Р Е Ш Е Н И Е
№816 20.06.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас VІІ-ми състав
На тринадесет и първи
май две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 85 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215 и чл.196, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по постъпила жалба на Р.С.С., ЕГН-**********, Д.Р.С.,
ЕГН-**********, двамата с адрес: *** и С.Р.У., ЕГН-**********, с адрес: ***,
ж.к.Братя Миладинови №42, вх.1, ет.3, ап.5, против заповед № *****************.
на кмета на Община Созопол, с която са задължени да премахнат в срок до
31.01.2022г. неподходящ по местоположение строеж – портал, изграден от дървени
порти и бетонови колони, в поземлен имот с кадастрален идентификатор *************,
с.И.В..
Жалбоподателите
намират оспорената заповед за незаконосъобразна и молят за нейната отмяна.
Считат, че описаният портал не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от
ДР на ЗУТ и не се намира в чужд имот. Заявяват, че регулационният план на селото
не е приложен, тъй като има придаваеми части между
двата съседни имота, сметките за което не са уредени, поради това на основание
§ 6 от ПР на ЗУТ се прилага действалият предходен регулационен план. По него
въпросният портал попада изцяло в имота им – сега поземлен имот с идентификатор
32737.501.351, поради което не е налице неподходящ по местоположение строеж.
Налице е спор за материално право за което надлежно са уведомили
административния орган. Последният не е взел възражението им предвид, без да го
обсъди и без да изложи мотиви защо приема за приложим плана от 2001г. Пред съда
жалбоподателите, чрез редовно упълномощения от тях адвокат Д.П. ***, поддържат
жалбата на изложените основания. Представят писмено становище в което правят
допълнителни възражения. Заявяват, че по преписката липсва заповед на кмета за
назначаване на комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, което считат за съществено
процесуално нарушение, позовавайки се на цитирана практика на Върховния
административен съд (ВАС). Освен това те не са били изслушани предварително,
както повелява чл.196, ал.2 от ЗУТ. Пледират за отмяна на оспорената заповед с
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Представят
писмена защита в която доразвиват тезите си.
Ответникът
– кмет на Община Созопол, представя административната преписка по която е
издадена оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от редовно
упълномощения адвокат Л.А. ***, която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето
й като неоснователна. Заявява, че за плана от 2001г. няма уреждане на сметки за
придаваеми части, а съгласно заявеното от жалбоподателите
се касае за грешка в кадастъра. Ако е налице спор за материално право, той
трябва да бъде уреден по друг ред, доколкото изграденият портал попада в имота
на подателя на сигнала. Претендира присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство по издаване на обжалваната заповед е инициирано по повод подадена жалба
вх.№ 94-00-1942/08.06.2021г. (л.21), имаща характера на подаден сигнал, изхождащ
от лицето Д.В.Б., собственик на УПИ Х-465, кв.27 по плана на с.И.В.,
общ.Созопол. В него Бакалов е заявил, че жалбоподателят Р.С.С.,
притежаващ съседния УПИ Х-466, е изградил неправомерно портал, състоящ се от
големи порти, малка врата и колона от бетон, приблизително с височина 2,5 м. и
дължина 3,5 м. Този портал се намира в неговия имот и желае да бъде извършена
проверка от отдел „Незаконно строителство“ към Община Созопол. В подкрепа на сигнала
била приложена скица от геодезическо замерване,
извършено от „Агрогеомер“ООД (л.22).
С писмо
изх.№ 94-00-1942-1/04.08.2021г. жалбоподателите били уведомени от зам.кмета на
Община Созопол за постъпилия сигнал и че при проверка на място и от приложеното
геодезическо заснемане се установило, че за вход на
поземлен имот с кадастрален идентификатор 32737.501.351 (тяхна собственост) се
използва портал, изграден от дървени порти и бетонови колони, който е
разположен в съседния имот с идентификатор *************. Въз основа на това е
направен извод, че изграденият портал представлява неподходящ по местоположение
строеж и е налице основание за образуване на административно производство за
премахването му по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ. От жалбоподателите било
поискано в 3-дневен срок да представят становище и относими
документи към строежа.
В
изпълнение на дадените указания, жалбоподателите представили становище рег.№
94-00-1942-2/12.08.2021г., в което изразили тезата, че порталът не е строеж по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ и не се намира в чужд имот, заради наличието
на придаваеми части и неуредени сметки между двата
поземлени имота, поради което на основание § 6 от ПР на ЗУТ се прилага действалата
преди това дворищна регулация.
Последвало
издаването на констативен протокол № 92/20.10.2021г. (л.16), изготвен от
работна група в състав от двама служители на Община Созопол. В него е посочено,
че след извършена проверка в поземлени имоти 32737.501.351 и *************, по
повод сигнала на Димитър Бакалов, било установено, че за вход към първия от
двата имота се използва метален портал, изграден от дървени порти и бетонови
колони. Позовали са се на извършеното геодезическо
замерване от „Агрогеомер“ООД, от което се установява,
че порталът е разположен в северозападната част на съседния имот *************. Той е изпълнен без правно
основание и в чужд имот, поради което работната група е предложила на кмета на
общината да издаде заповед на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, с който да
разпореди на собствениците на имот 32737.501.351 да премахнат неподходящия по
местоположение строеж – метален портал, изграден в имот *************.
Констативният протокол бил връчен на жалбоподателите с писмо изх.№ 94-00-1942-4/12.10.2021г.
Последните
подали ново писмено становище рег.№ 94-00-1942-5/01.11.2021г., в което
потвърдили тезата си, че за терена на основание § 6 от ПР на ЗУТ, се прилага
дворищната регулация от 1950г., която е първа такава. По нея порталът попада
изцяло в УПИ ІV-***, кв.23, като съгласно нотариален акт №80, т.V, д.№ 2466/20.10.1987г.
(л.10) сметките по регулация за имота са уредени. Поради това са заявили, че не
са налице основанията за издаване на заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, а
съществува спор за материално право по който може да се произнесе само съдът. В
подкрепа на тезите си са представили и изготвена от общината скица №
73/01.11.2021г. (л.12 и л.48) При съпоставка на същата с геодезическото
заснемане на „Агрогеомер“ООД се установява, че процесният портал попада в частта от УПИ ІV-***, кв.23 по
плана от 1950г., представляваща триъгълник в югоизточната му част, който по
плана от 2001г. е придаден към съседния му ************по плана от 1950г.,
представляващ УПИ Х-465 по плана от 2001г.
Кметът на
Община Созопол не се съобразил с подадените възражения и издал атакувана сега заповед
№ *****************. В нея описал установеното с констативен протокол № 92/20.10.2021г.
и направените от жалбоподателите възражения. Същите са намерени за
неоснователни, тъй като регулационният план на с.И.В. е одобрен със заповед
№132/30.03.2021г. и заповед № 656/29.12.2001г. (л.91 и 92), като от
собствениците на поземлени имоти 32737.501.351 и ************* не са постъпили
възражения. Поради това е прието, че процесният
портал представлява неподходящ по местоположение строеж, а изграждането му е
недопустимо, без правно основание и в нарушение на строителните правила и
норми, без същите да бъдат конкретизирани. На основание чл.195, ал.5 от ЗУТ
жалбоподателите, като собственици на имот 32737.501.351, са задължени да премахнат
портала, като неподходящ по местоположение строеж.
Заповедта
е връчена на 17.12.2001г. на двама от жалбоподателите, съгласно представените
обратни разписки (л.6), а жалбата срещу нея е подадена на 29.12.2021г.
За
изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателите беше
извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице М.М.,
инженер-геодезист. Същият се е запознал с представените по делото документи,
направил е справки от Община Созопол, както и е извършил геодезическо
заснемане на място. Изготвил е геодезическа снимка на
съществуваща ограда между двата процесни имота,
нанесена върху извадка от кадастралната карта (л.79). Видно от нея, процесният портал се намира на мястото установено и чрез геодезическото заснемане на „Агрогеомер“ООД,
а оградата между двата имота в една част е успоредна на дворищната регулация от
1950г., средно около един метър навътре в имота на жалбоподателите, в друга –
по линията на границите по кадастралната карта, в кадастъра от 2001г. не е
показана граница.
В.л.М. е уточнил
границите имот № *** по недействащия кадастър от 1950г. и по първия
регулационен план от същата година (л.80). Посочил е, че през 2001г. са били
изработени и одобрени кадастрален план и регулационен план с цитираните по-горе заповед №132/30.03.2021г. и заповед № 656/29.12.2001г.
До приемане на сега действащия ПУП през 2001г., съгласно представения нотариален
акт №80, т.V, д.№ 2466/20.10.1987г., сметките по предходната регулация на
селото за УПИ ІV-*** са уредени по давност за 593 кв.м. и 135 кв.м. от имот №
416 за заплатени на собственика, а останалите са собствени на имот № ***.
Вещото
лице е направило и един извод, който не се споделя от съда – че по действаща
регулация от 2001г. не се предвиждат придаваеми части
между УПИ ХІ-466 и УПИ Х-465. Този извод противоречи на всички други негови
установявания досежно частта от имота, където се
намира процесния портал. Същата представлява триъгълник
в югоизточната част на УПИ ІV-*** по плана от 1950г., който по плана от 2001г. е
придаден към съседния му ************по плана от 1950г., представляващ УПИ
Х-465 по плана от 2001г. Това се установява както от всички скици на вещото
лице, така и от изготвена от общината скица № 73/01.11.2021г.
В.л.М. е
посочил, че имотната граница на двата имота по действащата кадастрална карта, не
съвпада с съвпада с имотните граници по дворищната регулация от 1950г., но
съвпада с регулационната граница от 2001г., защото по нея е изготвена
кадастралната карта.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от активно процесуално легитимирани лица, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорeния административен
акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК,
вр. чл.215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема жалбата за процесуално
допустима.
Разгледана
по същество същата се явява основателна.
Съгласно чл.195, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината може да задължи със
заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по
чл.151, ал.1, т.1-15, временни постройки, септични ями, канализационни
съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на
сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите
Според чл.196, ал.3 от ЗУТ, строежите се поправят, заздравяват или
премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на
кмета на общината по чл.195, ал.4, 5 или 6. Когато строежът създава
непосредствена опасност за здравето или живота на гражданите, кметът на
общината допуска предварително изпълнение на заповедта. Жалбите и протестите
пред съда не спират изпълнението й, съгласно чл.217, ал.1, т.9 от ЗУТ.
От цитираните разпоредби и съобразно мотивите за премахване на процесния портал, описан в заповедта, се налага извода, че
административният орган е определил строежа като неподходящ по местоположение –
разположен в чужд имот. За строежи като описания, кметът на общината е
компетентен орган за издаването на заповед от вида на процесната. В този смисъл
съдът приема, че кметът на общината е бил надлежно оправомощен по силата на
закона да издаде заповедта за премахване на неподходящия по местоположение портал.
До колко в настоящия случай се е налагало издаването на такава заповед е въпрос,
касаещ материалната законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59,
ал.2 от АПК, поради което и не е налице нарушение на изискванията за форма на
административния акт.
В административното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ
състоянието на обектите, необходимите ремонтни и възстановителни дейности и
обстоятелствата по чл.195, ал.6 от ЗУТ се установяват от комисия назначена от
кмета на общината. Според правилото на чл.196, ал.2 от ЗУТ комисията действа
служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими
данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз
основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на
общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. От приложените
в административната преписка писмени доказателства се установява, че в
настоящия случай орган – комисия по чл.196, ал.1 от ЗУТ, въобще не е бил
конституиран със заповед на кмета на Община Созопол. Началото на производството
е поставено по сигнал на съседа Д.Б.и изпратено до жалбоподателите уведомително
писмо изх.№ 94-00-1942-1/04.08.2021г. за образуването на административно
производство, в което е направен извод, че изграденият портал представлява
неподходящ по местоположение строеж и е налице основание за образуване на
административно производство по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ за премахването му.
Представен е по делото констативен протокол № 92/20.10.2021г., изготвен от
работна група в състав от двама служители на Община Созопол, без данни същите
да са комисия назначена от кмета на общината. Съгласно цитираните горе
разпоредби на ЗУТ е задължително установяване на състоянието на строежите да
стане с протокол от комисия, назначена от кмета на общината, която събира
всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва
заинтересованите лица. В този смисъл и трайната съдебна практика на ВАС, II отд., залегнала в решение № 13936 от 19.11.2009г. по
адм.д.№ 7887/2009г.; решение № 15197 от 11.12.2009г. по адм.д.№ 9011/2009г.; решение
№ 15098 от 10.12.2009г. по адм.д.№ 10779/2009г.; решение № 8723 от 30.06.2009г.
по адм.д.№ 2320/2009г. и решение № 9036 от 11.07.2017г. по адм.д.№ 251/2017г.
Що се отнася за възражението на жалбоподателите, че не са били изслушани с
оглед изискването на чл.196, ал.2 от ЗУТ, същото не може да бъде споделено, тъй
като те са били двукратно уведомявани в хода на административното производство
за провеждането му и са дали две писмени становища в които са изразили тезите
си.
Издадената заповед противоречи на приложимия материален закон, тъй като
административният орган не е извършил правилна преценка на релевантните по
случая факти, а това му е попречило правилно да определи и приложимите
материално-правни разпоредби.
Като правно основание за издаване на цитираната заповед в нея е записана
цитираната по-горе норма на чл.195, ал.5 от ЗУТ, която се прилага на основание чл.196, ал.3 от ЗУТ. За да приложи същата,
административният орган е приел от обективна страна, че процесният
обект – портал, представлява неподходящ по местоположение строеж, защото е
изграден недопустимо в чужд имот, което е без правно основание и е в нарушение
на неконкретизирани строителни правила и нормативи. Органът правилно е квалифицирал
портала като строеж, който е част от ограда, която съгласно нормата на § 5,
т.38 от ДР на ЗУТ, вр. чл.137, ал.1, т.6 и чл.147, т.7 от ЗУТ представлява
стоеж. Това е установено и от вещото лице. Органът обаче, не е изложил мотиви
защо счита, че попадането на този портал в чужд частен имот представлява неподходящ
по местонахождение строеж. В този смисъл, не са установени предпоставките по
чл.195, ал.5 от ЗУТ за издаване на процесната заповед. Не се били налице и
предпоставки да се осигурява сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите, за да се счита, че е било налице основание за издаване на
процесната заповед и да се предприемат действия по чл.196, ал.3 от ЗУТ.
При изграждане на строеж в чужд имот
без съгласие на собственика му и без необходимите книжа за това, са приложими
разпоредбите на чл.225, ал.1 от ЗУТ, респ. чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съобразно които
началникът на ДНСК, или кмета на общината според категорията на строежа, или упълномощени
от тях длъжностни лица, издават заповед за премахване на незаконни строежи или
части от тях. Дали са налице предпоставки за издаване на заповед по чл.225,
ал.1, респ. чл.225а, ал.1 от ЗУТ, не трябва да се изследва в това производство,
предвид че предмет на спора е заповед издадена на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Все пак с оглед пълнота и във връзка с направените твърдения и възражения
на страните, съдът държи да отбележи, че при издаване на процесната заповед
административният орган е извършил неправилна преценка за факта кой е
собственик на терена върху който попада процесния
портал. Същият представлява триъгълник в югоизточната част УПИ ІV-***, кв.23 по
плана от 1950г., който по плана от 2001г. е придаден към съседния му ************по
плана от 1950г., представляващ УПИ Х-465 по плана от 2001г. Това придаване към
съседния имот явно не е приложено на място, след като върху триъгълника е
изграден процесния портал, който се ползва за вход
към имота на жалбоподателите и част от оградата към него, а не се ползва от
собственика на имот УПИ Х-465 Димитър Бакалов, който е посочил това и в сигнала
си.
Разпоредбата на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ предвижда автоматично прекратяване,
без провеждане на нарочна административна процедура, на отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени в сроковете по §6, ал.2 и ал.4 от ПР
на ЗУТ дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени по регулация поземлени имоти или части от поземлени
имоти. Относно незабавното прекратяване на отчуждителното
действие на тези планове, без провеждане на специална административна
процедура, се е произнесло и ОСГК на ВКС в тълкувателно решение №
3/28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г., което по аргумент на чл.130 от ЗСВ е
задължително за всички – съдилища и администрация в частност. Следователно,
собствениците на поземлените имоти по §8, ал.1 от ПР на ЗУТ разполагат с една
от регламентираните възможности по ал.2 на същия параграф – да приложат
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове с договор за прехвърляне на собствеността в нотариална форма, с което
на практика също се постига крайният ефект на дворищната регулация, но
посредством доброволното й прилагане по реда на ЗУТ, да поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на
ЗУТ, или да поискат вътрешните регулационни линии на имотите им да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, което
видно от последващите разпоредби, се извършва при
спазване на изискванията на §8, ал.4 от ПР от ЗУТ. Конкретно хипотезата на § 8,
ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ съдържа в себе си специално основание за изменение на
заварените и неприложени в сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ дворищнорегулационни планове, в предмета на което се
включва единствено изменение на плана за регулация посредством поставяне на
вътрешните регулационни линии на засегнатите имоти, за които са образувани дворищнорегулационните парцели, в съответствие със
съществуващите граници на имотите. Оттук може да се направи извод, че
изменението по § 8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ е наложително в случаите, в които
между заинтересованите собственици не е постигнато съгласие за прехвърляне на
собствеността в нотариална форма и съществува несъответствие между границите на
имотите по кадастралния план, респ. кадастралната карта и регулационните им
линии, спрямо които се определят възможностите за застрояване и отстоянията от строежите. Последното, обаче, е във връзка с
една обща задължителна материалноправна предпоставка,
а именно настъпването ex lege
на установеното с § 8, ал.1 ПР от ЗУТ прекратяване на отчуждителното
действие на влезлите в сила и неприложени в сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на
ЗУТ дворищнорегулационни планове. Това, съгласно § 6,
ал. 2, са действащите към момента на влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001г.), но
неприложени по реда на ЗТСУ планове за дворищна регулация, а съгласно § 6, ал.4
от ПР на ЗУТ, плановете за дворищна регулация, проектите за които са внесени за
обявяване до 31.05.2001г. и които на основание § 6, ал.3 от ПР на ЗУТ подлежат
на съобщаване, съгласуване, одобряване, обжалване и влизане в сила по
досегашния ред (този по ЗТСУ и ППЗТСУ), като актовете за одобряването им се
издават до 31.12.2001г. (както е в случая с издаването на последната заповед №
656/29.12.2001г. за одобряването на регулационния план на с.И.В.). Относно тези
две категории дворищнорегулационни планове с §6, ал.2
и 4 от ПР на ЗУТ е предвидена възможност за прилагането им по досегашния ред (този
на ЗТСУ), съответно по § 6, ал.2, в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на
ЗУТ, а по § 6, ал.4, в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на плановете по
§ 6, ал.3. Едва след изтичането на тези срокове за собствениците на поземлените
имоти, относно които е отпаднало отчуждителното
действие на неприложената дворищна регулация, се поражда правото да реализират
някоя от нормативно установените с § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ възможности.
Предвид изложеното се налага да бъде извършена преценка дали в процесния случай може да се говори за възможност за
приложението на § 8, ал.1, вр. § 6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл.84, ал.7 от
ППЗТСУ (отм. ДВ бр.1/02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г.), подробният
градоустройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с
изплащане на дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато
такива обезщетения се предвиждат. Под визирания в § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ
„досегашен ред“ за приложение на дворищнорегулационните
планове следва да се имат предвид разпоредбите на чл.110-114 и чл.134-136 от
ЗТСУ (отм. ДВ бр.1/02.01.2001г., в сила от 31.03.2001г./. От анализа на
съдържанието им може да се приеме, че за приложение на регулацията по смисъла
на ЗТСУ може да се говори само в два случая: - когато става въпрос за недвижими
имоти или части от тях, придадени по дворищнорегулационния
план към парцели на други физически или юридически лица в който случай на
собствениците на придадените по регулация имоти или части от имоти се дължи
заплащане на съответно парично обезщетение; - когато става въпрос за образуван
по регулация общ парцел на физически или юридически лица, в който случай за
изравняване на частите на съсобственост в парцела също се предвижда заплащане
на съответно парично обезщетение.
Ето защо и в контекста на изложеното съдът намира, че процесният
случай попада именно в хипотезите на §8, ал.2 във вр. с §6 от ПР на ЗУТ, защото
сроковете по последната разпоредба са изтекли и не е приложена регулацията по
плана, одобрен със заповед № 656/29.12.2001г., защото триъгълникът върху който
е изграден процесния портал е останал във владението
на жалбоподателите и техните праводатели, като това
фактическо положение продължава и понастоящем.
При така направения исторически преглед на приложимата правна уредба се
налага извода, че гореописаният триъгълник е собственост на жалбоподателите, а не на
собственика на УПИ Х-465 – Димитър Бакалов. Поради това неправилно
административният орган, в лицето на кмета на Община Созопол, е приел на първо
място, че липсата на възражения срещу плана от 2001г. променя описания вещно
правен режим и на второ място, че порталът е изграден в чужд имот.
Предвид гореизложеното, жалбата на Р.С.С., Д.Р.С.
и С.Р.У. се явява основателна и трябва да се уважи със следващата от това
отмяна на процесната заповед.
По делото е направено искане от страните в процеса за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Като се има
предвид изхода на спора, на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в
размер на 930 лева, от които 30 лева държавни такси, 300 лева за възложената от
жалбоподателите част от възнаграждение на вещото лице и 600 лева за платеното
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас,
VІІ-ми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № *****************.
на кмета на Община Созопол, с която Р.С.С., ЕГН-**********, Д.Р.С., ЕГН-********** и С.Р.У.,
ЕГН-**********, са задължени да премахнат в срок до 31.01.2022г. неподходящ по
местоположение строеж – портал, изграден от дървени порти и бетонови колони, в
поземлен имот с кадастрален идентификатор *************, с.И.В..
ОСЪЖДА Община Созопол, да
заплати в полза на Р.С.С., ЕГН-**********, Д.Р.С.,
ЕГН-**********, двамата с адрес: *** и С.Р.У., ЕГН-**********, с адрес: ***,
ж.к.Братя Миладинови №42, вх.1, ет.3, ап.5, сумата от 930 (деветстотин и
тридесет) лева, за съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: