Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд ІІ гр. състав, в публично заседание,
проведено на десети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Вероника Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията Дилова, гр.д. № 884 по описа на съда за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Ищецът „***” ЕАД е
подал искова молба против М.Н.И., в
която се твърди че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника по което е образувано ч.гр.д.7647/18г. Твърди се, че
съдът е издал заповед за изпълнение връчена на ответника М.И. по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК и съдът е разпоредил на
ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането. Твърди
се, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот и не е заплатил използваната топлинна енергия. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 442,48 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2016 г. до
30.04.2018 г.,лихва върху главницата в размер на 59,34 лв. за периода от
02.03.2016 г. до 17.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на молбата 24.10.2018, както и да го осъди да заплати
направените по делото разноски.
Ответникът в представения
отговор от назначения особен представител не оспорва предявения иск.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства,
намери за установено следното: По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ”***” ЕАД. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се спори между страните, че ищеца се е
снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника,
за процесните суми, която е връчена при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и на
ищеца е указано в срок да предяви установителен иск. Това се установява и от
приложеното ч.гр.д. № 7647/18по описа на
ПлРС .
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД
на потребители в гр.Плевен, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото е представено извлечение от сметка за потребител М.И., от
което е видно, че дължимата сума за периода 31.01.201г.- 3.04.2018г. е в размер
442,48лв главница и 59,34 лв лихва за
периода 03.11.2017г.- 02.10.2018г.Предвид представените доказателства и липсата
на оспорване от страна на процесуалния представител на ответника, съдът приема
че ответникът е абонат на ищцовото дружество за претендирания период.С оглед
представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта на
част от вземанията на „***” ЕАД ***към ответника до момента на подаването на молбата по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви
действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна
енергия. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми претендирани в исковото производство са
заплатени от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и
доказан, и следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
501,82 лв, от която сумата 442,48 лв представляваща главница за периода 31.01.201г.-
3.04.2018г. и сумата 59,34 лв лихва за
периода 03.11.2017г.- 02.10.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, съдът намира следното – с оглед на изхода
на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 150,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на 100
лв. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите 25 лв представляваща държавна такса, сумата 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 25лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че М.Н.И. , ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на кредитора "***" ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата 501,82
лв, от която сумата 442,48 лв представляваща главница за периода 31.01.201г.-
3.04.2018г. и сумата 59,34 лв лихва за
периода 03.11.2017г.- 02.10.2018г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. 7647/2018г.
по описа на ПлРС .
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.Н.И.
, ЕГН
**********,*** да заплати на "***"
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата
25 лв представляваща държавна такса,
сумата 100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК М.Н.И. , ЕГН **********,*** да заплати на ***" ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от ***сумата 25 лв за
деловодни разноски и сумата 50 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: