; липсата на организация за създаване на условия търговският
обект да се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с
изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г.; невъзможността за проследяване на
реализираните обороти, обосновава необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения и т.н.) са твърде общи, за да могат да обосноват налагане на
по продължителен срок на действие на процесната ПАМ.
10. В същото
време не са отчетени безспорно установените факти, че констатирано нарушение е
за първи път и липсват констатации от него да са произлезли определени вредни
последици за фиска.
11. Ето защо, именно при
упражняване на така предоставената му оперативна самостоятелност,
административният орган е допуснал пропуски във връзка с установяване на
фактите от значение за определяне продължителността на срока на ПАМ.
Предоставената
от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги
да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел.
Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а
нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност
прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително
основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение
самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2, уреждащ
принципа на законност, чл. 6, уреждащ
принципа на съразмерност и чл. 7, регламентиращ принципа на истинност от АПК.
В конкретния случай, органът по
приходите безспорно разполага с оперативна самостоятелност при определяне
продължителността на наложената принудителна мярка, но тази му дейност не е
съответна на действителните факти от
значение за случая (в нарушение на чл. 7, ал. 1 АПК), явява се несъразмерна на
тежестта на извършеното нарушение (нарушен е принципът на съразмерност прогласен
в чл. 6 АПК), и е несъответна на целите на закона (чл. 4, ал. 2
от АПК).
12. Макар нарушението да е установено по безспорен
начин, съдът не може да замести административния орган при упражняването на
неговата оперативна самостоятелност като измени административния акт
и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. Това следва и от чл. 173, ал. 1 от АПК, според който
текст съдът решава делото по същество, само когато въпросът не е предоставен на
преценката на административния орган. Съответно,
ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът
следва да отмени акта изцяло.
Доколкото
изложените от ответния административен орган „мотиви за продължителността на срока“ на наложената ПАМ (възпроизведени в т. 6 от настоящото решение) са
изградени, без да бъдат съобразени всички факти, установени при проверката от
значение за случая (описани в т. 10 от настоящото
решение), те (мотивите) не
представляват основа за законосъобразното определяне на срока на мярката, т.е. налагането
на ПАМ за срок от 14 дни се явява необосновано.
При тази необоснованост на
продължителността на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на
ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез
налагането на адекватни на нарушението мерки.
Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ
се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната
законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 Закон
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законови цели. В този
контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното
административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй
като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи.
Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни
нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на
данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в
чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност,
поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано
нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли
определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не
би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на
данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който
актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
В този смисъл
Решение № 2527 от 23.02.20218 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2020г. г., I о. и
др., Решение
№ 16567 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2019 г., I о., Решение № 11465
от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2018 г., I о. и др.
13. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед № ФК-743-0076146/24.11.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП,
поради което същата ще следва да бъде отменена.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-743-0076146/24.11.2020г.,
издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
която на „Фреш груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ №52, ап.
10, представлявано от управителя Х.Д.Г. е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – сергия № 94 за продажба на плодове и
зеленчуци, находяща се в гр.Пловдив, „Събота пазар“, стопанисван от „Фреш груп”
ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал. 1,
т. 1, буква „а“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС).
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: