Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново,
26.03.2019 година
Великотърновски районен съд,
гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 22.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Ваня Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3160 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 439, вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищцата И.М.Й., чрез пълномощник адв. С. моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответниците заплащането на парични задължения,
изразяващи се в сумата от 1685 лева обезщетение за имуществени вреди, както и
сумите от по 10000 лева за всеки от ответниците, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях , считано от деня на
увреждането – 02.12.2000 г., до окончателното им изплащане, както и направените
по делото разноски от 500 лева. За същите суми по гр.д. №257/2001 по описа на ОС
Габрово на 26.07.2004 г. е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително
дело №326/2004 по описа на ДСИ при РС Севлиево. Ищцата основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.д. №257/2001 на ОС Габрово, е образувано изпълнително дело №326/2004
по описа на ДСИ при РС Севлиево. Същата в качеството ѝ на собственик,
управляваща и представляваща ЕТ ,,Марти-96 – И. Петкова” с Булстат *********, непререгистриран
в срока по § 4, ал. 1 ЗТР, поради което по силата на §5, ал. 1 ЗТР, заличен от
01.01.2012 г., е осъдена да заплати на ответниците солидарно с Д. описаните в
исковата молба суми. Твърди, че считано от 29.03.2005 г. взискателите по
изпълнителното дело не са поискали изпълнителни действия до 06.11.2009 г. Счита, че предвид даденото
задължително тълкуване с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, изпълнителните действия след 29.03.2007 г. са били извършени по прекратено
изпълнително дело и лишени от правно основание. Обосновава, че след 29.03.2005
г. изпълнителните действия не били годни
да прекъснат давността на основание чл. 116, б. ,,в” ЗЗД , а нова погасителна
давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Поради липсата на образувано последващо изпълнително
производство по реда на чл.426 от ГПК или други действия, прекъсващи, или
спиращи давността е налице погасяване на изпълнителното право очертано в
изпълнителния титул. Поради горното
заявява, че към датата на предявяване на исковата молба петгодишната
погасителна давност за главницата е изтекла, следователно са погасени и
акцесорните вземания по изпълнителния титул.
В съдебно заседание се представлява от адв.С.. Поддържа исковите
претенции. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответниците М.И.П. и И.А.П. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, с който заявяват допустимост, но
неоснователност на иска. Не оспорват образуваното изпълнително дело, по което ищцата
е длъжник, но възразяват срещу останалите фактически и правни твърдения,
изложени в исковата молба. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат
представител. С писмено становище молят съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Навеждат твърдения, че по образуваното
изпълнително дело изпълнителни действия са се провеждали, както следва: на
14.03.2005 г. е извършен опис на движими вещи; на 11.12.2009 г. е наложен запор
на МПС. Сочат, че за периода от 14.03.2005 г. до 11.12.2009 г. не са извършвани
изпълнителни действия , поради което би могло да се приеме, че считано от
14.03.2007 година е настъпила перемпция , но петгодишната давност не е изтекла.
Навеждат, че при липса на прекратено от съдебния изпълнител изпълнително дело и
липса на възражение от страна на длъжника досежно неговото продължаване за тях,
като взискатели делото е било висящо. Заявяват, че дори перемирано,
петгодишната давност считано от 14.03.2005 г. не е изтекла, тъй като на
21.01.2010 г. е извършен опис на земеделска земя, впоследствие след публична
продан на 25.05.2010 г. е обявено постановление за възлагане, постъпили са
плащания на 19.06.2010 г., вписана е възбрана на 25.06.2013 г., през м. юни и
юли 2016 г. са постъпили плащания, на 5.09.2017 г. също, на 8.01.2018 г. е
наложен запор върху трудово възнаграждение. Поради изложеното считат, че
вземането им не е погасено по давност. Молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приетите и приложени по делото доказателства е видно, че по гр.д.
№257/2001 по описа на ОС Габрово на 26.07.2004 г. е издаден изпълнителен лист и
на 27.07.2004 е образувано изпълнително дело №326/2004 г. по описа
на ДСИ при РС Севлиево. На 18.03.2005 г. е насрочен опис и оценка на движими
вещи , на 29.03.2005 г. е изготвен протокол за опис на недвижимо имущество на
длъжника. На 6.11.2009 г. пълномощникът на взискателите е поискал прехвърляне
на изпълнителното дело на ЧСИ Д.Бойчев . На 10.11.2009 година е заведена молба
от пълномощника на взискателите, с която оттегля молбата си за прехвърляне на
изпълнителното дело и моли ДСИ да продължи изпълнителните действия с извършване на справки за имущество,
налагане на възбрана върху недвижимо имущество , запор върху банкови сметки и
пр. , за удовлетворяване на вземанията. Изпълнителните действия по това
изпълнително дело са продължили с извършен опис на недвижим имот от 21.01.2010
г. На 27.01.2010 г. е изготвено обявление за публична продан на недвижим имот и
на 21.05.2010 г. е съставен протокол за обявяване на купувач на недвижим имот в
резултат на публичната продан, след което е изготвено и постановление за
възлагане на този имот на купувача от 25.05.2010 г. На 16.06.2010 г. е извършено разпределение на
суми , постъпили от публичната продан, което е предявено с протокол от
28.06.2010 г. На 11.10.2010 г. е депозирана молба от ищцата-длъжник по изп.дело, за неговото прекратяване на
основание чл.433,ал.1 т.8 от ГПК. С
Решение №4/ 4.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 178/2010 г. на Габровски ОС , потвърдено с
Определение № 85/11.03.2011 г. на Апелативен съд Велико Търново по в.гр.д.№
127/2011 г. жалбата на длъжника е оставена без разглеждане , като процесуално
недопустима. На 27.07.2011 г. е наложен запор върху сметките
на длъжника в "ОББ" АД. След подадена молба от взискателите изп.дело
е изпратено по подсъдност на ДСИ при РС Бургас. По подсъдност е образувано
изп.дело № 39/2013 г. на ДСИ при РС Несебър на 15.04.2013 година. Насрочен е
опис на недвижимо имущество на 8.05.2013 година , пренасрочен за 30.05.2013 г.
На 19.06.2013 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, внесена е такса за
вписване на възбраната на 20.06.2013 г. и същата е вписана в Служба по
вписванията.
На 16.08.2013 г. след изпращането му по подсъдност е образувано изп.д.№ 508/2013 г. по описа на
ДСИ при РС Бургас. Насрочен е опис въргу възбранения недвижим имот за
18.09.2013 г. На 3.10.2013 и на
24.10.2013 г. са насрочвани нови описи , като впоследствие това действие е
отменено от съдебния изпълнител и е вдигната възбраната върху имота, придобит
междувременно от трето лице. След
изпращане по подсъдност на 14.11.2013 г. , образувано е изп.дело № 85/2013 г.
по описа на ДСИ при РС Несебър. Насрочен е опис върху недвижим имот на
17.02.2014 г., впоследствие пренасрочен за 17.03.2014 г. На 20.03.2014 г.
взискателите са плащали такси по изп.дело за издаване на съдебни удостоверения.
На 27.04.2015 г. е изпратено уведомление
за постъпили суми и на 6.06.2016 г. ДСИ е разпоредил постъпилите суми по
изп.д.№ 528/2012 г. на ЧСИ, към което взискателите са присъединени, да се
преведат по техни сметки. На 23.06.2016 г. и на 11.07.2016 г. са постъпили суми
по сметките на взискателите. На 15.12.2016 г.
е образувано изп.д.№ 944/2016 г. на ЧСИ Д.Николов. На 6.02.2017 г. са внесени
такси за налагане на възбрани и запори. На 21.02.2017 г. е наложена възбрана
върху недвижим имот на длъжника ,
вписана на 27.02.2017 г. На 28.03.2017 г. делото е изпратено на ДСИ при РС Севлиево.
На 3.01.2018 г. е изпратено на ЧСИ Д.Николов и е образувано изп.д.№ 0045/18 г.,което
към момента е висящо.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Защитата в изпълнителния процес е
средство за противодействие срещу незаконосъобразните действия по изпълнение,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания
за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за
законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право и поради това се реализира по исков ред. В настоящото
производство е предявен иск срещу взискателите за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439,
вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава
на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият иск
се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителния
лист, а именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя
неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Съгласно разпоредбата
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство
подлежи на прекратяване. Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, без правно значение е дали съдебният изпълнител е
постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт
има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. ,,в” ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение,
поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания
давността се прекъсва всеки път с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и други. В цитираното тълкувателно решение е обосновано, че в рамките
на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа или бездейства, като не иска предприемането на действия във
връзка с принудителното изпълнение, докато в ППВС № 3/18.11.1980 г. е направено
противоположно по смисъл тълкуване, според което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС последното е обявено за изгубило сила. От
анализа на събрания доказателствен материал безспорно се установява, че по
изп.дело № 326/2004 година по описа на ДСИ при РС Севлиево последното
изпълнително действие преди извършения
опис на недвижим имот от 21.01.2010 година е извършено на 29.03.2005
година. От тук и по силата на
разпоредбата на чл. 330,ал.1,б."д" от ГПК /отм./ това изпълнително
производство следва да се счита прекратено поради перемпция на 29.03.2007
година. Правните последици на перемпцията на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК /чл.
330,ал.1,б."д" от ГПК отм./ и на погасителната давност са санкция за кредиторите, които безедйстват. Бездействието
води до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление на
съдебния изпълнител, което води до отпадане на всички изпълнителни действия
извършени след това, като невалидни, извършени по прекратено производство. Това
касае действията извършени както от взискателите /подаване на молби, посочване на изпълнителни
способи,внасяне на такси/ така и от съдебния изпълнител, чрез извършване на
изпълнителни действия. Изключение правят само изпълнителните действия ,
извършени по изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права и
редовността на извършените плащания от трети задължени лица. В конкретния
случай това е постановлението за възлагане на недвижим имот от 25.05.2010
година, по силата на което трето лице е придобило недвижим имот след
реализирана публрична продан. Всички
други извършени изпълнителни действия по прекратеното по перемпция на
29.03.2007 година изпълнително дело са невалидни, включая цитирания от
ответниците опис на недвижим имот извършен на 21.01.2010 г. /В този смисъл са
постановените Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д.№ 1812/2015 г. на четвърто г.о
на ВКС, Решение № 371/29.10.2015 г. по гр.д.№ 1385/2012 г. на четвърто г.о., Решение
№ 285/6.10.2115 г. по гр.д.№ 1953/2015 г. на четвърто г.о на ВКС и др./ Налага се извода, че последното валидно
изпълнително действие, имащо отношение към прекъсване на погасителната давност
в рамките на изпълнителното производство е извършено на 29.03.2005 година .
Всички действия след него / изключая цитираното по-горе касателно придобитите
права и плащането от третото лице обявено за купувач на недвижим имот/ следва
да се считат обезсилени , като извършени по перемирано изпълнително дело и не биха
могли да прекъснат давността. Давността за вземания признати със съдебни решения е винаги пет години, съгласно
чл. 117,ал.2 от ЗЗД, следователно същата е изтекла на 29.03.2010 година. От
изложеното съдът счита предявения отрицателен установителен иск за основателен.
Следва да се приеме за установено по отношение на длъжника И.М.Й., че не дължи на
М.И.П. и И.А.П. сумите по изпълнителен лист, издаден на 26.07.2004 година по гр.д.№ 257/2001
г. на Окръжен съд Габрово - сумата от 1685 /хиляда шестстотин осемдесет и пет/ лева обезщетение за
имуществени вреди, както и сумите от по
10000 /десет хиляди/ лева за всеки от двамата, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за тези суми,
считано от деня на увреждането – 02.12.2000 г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски от 500 /петстотин/ лева, поради погасяването им по давност. При този изход на делото основателна
е претенцията за присъждане на разноски. Ответниците следва да заплатят на
ищеца сумата от общо 2425,86 /две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и 86
ст./ , от които 887,40 лева внесена държавна такса; сумата от 38,46 лева
заплатена такса на ЧСИ за препис от изп.дело
и сумата от 1500 лева заплатено адвокатско възнаграждение , съобразно
списък на разноските по реда на чл.80 от ГПК, приложен от ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК по отношение на И.М.Й. с ЕГН **********
***, че НЕ ДЪЛЖИ на М.И.П. с ЕГН **********
и И.А.П. с ЕГН **********,*** паричните вземания по издадения въз основа на Решение
№ 138/03.01.2002 г. по гр.д. №257/2001 по описа на ОС Габрово изпълнителен лист
от 26.07.2004 г. в размер на сумата от 1685 /хиляда шестстотин осемдесет и пет/
лева обезщетение за имуществени вреди, както и сумите от по 10000 /десет хиляди/
лева за всеки от тях, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за тези суми,
считано от деня на увреждането – 02.12.2000 г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски от 500 /петстотин/ лева, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА М.И.П. с ЕГН ********** и И.А.П. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.М.Й. с ЕГН ********** ***,
сумата от общо 2425,86 /две хиляди четиристотин двадесет и пет лева и 86 ст./
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Районен съдия: