Решение по дело №1779/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 403
Дата: 15 януари 2020 г. (в сила от 3 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100101779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                          гр.София15.01.2020г.

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                            СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

                  при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1779 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                  Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.11 КЗ вр. чл.288, ал.1,т.1 КЗ(отм.).

                  Ищецът твърди в ИМ, че е получил травматични увреждания, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2015г., около 07:45 ч. в гр.София, на ул.“Околовръстен път“, реализирано между управлявания от него велосипед и неустановено МПС, напуснало местопроишествието,  без да спре и изчака органите на Пътна полиция.Сочи, че ПТП-то е в резултат противоправното поведение на неустановения водач на МПС-то. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на исковата сума ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2015г. до окончателното изплащане. Петендира разноски.

                  Ответникът в депозирания в срок отговор оспорва настъпването на произшествието, механизма описан в ИМ, причинната връзка с получените от ищеца травматични увреждания.Също така оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, предвид характера на получените от пострадалия леки телесни повреди, краткият оздравителен период, пълното му възстановяване и липсата на каквито й да били травми.

                               Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

                                Видно от констативния протокол твърдяното от ищеца ПТП е настъпило на 28.08.2015г., около 07:45 часа, в гр.София на ул.“Околовръстен път“ на около 100 метра след кръстовището за кв.Требич между него като велосипедист и лек автомобил- неидентифицирано МПС,чийто неизвестен водач напуснал мястото на ПТП-то.

                                 Според показанията на свид. И., съпруга на ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК, произшествието се е случило, когато ищецът е пътувал с колелото си към работа. След като научила от дежурен полицай от ВМА за инцидента, посетила пострадалия във ВМА, където бил настанен. Сочи,че мъжът й е бил в лечебното заведение 5-6 дни, след което тя се е грижила за него в дома им и му е оказвала помощ в продължение на 2 месеца. Започнал е да получава припадъци, които преди това не е имал, отшумели към днешна дата. След инцидента станал по-избухлив и нервен.

                                   От СМЕ изготвена от в.л. д-р С. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил: контузия на главата, контузия на мозъка-лека степен, разкъсноконтузна рана в дясна тилна и слепоочна област, настанен е бил в ВМА,  в Клиникта по неврохирургия където пролежал от 28.08.2015г. до 01.09.2015г. Било е проведено антибиотично и обезболяващо лечение. Получените увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, без опасност за живота, търпял е болки и страдания за около 30 дни, като първите 10 дни те са били с по-голям интензитет.В с.з. д-р С. сочи, че посттравматична епилепсия би могла да настъпи с припадъци, както твърди съпругата на ищеца, но по делото не са представени обективни документи в тази насока: епикризи, протоколи от лекарски комисии и др. Относно приложения болничен лист  в.л. заявява, че така както е издаден е за пред НОЙ за изплащане обезщетение и след като липсват протоколи за прегледи, амбулаторни листове, решения на ЛКК не е в състояние да посочи дали този БЛ  е във връзка с посочените травми от ПТП-то.Заявява,че травмите в областта на главата са резултат от въздействие на твърди тъпи предмети, но липсват данни от които да се установи дали те се дължат на теренна травма или директен удар от неизвестното МПС.

                                   Съгласно САТЕ, изготвена от в.л. П. липсва информация за конкретните условия, при които е настъпило процесното ПТП. За да бъде определен механизмът на ПТП-то е необходимо да се извърши обстоен анализ на кинематичните характеристики на движенията на обектите участвали  в конкретното събитие, както й да бъдат документирани щетите по превозните средства.Единствени данни за щетите е   деформация на „десния педал“ на велосипеда. Тъй като единия обект от тях е напуснал произшествието и е неидентифициран такъв анализ не може да бъде направен.В.л. П. в с.з. посочва, че при правомерно движение на велосипедиста същият се движи в крайно дясно в лентата за движение, което означава, че десният педал се намира от страната на банкета или тротоара, което води до факта, че повредата на велосипеда, ако е получена следствие на удар с автомобил е реализирана в момент, в който велосипедиста е бил обърнат с дясната страна към автомобила, но такива данни по делото липсват.

                                     В.л. П. запознавайки се с изисканата служебно Докладна записка и повторно представения КП- единствени данни за процесното ПТП е категорично, че в същите не се съдържа относима информация за допълване вече изготвената САТЕ.

                                     При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

                        По иска по чл. 288, ал.11 КЗ (отм.) вр. чл.288, ал.1,т.1 КЗ(отм.).

                                     Съгласно чл. 288, ал. 1 КЗ(отм.), ответникът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Република Българияи и е причинено от неидентифицирано МПС. Увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда самоу ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената молба в установения срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденето лице не е съгласно с размера на обезщетението.

                                     Ищецът е предявил молба-претенция на осн. чл. 288, ал.,т.1 КЗ за изплащане на  обезщетение към ответника с дата 18.01.2016г.

                                     Спорния въпрос по делото е: дали произшествието е причинено от неидентифицирано МПС,водачът на който е нарушил правилата за движение и довел до уврежданията на ищеца. Единственото, ангажирано от ищеца доказателство във връзка с установяване механизма на процесното ПТП е Констативния  протокол, в който са описани твърденията на пострадалия и е установена видимата щета на велосипеда. От една страна съгласно САТЕ от този документ не може да се установи механизма на ПТП-то и къде точно е настъпил удара между  неустановеното МПС и велосипеда, но с оглед описаната щета (изкривен десен педал) тази деформация  настъпва единствено вследствие на падане на велосипеда  в посока надясно според в.л.П.. От друга страна според в.л. д-р С. разпитан в с.з. на 25.01.2015 г.  травмите в областта на главата са резултат от въздействие на твърди тъпи предмети, но липсват данни от които да се установи дали те се дължат на теренна травма или директен удар от неизвестното МПС. На следващо място в докладната записка, ищецът е заявил пред представителя на МВР, че бил закаран в Болничното заведение в гр.Нови Искър не от кой да е, а лично от водача на ударилото го МПС, което е в противоречие с твърдението в ИМ, че виновния водач  е напуснал местопроизшествието без да спре  На следващо място в приложения болничен лист (л.8) по делото, като причина за временната нетрудоспособност  е отразено - трудова злополука,  не без съгласието на ищеца.

                               С оглед изложеното, според съда не може да се приеме,че ПТП-то е причинено от неидентифицирано МПС с неустановен водач, след като по делото няма такива данни освен твърденията на ищеца.Следователно по делото не не се установи фактическия състав на непозволеното увреждане – чл.45, ал.1 ЗЗД. Изявленията на ищеца,обаче нямат доказателствена стойност. Независимо, че по  делото се установи,че ищецът е получил посочените травми и е търпял болки и страдания, които са във връзка с произшествие на 28.08.2015 г., не  се установи и доказа вредите да са причинени от неидентифициран автомобил.Това изключва отговорността  на ответника и обосновава неоснователност на предявения иск поради което съдът го отхвърля.

                   Неоснователността на предявения главен иск обосновава неоснователност и на предявената претенция за законна лихва.

                  По разноските:

                   При този изход от спора право на разноски има само ответника. Съгласно списъка претендира за юриск.възнаграждение в размер на 100 лева, които на осн. чл. 78,ал.8 ГПК следва да му бъдат присъдени и  се осъди ищеца да ги заплати.

                  При тези мотиви, съдът

 

                                                        Р     Е     Ш     И   :

 

                  ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.В. ЕГН: **********, адрес: *** гора 7, съд.адрес адв. Я.Д. ***, срещу Г. Ф., ЕИК*********, със седалище и адрес: ***, иск  с правно основание чл. 288, ал.11, вр. чл.288, ал.1,т.1 КЗ(отм.) за заплащане  сумата от 30 000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,причинено от неидентифицирано МПС на 28.08.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

                  ОСЪЖДА И.Д.В. ЕГН: **********, адрес: *** гора 7, съд.адрес адв. Я.Д. ***,да заплати  на Г. Ф., ЕИК*********, със седалище и адрес: ***,  на осн.чл. 78,ал.8 ГПК   сумата  100 лева  юриск.възнаграждение по делото.  

                               РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            

                                                                                                 СЪДИЯ: