№ 35
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А. Административно
наказателно дело № 20241110215516 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Е. Й. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. А. от
АК – Търговище, против Електронен фиш серия К № 1583507, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на
400, 00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. А., редовно уведомена, не се
явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. Е. А., също редовно
призована. От адв. А. е депозирана писмена защита, с която прави искане за
отмяна на електронния фиш поради изтекла абсолютна давност. Претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. С. М. с пълномощно от Директора
на СДВР се заявява становище за недопустимост на въззивната жалба поради
липса на предмет, тъй като обжалваният електронен фиш е погасен по
давност. В условията на евентуалност се прави искане въззивната жалба да
1
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Излагат се
съображения за законосъобразност на атакувания електронен фиш. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
депозирана от активно легитимирано лице и против подлежащ на обжалване
акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. От въззиваемата страна не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя,
поради което въззивната жалба следва да се счете подадена в срока по чл. 189
ал. 8 ЗДвП.
Не се споделят доводите, наведени от процесуалния представител на
въззиваемата страна, за недопустимост на въззивната жалба поради липса на
предмет. Не се представят доказателства (а и не се излагат твърдения)
административнонаказателното производство, образувано въз основа на
обжалвания електронен фиш, да е било прекратено в предсъдебната му фаза.
Напротив – връчването на електронния фиш, въпреки отбелязването в АИС –
АНД, че същият е погасен по давност, е действие, предприето от наказващия
орган спрямо жалбоподателката, насочено към реализиране на
административнонаказателната й отговорност. Ето защо съдът намира, че е
налице правен интерес за жалбоподателката от обжалване на процесния
електронен фиш и възраженията на въззиваемата страна за липса на предмет
на съдебното производство не са основателни.
По горните мотиви, съдът намери, че въззивната жалба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намери следното от фактическа и правна страна:
Налице са основания за отмяна на обжалвания електронен поради
изтекла абсолютна давност за наказателно преследване.
С атакувания електронен фиш жалбоподателката А. е санкционирана
за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, което се сочи да е извършено на
20.04.2017 г. В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда
абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване
се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл
в сила, т.е. липсва уредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. За
това следва да се приложат разпоредбите на НК, с оглед изричното
препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата,
изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на НК, защото при
2
посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Т.е. per argumentum a fortiori след
като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона
срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-
голямо основание това следва да се отнася и по отношение на
административните нарушения, които по правило са деяния с по- ниска
обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото
в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове приложение намират
разпоредбите на чл.80 и сл. на НК /Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС/. В частност, в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е.
наказателното производство следва да се счита погасено по давност
/независимо от спирането или прекъсването/ след изтичане на срок,
надвишаващ предвидения в чл.80, ал.1, т.5 срок от три години плюс още една
втора съгласно чл.81, ал.3 от НК , или общо 4 години и 6 месеца. В случая и
доколкото процесното нарушение се твърди да е извършено на 20.04.2017 г.,
то абсолютният давностен срок е изтекъл на 20.10.2021 г. - преди датата на
съдебните прения по настоящото дело, вкл. и преди образуване на съдебното
производство.
Предвид горното съдът намери, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде отменен и административнонаказателното производство –
прекратено.
При този изход на производството право на разноски има въззивният
жалбоподател, който претендира и доказва извършването на такива в размер
на 400, 00 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие на л. 4 от материалите по делото. Не е
основателно наведеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение. Заплатеното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2
т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което искането за намаляването му поради
прекомерност не е основателно.
3
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 1583507, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП на Е. Й. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 400, 00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД 15516/2024 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Антим I"
№ 5, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Й. А., ЕГН **********, сумата от 400, 00
/четиристотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4