Решение по КНАХД №296/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на ИД на НАП, чрез гл. юрисконсулт Д. И.-К. за проверка на Решение № 63/16.05.2025 г. по анд № 20252330200049/2025 г. на Районен съд-Ямбол, с което е отменено Наказателно постановление 801970-F799745/16.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Хит“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от Х. В. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, предупредено е „Хит“ ЕООД-[населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, за другото административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание и е осъдена НАП-София за заплати на „Хит“ ЕООД-[населено място] сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен и необоснован, т.к. направените изводи са в нарушение на материално правните разпоредби на закона и е налице превратно тълкуване на нормативните разписания и неправилната оценка и анализ на събраните в съдебното дирене доказателства. Претендира се за отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява гл.юрисконсулт И.-К., която подържа жалбата и исканията на посочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмена молба оспорва жалбата като неоснователно по съображения изложени в писмени бележки с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски съгласно представения списък.

Участващият в процеса прокурор изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С Решение № 63/16.05.2025 г. по анд № 20252330200049/2025 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление 801970-F799745/16.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „Хит“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от Х. В. Х., е наложена имуществена санкция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, предупредил е „Хит“ ЕООД-[населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото решение, за другото административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание и е осъдил НАП-София за заплати на „Хит“ ЕООД-[населено място] сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат.

За да постанови решението си районният съд от приема, че наказателното постановление е законосъобразно от процесуална страна и е в съответствие с материалния закон, т.к. от една страна е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване и съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението, а от друга е осъществен състава на вмененото нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Същевременно, за да отмени наказателното постановление първата инстанция развива доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН, защото формално извършеното нарушение не е довело до ощетяване на фиска, касае се за първо нарушение и изолиран случай на неиздаване на ФКБ за извършена продажба на изключително ниска стойност от 36 лева, липсват данни при проверката да е установено друго плащане чрез ПОС-терминала, което не е отчетено от ФУ, при извършената обстойна проверка не са констатирани сериозни нарушения и от констатациите в ПИП е видно, че дружеството стриктно изпълнява разпоредбите на данъчното законодателство.

Настоящия състав счита, че районният съд е изяснил всестранно и обективно фактическата обстановка по делото, като споделя изцяло съображенията му относно извършването и санкционирането на нарушението, поради което не следва да ги преповтаря.

Паралелно с това не се споделят от касационната инстанция изводите за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН, даваща основание за отмяна на процесното наказателно постановление.

Касационният състав не счита, че процесното нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай според чл.28 от ЗАНН. Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

С процесното нарушение се засягат обществените отношения, обект на които е данъчното законодателство и спазването му е от изключителна важност за функционирането на държавата и обществото.

Разглежданият случай се явява типичен такъв на нарушение и неизпълнение на посоченото по-горе задължение по никакъв начин не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобните от същия вид.

Допуснатото нарушение от една страна не е резултатно и не е необходимо да са настъпили вредни последици, чиято незначителност да се преценя. От друга страна не са налице и други смекчаващи обстоятелства, като такива не са нито стойността на извършената покупка, нито констатирането му за първи път.

В тази връзка е необоснован извода на съда, че дружеството стриктно изпълнява разпоредбите на данъчното законодателство, т.к. липсват данни за извършвани други проверки, при които да не са установени нарушения, а с настоящата е констатирано такова.

Ето защо не са налице смекчаващи обстоятелства, нито за конкретния случай може да бъде прието, че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на нарушение или неизпълнение на задължение от същия вид.

Като е достигнал до различени изводи районният съд е постановил решението си в противоречия с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

При безспорна фактическа обстановка, липса на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, вярна правна квалификация и правилно приложена санкционна норма, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По посочените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени, като вместо това се постанови решение, с което да се потвърди оспореното пред районния съд наказателно постановление.

С оглед изхода на делото и направените искания трябва да бъдат присъдени на касатора направените пред двете съдебни инстанции разноски в размер на 200 лева за юрискосултско възнаграждение, респ. да се отхвърли искането на ответника по касация за присъждане на разноски

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 63/16.05.2025 г. по анд № 20252330200049/2025 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №801970-F799745/16.12.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Хит“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от Х. В. Х. да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 200 (двеста) лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на „Хит“ ЕООД-[населено място], [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], представлявано от Х. В. Х. за присъждане на разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.