Р
Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 22.06.2018 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия
,четвърти гражданси състав в публично
заседание на двадесет и девети май, две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 889 по
описа за 2017 година
на ЛРС , и за да се произнесе,
съобрази:
ОСИ с правно основание 128 от КТ във вр. с чл.270 и по чл.262 и по чл.266 от КТ и по чл.86 от ЗЗД с обща цена 12 150,00 лв.:
Постъпила е искова молба от В.Й. *** ЕГН-********** , против
„ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч ул. „Гурко"
№1,ет.4, представлявано от Томчо Иванов Томчев - изп. директор, по която
се твърди, че по силата на Заповед №269/28.10.2014г на изпълнителния директор
на „Технокороза" АД, ищцата била назначена на длъжност „контрольор
качество на продуктите във фирмата“,с месторабота с. Дойренци , Ловешка област
с трудово възнаграждение 500, 00 лв, а с допълнително
споразумение №5/ 01.11.2014 година трудовото й възнаграждение е изменено на
800,00 лв с продължителност на работното време осем
часа. Твърди ,че първоначално всички начисления и удръжки били на
договорираната заплата от 800лв, но в последствие, по неизвестни причини, във
фишовете й се сочила друга сума - по 550 – 600 лв. Твърди ,че това рефлектирало
върху размера на получаваната заплата, класа, заплащането на болнични, отпуски.
Сочи ,че работела на две смени по 12 часа, като графикът е четири работни и два
почивни дни, което сумарно означавало,че за месеца е работила по 252 часа при
норматив 168 часа /21 р.дни по 8.00часа/, което е видно от приложени отчетни
форми №76 изготвяни ежемесечно.Счита ,че при това положение не е получавала
дължимото възнаграждение за извънреден труд, който цени в размер на 8 200 лв за работния период. Освен това за вътрешни удръжки й
удържали суми в различни размери от 50 до 200лв, които са общо в размер на 750 лв за работния период. Твърди ,че намалението на трудовото
възнаграждение й давало основание да иска справки в счетоводството, но нищо не
променяло нещата. Подала молба за напускане на работа на основание чл.327,т.З от КТ и договорът й бил прекратен.Така разликата в договореното трудовото
възнаграждение и действително изплащаното изчислила в размер на 4 750лв, от
което със заплатата за м.март 2017г й е изплатена сумата от 2 450 лв.Така
според нея , останала дължима сумата от 2300лв. от работодателя. Неплащането
пълния размер на трудовото й възнаграждение се отразило на класа й, за което й
дължат сумата от 900 лв, а разликата в дължимата и
изплатена сума за извънреден труд е в размер на 8 200 лв,
както и неоснователно удържаните й суми за/вътрешни удръжки/ в размер на 750,00
или общо дължимата ми сума е в размер на 12 150лв.Моли да се постанови решение, с което се осъди ответната фирма да й заплати общо сумата от
12 150 лв, включваща - неплатено трудово
възнаграждение в размер на 2300лв, неплатен клас прослужено време в размер на
900лв и неплатен извънреден труд в размер на 8 200лв, удържаните глоби в размер
на 750лв, ведно със законната лихва, начиная от
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Съдът е изпълнил процедурата
по чл.131 от ГПК , и в законоустановения срок е постъпил отговор от ответника
вх.№6115 /01.06.2017г., чрез адвокат
Ст. Т. , по който се правят
възражения по петитума на иска , по същество – се счита
за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Твърди ,че исковите
претенции следва да бъдат доказани
в хода на производството , че е платено дължимото
и прилагат доказателства в този смисъл. Сочи
съображения в тази връзка.
В производство по чл.129 , ал.4 от ГПК , ищцата е депозирала Молба вх. №7826/18.07.2017г., в която конкретизира периода на претенцията си :от 01.11.2014 г. до 13.03.2017г. ,ведно със законната лихва
върху тази сума; 84 часа извънреден
труд или общо 252 часа вместо
норматив 168 часа.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован,
се явява лично и чрез адв.
Ж. поддържа иска и моли да се
уважи и им се присъдят разноските
по делото.Прилага писмени бележки
вх.№6345/18.06.2018г. като от
ищцата се прилага също писмена
защита
вх.№6446/20.06.2018г.
Ответника редовно призован се представлява
от адв. Ст.
Т., който моли да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан
като не претендира
раноски по делото.
От събраните по
делото доказателства, от заключенията на в.л Н. А. , становищата на страните , писмените им становища , преценени поотделно и в тяхната съвкупност ,взаимна връзка и обусловеност , съдът прие за установено
следното:
Считано от 28.10.2014г., ищцата е започнала работа при ответника като „контролъор“, с ТВ-е 500,00 лева и доп.в-е 0,6% за всяка
година трудов стаж със продължителност
на работното време – 8 часа – ТД №269/28.10.2014г. Представено е и ДС №5
/01.11.2014г. към ТД , съгласно което ТВ е договорено на 800,00 лева. Съдът е
приел ,че това е последното уговорено между страните тредово
възнаграждение на ищцата и други доказателства по делото не са ангажирани.
Със Заповед №1495 /07.03.2017г. , е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.327,т.3 от КТ , считано от 13.03.2017г.
Ответникът прави възражение по писмения отговор за плащане на два пъти към
ищцата като прилага вносни бележки от м.март 2017г. за 4 225,72 лева и вносна бележка за м. април
2017г. за сумата 2229,88 лева. Възрази по допустимостта , относимостта
и годността на много от писмените доказателства по делото – представените
отчетни форми към ИМ , който не съдържат подписа на ответника , представен от
в.л. фиш на стр.101 за сумата 7509,50 лева и т.н.
-по иска по чл.127 от КТ във вр. с чл. 128, т.2 КТ:за сумата 2 300,00 лева за
периода от 01.11.2014г. до 13.03.2017г.,и сумата 900,00 лева – неплатен клас
прослужено време, ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от подаване на иска до окончателното изплащане на
сумата:
Съгласно чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените
срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна
сила на работника/служителя. Задължението по чл. 128 от КТ включва два основни
елемента: -изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа,
съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със
споразумение при учредяване на трудовото правоотношение; -дължимост
на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове".
Разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ постановява, че при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се
гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата, установена за страната. По този начин, в тежест на ищеца е да
установи, че през процесния период е изпълнявала
задълженията си по трудовия договор с оглед преценката, че в правната сфера на
работодателя са възникнали задължения да му заплати процесните
трудови възнаграждения и то при настъпил правопораждащ
факт съгласно договора.
Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на релевантните за делото
факти: възникване на трудово правоотношение, полагането на труд при ответното
дружество, както и размерът на дължимото от работодателя основно трудово
възнаграждение / в случая съдът съобразява последното ДС № 5/01.11.2014г. за
сумата 800,00 лева, приложено към делото.
Според вещото лице , за периода от
м.март 2015г. до м. януари 2017г. на ищцата е изплащано трудово
възнаграждение по малко от 800,00 лева като изплатеното й възнаграждение до
07.03.2017г. е в размер на 15 587,17
лева, изплатен клас – 2 591,28 лева и изплатено възнаграждение за платен
отпуск – 837, 43 лева;
В представените допълнителни изчисления към заключение вх. №5117/
21.05.2018г., вещото лице е съобразило допълнителните фишове за изплатени
възнаграждения през м.март и м. април 2017г. като е приело ,че по фишове й е
изплатено : основно възн. – 15 912,17 лева; клас
прослужено време – 2665,38 лева , платен отпуск – 837, 43 лева;
Вещото лице е приело ,че според трудовия й договор й се дължи: ОТВ –
20020,95 лева; КПВ – 3 363,88 лева , ПО - 915,50 лева.
Или разликата е 4 108, 78 лева , която сума е относима
към ОТВ , но не може да се присъди изцяло тази сума като чиста за получаване,
тъй като от възнаграждението й са
правени удръжки от работодателя /корекции/, съответно от брутното трудово възнаграждение
са начислявани ЛОВ , ДОД; Самата ищца е заявила в о.с.з ,че й се дължи сумата 2
400,00 лева – корекция работна заплата.
Или върху тях правилно в.л вх. №5117/21.07.18г,стр.113,114 / е извършило начисляванията като е приспаднало и ЛОВ И ДОД и платените
през март и април суми и е прило ,че остава остатък
от 6343,40 лева +263,29 +300,00 лева, който съдът ще обсъди по – долу.
По иска за сумата от 750,00 лева – глоби от работодателя от ТВ –е на ищцата:
Доколкото те са удържани от последното , следва извода ,че са отбелязани по
съответния ред като удръжки от него. При действащото трудово законодателство
изрично е предвидена възможности за определяне на трудовото възнаграждение,
когато работникът или служителят не изпълни трудовите си норми, в зависимост от
това чия е вината за неизпълнение (чл. 266 от КТ), както и при произведена
некачествена продукция (чл. 268 от КТ) като в настоящият случай не е ясно какви
са причините за твърдените глоби и по какъв ред /размер са наложени. Ответникът
следва да установи ,че удръжките от трудовото възнаграждение са извършени по
съответния ред и основание за да не е в забава за дължимото трудово
възнаграждение.Следва да установи и размера им докалкото
то може да е фиксирано при определни условия с
нарочен вътрешен акт на управителя.
Съгласно чл.272 от КТ, без съгласието на работника/служителя , не могат да
се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен в установените случаи ,
изрично указани в Разпоредбата , в т.ч - по т.6. удръжки в случая по чл. 210,
ал. 4 КТ (при осъществяване на ограничена имуществена отговорност на
служителя). Т.е Хипотезата на т. 6 препраща към налагане на ограничена
имуществена отговорност на служителя, но за да може работодателят да направи
удръжки в тази хипотеза, трябва да спази изискванията за това – да издаде
заповед, определяща основанието и размера на отговорността на служителя, която
да не бъде оспорена писмено от последния в едномесечен срок от получаването й.
В случая в.л е установило по заключението си , т.3/вх.№11339/ , че
удръжките за некачествена продукция са съгласно Заповед на ИД на осн. чл.268 от КТ , за които не се установява да са
обжалвани от ищцата по реда на КТ, като размера на удръжките е 200,00 лева
/11.2014г. – 50 лева ; м.януари 2015г. – 50,00 лева и м.март 2015г. – 100,00
лева. Приложените към ИМ са :обяснение вх.№17/17.03.2017г. и възражение
вх.№16/07.03.2017г. като втората третира санкция в размер на 200,00 лева ,
които са във връзка с тези процедури.
Във връзка с твърдения на ищцата по тези глоби, са събрани доказателства за
воденото на адм.д. №137/2015г. по жалба на ответника
срещу Предписания , обективирани в Протокол за даване
на задължителни предписания на осн. чл.404,ал.1,т.1
от КТ на Д“ИП“ ЛОВЕЧ изх. №ПР019907/29.05.2015г., съдържащо конкретни
предписания до работодателя на осн. чл.128, ал.2 от КТ , за изплащане на разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение за
различни месеци , в които фигурира и ищцата :за м.март 2015г. – 100,00 лева ;
за м. януари 2015г. – 100,00 лева ,
за м.декември 2014г. – 50,00 лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева или според
предписанието са общо в размер 300,00 лева – удръжки съгласно предписанието ,
които е следвало да се изплатят.
Видно от писмо изх. №433/14.11.2017г. на АС – Ловеч, адм.дело
е приключило с Опреление №444 от 23.09.2015 г. ,влязло
в законна сила на 30.10.2015г., с което е оставено без разглеждане жалбата на
Технокороза АД и е прекратено производството по делото.
В такъв случай ответника следваше да установи спазването на предписанията по
Протокол за даване на задължителни предписание на осн.
чл.404, ал.1 , т.1 от КТ на Д“ИП“ ЛОВЕЧ, т.е изплащането на горните суми ,
което не е сторено в настоящото производство. Вещото лице установи пред съда извършвани
корекции само в „минус“ по фишовете за заплати , но не и в „плюс“ , поради
което съдът приема ,че до сумата 300,00 лева , претенцията е основателна и доказана и следва да се уважи,
а до пълния претендиран размер на сумата 750,00 лева,
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
- Иск по чл.262 от КТ за сумата 8 200,00 лева за периода от 01.11.2014г. до
13.03.2017г., конкретидзиран като 84 месечно над
норматива от 168 часа, ведно със законната лихва за забава , начиная от подаване на иска до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. В случаите на разпореждане се издава писмена заповед, а при
хипотезата "със знанието и без противопоставянето" не се издава
такъв, а е налице полагане на труд в повече от установеното работно време,
дължаща се различни причини. Извънредния труд се допуска само по изключение и
законодателят изчерпателно е изброил в чл. 143, ал.2 КТ конкретните хипотези.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и
съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го
заплаща. Според чл. 262, ал.1, т.4 от КТ положеният извънреден труд се заплаща
с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не
по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, а
съгласно ал.2 на с.чл., когато не е уговорено друго, увеличението по ал.1 се
изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Доказателствената тежест на ищеца е да докаже
полагането на такъв за конкретния период, продължителността му над редовното
работно време и размера му, както и начина на изчисляване, как е роботила ищцата
при ответника, в случая -на смени , предполагащи и нощни. В нейна тежест е указал
съда да установи как е било организирано полагането на труд при ответника.
В този смисъл ищцата твърди ,че е работила 12 часа и прилага към исковата
си молба отчетна форма т.ф.76 за 12.2014г., 02.2015г., 11.2015г., , приложената
на стр.45 – за м.май без година да е посочена . В тях са отчетени на ищцата 12
часа , но като документи същите са оспорени от пълномощника на ответника с
аргумент ,че не носят подписа на доверителя му.
Съдът приема ,че в тежест на ответника
е да води присъствена форма и да я представи по делото , което не е сторил, не
е поискал откриване на производство по чл.193 от ГПК , поради което не ги
изключва от доказателствения материал.
Следва да се съобразят констатациите на в.л. ,че съгласно ПВТР се прилагат
при ответника две смени: 1-ва от 6,30 до 16,30 часа – 10 ч. , в т.ч. почивка
преди обяд от 40 мин. и 20,00 мин.след обяд и 2-ра от 18,30 часа до 04,30 часа
с почивка от 40 мин. и 20 мин. В.л потвърди ,че при влизането/излизането във фирмата / служебен превоз или личен/ се извършва
чекиране и от представената й справка , ищцата има
престой 12 часа , но времето варира от 11,20 часа до 11,30 часа. Заяви още, че
тъй като форма 76 не й е представяна , е установила ,че по ведомостите е
начисляван нощен труд и тя го е съобразила в платените суми.
В съдебно заседание от 07.03.2018г. ищцата е конкретизирала ,че въпреки , че
е претендирала 12 часа и се получават 10 часа и половина без почивката, и иска
да се изчисли при тази продължителност. Съдът приема ,че се събраха
доказателства по делото ,че е работила при 10,5 часа продължителност на ден ,
което с епотвърждава от установеното чекиране.
Съгласно изчисленията на в.л. /вх. №5117/21.05.2018г./ ,извънредните часове
за целия период са 1307,50 или общо дължимо от работодателя – 9 378,67
лева , но като се приспаднат изплатените суми в размер на 1043,00 лева се
получава сума 8 335,67 лева , но брутно възнаграждение и след приспадане
на платеното през март и април 2017 г. общо 4 850,00 лева и удръжките :ДОД
и ЛОВ ,се получава сумата 6 343,40 лева, в която се включва : основно трудововъзн. клас прослужено време, платен отпуск, работа
на оф. празник и извънреден труд. и нощен труд като
последните се явяват допълнителни трудови възнаграждения. Отделно според съда
следва да се прибави и сумата + 263,29 болн. –
допълнително изчислени обезщетения за сметка на работодателя като изчисленията
са направени при приемане на 10,5 часа труд на ден.
Или ,при този доказателствен материал, съдът счита ,че следва да уважи иска
по предложената таблиза №4 към ДЗ
вх.№3782/16.04.2018г. при 10,5 часа на ден работни - 6 343,40 лева след
приспадане на ЛОВ и ДОД като отделно се присъди и сумата 263,29 лева –
допълнително изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя както
и сумата 300,00 лева удръжки или обща сума 6 906,69 лева като иска до пълния претендиран размер на сумата 12 150,00 лева , следва
да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
От ищеца са направени претендирани разноски по
списък в общ размер на 350,00 лева – за адв.в-е съгласно Договор №********** от
12.05.2017г.
А от страна на ответникът – не се ангажират доказателства за такива и не са
поискани.
С оглед на разноските , направени
по делото и изхода на делото и цената на иска 12 150,00 лева, ответника
следва да бъдат осъден да заплати
на ищеца сумата от 198,95 лева – разноски ,съобразно уважения размер на иска.
Ответникът следва да заплати д.т. върху уважения размер на иска или
сумата 276,27 лева.
Той следва да понесе съобразно изхода на делото и разноските за в.лице/ платено от бюджета на
съда в размер на 300,00 лева/ или сумата 170,54
лева , а останалата част от сумата , до заплатената от
бюджета на съда – 129,46 лева , следва да останат в тежест на бюджета на съда и
не следва да се възлагат в тежест на ищеца на осн.
чл.359 от КТ.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА"
АД - гр.Ловеч с ЕИК ********* с адрес/седалище и адрес на управление :ул. „Гурко" №1,ет.4, офис ТЕХНОКОРОЗА, представлявано от Томчо Иванов Томчев - изп. директор, да
заплати на В.Й.Й. ЕГН-********** *** ЕГН-**********, сумата общо 6
343,40 лева, включваща за периода 01.11.2014 г. до 13.03.2017г., неизплатен
остатък от:
основно трудово
възнаграждение, клас прослужено време, платен отпуск, работа на оф. празник и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд и нощен труд и след приспадане на
ЛОВ и ДОД, дължими от Й./ ; както и
сумата 263,29 лева – допълнително
изчислени обезщетения за болнични за сметка на работодателя; и сумата 300,00 лева удръжки за м.март 2015г. –
100,00 лева ; за м. януари 2015г. – 100,00 лева , за м.декември 2014г. – 50,00
лева ; за м.ноември 2014г. – 50,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата - общо сумата 6 906,69
лева, начиная от датата на подаване на исковата
молба - 12.05.2017 г., до окончателното й изплащане, а исковете до пълния претендиран
размер на сумата 12 150,00 лева т.е
за разликата от 5 243,31 лева като в това число : до пълния претендиран размер на сумата 750,00 лева – удръжки , сумата
10 500,00 лева – основно трудово възнаграждение + допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд /, като неоснователни
и недоказани, отхвърля.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч, да заплати на В.Й.Й. ,с горепосочените
данни , сумата 198,95 лева –
разноските по делото съразмерно уважения размер на иска.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА" АД - гр.Ловеч, да заплати на
по сметка на РС – ЛОВЕЧ , д.т. върху уважените искове или общо 276,27 лева както и сумата 170,54 лева – частично разноските за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: