Р
Е Ш Е Н
И Е № 260036
Гр. Кюстендил 17.03.2021 г.
В и м
е т о н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в разпоредителното заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Виолета
Здравкова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова
ВНОХД № 623/2020 г. по описа за 2020 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивното производство по настоящото дело е по глава
ХХІ във вр. с глава ХХVІІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия П.М.П.,
ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв. И.Х. срещу размера
на наложеното му наказание“лишаване от свобода“ с Присъда № 260005/14.09.2020 г. на КнРС,
постановена по НОХД № 761/2020 г. по
описа на съда, с която е признат за
виновен в извършването на престъпления - по чл. 150 ал.1 НК и по чл.149 ал.2 във
вр. с ал.1 НК и при усл.на чл.23 ал.1 и 2 НК му е наложено общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от 4 години и към него е присъединено и
наказанието“глоба“ в размер на 150 лв., наложено му по предходно осъждане за престъпление по чл.354 а ал.5 НК по
НОХД № 135/2020 г. Релевирани са бланкетни доводи за
необоснованост и неправилност на размера на наказанието, допълнени в последващо писмено изложение. Доказателствени искания в жалбата не са
направени.
С жалбата и допълнението към нея е направено искане за
намаляване размера на наложеното наказание на подсъдимия,
което се счита за завишено и явно несправедливо, поради наличие единствено на
счмекчаващи вината обстоятелства – признание на подсъдимия, трудова ангажираност и изградени трудови навици у подсъдимия.
Пред въззивния съд се представи характеристика на подсъдимия.
Становището
на Окръжна прокуратура в с.з. е за неоснователност на жалбата и потвърждаване
на І-инстанционната присъда, като прокурорът счита, че представеното
доказателство не променя установената фактическа обстановка и основанията за
наложеното на подсъдимия общо наказание от 2 години “лишаване от свобода“ с
4-годишен изпитателен срок за двете престъпления по чл.150 ал.1 НК и по чл.149
ал.2 във вр. с ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия адв. И.Х. поддържа
жалбата и допълнителните съображения към нея
за намаляване размера на наложените наказания за двете престъпления, в
чието извършване е признат за виновен и допълни, че представената пред въззивния
съд характеристика сочи, че подсъдимият работи постоянно и има изградени
трудови навици.
Подсъдимият изрази съгласие със заявеното
от защитника си, изрази съжаление за стореното и заяви, че е спрял да прави
такива неща. Като последна дума поиска
от съда да му се намали присъдата.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства,
в рамките на предвидените му по чл. 374 във вр. с чл. 313 и сл НПК правомощия,
намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна
и за неоснователна по същество, като прие от фактическа и правна страна следното:
С атакуваната присъда подсъдимия П.М.П. е
признат за виновен в извършването на две престъпления:
= по чл.150, ал.1 от НК - за това, че на 26.08.2019 г. в гр.
Кюстендил е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание,
без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Я.Д.А.от
гр.К., като я опипал по задните части (през
дрехите) и по половите органи (през дрехите), чрез употреба на сила – сграбчил
я отзад, откъм гърба, като едната му ръка минала между краката й, а другата
през рамото й и на основание чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.58 а ал.1 НКму е определено редуцирано наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал.1
от НК е отложено изтърпяването му
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила;
= по чл.149, ал.2,
т.1, пр.1 във вр. с ал.1 от НК
- за това, че на 06.11.2019 г. в гр. К.е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание, без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Ж.К.С.от
гр.К., като я опипал по задните части (през
дрехите), чрез употреба на сила – хванал я за двете ръце – престъпление по
чл.149, ал.2, т.1, пр.1 във вр. с ал.1 от НК и на основание чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.58а ал.1 НКму е определено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал.1
от НК е отложено изтърпяването му
за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.23 ал.1 НК на подсъдимия е наложено най-тежкото
общо наказание измежду тези две
наказания, а именно “лишаване от свобода” за срок от 2 (ДВЕ) години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено
за изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 25 ал.1 НК с присъдата е извършено
групиране на наказанията, наложени на подсъдимият М. – това по НОХД №
761/2020 г. за горните две престъпления и това по НОХД № 135/2020 г. на КнРС, като му
е наложено най-тежкото общо наказание измежду тях, а именно – „лишаване от
совбода“ за срок от 2 години, с отлагане на изпълнението му за изпитателен
срок от 4 години. Към това наказание на основание чл.23 ал.3 НК е присъединено
и наказанието“Глоба“ в размер на 150 лв., наложена по НОХД № 135/2020 г.
С присъдата подсъдимия П.М.П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1264.16 (хиляда двеста шестдесет и четири лева,
шестнадесет стотинки) лева по сметка на РУ към ОД МВР - Кюстендил.
Производството пред Районния съд е протекло
по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК, в частност – при хипотезата на
чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият е признал всички факти по ОА и се е съгласил да не
се събират доказателства за тях, в резултат на което съдът законосъобразно е
приел фактическата обстановка в хипотезата на чл.373 ал.3 НПК – приел е за
установени обстоятелствата, изложени в ОА, като се е позовал на направеното
самопризнание и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство.
Не се спори по фактите, че на 26.08.2019 г.
подсъдимият М. излязъл късно вечерта към центъра на гр.К., където забелязал
пострадалата Я.Д.А.от гр.К., която харесал. Затова решил да я последва и
тръгнал след нея. А. минала покрай театъра, пресякла на светофара при
ресторант“Френдс“ и се насочила към паркинга на магазин“*****“, като през
цялото това време подсъдимият я следвал. А. се притеснявала, че върви сама в тъмното и
затова непрестанно говорела по телефона с приятелки. Така, вървейки един след
друг на разстояние, подсъдимият и пострадалата стигнали широк участък на ул. „****“
при разклонението за с. Л., където постр. А. живее. Като вървяла по улицата към
дома си, пострадалата видяла, че пред нея по улицата вървят мъж и жена. Това
бил свидетелят К.В.П.и майка му.
В един момент подсъдимият настигнал
пострадалата, приближил се, нахвърлил се върху нея отзад и я сграбчил силно в
гръб. Започнал да я опипва по задните части и половите органи. Притиснал гърдите
й и се опиталл да я повдигне от земята, като едната му ръка минала между
краката й, а другата – през рамото й. Пострадалата започнала да се съпротивлява
и да вика, но подсъдимият не я пускал. Когато пострадалата повторно извикала за
помощ, св. П. се обърнал назад и като направил една крачка към пострадалата и
подсъдимият, подсъдимият пуснал пострадалата и побягнал назад накъм ул.“*******“.
Св.П. и майка му предложили на пострадалата да я изпратят, но тя отказала,
защото живеела съвсем наблизо. Тя се прибрала у дома си силно изплашена и
разплакана и съобщила за случилото се на родителите си, които веднага подали
сигнал до полицията.
Също не се спори по фактите, че на
6.11.2019 г. ситуацията се повторила подобно на описаната, но по отношение на
друго момиче. Подс.П. се намирал в центъра на гр. К. - при“женския мост“,
където забелязал момиче, облечено в спортни дрехи. Това била пострадалата Ж.К.В.,
на 13 години. Подсъдимият решил да я проследи и тръгнал след нея. Постр.С.а
пресякла кръстовището при“женския мост“ и продължила в посока към магазин“*****“.
Подсъдимият не пресякъл кръстовището на светофара, а минал през градинката при
театъра и стигнал до заведението“*****“. Там застанал и наблюдавал накъде ще
тръгне пострадалата. След като видял, че тя се насочва към магазин“*****“, подсъдимият
пресякъл кръстовището на пешеходната пътека при ресторант“*****“ и следвал
пострадалата на разстояние около 15-20 м зад нея. При кръстовището над магазин
„*****“ пострадалата завила вдясно по ул.“*****“ в посока към ж.п. линията,
като подсъдимият продължил да я следва.Пострадалата усетила, че някой върви зад
нея и се обърнала . Видяла, че зад нея на разстояние 1-2 м върви мъж на около
30-40 години, който в този момент се забързал към нея. Подсъдимият се изравнил
с пострадалата, хванал я за двете ръце и започнал да я опипва в областта на
задните части. Пострадалата била много уплашена, но успяла да се изскубне от
подсъдимия, при което залитнала и се ударила в прозореца на близката къща, след
което побягнала в посока на ж.п.линията.
Силно уплашена, пострадалата се прибрала в
къщи и разказала на баба си и дядо си за случилото се. На следващата сутрин
баща й сезирал органите на полицията.
Подсъдимият П.П., видно от Справката му за
съдимост/ на л.24 от делото на КнРС/,
към момента на извършване на процесните престъпления е неосъждан. В справката
му за съдимост под № 3 фигурира едно действащо осъждане със Споразумение по НОХД
№ 135/2020 г. на КнРС, в сила от 4.03.2020 г., за извършено на 17.01.2020 г.
престъпление по чл.354 а ал.5 НК. Под №
2 в справката за съдимост фигурира признаването му за виновен в извършване на
28.09.2017 г. на същото престъпление по чл.354 а ал.5 НК, за което му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. по чл.78 а НК.
І-инстанционният съд е възприел изложената
фактическа обстановка от събраните в ДП доказателства, които е кредитирал
изцяло като взаимнодопълващи се и непротиворечиви – показанията на двете
пострадали непълнолетни момичета, на св идетелите К. П., Д.А.,К. С., полицейския
служител Г.К., А.А., П.Д., Б.С.и К. С.а, както и от изцяло кредитираните
заключения на експертизите.
Двете психолого-психиатрични експертизи на
пострадалите Я. А./15 г./ и Ж. С.а/13 г./ дават заключение, че въпреки
прежинвения стрес и младата си възраст пострадалите са могли да възприемат
фактите във връзка с деянието и могат да дават достоверни обяснения за тях.
Съдът е възприел още, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от гореописаните доказателства, събрани в ДП.
При така установеното от фактическа страна
законосъобразно решаващият съд е приел обективна и субективна съставомерност на
двете престъпления, както и доказаност по неоспорим начин на авторството им.
Тези съображения се споделят от настоящия съсатв, като ще се разширят в настоящото
решение.
Авторството на двете престъпления е
безспорно установено от гласните доказателства – показанията на св. Г.К., пред
когото самият подсъдим разказал за извършените 2 престъпелния и които показания
се подкрепят от техническата експертиза, установяваща маршрута на движението на подсъдимия, заявен от него
самия, при преследване на двете
момичета, което е било и за двете престъпления по горе-долу идентичен
маршрут.
По
безспорен съответен на изискванията на чл.303 НПК начин е доказана обективната
съставомерност на двете престъпления.
Въззивният съд приема, че престъплението по
чл.150 ал.1 НК, извършено по отношение на 15-годишната Я. А., е доказано по
несъмнен начин. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на това довършено престъпление – извършил е действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление оп отношение на лице, навършило
14-годишна възраст, чрез употреба на сила. Подсъдимият опипал пострадалата по
задните части през дрехите и по половите органи, също през дрехите, като е употребил
за това сила – сграбчил я отзад, откъм гърба, като едната му ръка минала между
краката й , а другата - през рамото й. И когато пострадалата извикала за помощ
и се приближил св.К. П., подсъдимият побягнал.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с
извършените от него силови действия по отношение на пострадалата нарушават половата
й неприкосновеност, предвиждал е общественоопасните последици от действията си,
но въпреки това е желаел настъпването им – възбуждане и удовлетвлетворяване на
полово желание без съвкупление. Доказателство за това е фактът, че преди
извършване на престъплението той е преследвал пострадалата от разстояние, а при
приближаване на св.К. П. към пострадалата и подсъдимия в момента на извършване
на престъплението подсъдимият П. е избягал.Следователно той добре е съзнавал,
че извършва противоправно деяние, както и неговите обективни елементи в
съзнанието си.
Престъплението по чл.149 ал.2 предл.І-во
във вр. с ал.1 НК, извършено по отношение на 13-годишната Ж. С.а, също е
доказано по несъмнен начин. От обективна страна подсъдимият е извършил действие
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст. Подсъдимият опипал пострадалата по
задните части през дрехите, като употребил сила – хванал я за двете ръце.
Престъплението е довършено.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с
извършените от него силови действия нарушават полововата неприкосновеност на
пострадалата, предвиждал е общественоопасните последици от действията си, но
въпреки това е желаел настъпването им – възбуждане и удовлетвлетворяване на
полово желание без съвкупление. Доказателство за това е начина на извършване на
престъплението, респ.обективно извършените от подсъдимия действия - че преди извършване на престъплението той е
преследвал пострадалата от разстояние, от което няма да бъде забелязан и когато
я е наближил на достатъчно усамотено място, е осъществил пристъпния си замисъл.
Като
обобщение за обективната и субективна съставомерност на двете престъпления
въззивният съд приема, че и двете престъпления са извършени по аналогичен начин
– преследване на непълнолетни и малолетни момичета от едно и също място в
центъра на гр.Кюстендил и проследяването им по почти идентичен маршрут;
употреба на физическа сила чрез нападение в гръб – сграбчване отзад откъм гърба
и извършване на съответните блудствени действия.
При така установеното от фактическа и
правна страна І-инстанционният съд е определил наказания за всяко от двете
престъпления при условията на чл.373 ал.2 НПК. Приел е за единствено смекчаващо
вината обстоятелство самопризнанията на подсъдимия. За отегчаващи обстоятелства
е приел предишните осъждания на подс.П., както и по-висока степен на обществена
опасност на дееца поради извършването на две отделни престъпления против
половата неприкосновеност на две различни лица. В тази връзка въззивният съд
допълва, че двете престъпления са осъщестевни през кратък интервал от време –
два месеца и половина, извършени са по абсолютно идентичен начин за набелязване
прекия обект на престъплението и дори проследяването им по почти идентичен
маршрут. А това формира извод за упорство в престъпната деятелност, както е
приел и районният съд.
Като е преценил посочените обстоятелства
районният съд е приел, че за всяко едно от двете процесни престъпления следва
да се наложи наказание“лишаване от свобода“ над минималния размер, а именно –
по 3 години „лишаване от свобода“. Това наказание съдът е редуцирал с 1/3
съгласно чл.58 а ал.1 НК, воден от разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и е определил
редуцирано наказание“лишаване от свобода“ за срок от 2 години за всяко едно от
двете престъпления- по чл.150 ал.1 НК и
по чл.149 ал.2 предл.І-во във вр. с ал.1
НК. Приложил е чл.66 ал.1 НК и за двете наказания, като е определил изпитателен
срок от по 4 години за всяко от тях. На основание чл.23 ал.1 НК е наложил на
подсъдимия най-тежкото общо наказание измежду определените наказания за двете
процесни престъпления, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, с
отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 4 години.
Така определените от районния съд
наказания“лишаване от свобода“ за всяко от двете процесни престъпления и наложеното
общо наказание по чл.23 ал.1 НК настоящият въззивен състав намира за
законосъобразно определени по вид, размер и начин на изтърпяване и за
справедливи, по следните съображения: За престъплението по чл.150 ал.1 НК
законодателят е предвидил наказание“лишаване от свобода“ от от 2 до 8 години.
За престъплението по чл.149 ал.2 предл.І-во във вр. с ал.1 НК е предвидил наказание“лишаване от свобода“ в
същия диапазон. Предвид високата степен на обществена опасност на дееца и
начина на извършване на двете престъпления районният съд е приел, че следва да
се наложи наказание ЛС за всяко от тях над законовия минимум, а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от по 3 години. И тъй като съдебното производство
е протекло по чл.371 г.2 НПК, съдът е задължен да определи наказанието на
основание чл.373 ал.2 НПК – т.е. с редукцията му по чл.58 а НК. В тази насока
следва задължително да се посочи, че единствената приложима опция за редукция в
настоящия случай е тази по чл.58 а ал.1 НК – намаляване на определеното наказание от по 3 години ЛС за всяко
престъпление с по 1/3, което е сторил и районният съд. Неприложима е
разпоредбата на чл.58 а ал.4 НПК – определяне на наказанието при условията на
чл.55 НК, тъй като липсват основания за това. Тъй като наказанията и за двете
престъпления са във фиксиран от законодателя горен и долен размер, то принципно
чл.55 НК за такъв вид престъпления е приложима нормата на чл.55 ал.1 т.1 НПК –
определяне наразмера на наказанието под най-ниския предел, но при наличните за това условия.
А тези условия са наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. В случая липсват и двете алтернативи за приложение на чл.55 НК, в
хипотезата на чл.58 а ал.4 НК. Смекчаващи обстоятелства са самопризнанието на
подсъдимия и съдействието му на разследването, както и трудовата му ангажираност
и добрите характеристични данни от работодателеля му, представени пред въззивния
съд. Тези смекчаващи обстоятелства обаче, съпоставени с високата степен на
обществена опасност на дееца, както и високата степен на обществена опасност на
двете извършени престъпления срещу личността на различин лица през кратък
интервал от време, наличното му предходно осъждане за престъпление оп чл.354 а
ал.5 НК, извършеон през м.януаир 2020 г./т.е. след двете процесни престъпления/
формират единствено възможния правен извод за липса както на многобройни, така
и на изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства при определяне на
наказанията за всяко от двете престъпления, както и на общото наказание по
чл.23 ал.1 НК. По тези съображения въззивният съд не намира основание за
намаляване размера на определените отделни наказания за двете престъпления,
както и на наложеното общо редуцирано по чл.58 а ал.1 НК наказание“лишаване от свобода“ за срок от 2
години.
Въззивният съд също намира, че съобразно
целите на наказанието по чл.36 НК и най-вече целите на специалната превенция,
както и предвид трудовата ангажираност на подсъдимия ще бъдат постигнати не с ефективното изтърпяване на наказанието,
а с отлагане на изпълнението му по чл.66 ал.1 НК. Подсъдимият предвид добрите
му характеристични данни не следва да се откъсва от нормалната социална и
трудова среда, а следав да продължи живота си в нея, като наложеното условно
наказание следва да осъществи превъзпитателната си и предупредително-възипраща
офункция от извършване на други престъпления. Размерът на определения от
І–инстанционния съд изпитателен срок от 4 години/ при законодателно разписан
такъв от 3 до 5 години/ въззивният съд намира за законосъобразно и справедливо
определен.
В заключение, наложеното на подсъдимия
условно наказание, при наличие на предишното му осъждане и при наложеон
административно наказание по чл.78 а НК е израз на отчетеното от съда негово
поведение след извършване ан престъпленията – самопризнанието и съдействие на
разследването и на трудовата му заетост
и добрите характеристичин данни от работодателя му. А, от друга страна, редуцираният размер на общото наказание и на
определения изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК са съобразени със степента на
обществена опасност на деянието и дееца и с целите на чл.36 НК.
По горните съображеиня въззивният съд намира
доводите в жалбата за намаляване размера ан наказаниеот за тнеоснователни.
Законосъобразно с присъдата си КнРС е приложил
чл.25 ал.1 НК, като е групирал наказанията по настоящото дело и по НОХД №
135/2020 г. на КнРС и е определил най-тежкото общо наказание измежду тях, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 огдини, чието изпълнение е отложил за
изпитателен срок от 4 години. Към това наказание на осн.чл.23 ал.3 НК е присъединено законосъобразно наказанието“глоба“
в размер на 140 лв., наложено на подсъдимия по НОХД № 135/2020 г. , както и
законосъобразно съгласно чл.189 ал.3 НПК разноските в размер на 1264 лв. са
възложени в тежест на подсъдимия.
Изложеното обосновава извода, че проверяваната присъда е обоснована и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260005/14.09.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановена по
НОХД № 761/2020 г. оп описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: