Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе,
08.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при
участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 552 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112, ал.1,
т.4 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на В.Т. ***,
чрез процесуалния му представител адв.Т., против експертно решение №
1241/28.07.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и
сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение №
1003/08.06.2021 г. на ТЕЛК, Първи състав, при „УМБАЛ Канев“ Русе, относно
определения с него срок на временната неработоспособност на освидетелствания до
08.06.2021 г. включително. В жалбата и чрез пояснения в съдебно заседание се
навеждат оплаквания за съществени процесуални нарушения на правилата на
Наредбата за медицинската експертиза, допуснати от съставите на НЕЛК и ТЕЛК,
които са постановили своите експертни решения без да са събрали данни за
цялостното здравословно състояние на жалбоподателя, което, от своя страна, е
такова, че с по-късно решение, представено в съдебно заседание от 23.11.2021
г., а именно ЕР № 91542 от 25.10.2021 г., е обусловило определянето на 75 %
трайно намалена работоспособност. Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, твърди, че увредата на мозъка е от естество да причини трайни
увреждания, които са продължили във времето и които съставляват както основание
за определяне на посочения процент на трайно намалена работоспособност, така и
определяне на временна неработоспособност поне до датата на определяне на
трайна такава. Поддържа, че в нарушение на задълженията си по чл.62 от НМЕ и
чл.35 от АПК органите на медицинската експертиза не са събрали необходимите
доказателства, за да преценят дали последиците от увреждането на главния мозък
продължават и след определената от тях дата на приключване на временната
неработоспособност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението
на НЕЛК и да върне преписката за извършване на необходимите изследвания и
определяне на датата на временната неработоспособност поне до датата на изписването
му от болничното заведение – 08.10.2021 г. Процесуалният представител, предоставил
безплатна правна помощ на жалбоподателя в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3,
пр.първо от ЗА, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът – НЕЛК – София,
чрез процесуалния си представител, е депозирал молба с вх. № 4472/ 12.11.2021
г., в която оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че
оспореното експретно решение отговаря на всички законови изисквания като е
надлежно мотивирано чрез наличната медицинска документация в медицинското досие
на лицето. Счита за неотносими към спора представените от жалбоподателя
амбулаторни листи от 22.06.2021 г. и 05.07.2021 г. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Заинтересованата страна - ТП на НОИ –
Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Счита оспореното експертно решение на НЕЛК законосъобразно като в
подкрепа на доводите си представя становище от председателя на медицинската
комисия, изпълняващ длъжността лекар-експерт по експертиза на временната
неработоспособност в ТП на НОИ - Русе.
Заинтересованата страна - „Пътинженеринг“
АД, работодател на жалбоподателя, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.
От
наличните в медицинското досие писмени доказателства, както и от представените
такива по настоящото дело, безспорно се установява, че жалбоподателят на
09.11.2020 г. е претърпял пътнотранспортно произшествие, при което получил
травми, наложили спешното му лечение в Отделение „Обща, гнойно-септична, детска
и еднодневна хирургия“ на УМБАЛ „Канев“ – Русе. Видно от приложената епикриза
(л.9-10 от преписката), получените от Т. увреждания са диагностицирани като контузио
торакоабдоминалис; руптура лиенис; фрактура косте синистра; контузио пулмонум
синистра. Претърпял е оперативно лечение. Издаден му е болничен лист №
Е20202475191 от 18.11.2020 г. за общо 30 дни, от които 10 дни при болничен
режим и 20 дни при домашен режим, за периода от 09.11.2020 г. до 08.12.2020 г.
По делото не се спори, че временната неработоспособност на жалбоподателя е била
продължавана без прекъсване и след 08.12.2020 г. като последният издаден
болничен лист е с № Е20203280615 от 19.04.2021 г. (л.26 от преписката), с който
е удостоверена временната неработоспособност на жалбоподателя с диагноза
„Дифузна травма на главния мозък, състояние след счупване на основата на
черепа“ МКБ S06.2, за периода от 18.04.2021 г. до 07.05.2021 г. В болничния лист
е вписано, че той трябва да се яви на преглед на 07.05.2021 г.
По
преписката е налице амбулаторен лист № 000874/12.05.2021 г. (на л.28), издаден
от д-р Росица Бъчварова, въз основа на направление от 07.05.2021 г., в която е
посочена диагноза „дифузна травма на главния мозък; счупване на основата на
черепа“, МКБ S06.2 S02.1 и анамнеза „Касае се за болен преживял черепномозъчна травма с
мозъчна контузия фрактура на черепа и пневмоцефалия. Също разкъсване на далака
– опериран. Контузия на бял дроб и фрактура на ребра в ляво. ЕЕГ запис с данни
за дифузни иритативни промени. До 07.05.2021 – 180 дни временна
неработоспособност“. Обективното състояние на Т. е описано като „Без промяна (S06.2 S02.1); Липсва СМРР. Снр – симетрично еднакви. Парези и парализи няма.
Бабински /-/ двустранно. В Ромберг нестабилен“.
На
12.05.2021 г. е издаден медицински протокол на ЛКК № 530 (л.25 от преписката)
със същата диагноза, анамнеза и обективно състояние. Изразеното в протокола
мнение е „за временна неработоспособност“. Именно за освидетелстване за
временна неработоспособност Т. е насочен към ТЕЛК. Към медицинския протокол е
приложен документ ЕЕГ от 06.04.2021 г.
На
същата дата - 12.05.2021 г., В.Т. е подал заявление-декларация (л.23 от
преписката) за извършване на частична експертиза за продължаване на временна
неработоспособност. Издадено е писмо, очевидно унифициран формуляр, до
жалбоподателя (без дата, подпис на издателя и данни за връчването му на
жалбоподателя), с което му е указано какви документи следва да представи при
освидетелстването (л.7 от преписката). В писмото, въпреки наличието на поле за
определяне на дата и час за явяване пред ТЕЛК, такива не са определени.
Независимо от липсата на данни за получаване на това писмо от жалбоподателя,
съдът приема, че то му е било надлежно съобщено, предвид факта, че по
преписката (на л. 8) е налице писмо (без дата) от Т. до ТЕЛК, към което са
приложени изисканите документи - епикриза, медицински направления от 25.11.2020
г., 16.12.2020 г. и 13.02.2021 г., лабораторни изследвания на кръв от
18.12.2020 г. и 26.04.2021 г., компютърна томография на главен мозък от
12.01.2021 г., електроенцефалография (ЕЕГ) от 21.01.2021 г. и производствена
характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност „проектант, стр.техник“.
На
08.06.2021 г. ТЕЛК – І състав при УМБАЛ Русе е постановила експертно решение №
1003/08.06.2021 г. (л. 5 от преписката), в което е посочено състояние до
експертизата „временно неработоспособен до 07.05.2021 г. вкл.“ и е извършена
оценката на работоспособността на освидетелстваното лице като е определено
„временно неработоспособен до 08.06.2021 г. вкл.“, т.е. до датата на
освидетелстването. Мотивите на решение са лаконични и в тях се посочва, че във
връзка с епидемичната обстановка в страната за борба с коронавируса, решението
се взема в съответствие с чл.40, ал.1 от ПОУРОМЕРКМЕ (Правилника за
организацията, устройството и работата на органите на медицинската експертиза и
регионалните картотеки на медицинската експертиза) въз основа на приложените в
МЕД (медицинско експертно досие) документи. Отразени са анамнеза и обективно
състояние дословно съобразно амбулаторния лист на д-р Бъчварова и медицинския
протокол на ЛКК, с който жалбоподателят е насочен към ТЕЛК. В абзац „Мотиви:“ се
съдържа единствено следния текст: „ЛКК да издаде болничен лист за временна
неработоспособност до деня на освидетелстването в ТЕЛК 08.06.2021 г. вкл.“.
Решението
на ТЕЛК е било оспорено от жалбоподателя пред НЕЛК с аргумент, че същото е
немотивирано, липсвали са каквито и да е мотиви защо ТЕЛК е определил точно
този срок (от 32 дни) на временната неработоспособност на жалбоподателя и то
без да е обсъдено въобще здравословното му състояние към датата на освидетелстване и без да са изискани допълнителни консултации
със специалисти по психиатрия и пневмология с оглед наличието на политравма,
част от която е травмата на черепа, приета като водеща диагноза.
НЕЛК,
в специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания с,е е
произнесла по жалбата на Т. с оспореното в настоящото производство ЕР № 1241/28.07.2021
г., взето, на основание чл.50, ал.1 от ПОУРОМЕРКМЕ, също само по документи, като
е потвърдила решението на ТЕЛК. В мотивите на решението си НЕЛК описва подробно
съдържащите се в МЕД документи и тяхното съдържание като посочва, че в медицински
протокол № 530 от „ДКЦ 1 Русе“ ЕООД от 12.05.2021 г. не са описани оплаквания,
а в обективното състояние е описан като цяло нормален неврологичен статус,
освен Ромберг нестабилен (не са описани никакви координационни нарушения), каквото
е и описанието в амбулаторния лист от д-р Бъчварова. Идентично е и описанието
на обективното състояние на жалбоподателя и в амбулаторен лист от 16.04.2021
г., издаден от д-р Игнатов. Позовавайки се на описаните медицински документи,
НЕЛК е приела, „че се касае за лице преживяла тежка комбинирана травма,
включително и на главата с фрактура на базата на черепа в основата на
пирамидата (темпорално) вляво с мозъчна
контузия (но не е описано контузионно огнище на изобразяващите изследвания),
който по отношение на проблем, свързан с тази част на травмата, е бил през
цялото време на лечение стационарно и после в амбулаторни условия в нормален
неврологичен статус и без оплаквания, което е мотивирало ТЕЛК да определи
временна неработоспособност до деня на освидетелстването, което НЕЛК приема за
правилно“. В заключение НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК като разрешава определяне
на временна неработоспособност до 08.06.2021 г. вкл.
В
хода на настоящото съдебно производство от жалбоподателя са представени
амбулаторен лист № 878/22.06.2021 г. от д-р Снежана С. (л. 8 от делото),
отразяващ същата анамнеза и обективно състояние като в полето „Изследвания“ е
вписан резултат от ЕЕГ: ЕЕГ от недобре модулиран алфа ритъм, на места тета
вълни. Без подчертана огнищност, дифузно пръснати остри вълни, на места
комплекси острие – бавна вълна За пис реактивен. ХВ – забавя трасето и засилва
комплексите. Заключение: ЕЕГ от дисритмичен алфа с дифузни иритативни промени,
засилващи се при ХВ. Приложен е и амбулаторен лист № 3/05.07.2021 г. от д-р
Стефан Йовчев (л. 12) свързан със състоянието на жалбоподателя след
претърпяната травма в частта на коремните органи. Представена е и епикриза от
Център за психично здраве – Русе ЕООД (л. 44), отразяваща проведено от
жалбоподателя стационарно лечение в периода от 14.09.2021 г. до 08.10.2021 г. с
диагноза „Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест,
увреждане и дисфункция на главния мозък“. След изписването му с медицински
протокол от 11.10.2021 г. (л.45) жалбоподателят е насочен към ТЕЛК за
освидетелстване за трайно намалена работоспособност. Освидетелстването е
извършено с решение № 91542/25.10.2021 г. на ТЕЛК, ІІ състав при УМБАЛ „Канев“
АД - Русе, с което на Т. са определени 75% трайно намалена работоспособност с
дата на инвалидизация 25.10.2021 г.
За
изясняване на спорните по делото обстоятелства по делото е назначена
съдебно-психиатрична експертиза. След подробен анализ на наличната медицинска
документация (изчерпателно описана в експертизата), вещото лице - д-р Л.Ц.
Мандева – специалист психиатър, дава заключение, че анализът и интерпретацията
на ЕЕГ-изследванията се извършва от лекари невролози като от психиатрична
гледна точка състоянията след черепно-мозъчни травми изискват по-продължително
наблюдение и проследяване. Приложените в МЕД на жалбоподателя документи сочат
на промяна на ЕЕГ при стимулация, влошаване на психическото състояние и поява
на вентрална херния, в следствие на оперативната интервенция. Възстановяването
след такова състояние на комбинирана травма е индивидуално и изисква комплексно
лечение и периодично наблюдение. И хипервентилацията, и летния климат с
екстремално мисоките температури, са обстоятелства, които в случая биха оказали
влияние върху възстановяването на главния мозък. Функциите на далака са жизнено
важни и отстраняването му оказва неблагоприятно въздействие върху дишането,
особено през първата година, до поемане на функциите му от други органи.
Отсъствието на далака драстично намалява и имунитета на организма. Контузията
на белите дробове крие по-големи рискове в началните дни след травмата. Според
вещото лице наличните документи сочат на наличието на причинно-следствена
връзка между контузията на главния мозък, настъпила при ПТП от 09.11.2020 г. и
установеното заболяване – разстройство на личността и поведението, дължащи се
на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък; посконтузионен синдром.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че към момента на решението на ТЕЛК това
състояние на лицето също е било налице, поради факта, че скоро след издаването
на решението, при
преглед при невролог, е било отчетено влошаване на неврологичното състояние, а
впоследствие и на психичното-психиатрично състояние.
При така
изяснената фактическа обстановка, по която всъщност между страните липсва спор,
и след проверка на оспорвания административен акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред
настоящия съд е експертно решение № 1346/12.06.2020 г. на НЕЛК, постановено от Специализиран
състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, състоящ се от трима
лекари, вкл. Председател, за които не се спори, че притежават необходимата медицинска
специалност. Съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен
по състав и кворум колективен орган, съобразно чл.18, ал.3 и ал.4 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Експертното решение е
издадено в писмена форма, съответстваща на утвърдения от министъра на здравеопазването,
на основание чл.4 от НМЕ, образец. Изпълнени са изискванията на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за посочване на фактическите
и правни основания за издаване на акта. В случая в
решението си НЕЛК е посочила фактите и обстоятелствата, които са били предмет
на обсъждане, а именно, че временната неработоспособност на жалбоподателя е
продължена от ТЕЛК до 08.06.2021 г. след като преди това на Т. са били издавани
болнични от ЛКК за 180 дни. Обсъдени са представените в МЕД документи като е
посочено, че според тях е налице нормален неврологичен статус, без оплаквания
от страна на жалбоподателя. При тези съображения НЕЛК е потвърдила решението на
ТЕЛК, макар и непрецизно да е постановила отново, че разрешава определяне на
временна неработоспособност на жалбоподателя до 08.06.2021 г. вкл.
Предмет
на оспорване пред НЕЛК е решението на ТЕЛК, с което именно е определена
временна неработоспособност на Т. до 08.06.2021 г. вкл. – датата на
освидетелстване пред ТЕЛК. В решението на НЕЛК обаче не се съдържат абсолютно
никакви доводи и съображения, свързани с изложените от ТЕЛК мотиви, а те, както
се посочи, са пределно лаконични. Според чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК
може: 1. да потвърди
решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени
изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание
за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението.
Това означава, че НЕЛК действа като инстанция по съществото на спора, като има
правомощието да развие и собствени мотиви относно спорния въпрос. В случая
обаче НЕЛК е
разгледала изцяло самостоятелно оспорването на установената временна
неработоспособност на жалбоподателя, без да се коментира действителното
здравословно състояние на освидетелстваното лице към датата на освидетелстване
и дали това състояние обуславя временна неработоспособност за по-дълъг период
от време.
В
настоящия случай съдът намира, че в хода на административното производство пред
ТЕЛК е допуснато съществено процесуално нарушение, което не е било констатирано
от горестоящия орган – НЕЛК при обжалването и това е опорочило и постановения
от НЕЛК акт.
Съгласно
чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК
се произнася въз основа на медицинската и друга документация, т.е. във всички
случаи решенията на НЕЛК се вземат единствено и само въз основа на наличната
документация. Не така стои обаче въпросът, когато се касае за произнасяне от
ТЕЛК. В чл.40, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ са уредени изчерпателно хипотезите, в които
ТЕЛК, по изключение от общото правило, че освидетелстването се извършва чрез
преглед на освидетелстваното лице, може да се произнесе и само въз основа на
наличната медицинска документация. Именно позовавайки се на тази норма (без да
посочва конкретната хипотеза – точка от ал. 1 на чл. 40), ТЕЛК е постановила
решението си само въз основа на документите от МЕД на лицето. За относима към
настоящия случай може да се приеме само хипотезата по чл. 40, ал.1, т 1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, според която ТЕЛК могат да вземат
решение само по документи без преглед на лицата в случаите, когато
представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за
нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на
допълнителни изследвания и консултации.
Следва
да се има предвид обаче, че в настоящия случай не се касае за освидетелстване на
лицето за определяне на трайно намалената му работоспособност, нито до
производство по обжалване на вече издаден болничен лист от ЛКК по реда на чл.112
от ЗЗ. Развилото се производство пред ТЕЛК е на основание чл.6, ал.4 от НМЕ, според
който, когато временната
неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца
с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът (за
временна неработоспособност) се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК
на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за
възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Цитираната
разпоредба изисква задължително извършване на контролен преглед от ТЕЛК като
това изискване не може да бъде преодоляно с аргумент за установената епидемиологична
обстановка. Това е така, защото решението на ТЕЛК по чл.6, ал.4 от НМЕ се
различава по своята същност както от решенията, които ТЕЛК постановява в
производства по обжалване на болнични листи, издадени от ЛКК, което производство
е контролно по своя характер, така и от решенията, постановени в производство
по експертиза на трайно намалената работоспособност, която е свързана с установяване
на здравословното състояние на лицата преди и към момента на произнасянето. В
производството по чл.6, ал.4 от НМЕ се изисква ТЕЛК да прецени не само
здравословното състояние на лицето към датата на произнасянето
(освидетелстването), а и обстоятелството, дали то обуславя временната му
неработоспособност за бъдещ период, в който се очаква здравето на лицето да се
възстанови. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.6, ал.1 от НМЕ
временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не
може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ
медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по
предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от
семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински
преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната
или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско
заведение поради карантина в заведението, като според ал. 3 на същия текст при
временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на
настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до
установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това,
дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4. С оглед на тези разпоредби се налага изводът, че в
производство по чл. 6, ал. 4 от НМЕ ТЕЛК има следните правомощия: на първо
място да установи, че работоспособността на лицето е възстановена (въпреки, че
след като е насочено от ЛКК със съответното медицинско направление, вече е
преценено от орган на медицинската експертиза, че не е налице такова
възстановяване) и да определи, че на лицето не следва да се издава следващ
болничен лист. На следващо място, ако при контролния преглед ТЕЛК установи, че
е налице временна неработоспособност на лицето, то следва да посочи и каква
следва да е нейната продължителност при съобразяване на изискването болничен
лист да се издава до възстановяване на работоспособността или до определяне на
трайна неработоспособност както и на това по чл. 6, ал. 4 от НМЕ този срок да
не е по – дълъг от 2 месеца. На последно място, когато ТЕЛК установи, че не
може да се очаква възстановяване на работоспособността на лицето, комисията
следва да го насочи към освидетелстване за определяне на процента трайно намалена
работоспособност. Във всички случаи обаче, както вече се посочи, произнасянето
на ТЕЛК следва се основава на проведен контролен преглед на лицето.
В
процесния случай, без провеждането на такъв преглед, ТЕЛК е определила временна
неработоспособност на жалбоподателя до датата на произнасянето си - 08.06.2021
г., което сочи, че е приложена втората хипотеза на изброените по-горе
правомощия на ТЕЛК в производство по чл. 6, ал. 4 от НМЕ (при липса на
насочване за установяване на трайна неработоспособност) като комисията е
установила временната неработоспособност на Т. и е определила нейния краен
момент, т.е. датата, от която приема, че работоспособността на жалбоподателя е
възстановена – 08.06.2021 г. В решението на ТЕЛК обаче липсват мотиви по този
въпрос – относно възстановяване на работоспособността на жалбоподателя,
въпреки, че в процесната хипотеза именно това е единствения релевантен факт за
определяне на крайната дата на временната неработоспособност.
Липсата на
мотиви в решението ТЕЛК по основния релевантен факт в конкретния случай не може
да се санира и чрез мотивите в решението на горестоящия орган – НЕЛК по арг. от
чл.97, ал.1, изр.второ от АПК, въпреки че, както вече се посочи, НЕЛК е
изложила собствени съображения въз основа на наличната документация. Това е
така, защото тези мотиви (на НЕЛК) отново не касаят основния релевантен факт, а
именно възстановяването на работоспособността на жалбоподателя.
От
събраните в хода на съдебното производство доказателства и най-вече от
заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза, безспорно се
установява, че здравословното състояние на жалбоподателя е обуславяло временна
неработоспособност и след датата 08.06.2021 г. като краят й, съгласно чл. 6,
ал. 3 от НМЕ, е настъпил с постановяване на решението на ТЕЛК за определяне на
трайно намалена работоспособност от 75%.
Съдът
намира за нужно да посочи, че приема за неоснователно възражението на
ответника, че представените от жалбоподателя доказателства за здравословното му
състояние след датата на решението на ТЕЛК са неотносими към спора. Тази теза
може да бъде споделена в случаите, в които се касае за обжалване на вече
издадени болнични листи или за експертиза на трайната неработоспособност, но не
и в производство по чл.6, ал.4 от НМЕ, чиито характеристики бяха разгледани
по-горе. Точно обратното, именно такива документи установяват неоснователността
на преценката на ТЕЛК относно наличието на временна неработоспособност на
лицето за период и след произнасянето на ТЕЛК. Същественото в случая е, че
издаването на болничен лист по принцип касае бъдещ период и отразява преценката
на медицинския орган, че за определен бъдещ период лицето няма да е способно да
изпълнява трудовите си задължения до момента, в който възстанови
работоспособността си.
В
обобщение на изложеното съдът счита, че експертно решение на НЕЛК –
специализиран състав по нервни, очни и ССЗ № 1241/28.07.2021 г. следва да бъде
отменено като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон,
доколкото не е установено допуснатото от долустоящия орган на медицинската
експертиза съществено процесуално нарушение, както и явната необоснованост на
оспореното по административен ред негово експертно решение. Преписката следва
да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне по жалбата на В.Т. срещу експертно
решение на ТЕЛК № 1003/08.06.2021 г. При новото произнасяне административният
орган следва да съобрази характера на образуваното административно производство
и с оглед на това да извърши преценка относно законосъобразността на
постановеното от ТЕЛК решение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски за заплатените държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице в общ размер на 310 лева, за които е представен и списък по чл.80 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Жалбоподателят е ползвал безплатна адвокатска помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3, пр.първо от ЗА, поради което в полза на предоставилия безплатната правна помощ процесуален представител – адв.Г.Д.Т. ***, следва, на основание чл.38, ал.2, изр.второ от ЗА, да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 500 лева съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата – НЕЛК, която комисия има качеството на юридическо лице съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на В.Т.Т., с ЕГН **********, експертно решение № 1241 от заседание № 134/28.07.2021
г. на Националната експертна лекарска комисия – Специализиран състав по нервни,
очни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено експертно решение №
1003 от заседание № 086/08.06.2021 г. на ТЕЛК – І състав при УМБАЛ „Канев“ АД -
Русе за определяне на временна
неработоспособност на жалбоподателя до 08.06.2021 г.
ВРЪЩА на НЕЛК - Специализиран
състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания преписката по
жалбата на В.Т.Т., с ЕГН **********, против експертно решение № 1003 от заседание
№ 086/08.06.2021 г. на ТЕЛК – І състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе за ново
произнасяне, при спазване на дадените в настоящото решение указания по
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия, с адрес гр.София, бул. "Академик Иван Гешов" № 15,
представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, да заплати на В.Т.Т., с ЕГН **********,***,
сумата от 310 лева – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия, с адрес гр.София, бул. "Академик Иван Гешов" № 15,
представлявана от директора д-р Кънчо Райчев, да заплати на адвокат Г.Д.Т. ***, сумата от 500 лева
– възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: