№ 4328
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110139761 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
09.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 39761/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу АС. АЙХ., в която се твърди, че
ответника бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за недвижим имот,
находящ се в гр. ................., аб. № 427673, като била доставена топлинна енергия, която
била потребена без валидни правно основание, с което ответника се бил обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност
1211,46 лева за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответника не я бил заплатил,
поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за
топлинна енергия в размер на 266,94 лева за периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г. Излага
съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била ползвана без
наличието на валидно правно основание, поради което ответника дължал и сумата от 18,37
лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, с
1
която се бил обогатил за сметка на ищеца за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата 3,98 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
31.07.2018 г. до 23.06.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на претенциите.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е Нотариален акт за продажба на имот в степен на завършеност „груб
строеж“ № 162, том I, рег. № 1456, нот. дело № 139/2007 г. от 07.06.2007 г., като се
установява, че АС. АЙХ. е придобил собствеността на следния недижим имот: находящ се в
гр. ..................
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 140, том III,
рег. № 5841, нот. дело № 459/2019 г. от 19.04.2019 г., като се изяснява, че АС. АЙХ. е
продал на АВА и ДПТ, следния недвижим имот: находящ се в гр. ..................
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
2
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия за отопление на
имот, сградна инсталация и БГВ. Посочено е, че стойността на топлинната енергия, която е
потребена за процесния период е в размер на 1262,56 лева. Експертът е посочил, че за
процесния период топлинната енергия е отчетена на базата на „служебен отчет“, поради
неосигурен достъп.
От заключението на ССчЕ се установява, че на 21.03.2018 г. е извършено плащане на
сумата от 58,13 лева, с която са покрити задължения за лихва. Посочено е, че размера на
мораторната лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 9,23 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
Обстоятелствата за неосигурен достъп, които са констатирани от вещото лице се
потвърждават и от представените по делото протоколи за неосигурен достъп от третото
лице-помагач (л. 72-73 в кориците на делото).
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последният е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
3
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на 1211,46 лева, предвид основният принцип на българския
граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК). Тоест, съдът е длъжен
да се произнесе по предявения с исковата молба иск и в рамките на заявения размер на
претенцията. В случая следва да се отбележи, че съдът не следва да извършва прихващане
на изпълнението, предвид установеното от заключението на ССчЕ, доколкото дори такова
да се извърши, то практически размерът на главницата ще остане съобразно претендирания,
доколкото от заключението на СТЕ се установява, че реално дължимата стойност на
топлинната енергия е по-висока.
С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства
от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на
услугата дялово разпределение в размер на 18,37 лева за периода 01.06.2018 г. до 30.04.2019
г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно
основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото са представените писмени доказателства – писмо
от „ТС“ ЕАД изх. № П-9211/07.10.2020 г. (л. 24 в кориците на делото), с която ищецът е
поканил ответника да заплати доброволно суми за главница и лихви (без посочен период и
основание на вземането), но по делото няма представени доказателства, респ. обратни
разписки няма данни ответникът действително да е получил изпратената покана. В тази
насока съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в забава
поради липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Нещо повече, настоящият съдебен състав счита, че от процесната покана не може да се
направи еднозначен извод, че същата касае вземанията предмет на настоящото
производство, тъй като последните нито съвпадат по размер, нито е посочен период, нито е
посочено основание на което кредиторът ги претендира. Ето защо и съдът не може да
направи извод, че поканата касае именно процесните вземания. Действително, кредиторът
не е длъжен да индивидуализира вземането в поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД така както това се
изисква напр. при подаването на исковата молба, но последното трябва да
индивидуализирано по такъв начин, че да не оставя съмнение, че длъжникът е поканен да
заплати именно претендираното в съдебното производство вземане. Следователно при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
4
ГПК.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, с оглед уважената част от исковете, следва да му се
присъди сумата от 655,58 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски, като не е доказал, че
реално е сторил такива, поради което не следва да му се присъждат деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА АС. АЙХ., гражданин на А, роден .................., лична карта № ....................,
издадена на 30.11.2018 г. в гр. Велс в А , да заплати на „ТС“, ЕИК: ....................., със
седалище и адрес на управление: гр. ......................, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от
1211,46 лева, представляващи стойността на потребена без валидно правно основание
топлинна енергия за имот находящ се в гр. ................., аб. № 427673 за периода 01.06.2017 г.
до 30.04.2019 г, ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане, както и сумата от 18,37 лева, представляващи ползвана
без валидно правно основание услуга за дялово разпределение 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 266,94 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
стойността на топлинната енергия за периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г., както и за
сумата от 3,98 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП АС. АЙХ., гражданин на А, роден .................., лична карта №
...................., издадена на 30.11.2018 г. в гр. Велс в А да заплати на „ТС“, ЕИК: .....................,
сумата от 655,58 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6