№ 5751
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110143404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Ответникът Р. М. П. чрез адв. И. А. е подал Въззивна жалба, вх. №
391214/03.12.2024г. на СРС, срещу постановеното по делото Решение № 20279/09.11.2024г.
С Молба, вх. № 13779/15.01.2025г. на СРС, е поискано освобождаване от заплащането на
държавна такса по въззивната жалба. Приложена е декларация за обстоятелствата по чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Дължимата държавна такса за въззивното обжалване възлиза на 175,93 лева.
Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика
неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на
лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и
достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото
семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Под страх от наказателна отговорност ответникът-въззивник е декларирал доход от
1220,00 лева от заплата /думата „пенсия“ е задраскана/, както и че не упражнява дейност
като едноличен търговец. Има сключен брак, като съпругата му получава доход от 890,00
лева месечно. Не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, дялове и
акции в търговски дружества и парични влогове. Ответникът страда от заболяване, което му
налага допълнителни разходи от 120,00 лева на месец, като съпругата му също страда от
заболяване, налагащо допълнителен разход от 140,00 лева месечно.
При извършена служебна проверка в НБД „Население“ се установи, че Р. П. е женен
за Здравка Иванова-П.а, като няма ненавършили пълнолетие деца. При извършена служебна
справка се установи, че ответникът работи в „Професионален Футболен Клуб Левски“ АД
на длъжност „уредник-музей“. При извършена справка в ТД на НАП се установи, че в
периода м.07.2024г.-м.12.2024г. той е получавал доход в размер около 955 лева месечно. При
извършена справка в ТП на НОИ се установи, че за периода 01.07.-01.12.2024г. ответникът е
получавал пенсия от 690,15 лева. При извършена служебна проверка се установи, че Здравка
Иванова-П.а няма трудов договор, като за периода 01.08-01.12.2024г. е получавала пенсия в
размер от 897,96 лева месечно. При извършена служебна справка в СДВР не се установиха
регистрирани на името на двамата моторни превозни средства. Извършената справка в
1
Службата по вписванията не показва несъмнено притежавани от тях недвижими имоти. При
изискана служебна справка от Регистъра на банковите сметки и сейфовете, поддържан от
БНБ, се установиха притежавани от Р. П. два броя банкови разплащателни сметки с данни за
запори по тях.
На първо място следва да се обърне внимание, че в подадената декларация не са
посочени притежаваните от ответника П. банкови сметки, които следва да се разглеждат
като хипотези на банкови влогове /арг. чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 3/18.04.2018г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инстР.ти, издадена от Българската народна банка/, а напротив –
заявено е изрично, че такива няма. Това може да породи обосновано съмнение в цялостната
достоверност на заявените в декларацията обстоятелства, като така ответникът сам
ограничава възможността на съда да извърши обективна преценка на неговото лично,
здравословно и имуществено състояние и да формира обективен и съответстващ на
реалното положение извод относно основателността на искането за освобождаване от
държавни такси по делото. Принципно само това е достатъчно искането да бъде оставено
без уважение. В подкрепа на изложените мотиви е и съдебната практика: опр.
4425/04.10.2024г.-ч.к.гр.д.2637/2024г.-ВКС,4г.о., опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-СГС-
ГО, опр.2605/24.09.2021г.-ч.гр.д.8358/2021г.-СГС.
На второ място следва да се има предвид, че месечният доход на домакинството на
ответника е приблизително около 2500,00 лева. Дори при приспадане на допълнителните
разходи, свързани със заболявания, заплащането на държавната такса по жалбата не е
непосилно за ответника и е въпрос на временно неудобство и оптимизация на разходите. И
двете представени ЕР на ТЕЛК /за ответника и съпругата му/ са с изтекъл срок.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Р. М. П. за освобождаване от
заплащането на държавна такса по Въззивна жалба, вх. № 391214/03.12.2024г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на Р. М. П. чрез адв. И. Н..
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2