Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,……………….
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в
открито съдебно заседание на четиринадесети юли 2020г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Г.
въззивно гр.д. № 1039 по описа за 2020г,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с вх.№ 22521/19.03.2020г срещу решението на ВРС № 976/26.02.2020г по гр.д.№ 18612/2019г, с което е
прието за установено, че К.К.К. ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 4517,48лв, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност
на ел.енергия за периода от 21.11.2018г
до 18.02.2019г, както е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата
от 605,70лв - извършени разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на
решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована
преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение
на материалния закон.
Доводите са следните:
Налице е правно
основание за възникване на вземането на ответното дружество. Процесната сума
представлявала цената за потребеното в обекта на ищеца количество ел.енергия и
се дължала на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ал.1 ЗЗД. Всички предпоставки на фактическия
състав били налице:
1. Съдът е приел за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните съществува
валидно договорно правоотношение по силата, на което ищецът е потребител на доставяна
от отв.дружество ел.енергия, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, бил присъединен към електроразпределителната мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел.енергия. Отв.дружество
изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение за обекта.
2. Извършена е била
техническа проверка на средствата за търговско измерване /СТИ/ от служители на
„ЕРП Север" АД. На последното няма вменено задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си
на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване неправомерните въздействия върху СТИ. „ЕРП Север" АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на ел.енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа по смисъла на
§1 т.346 б."а" ДР на ЗЕ и собственик на електромера /СТИ/ в
съответствие с чл.116 ал.6 ЗЕ и има право да извършва технически проверки на
място на СТИ и измервателната система.
На СТИ се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Периодичността на проверките е определена със
Заповед № А-441/13.10.2011г, издадена от Председателя на ДА за метрологичен и
технически надзор на основание чл.43 ал.4 от ЗИ.
3.За
извършената проверка е съставен КП, като било установено, че в скрития регистър
1.8.4. имало натрупано количество ел.енергия, което не се визуализирало при
редовния отчет Електромерът бил демонтиран, подменен с нов и предаден за
експертиза в БИМ.
4.Експертизата била
извършена от БИМ, ГД„МИУ“, РО-гр.Русе, за което е бил съставен КП и установено,
че била осъществявана намеса в тарифната схема на електромера. При софтуерно
прочитане било констатирано, че действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализираната четвърта тарифа, в която са отразени натрупаните
киловати.
КП на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл.179 ал.1 ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
5. В изготвеното от „ЕРП
Север" АД становище за начисляване на ел.енергия е посочено, че след
прочитането на регистър 1.8.4. било установено количеството ел.енергия,
изразходена, но не била отчетена по видимите тарифи на електромера (1.8.1.
1.8.2 и 1.8.3).
6. В издадената от „Енерго-Про
Продажби" АД фактурабила определена
цената на ел.енергия, реално доставена и потребена от абоната.
В конкретния случай
не е налице проведена едностранна корекция на начисленото количество ел.енергия,
при която сумата по коригиращата сметка не е обусловена и не се дължи за реално
потребена от потребителя ел.енергия. Начислена
е била сума, представляваща стойността на доставена и потребена от ищеца
ел.енергия.
Несъответствието в
измерването е било установено едва при извършената техническа проверка и затова
неостойностеното количество било допълнително начислено на абоната. Това
количество електрическа енергия не представлява служебно начисление от страна
на ЕРП-дружество, а било реално потребено количество, отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Съгласно чл.50 ПИКЕЕ,
в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, операторът
на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между
отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Процесната сума се
дължала от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на ел.енергия,
сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта ел.енергия. Процесната фактура е била издадена след
остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Ето защо се касаело за
специална хипотеза на коригиране на сметката на потребителя за минало време,
различна от предвидените в чл.48 ПИКЕЕ корекционни основания, чрез която се
остойностява действително консумирана електрическа енергия, която е била
отчетена от скритите регистри на СТИ. Реално
консумираното количество ел.енергия е остойностено по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за ел.енергия
поотделно за всяка тарифа. При това положение потребителят не
само не е ощетен, а дори е поставен в по-привилегировано положение, отколкото
ако манипулацията не би била извършена и ел.енергията би била коректно отчетена
по дневна, нощна и върхова тарифа. В този смисъл, извършената от ответника
корекция не представлява санкция, а цена на доставена и консумирана ел.енергия.
Да се приеме обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя
за сметка на доставчика на ел.енергия. В горепосочения смисъл е и Решение №
1481/27.07.2015г, постановено по в.гр.д.№ 1370/2015г по описа на ВОС.
7. РС е допуснал СЕлТЕ
по делото, според заключението на която електромерът е бил в метрологична годност към
момента на проверката и се касаело за неправомерно вмешателство върху СТИ чрез
намеса в софтуера. В.лице потвърждава и че натрупаните в скрития регистър
66674квт са преминали през процесния електромер, като същите са били доставени
и потребени от абоната.
В с.з. вещото лице е потвърдило
обстоятелството, че бил монтиран нов електромер на обекта на потребление. В
тази връзка в.лице прави заключение, че и невизуализираните (скрити) регистри
били с нулеви показания, тъй като нямало как да се натрупа ел.енергия без
електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това.
Ел.енергия е родово
определена движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията й - чрез измерване от СТИ и преминаването й през точката на
присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако
доставената и преминала към консумативните уреди на обекта на ищеца ел.енергия
не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание,
уврежда имуществения интерес на отв.дружество и дължи заплащането на цената на
вещта.
Засегнато е правото
на ответното дружество, установено в чл.200 ал.1 ЗЗД да получи стойността на
пренесеното до обекта количество ел.енергия. Съгласно разпоредбата на чл.200
ал.1 ЗЗД, предл.първо ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта,
която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел.енергия.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.
Дори да се приемело,
че чл.50 ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на осн.чл.183 ЗЗД, доколкото в
случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието
заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация
по покупко-продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019г
по гр.д.№ 4160/2018г по описа на ВКС- ІІІ ГО.
Поради изложеното моли
за изцяло за отмяна решението на ВРС като
неправилно и незаконосъобразно и да постановите ново решение, с което да
признаете предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на съдебно-деловодните
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 31386/27.05.2020г от К.К.К. със становище за
неоснователност на въззивната жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Претендира
присъждане на сторените разноски за въззивното производство, в това число и
заплатено адв.възнаграждение.
Производството е
образувано по искова молба на К.К.К. срещу
„Енерго-Про Продажби” АД, в която излага, че ищецът е потребител на ел.енергия
в обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес на потребление: ***Твърди,
че е получил на 5.11.2019г или 6.11.2019г от отв.дружество с писмо изх.№
56007_КП1105502_2/04.11.2019 и фактура № **********/4.11.2019 за корекция на
сметка за потребена ел.енергия на стойност 4517,48лв, за периода
21.11.2018г–18.02.2019г със срок за плащане 14.11.2019г. Към фактурата била
приложена и справка № 56007_В41С/30.10.2019г за корекция при неизмерена,
неправилно или неточно измерена ел.енергия, издадена от „ЕРП Север“ с основание
за корекцията - КП № 2555/25.10.2019г с общо количество ел.енергия за корекция
от 22853,23кВтч за периода 21.11.2018–18.02.2019г
Твърди, че с писмо
изх. № 56007_КП1105502_1/01.11.2019г на „ЕРП Север“АД, връчено на ответника на 6.11.2019г
в офиса на отв.дружество в ***му били предоставени копия от два КП №
1105502/18.01.2019г за смяна на електромер, съставен от служители на „ЕРП
Север“ и № 2555/25.10.2019г–АУ–Е–000029-12117/ 22.02.2019г от метрологична
експертиза на БИМ ГД„МИУ“ РО - Варна. Оспорва се корекционната процедура, както
и начина, и методиката за начисляване на процесната сума по партидата на ищеца.
Твърди се също и че
ищецът не е потребил начисленото допълнително количество ел. енергия, равняващо
се на процесната сума.
Поради изложеното
моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4517,48лв,
представляваща начислена корекция на ел.енергия за периода
21.11.2018г–18.02.2019г по фактура № **********/4.11.2019г, на обект с кл.№
********** и аб.№ ********** с адрес на потребление: ***Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Енерго-Про Продажби”АД депозира писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който излага подробни
доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че ищецът
е абонат на ответното дружество и че страните са обвързани от договор за
продажба на ел.енергия, а също и че на 18.02.2019г, в изпълнение на чл.44
ПИКЕЕ, е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя.
Навежда доводи във
връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата
на ПИКЕЕ.
Поради изложеното
моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане
на разноски.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
От КП № 1105502/18.02.2019г
се установява, че на същата дата служители на „ЕРП Север“АД са извършили
техническа проверка в обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес на
потребление: ***с титуляр на партидата К.К.К., при която е констатирано, че СТИ
е извън класа на точност. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов.
Протоколът бил подписан от служителите на оператора, извършили проверката и от
двама свидетели–С.Д.П.от ***и И.М.Й.от ***От приобщения КП за проведена
метрологична експертиза на СТИ тип АМТ В2Е ид.№ 1127031800291607 се установява,
че е бил осъществен достъп до вътрешността на електромера– били добавени
елементи към фази R и Т, проводниците на трансформатора на фаза S били прекъснати
и присъединени; електромерът не съответствал на метрологични характеристики, не
отговарял на изискванията за точност при измерване на ел.енергията, не
съответствал на технически характеристики.
Въз основа на констатациите от проверката била
изготвена справка № 56007_В41С/30.10.2019г за начисляване на допълнително
количество ел.енергия за обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес на
потребление: Вилна зона Варна м-ст „Ракитника“, в размер на 22853,23кВтч. за
периода 21.11.2018г– 18.02.2019г.
Въз основа на справката била издадена фактура №
**********/ 4.11.2019г с издател „Енерго-Про Продажби” АД и получател – К.К.К.,
на стойност 4517,48лв с ДДС, представляващи стойността на служ. начислено
количество ел.енергия за обект с аб.№ ********** и кл.№ ********** в размер на
22853кВтч за периода 21.11.2018г–18.02.2019г.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ,
неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че СТИ е преминал метрологична проверка преди да бъде
монтиран – 2018г тип – АМТ В2Е, трифазен, тройнотарифен, статичен.
Процесната корекция била извършена след прочит на
регистър 1.8.3, който не бил изведен на дисплея на СТИ; налице е осъществен
достъп до вътрешността на електромера – добавени елементи към фази R и Т,
проводниците на трансформатора на фаза S били прекъснати и присъединени. Следователно,
касаело се за манипулирана измервателна схема, при която СТИ излизал извън клас
на точност и отчитал с грешка от -70,01%, т. е отчитал реално по-малко от 1/3
от потребяваната ел. енергия.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от
избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно и
пълно доказване да установи законосъобразността и
правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че титуляр на откритата партида е бил ищцата и той се е
явявал клиент
на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/
се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответника-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството
и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила
да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране
/ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се
публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД
ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които
крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка
съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с
това изменение на ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е
изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на
правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на
делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12
ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по
прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ
обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал
период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане,
различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в
бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в
ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури
с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма
действащи
правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При
тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да се ползва от корекционната
процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за
установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина
на извършване на проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ
визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за
доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния
въпрос съществува
и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№
103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II
ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните
решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика
е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така
и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките
само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната
енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено
разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по
силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през
м.октомври 2018, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от
ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната
на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение
следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г
по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно:
разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са
отменени вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен
състав е постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията, към датата на постановяване на
настоящото решение същото е влязло в законна сила, затова като новонастъпило
обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
На следващо място, може да се посочи и това, че
въззивното дружество от една страна се позовава на твърдение за реално
консумирана ел.енергия, която не била отчетена. Същевременно, обаче, били приложени
отменените процедурни правила при констатирано въздействие върху СТИ, което е
хипотеза, различна от реалната консумация.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира,
че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция
на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да
установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума. Съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на
ВРС.
С оглед изхода на спора във въззивната
инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски по
делото предвид своевременно отправеното искане. В тази връзка е представен
договор за правна защита и съдействие от дата 24.05.2020 /л.13/, от който е видно, че заплатеното възнаграждение
за предоставената правната помощ в размер на 420лв. Договорът обективира и разписка за реалното получаване на
сумата. По отношение на размера не е заявено възражение за прекомерност. Ето
защо следва да бъде присъдена претендираната сума. За пълнота на изложението
може да се посочи, че с оглед датата на извършеното плащане, относно размера на
адв.възнаграждение са приложими разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата в
редакцията след изменението, обн.ДВ бр.45/15.05.2020, в сила от същата дата,
съобразно което минималният такъв при посочения материален интерес възлиза на
411лв, т.е претендираната сума не надвишава съществено посочения минимум.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС № 976/26.02.2020г по гр.д.№
18612/2019г, с което е
прието за установено, че К.К.К. ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 4517,48лв, представляваща начислена
в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на
ел.енергия за периода от 21.11.2018г до
18.02.2019г, както е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата
от 605,70лв - извършени разноски, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.„Вл.Варненчик” № 258 „Варна Тауърс-Г“ да заплати на К.К.К. ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 420лв
/четиристотин и двадесет лева/ - сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: