РЕШЕНИЕ
№ 1265
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330108929 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, ЕИК............ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" №
29, етаж 3, представлявано от Я..... Б....... Я.... чре....... Х.... А............ против П. В. В. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. П..... бул. „И.............., чрез ..... Н.Г., с която иска от съда
да постанови решение, с което да установи, че ответника по делото му дължи сумите в
размер на: главница – 2 500 лева, договорна лихва 405,10 лв. за периода от датата на първа
вноска 11.11.2019 г. до 31.08.2020 г. - датата на последната вноска, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението - 45 лв., мораторна лихва върху непогасената
главница 168,30 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 12.11.2019 г. до
19.02.2021 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и
възнаграждение по Договора за поръчителство в размер на 1 934,90 лв.
Претендира направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които -
50,00 лв. по чл. 13 т.2 от ПЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00
лв. по чл. 25 от НЗПП.
С исковата си молба ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
..................по описа на Районен съд - Пловдив. Същата била връчена на П. В. В., който
възразил срещу същата, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
1
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, възникнал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди, че обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение бил
подписан Договор за паричен заем № ............, между П. В. В. /Заемател/ и "Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 2 500 лв.,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и Договор
за поръчителство от ............. между П. В. В. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД /Поръчител/.
Съгласно клаузите на договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30
дни"; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В тази връзка, на .............. между П. В. В. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД /Поръчител/ бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с № ...................
по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ............. по силата на
който да отговаря солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за
изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем №................както и за всички последици от неизпълнението на задължението
по Договора за паричен заем, както следва: 1. задължение за връщане на заемната сума; 2.
задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна
лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари.
Твърди, че в Договор за предоставяне на поръчителство № .................. било уговорено, че
същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения
Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
Твърди, че страните са уговорили, че за поемане на всички задължения по Договор за
паричен заем № ............ Потребителят дължи възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство) на Поръчителя в размер на 1 934,90 лв., платимо разсрочено на вноски.
Твърди, че вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
2
Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Твърди, че длъжникът П. В. В. не е изпълнил договорното си задължение да върне заемната
сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на ..............
Заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в писмен вид за изпълнение на
целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД.
Вследствие на това Дружеството-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е
заплатило дължимата сума в пълен размер на 5 053,30 лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД
на ............. След това съгласно клаузите от Договора за предоставяне на поръчителство
дружеството-поръчител е встъпило в правата на удовлетворения кредитор - „Изи Асет
Мениджмънт" АД - и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Заемателя.
Твърди, че на основание сключения Договор за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължи законната лихва върху заплатената от поръчителя сума.
Така задължението на длъжникът П. В. В. към Дружеството-Поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, произтичало от заплатеното от страна на последния спрямо „Изи Асет
Мениджмънт" АД изискуемо задължение по Договор за паричен заем № ............. формирано
от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението, ведно с дължимото възнаграждение по
гаранционна сделка (поръчителство) по Договор за предоставяне на поръчителство с №
................. за която длъжникът се е задължил, но не е изплатил и дължимата законна лихва от
датата на погасяване на дълга към „Изи Асет Мениджмънт" АД до депозиране на
заявлението в размер на 168.3 лв., както и до окончателното изплащане на главницата.
Твърди, че длъжникът е трябвало да възстанови сумата, платена от дружеството - поръчител,
ведно с възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), но към настоящия момент
заемателят продължавал ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си.
На ............ бил сключен Рамков договор за Покупко-продажба вземания (цесия) и
Приложение № .............. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, ЕИК ..................(цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК: ...........(цедент), по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
Твърди, че ищцовото дружество е придобило вземанията от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД. Правният интерес на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД от
предявяване на исковете произтича от това, че П. В. В. не е изпълнил задълженията по
договора за заем и по договора за поръчителство. Поради това неизпълнение „Файненшъл
България" ЕООД е погасило задълженията на П. В. В. по договора за кредит към „Изи Асет
3
Мениджмънт" АД и в следствие на това е встъпило в неговите права на първоначален
кредитор на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗД. След като поръчителят е платил дълга, въз
основа на договора за поръчителство П. В. В. дължи заплащане на възнаграждение на
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД.
ОТВЕТНИКЪТ П. В. В., чрез ............ Н.Г., с отговора на исковата молба заявява, че
предявеният иск е недопустим и неоснователен.
Прави възражение, че съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Твърди, че договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който било посочено, че
договорът за потребителски кредит съдържа „ годишният процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". В конкретната
хипотеза е посочен размерът на ГПР, но не било посочено как е формиран този размер с
оглед отделните компоненти. Следва да бъде посочено, че в настоящата хипотеза общата
сума за погасяване 2 905,10 лева отчитала само общия размер на главница и договорна
лихва, без да включва възнаграждение за поръчителя. Това се отразявало и на стойността на
годишния процент на разходите, защото той изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, конкретизирани по - горе, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната сума,
представлявало съществен елемент на договора, поради което установяването на
предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане било въпрос на
доказване. Твърди, че П.В. никога не е получавал заемна сума в размер на 2 500 лв. по
процесния договор за паричен заем, следователно същия не е произвел правно действие.
Заплащайки освен тази сума и претендираната по договора за кредит лихва, поръчителят
бил платил недължимо и поради това ответникът не му дължал възстановяване на
заплатената договорна лихва.
По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство № ...................Оспорва
представителната власт на С.... Р....... да има право да сключва договори за поръчителство от
името на „Файненшъл България" ЕООД. Счита че сключеният договор за предоставяне на
поръчителство от............ е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26 ал. 1 от ЗЗД, както и че същия е нищожен защото посредством него се заобикаляла
императивната норма на чл, 19, ал. 4 от ЗПК установяваща максимален размер на ГПР.
Видно било, че с поставянето на практически неизпълними условия за предоставяне на
обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до необходимостта да сключи
възмезден договор за предоставяне на поръчителство. Изискването за предоставяне на
поръчителство от двама поръчители на постоянен трудов договор и с минимален
осигурителен доход от 1000 лева /за кредит с главница 2500 лева/, предвид средното ниво на
работната заплата в страната, също е на практика неизпълнимо, особено за лице с
4
икономическия статус на ответника. При тези обстоятелства за него единствения възможен
начин да получи кредит било сключването на договор за възмездно поръчителство.
Показателна за целеното заобикаляне на закона била и претенцията на „Файненшъл
България" ЕООД спрямо ответника не само до размер на вземането, за което дружеството се
е суброгирало като поръчител, но и за заплащане на моратотна лихва по договора за кредит
дори и след датата на суброгацията - чак до момента на предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК. Т. е. разграничаването на вземанията по двата договора за кредит и предоставяне на
поръчителство е само формално - възнаграждението по договора за поръчителство е
включено в погасителния план, договорът за заем и поръчителство са подписани от едно и
също лице. Доказателство за заобикалянето в закона е твърдението в исковата молба (на стр.
Зта), че дружеството „Файненшъл България" ЕООД е платило на „Изи Асет Мениджмънт"
АД сума в размер на 5 053,30 лв. Нямало причина да плаща на заемодателят собственото си
възнаграждение.
На следващо място, договорът за предоставяне на поръчителство от ......... бил нищожен
поради противоречие с добрите нрави. За поръчителството заемателят се е задължил да
плати възнаграждение в размер на 1 934,90 лв. като обезпечение по договор за заем в размер
на 2 500,00 лв.
По отношение на представеният Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 02.03.2020 г., по силата на който „Файненшъл България" ЕООД е прехвърлила
вземанията си на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД -
ищец.
Видно от представените доказателства „Файненшъл България'' ЕООД прехвърлило
вземанията си към П. В. В. на ........... т.е. преди датата на твърдяното плащане към „Изи
Асет Мениджмънт'' АД (................) и преди настъпването на падежа по дговора за заем -
.........
Твърди, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи
вземания, т.е. тяхното съществуване било условие за нейната действителност. /Решение №
32 от 9.09.2010 г. на ВКС - ТК/. Договорът за цесия винаги предполагал съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание. Липсва каквато и да било информация
вземането на „Файненшъл България'' ЕООД да е изискуемо към датата на сключване на
договора за цесия от .....
С оглед на това оспорва договора за цесия от .........на вземането от П. В. В., сключен между
„Файненшъл България'' ЕООД и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ'' ЕООД, като счита същия за недействителен, тъй като вземането от П.В. не
е съществувало към датата на сключване му.
В този смисъл счита, че цесия изобщо не е възникнала и за „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ'' ЕООД не съществува активна правна легитимация да води
настоящото и заповедното производство.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
Предявеният иск е допустим като заведен в едномесечния срок от получаване на
5
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСООЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, че е постъпило възражение от
длъжника П. В. В..
На ......... между „Изи Асет Мениджмънт" АД ЕИК ................ като Заемодател и П. В. В. като
Заемател бил сключен договор за заем № ............. като Заемодателят се е задължил да
отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 2 500,00 лева, а последният
усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят
изпълнил задължението си.
По делото на същата дата бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство с №
.........с „Файненшъл България" ЕООД, по силата на който потребителят възлага, а
поръчителят се задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК ...........по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред
„Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на всички задължения на Потребителя,
възникнали съгласно Договор за паричен заем № .................. както и за всички последици от
неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от .......... и Приложение към него
вземането по договора за заем било прехвърлено от заемателя на ищеца по делото. С
пълномощно цедентът „Изи Асет Мениджмънт" АД ЕИК ............ е упълномощило
цесионера – „Агенция за контрол на просоочени задължения" ООД, ищец по делото да
уведоми от името на цедента, всички длъжници по всички вземания на дружеството, които
са цедирани, съгласно сключения Рамков договор и Приложение № 1, неразделна част от
него.
По делото е представено уведомление за извършената цесия до ответника, което е връчено
на ответника с преписа от исковата молба на ........ (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК)
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и
изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит,
по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е
настъпил падежът за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се
претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорено в договора и обезщетение за забава,
като следва да докаже и размера и периодът на претенциите за договорно обезщетение за
забава, както и дължима сума за поръчителство. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възраженията си за
плащане и за наличие на нищожни клаузи.
Твърди се от ответната страна недопустимот на исковете, поради липса на правен интерес,
тъй като ищеца не е доказал сключен валиден договор за кредит между цедента заемодател
„Изи Асет Мениджмънт" АД и заемополучателя П. В. В.. Твърди се недействителност на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на
6
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9; Твърди се
недействителност и на договора за поръчителство като акцесорен на договора за кредит;
Направено е оспорване, че ответникът реално е получил заема по договор № ............
Видно от приетото заключение на вещото лице С.К. от .............. се установява, че сумата от
2500,00 лева по д-р за паричен заем № ................... е изплатена на ответника. От същото
заключение не се установява да са извършвани плащания нито при заемодателя, нито при
дружеството поръчител.
Съдът намира за неоснователно твърдението за липса на доказателства удостоверяващи
цедиране на твърдяното от ищеца вземане.
След да се отбележи, че наистина няма доказателства уведомлението за цесия да е било
връчено на ответника лично, но съгласно установената съдебна практика /Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., с което касационния съд се е
произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане;
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС, І т. о., постановено по спор между същите страни след допускане на касационното
обжалване./, то съдът намира, връчването на уведмолението посредством назначения особен
представител по делото е извършено в хода на производството.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.188, ал.3 ГПК /отм./, съответно чл.235, ал.3 ГПК.
Ответникът е оспорил представителната власт на С.....Р...... да сключи договор за
поръчителство.
С оглед установяване наличието на правомощия на това лице да сключи договор за
предоставяне на поръчителство по делото е изпратено писмо от ....... на „Файненшъл
България" ЕООД/л.85 от делото/, с което се представят доказателства за това, че към
момента на сключване на договора С.... Р.... е била служител на „Изи Асет Мениджмънт"
АД и между двете дружества е имало сключен договор за посредничество, с който е било
възложено на посредника „Изи Асет Мениджмънт" АД да сключи договори за предоставяне
на поръчителство с трети лица от името и за сметка на „Файненшъл България" ЕООД.
Съдът счита за основателно възражението на ответника за недействителност на клаузата за
обезпечение чрез поръчителство на физически лица, банкова гаранция или дружество –
поръчител.
Уговореното възнаграждение за осигуряване на дружество - поръчител е разход по кредита,
който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите -
индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща сс в § 1, т. 1
7
от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходи те за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход ио кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за поръчителство от
страна па кредотополучателя, за което той дължал възнаграждение в общ размер на 1 934,90
лв., а поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на
задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което било известно на ищцовото
дружество.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на М...... с.......на Р..... Б............. /основен
лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Въпреки, че в случая се касае за различни договори между ищеца „Файненшъл България"
ЕООД, „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника П.В., то трите страни са свързани и всички
тези договори сключени между тях, уреждат договорно отношение по получаване на кредит
от страна на ответника П.В..
Настоящия състав на съда намира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл.
19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил сумата по договор за поръчителство в
размер на 1 934,90 лева в записания в договора за заем размер на ГПР.
Видно от заключението на вещото лице размерът на ГПР по процесния договор за кредит
след включването и на договора за поръчителство е 2 782,21%.
Поради това, че тази сума намира основанието си в противоречащата на чл. 19, aл.4 ЗПК
клауза за ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера
на ГПР прилаган в отношенията между страните, поради което клаузата за ГПР е
неравноправна и нищожна съобразно критериите, изведени с преюдициално заключение по
дело С - 453/10 на СЕС и в съдържанието на договора не е включен изискуем за
действителността на кредитната сделка елемент, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр.с чл.22
ЗПК.
С оглед установената частична недействителност на клаузата за поърчителство, то
ответникът дължи връщане на останалите дължими суми по договора за кредит.
Недействителността на отделни клаузи от договора за кредит не води до недействителност
на целия договор.
Същевременно, видно от представеното писмено доказателство по делото – заключение на
вещото лице С.К., беше установено, че не са установени плащания от страна на ответника
8
по договора за паричен заем № ..................С оглед установената от съда недействителност на
клаузата за обезпечение, съдът намира, че ответника ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца останалите неизплатени суми – 2500,00 лева за главница, 405,10 лева за договорна
лихва за период 11.11.2019 г. - 31.08.2020 г., 168,30 лева мораторна лихва върху
непогасената главница и 45,00 лева представляващи разходи за събиране на вземането,
ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
15.03.2021 г. до окончателното изплащане, като по отношение на претендираната сума в
размер на 1 934,90 лева представляваща възнаграждение по договор за поръчителство,
исковата претенция ще бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената и
отхвърлената част на иска, разноски за заповедното и настоящото исково производство в
общ размер на 536,21 лева. На ответника следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената
и отхвърлената част на иска разноски за заповедното и настоящото исково производство в
общ размер на 141,51 лева.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК,
че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК ..................
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Я.... Б..... Я..... Х... А.... има вземане спрямо П. В. В. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. П........ бул. „И........... чрез ... Н.Г., на следните суми: 2 500,00(две
хиляди и петстотин)лева главница, 405,10(четиристотин и пет лева и 10 ст.) лева договорна
лихва за периода от датата на първа вноска - 11.11.2019 г. до 31.08.2020 г. - датата на
последната вноска, 168,30(сто шестдесет и осем лева и 30 ст.)лева мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 12.11.2019
г. до 19.02.2021 г. - дата на подаване на заявлението, 45,00(четиридесет и пет)лева разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението както и законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми,
като по отношение на претендираната сума в размер на 1 934,90 лева представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА П. В. В. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П......... бул. „И.......... чрез .....
Н.Г., да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД,
ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29,
етаж 3, представлявано от Я....Б..... Я... чрез ю... Х....А.... сумата от 536,21(петстотин
тридесет и шест лева и 21 ст.) лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК
9
........... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов" № 29, етаж 3,
представлявано от Я.....Б... Я... чрез ю..... Х.... А....... да заплати на П. В. В. ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. П... бул. „И..... чрез .. Н.Г., сумата от 141,51(петстотин тридесет и
шест лева и 21 ст.) лева направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
10