Мотиви на присъда N 4 / 26.01.2015г. по НОХД N 719 / 2014год. по описа на Окръжен съд - Русе.

                   Русенска окръжна прокуратура е обвинила О.Ш.Ю. в това, че на 09.06.2014г., в с.О., обл.Р., ул.”*** при управление на МПС – лек автомобил „***” с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата:

          - чл.40, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.”       - чл.40, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.”   - чл.116 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…..”, и по непредпазливост причинил смъртта на Н. А. А. от с.О., обл.Р., като след деянието е направил всичко зависещи от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал.1, б.”б” във вр. чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението в съдебно заседание.

Частният обвинител Ф.А. и повереника и  - адв.К. поддържат обвинението и пледират за налагане на наказанията, претендирани от прокурора.

Подсъдимият Н. А. А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът след преценка на събраните  по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

През 2014год. подсъдимия Ю. ***. Бил правоспособен водач на МПС - на 16.12.2008г. му било издадено свидетелство за управление на МПС № ***, за категории „В, М, АМ”. Притежавал лек автомобил марка „***”, тип микробус, бял на цвят, с рег. № ***.

 На 09.06.2014г. със същия автомобил подсъдимия отишъл до гр.Р., където преминал с него на технически преглед. При прегледа не били установени технически неизправности по автомобила. Около 15,00 часа подс.Ю. се върнал с автомобила в с.О. В двете посоки пътувал заедно с негов съсед – Р., зет на св.Р. Б. А., и двамата живущи в същото село, на ул.”***. Първоначално подсъдимия спрял автомобила си пред посочения адрес, където разтоварили багажа на Р., след което последният се прибрал в дома си. Подс.Ю. видял, че съседът му Н. А. А., който бил на 72 год.,  бил застанал в тревната площ пред дома си на ул.”***. Впоследствие,  без да се увери дали на пътя зад превозното средство няма хора или други препятствия, задвижил автомобила си  бавно на заден ход. В този момент А. вече се намирал на пътното платно зад приближаващия се към него автомобил. Целта на предприетата от подс.Ю. маневра била да паркира пред дома си, находящ се на същата улица „***, разположен срещу дома на Н. А. А. Пътят, по който се движел автомобила бил с гладко асфалтово покритие с широчина 3,00 м., с дребнозърнест строеж, с наклон 1,7 градуса по посока на движение на лекия автомобил, без повреди и неравности. От двете страни на пътното платно имало затревени участъци с широчина 1,70м. от едната и 2,70 м. от другата му страна. Пътната настилка била суха, времето ясно и слънчево. Видимостта била нормална за конкретната пътна обстановка. По пътя нямало препятствия, които да ограничават видимостта на водача на превозното средство. При движението му, автомобилът достигнал скорост от 15 км./ч., но подс.Ю. не наблюдавал непрекъснато пътното платно. Освен това, въпреки че не разполагал с огледало за обратно виждане, той не осигурил друго лице, което да му сигнализира за опасности. Поради това, подсъдимия не забелязал, намиращия се на пътното платно А. Когато микробуса се приближил до него, го блъснал със задната част си част, в горната част на тялото, в областта на крайниците. В резултат на това А. изгубил равновесие  и паднал. При падането главата му се ударила в пътната настилка, от което получил тежка черепно – мозъчна травма. Подс.Ю. чул шума от сблъсъка, след което веднага спрял автомобила, слязъл от автомобила и отишъл в задната му част. Там намерил А. да лежи на пътя, с крака насочени към автомобила, на около един метър разтояние от него и с глава разположена по дължината на улицата. Пострадалият бил в съзнание и стенел от болка. Подсъдимия веднага повикал на помощ свидетелите А. Ю. А. и Р. Б. А., които по същото време седели на камара с камъни, находящи се срещу дома на последния, разположени откъм предната част на управлявания от обвиняемия автомобил. С тяхна помощ, Ю. качил А. в микробуса и придружен от същите лица, откарал пострадалия в болницата в гр.Бяла, обл.Русенска. По повод подаден сигнал до ОДМВР – Русе и с оглед изясняване на случая, св.Н. К. С. – *** в РУ „Полиция” – гр.Б. отишъл в болничното заведение. Предвид състоянието на пострадалия А., впоследствие той бил транспортиран и приет по спешност в МБАЛ – Русе. Въпреки приложеното му там лечение, той починал на 27.06.2014г. в 12,25 часа.

Тази фактическа обстановка се установява несъмнено от цялата доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното самопризнание от подс.Ю. при хипотезата на чл.370, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Съгласно изводите на приетата по делото съдебномедицинска експертиза на труп №74/2014г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на Н. А. А. били установени: Оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване, контузии на мозъка, вътремозъчна колекция от кръв, кръвоизлив под меките и твърдите мозъчни обвивки, счупване на черепа, кръвонасядания на меката черепна покривка. При тези данни причината за настъпването на смъртта е черепномозъчната травма довела до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване.Описаните увреждания били резултат на действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени на 09.06.2014г. Изводите дават ясен положителен отговор, неподлежащ на съмнение, за значимото от правна страна обстоятелство, че смъртта му е в резултат на произшествието /установява се изискуемата причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата смърт/.

Посредством изводите наизготвената и приета по делото комплексна съдебномедицинска – автотехническа експертиза се устатновява, че скоростта с която на 09.06.2014г. се движил, непосредствено преди настъпилото ПТП, л.а. „***” с рег.№ *** била около 15 км./ч. Автомобилът е бил технически изправен към 09.06.2014г. Водачът е имал пряка видимост от мястото, където бил спрял автомобила до мястото на възникване на произшествието. Преди да предприеме движение назад, водачът на л.а. „***” е трябвало да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът трябвало непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Всички травматични увреждания, причинени на А., добре отговаряли да са получени от едно падане от собствен ръст, назад, по гръб, което кореспондирало със свидетелските показания по делото. Не били установени травматични увреждания, причинени от съприкосновението на пострадалия с управлявания от подс.Ю. автомобил. Прието било, че при наличие на съприкосновение, сблъсък между автомобила и тялото на А., той е възникнал между задната част на превозното средство и предната или странична част на тялото, или някаква част от горните му крайници, с последвало падане назад и удар на ляв лакет и дясна тилна област на главата в пътната настилка.   Спирачният път на автомобила (опасната зона за спиране) била 6,45 м. за скорост на движение 15 км./ч. Причина за произшествието била, че при движението си на заден ход водачът на л.а. „***” с рег.№ *** не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство. Произшествието е било предотвратимо, ако преди започване на движение назад, водачът на л.а. „***” е бил убеден, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението се назад подс.Ю. е трябвало непрекъснато да наблюдава пътя зад управлявания от него автомобил или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

От проведения следствен експеримент се установява пряка видимост от местоположението, откъдето подс.Ю. потеглил на заден ход до мястото на произшествието, като между двете точки било измерено разстояние от около 60 метра. Посредством извършения оглед на приобщения като веществено доказателство л.а.”***” с рег.№ ***, се установеновява, че в купето на автомобила, на предното обзорно липсвало огледало за обратно виждане. Автомобилът бил оборудван със здрави странични огледала, монтирани от външната страна на предните лява и дясна колонки.

От събраните доказателства, установените факти чрез института на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия О.Ш.Ю. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.

          Предвид изложеното съдът достигна следните правни изводи:

                              Подсъдимия О.Ш.Ю. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

                                    От обективна и субективна страна О.Ш.Ю.  осъществил състава на престъплението по чл. 343а, ал.1, б.”б” във вр. чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на 09.06.2014г., в село О., обл.Р., ул.”***, при управление на МПС – лек автомобил „***” с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата:

          - по чл.40, ал.1 от Закон за движение по пътищата – като водач на пътно транспортно средство, преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

          - чл.40, ал.2 от Закон за движение по пътищата – като водач на пътно транспортно средство, по време на движението си назад не наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.

          - чл.116 от Закон за движение по пътищата – като водач на пътно транспортно средство не бил внимателен и предпазлив към пешеходец,

          с което по непредпазливост причинил смъртта на Н.А.А. от село О. обл.Р., като след деянието е направил всичко зависещи от него за оказване помощ на пострадалия.

От субективна страна подсъдимия Ю. осъществил състава на престъплението при пряк умисъл по отношение на нарушаването на правилата за движение. Съзнавал е всички обстоятелства, свързани с тези правила и се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици от нарушаването им. Нарушавайки посочените правила от ЗДвП, причинил по непредпазливост престъпния резултат – смъртта на О.Ш.Ю. ,  който резултат не е желаел, но е бил длъжен и е могъл да предотврати.      

Причини за извършването на престъплението – неглижиране на установените правила за безопасно движение по пътищата.

Индивидуализация на наказанието.

С оглед приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът съобразява, че в случая не са налице многобройни счекчаващи обстоятелства (признанието не е било решаващо за разкриване на престъплението, а това, изисквано за приложение института на съкратено съдебно следствие при хипотезата на цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, не би могло да се цени отделно  и като обстоятелство в обсъждания благоприятен смисъл, съответно възможно направеното за оказване помощ на пострадалия след произшествието, е благоприятстващо, съставомерно обстоятелство). Освен това, най-лекото, а и такова надвишаващо, предвиденото в законо наказание, не се явява несъразмерно тежсо на извършеното. Преднид това, при определяне на наказанието лишаване от свобода, по ред ан ачл.58а, ал.1 от НК, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, съдът отчита при индивидуализацията на базово определяното наказание като смекчаващо вината обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо отговорността обстоятелство факта на шест извършени нарушения на ЗДвП в периода 2009 – 2014год., санкционирани с влезли в сила наказателни постановления и фишове. При тези обстоятелства и отдавайки по-значителна тежест на последните, тъй като илюстрират предходно засягане на същите обществени отношения от страна на подсъдимия, като водач на пътно превозно средство, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи по размер между средата и максимума на предвиденото, а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съобразно чл.58а, ал.1 от НК намалява с една трета, а именно –  на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът съобразявайки наличието на изначалните формални предпоставки, както и приемайки        , че за постигане целите на наказанието и преди всичко на личната превенция – поправянето на подсъдимия Ю., не е наложително да се постановява ефективно изтърпяване на наказанието, прилага института на условното осъждане, като приема за подходящ срок, за който следва да се отложи изтърпяването такъв от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Наред с това, приема, на осоввание чл.343г, вр . с чл.37, ал.1, т.7 от НК, на същият следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС, като приема за съответен и достатъчен срок за изтърпяване от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

Следва да се постанови осъждане на подсъдимия да заплати направените радноски в наказателното производство.

                    Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

                                                     Окръжен съдия: