№ 179
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501406 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. С. К. срещу
решение № 260124/18.01.2023г., поправено с решение № 260269/09.02.2023г.
на СГС, ГО, 4 състав, постановени по гр.д. № 4319/20г. в частта, в която е
отхвърлен искът му с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. над 5000лв. до
15 000лв.
Срещу същите съдебни актове са постъпили въззивни жалби от
„Юнион Ивкони“ ООД в частта, в която е уважен искът по чл.741, ал.1 от
ЗЗДискр. и в частта, в която е отхвърлен обратният му иск срещу П. М. Т.
до 2500лв., предявен при условията на евентуалност. Обжалвано е и
решението, постановено по чл.247, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят- ищец твърди, че при определяне на размера на
обезщетението съдът не е съобразил изявлението на изпълнителния директор
на ответното дружество на 08.03.2017г. по БТВ „Новините“ за това, че той е
бил „въоръжен“ с вилица в едната ръка и торбичка с мръсни чинии в другата,
при поискване не е дал билет и сам си е тръгнал от автобуса.
Първоинстанционния съд е ограничил юрисдикцията си само до определен
период от време при определяне на обезщетението и не е разгледал
1
задълбочено претенциите му за извършено увреждане и от интервюто от
08.03.2017г. Съдът не е зачел, че причинените му увреждания са довели до
напускането на дома му и образованието и заминаването му за Англия за
период от четири години. Съдът не е съобразил заключението на допусната
СППЕ експертиза.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи иска му за още 10 000лв.
Жалбоподателят- ответник излага, че първоинстанционният съд е
мотивирал решението си само с решението на Комисията за защита от
дискриминация/КЗД/, което е акт, постановен в друго производство. Той няма
сила на пресъдено нещо между страните в процеса. Затова приемането на
установен акт на пряка дискриминация, без да се обсъждат събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, наведените
твърдения и процесуалното поведение на страните, съставлява процесуално
нарушение, но и води до неправилен краен извод. Въззивното дружество се
позовава на задълженията, произтичащи от Закона за автомобилния превоз,
пътниците да имат превозен документ- билет, за да бъдат превозени. В
обжалваното решение не е обсъден фактът, че по делото не са ангажирани
доказателства- билет за пътуване, издаден на ищеца на 05.03.2017г. за
пътуване от гр. Варна до гр. София, нито съставна част от него, от която да
се направи обоснован извод, че той е разполагал с такъв. Ищецът не е
разполагал с редовен превозен документ. Обстоятелството, че твърденият
билет е бил мокър, смачкан и със заличени данни се установява от исковата
молба. Свидетелят Д. е потвърдила, че билетът е бил в окаяно състояние и е
бил почти напълно унищожен. От същите показания се установява, че
задълженията на свидетеля се свеждат до проверка на билета на пътниците.
Преки доказателства за твърденията, изложени в исковата молба, по
отношение на действията на ответника спрямо ищеца „грубо го отпъдили и
му казали да се маха“ не са ангажирани. Ответникът се позовава на
Регламент /ЕО/ 181/2011г. на ЕП и на Съвета, в който са уредени
възможностите за превозвачите да откажат да качат определено лице на
основание увреждане или намалена подвижност с цел спазване на
приложимите изисквания за безопасност. Жалбоподателят поддържа, че
ищецът не е бил с придружител при зимни условия, в тъмната част на
2
денонощието и при лоши метеорологични условия. Счита, че следва да се
вземе предвид отговорът на първия въпрос на СППЕ, а именно, че ищецът не
е имал реално намерение да се самоубие. Счита, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.49 от ЗЗД. По
отношение на обратния иск срещу третото лице помагач, поставя въпроса за
правната квалификация на иска, тъй като вредата на работодателя е
причинена при изпълнение на трудовите задължения, но не по небрежност.
Затова следва да се приложи пълната имуществена отговорност и ответникът
по този иск трябва да понесе пълният размер на половината от присъденото
на ищеца по главния иск.
Затова „Юнион Ивкони“ ООД моли въззивния съд да отмени решението
по отношение на главния иск като го отхвърли изцяло. В случай, че
потвърди решението да уважи обратния иск в размерна на половината от
присъденото на ищеца обезщетение. Моли да се отмени решението,
постановено по чл.247, ал.1 от ГПК като недопустимо.
В депозиран писмен отговор Й. К. и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбите на ответното дружество.
„Юнион Ивкони“ ООД в депозирано писмено становище на
08.02.2024г. оспорва жалбата на Й. К..
Третото лице помагач в депозиран писмен отговор оспорва жалбата на
ответното дружество с вх. № 264719/08.02.2023г. като по отношение на
главния иск я счита за основателна. Оспорва я в частта по обратния иск. По
отношение на втората въззивна жалба на дружеството в съдебно заседание
счита, че очевидната фактическа грешка не е отстранена. Счита я за
основателна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. В исковата молба
ищецът Й. К. твърди, че от 03.03.2017г. до 05.03.2017г. е бил на гости на свой
приятел- К. Г., в с. ***, обл. ***. На 05.03.2017г. вечерта последният го е
изпратил на автогара Варна, за да си купи билет и да пътува обратно за гр.
София с автобус на ответника. Часът на тръгване е бил в 00.30ч. на
3
06.03.2017г. След закупуване на билета двамата са се разделили. Петнадесет
минути преди отпътуване на автобуса ищецът се е явил заедно с другите
пътници, за да се качи в автобуса. При проверката на билетите,
проверяващият е установил, че билетът му е бил намокрен, в недобър и
нечетящ се вид, поради което му посочил вратата и му наредил да слезе без да
му обясни защо. Ищецът се е опитал да обясни, че го е закупил преди
няколко часа и се е намокрил от дъжда, но контрольора на превозвача, го е
нарекъл „дрогиран наркоман“, грубо го е отпъдил и му е казал да се маха. Й.
К. е бил силно стресиран и уплашен, че не го пускат да се качи в автобуса и
към 00.15ч. е разговарял с майка си, която по телефона е направила опит да
говори с шофьорите на автобуса, за да им обясни за състоянието на сина й, но
е чула само обиди и ругатни. Обяснила е, че ищецът е със „Синдром на
Аспергер“. След грубото отношение ищецът се е почувствал унизен, обиден,
незаслужено оскърбен и отхвърлен. Това състояние го довежда да мисълта
за самоубийство. Тъй като телефонът му е изключен майка му търси помощ в
социалните мрежи. Отзовава се жена, която го намира на бензиностанция
ОМV, където майка му го е убедила да отиде. Жената го завежда обратно на
автогара Варна, съдейства му за получаването на нов билет и след като
обяснява какво е състоянието му, остава до отпътуването на автобуса, в който
се е качил Й.. К.. Случая е станал достояние на медиите. На 08.03.2017г. по
БТВ, в емисията „Новини“ се излъчва репортаж за ситуацията. Медията е
взела интервю от Й.. От него той научава неверни за себе си неща- че бил не
чист, в неприличен вид, опикан и носел вилици и лъжици в себе си. След
случая е сезирана Комисията за защита от дискриминация, като е образува
преписка № 55/17г. С решение № 43/25.01.2018г. е установено, че двамата
шофьори на ответника С. С. и П. Т. са поставили ищеца в по- неблагоприятно
положение спрямо другите пътници, с което са накърнили достойнството му
и са създали обидна и унизяваща за него среда, което съставлява нарушение
на чл.4, ал.2 и чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „Увреждане“. На двамата
шофьори е наложена парична санкция, а на ответното дружество са дадени
указания за недопускане на такива случаи. Решението на комисията е
обжалвано от дружеството пред АССГ, но жалбата не е уважена. Ищецът
счита, че с поведението си длъжностни лица на ответника са му причинили
морални болки и страдания- довели са го до състояние да се самоубие.
Чувствал се е наранен, унизен, обиден, отритнат от обществото и с потъпкано
4
лично достойнство. След този случай Й. К. се е затворил в себе си, престанал
е да посещава лекциите в Бургаския университет и е заминал в чужбина.
Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 27 000лв., в едно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В депозиран отговор в срока п очл.131 от ГПК ответникът „Юнион
Ивкони“ ООД оспорва иска като го счита за неоснователен. Сочи, че при
явяването си при автобуса на 06.03.2017г. ищецът е представил част от
билет, които бил почти напълно унищожен- мокър, смачкан и със заличени
данни. От тази част от билета не е могло да се установи нито датата, нито
часа, нито автобусната линия, за която се отнася. При поискване ищецът не е
представил служебния бон към билета, с който би могло да се удостоверят
тези данни, а е напуснал автобуса. Липсата на редовен документ е причината
ищецът да не е допуснат в автобуса на 06.03.2017г. на автогара Варна. Счита,
че фактическият състав на непозволеното увреждане не е пълен, тъй като не е
налице противоправно поведение, както и причинна връзка между деянието и
вредите. Ответникът поддържа, че решението на Комисията за защита от
дискриминация е постановено при съществено противоречие с материалния
закон, при допуснати нарушение на административнопроизводствените
правила и е необосновано. Не е налице правна възможност доказателствата от
преписката да се използват по настоящото дело. Сочи, че преди медийните
изяви на майката на ищеца, той е бил превозен на разноски на дружеството.
Ответникът е направил искане за привличане на трети лица помагачи
С. С. и П. Т., срещу които е предявил обратен иск при условията на
евентуалност. Те са причинили на ищеца по този иск имуществени вреди,
които към 06.03.2017г. са били назначени по трудов договор в дружеството
на длъжност „шофьор“. На същата дата те са изпълнявали курса Варна-
София в 00.30ч. На третите лица помагачи им е възложено освен да
управляват автобуса, да спазват разписанията, но и проверка на превозните
документи на пътниците, допускане на пътници на борда на автобуса. Те са
лицата, които не са допуснали ищеца в автобуса. Тъй като не са служители
на дружеството, спрямо тях не може да се реализира имуществената
отговорност по КТ. Затова моли съда да осъди П. Т. да му заплати сумата от
5
27 000лв., в едно със законната лихва от 06.03.2017г.
В депозиран писмен отговор третото лице помагач П. Т. счита исковете
за недопустими и неоснователни. Описва случилото се на 05.03.-06.03.2017г.
Сочи, че по отношение на него има специални разпоредби по КТ за
отговорността му, която носи при и по повод на изпълнение на служебните си
задължения по трудов договор. Сочи, че с обратният иск се цели
възстановяване на работодателя на платени от него суми, каквито в
конкретния случай няма. Счита, че тази претенция може да има само ако
дружеството, ищец по нея, е платило обезщетение с лихви и разноски. Такива
данни по делото липсват. Моли да се отхвърли обратният иск.
По делото не се спори, че на 06.03.2017г. автобус на „Юнион Ивкони“
ООД е изпълнявал пътнически превоз по маршрута гр. Балчик- гр. София,
както и че шофьори са били С. С. и П. Т..
Безспорно е, че ищецът Й. К. е имал закупен билет за този автобус,
който е трябвало да потегли в 00.30ч. от гр. Варна за гр. София, както и че
превозният документ е бил в нечетлив вид.
Не се оспорва, а и от ЕР на ТЕЛК от 18.05.2015г. се установява, че Й.
К. е лице в увреждане- Синдром на „Аспергер“ и има 91% инвалидност с
чужда помощ.
От приетата преписка № 55/17г. на Комисията за защита от
дискриминация се установява, че с нейно решение № 43/25.01.2018г. е
признато, по отношение на С. С. и П. Т., нарушаване на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
по признак „увреждане“, като краен резултат накърняване на достойнството
на ищеца и създаване на обидна и унизителна среда за него. Това решение е
обжалвано пред АССГ от „Юнион Ивкони“ ООД като в една част жалбата му
е била оставена без разглеждане , а в друга отхвърлена. КЗД е дала
предписание по отношение на дружеството.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил обяснение от
И. Д., трудови договори за С. С. и П. Т.. Първият от тях е освободен по
чл.325, ал.1, т.1 от КТ със заповед № 1581/01.06.2017г., считано от
01.06.2017г., а вторият е с прекратено трудово правоотношение на същото
основание, считано от 20.06.2019г.
С определение № 11768/22.07.2020г. като трети лица помагачи са
6
конституирани С. С. и П. Т.. В хода на процеса С. С. е починал и е оставил
като законни наследници съпруга и дъщеря- удостоверение за наследници №
98/08.04.2022г. Те са конституирани в процеса вместо него, но са направили
отказ от наследство и производството по отношение на тях е прекратено.
В хода на процеса е допусната комплексна психиатрична и
психологична експертиза, която е направила изследване на ищеца и е
установила, че няма данни за склонност за самоубийство при ищеца. По
време на инцидента той е преживял остър емоционален стрес, изпаднал е в
състояние на обърканост и безпомощност, до степен с мисли за самоубийство
като начин да се справи с травматичните си изживявания. Според експертите
адаптационните разстройства могат да продължат от няколко дни и седмици
до 1-2 години. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението
си.
Съдът възприема заключението като обективно, безпристрастно,
основаващо се на научните правила и опита на експертите.
В проведеното съдебно дирене са събрани гласни доказателства.
По реда на съдебната поръчка, извършена от РС- Варна са разпитани
свидетелите Д. А. и К. Г.. Те познават ищеца. Първата го е виждала веднъж
и е лицето, което му е оказало помощ на 06.03.2017г., а вторият е негов
приятел от дете. И двамата депозират показания за различно време от
събитията, случили се на 05.03.-06.03.2017г.
Свидетелят И. Д. е работила при ответника от 2015г. до 2017г. като
касиер и е продавала билети. Тя е имала задължение да извършва проверка на
билетите на пътниците и да ги преброява. Спомня си за случая, като описва,
че е имало момче, чиито билет е бил мокър и не се е виждал добре.
Помолила го е да намери другия билет и е продължила да си върши
работата. След това го е видяла да слиза от автобуса. Не е чула някой да го
обижда или ругае. Не е била уведомена, че момчето е било със специални
нужди.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се лични
впечатления да фактите, които излагат.
При тези доказателства СГС е уважил първоначалния иск за сумата от
5000лв. и обратният иск за 672лв. В уважената част на последния решението е
7
влязло в сила. Съдебният акт е влязъл в сила в частта, в която
първоначалният иск е отхвърлен над 15 000 лв. до 27 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.74,
ал.1 от ЗЗДискр. и предявен при условията на евентуалност обратен иск с
правно основание чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр.
Законодателят е предвидил правна възможност за лице, по отношение
на което е установено нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. да предяви иск
срещу лицата или органите, причинили вредите. Той винаги е с правна
квалификация чл.74, ал.1 от ЗЗДискр./ Р № 192/25.06.2014г. по гр.д. №
5663/13г., ВКС, IV г.о./
Активно легитимирано да го предяви е лицето, по отношение на което
има признато допуснато дискриминационно отношение и от което твърди, че
търпи вреди. То е и надлежна страна в процеса.
Пасивно легитимиран да отговоря по иска е лицето, осъществило
дискриминацията, респективно неговият работодател, когато то работи по
трудово правоотношение./ Р № 73/12.06.2013г. по гр.д. № 311/12г., ВКС, V
г.о./
Не е спорно по делото, че с решение № 43/25.01.2018г. на КЗД е
установена осъществена дискриминация по отношение на Й. К. по признак
„Увреждане“ от С. С. и П. Т., заемали към момента на осъществяването й,
длъжността „шофьор“ при ответното дружество. Съгласно чл.69 от ЗЗДискр.
решението на комисията влиза в сила. В случая то е било обжалвано пред
8
компетентния съд, но жалбата не е била уважена. Като акт на държавен
орган, оторизиран от закона да се произнася с актове досежно
установяването на определени факти, решението на КЗД има установително
действие между участвалите в производството пред нея лица по отношение
на факта на извършена или не дискриминация по някой от признаците,
регламентирани в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Решението на Комисията няма сила
на пресъдено нещо, каквато на основание чл.299 от ГПК имат съдебните
решения, но установителното му действие има обвързваща сила по отношение
на дискриминирания и осъществилия дискриминацията. Това означава, че
между страните по настоящото дело следва да се приеме за установено, че
служители на „Юнион Ивкони“ ООД, при изпълнение на служебните си
задължения, са поставили в по- неблагоприятно положение ищецът К. спрямо
другите пътници, което представлява нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. по
признак „увреждане“. Това е имало като краен резултат накърняване на
достойнството му и създаване на обидна и унизяваща за него среда по
смисъла на чл.5 от същия закон. Поради обвързваща сила на решението на
КЗД съдът, при предявен иск за обезщетение за причинените от
дискриминационното отношение вреди, не установява повторно дали е
осъществена дискриминация, от кого и срещу кого, а преценява единствено
имали причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, дали са пряка
последица от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на
обезщетението./ Р № 192/25.06.2014г. по гр.д. № 5663/13г., ВКС, IV г.о./
Когато нарушението е такова, че с осъществяването му неизбежно се
засяга достойнството на лицето, като се създава унизителна или обидна среда,
каквато е посочената в § 1 от ДР на ЗЗДискр. дефиниция на понятието
„тормоз“, изрично не е необходимо да се установяват причинените
неимуществени вреди и да се доказва тяхната причинна връзка с
нарушението, защото те естествено следват по човешка презумпция и
имплицитно се предполагат. / Р № 112/05.05.2016г. по гр.д. № 6128/15г., ВКС,
III г.о./ В случая КЗД е установила, че по отношение на Й. К. е упражнен
тормоз, поради което вредите за него са в пряка връзка с нарушението. От
събраните доказателства- свидетелски показания и комплексна психиатрична
и психологична експертиза, се установява, че ищецът се е чувствал унизен,
обиден, объркан, поради наличието на заболяване, което е допринесло за това
той да се чувства и безпомощен. Ищецът е попаднал в непривична и
9
неочаквана за него ситуация и заедно със заболяването му се е стигнало до
силно снижаване на възможностите му за справяне с нея. Той е преживял
остър емоционален стрес. Изпитал е силна тревожност от невъзможността да
пътува. Не се установи той фактически да е имал намерение да се самоубие.
При преценка на всички събрани доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност обезщетението, което в пълна степен ще репарира причинените
му нематериални вреди, е в размер на 10 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди не следва
да се вземе предвид изявлението на изпълнителния директор на дружеството,
направено на 08.03.2017г. в БТВ „Новините“ доколкото вредите от него,
причинени на ищеца, не са в пряка връзка с дискриминационното нарушение.
Ако е претърпял такива той следва да ги претендира по общия ред.
Предявения специален иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр.
изключва в настоящият процес да се изследва наличието на предпоставките
на деликтната отговорност по общия закон. Не следва да има произнася по
въпроса при какви правила се осъществява обществения превоз, доколкото
не трябва да се установява има ли противоправно поведение на служители на
ответното дружество, като елемент от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. В
случая се претендира обезщетение не от недопускане на ищеца да пътува с
автобус на „Юнион Ивкони“ ООД и причините за това, а за установено с
влязло в сила решение, дискриминационно нарушение по отношение на него
от страна на служители на ответника. Дори и да се разсъждава в
хипотезата на чл.49 и чл.45 от ЗЗД, то осъществяването на дискриминация е
противно на закона и поради това може да се приема за противоправно
действие.
Неоснователно е възражението в жалбата на дружеството, че въпросът
за наличието на превозен документ- билет за пътуване у ищеца, не е обсъждан
от първоинстанционния съд. По този въпрос не се спори. От събраните
доказателства, включително и от направените от страните твърдения, се
установява, че той е имал билет, но е бил смачкан, намокрен и в нечетлив
вид. И пак с оглед на посоченото по- горе това е ирелевантно, доколкото е
установена дискриминация по признак „увреждане“ и осъществен тормоз по
отношение на Й. К. и се претендират вреди именно от това.
По иска с правно основание чл.203, ал.2 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД за
10
сумата от 10000лв., предявен при условията на евентуалност. Това е обратен
иск и неговото разглеждане е постановено в зависимост на сбъдването на
едно вътрешнопроцесуално условие, а именно уважаването на главния иск.
С уважаването на последния са налице предпоставките за разглеждане на
претенцията срещу третото лице помагач П. Т..
Въззивният съд приема, че дадената правна квалификация от
първоинстанционният съд е грешна. С оглед на изложените в
обстоятелствата част на иска факти, ищецът по обратния иск желае да
ангажира пълната имуществена отговорност на ответника. И при
ограничената имуществена отговорност по чл.203, ал.1 от КТ и при пълната
имуществена отговорност на ал.2 на същата разпоредба подлежат на
доказване едни и същи факти. Има разлика само във формата на вината.
Пълната имуществена отговорност е регламентирана в чл.203, ал.2 от
КТ. Предвидено е работникът или служителят да отговаря пред
работодателя си за вреда, която му е причинил умишлено, в резултат на
престъпление или причинена не при или по повод изпълнение на трудовите
задължения. В тези случаи отговорността са определя по гражданския закон.
В тежест на работодателят е да докаже противоправно деяние,
осъществено от работника или служителя при или по повод на изпълнение на
служебните му задължения, наличието на вреда и причинна връзка между
тях. Следва да се установи и формата на вината- умисъл, като отношение на
дееца към извършеното.
В хода на процеса не се установи П. Т. умишлено да нарушил
трудовите си задължения. Допуснатото дискриминационно нарушение не
покрива тази форма на вина, включително и на евентуалния умисъл. Той не е
считал, че действа противоправно и не е осъзнавал вредните последици,
които ще настъпят от действията му, целейки и допускайки настъпването им.
Той е считал, че изпълнява трудовите си задължения.
Поради изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. В обжалваната част решението на първоинстанционния съд
трябва да бъде потвърдено.
Поради изложеното решението на СГС трябва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. над сумата от 5000 лв. до
11
10000лв. и се потвърди в частта, в която е уважен за 5000лв. и е отхвърлен
над 10 000 лв. до 15 000лв.
По въззивната жалба на „Юнион Ивкони“ ООД срещу решението,
постановено по реда на чл.247 от ГПК.
Процесуалният закон предвижда възможност по искане на страните или
по почин на съда да се отстранят допуснатите в съдебния акт очевидни
фактически грешки. Това право може да бъде упражнено без срок във
времето. Дори и грешката да не е изцяло отстранена няма пречка това да се
случи и след влизане на решението в сила. Това не прави решението по
чл.247 от ГПК недопустимо. .
Жалбата е неоснователна.
По разноските.
На Й. К. се дължат разноски за въззивната инстанция в размер на 650
лв. и още 296, 29лв. за СГС.
На ответника „Юнион Ивкони“ ООД разноски се дължат за
отхвърлената част от първоначалния иск в размер на 450лв. Въззивният съд
счита за основателно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество. Пред
въззивния съд не са събирани нови доказателства. Производството е
приключило в едно съдебно заседание и не е представлявало фактическа и
правна сложност. Въззивното решение е постановено при вече изяснена и
непроменена фактическа обстановка.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице помагач не се дължат
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260124/18.01.2023г., поправено с решение №
260269/09.02.2023г. на СГС, ГО, 4 състав, постановени по гр.д. № 4319/20г. в
частта, в която е отхвърлен искът Й. С. К. с правно основание чл.74, ал.1 от
ЗЗДискр. над 5000лв. до 10 000лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
12
ОСЪЖДА „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК130524668, гр. София, ул. „Цар
Иван Шишман“ № 17 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 17 чрез адв. Ал. И. да заплати на Й. С. К., ЕГН**********, гр.
***, ж.к. „***“, ул. „***“ № * и с настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“ 4, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 44, ет.5,
ап.15 чрез адв. Л. П. сумата от 5000лв./пет хиляди лева/, обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.74, ал.1 от ЗЗДискр., в едно със
законната лихва, считано от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане,
както и още 296, 29лв. разноски по делото пред СГС и 650лв. разноски по
делото пред САС.
ОСЪЖДА Й. С. К., ЕГН**********, гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № * и
с настоящ адрес: гр. ***, ж.к. „***“ 4, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Парчевич“ № 44, ет.5 чрез адв. Л. П. да заплати на
„Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК130524668, гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“
№ 17 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ № 17 чрез адв.
Ал. И. сумата от 450 лв. разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС в частта, в която е уважен искът
по чл.74, ал.1 от ЗЗДискр. за 5000лв., както и в частта, в която е отхвърлен
над 10000 до 15 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС в частта, в която е отхвърлен
обратният иск, предявен от „Юнион Ивкони“ ООД срещу П. М. Т..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260269/09.02.2023г. на СГС, ГО, 4 състав,
постановено по гр.д. № 4319/20г. по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14