№ 226
гр. Велико Търново , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500060 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 448 от 23.12.2020 г. по гр.дело № 1065/2020 г. Горнооряховският районен съд
е отхвърлил иска на Р. СТ. ИЛ. срещу "Е.П"АД за заплащане на сумата от 19 лв., платена от М.Б.А
без основание на 10.02.2020 г. по фактура № ********** от 07.01.2020 г., начислена за
възстановяване преноса на електрическа енергия до обект с клиентски № **********, абонатен №
**********, на адрес: гр.В.Т, ул."С", което вземане е придобито от ищеца по силата на договор за
цесия от 02.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. С решението съдът е осъдил ищеца да плати на ответника разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Р. СТ. ИЛ., чрез адвокат Л.И. от ВТАК, в
която се развиват съображение за неправилност на съдебния акт. Оспорват се изводите на
първостепенния съд, че вземането за връщане на дадено без основание е лично и в този смисъл
непрехвърлимо чрез договор за цесия, както и че ищецът като адвокат няма право да закупува
спорни права, които са подсъдни на съдилищата от съдебния район на ВТОС. Развиват се доводи,
че предмет на прехвърляне могат да бъдат всички видове вземания, респ. облигационни права.
Сочи се разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като се заема становище, че процесното вземане не е от
категорията на вземанията, които по закон не могат да бъдат предмет на договор за цесия. Изтъква
се, че съгласно Законът за адвокатурата адвокатът може да упражнява дейност като такъв на
територията на цялата страна, както и че ищецът не е действал в качеството си на адвокат, а на
физическо лице. Сочи се още, че договорът за цесия е сключен преди сезиране на съда с исковата
претенция, а не в хода на вече развито производство, за да се приеме, че става въпрос за
придобиване на спорно право. С тези доводи и съображения се моли за отмяна на атакуваното
решение и решаване на спора по същество. Претендира се присъждане на разноски за две
1
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
"Е.П"АД, чрез адвокат А.М. от ВТАК, в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Страната счита атакуваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно
и моли за потвърждаването му, като претендира и присъждане на разноски. Релевира доводи, че
парично вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, не може да бъде прехвърлено, в
това число и с договор за цесия, тъй като институтът на неоснователното обогатяване изисква
връщане на получено без основание от обогатилия се на обеднилия се, а не на трето лице, какъвто
се явява цесионерът. Позовава се на нормата на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД и счита за правилен извода
на първостепенния съд, че прехвърлянето на процесното вземане не се допуска от закона.
Поддържа оспорването си, че в договора за цесия вземането не е индивидуализирано по основание
и че страната не е надлежно уведомена за цесията, тъй като уведомлението изхожда от ищеца в
лично качество, а не като пълномощник на цедента, както и че от съдържанието на представеното
по делото пълномощно не става ясно за кое вземане и по кой договор цесионерът се
упълномощава да уведоми длъжника. Поддържа и становището си, че договорът за цесия е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради противоречие на чл. 57, ал. 2 от КРБ и чл.
8, ал. 2 от ЗЗД, поради което не е годен да породи правни последици – ищецът не е придобил
валидно съдебно заявеното от него вземане, а на това основание исковата претенция е изцяло
неоснователна. Счита, че фактите, установени по делото /заплащането на таксата за
възстановяване на електрозахранването, липсата на оспорване на дължимостта на тази сума до
датата на получаване на уведомлението от 04.08.2020 г.; депозирането на уведомление за
извършената цесия и на исковата претенция в един и същи ден, с което страната е лишена от
възможност да погаси дълга си преди завеждане на исковото производство; заведено исково
производство, за което се претендира адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за процесуалното
представителство на цесионера, който иначе е практикуващ адвокат/ са достатъчно показателни, че
е налице явна злоупотреба с право, като счита за очевидно намерението на цесионера да придобие
вземане срещу минимална цена, което да бъде съдебно предявено с единствена цел присъждане в
полза на цесионера на адвокатско възнаграждение в размер, многократно превишаващ исковата
сума.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява и не се
представлява. С писмено становище чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с
което предявеният иск да бъде уважен. Излага подробни съображения, припокриващи се с тези в
жалбата. Подновява претенцията за присъждане на разноски за две инстанции и представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът по жалба се представлява от пълномощника си адв. М.,
която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и представя писмена защита с доводи и
съображения, идентични с тези по подадения отговор. Подновява искането за присъждане на
разноски и представя списък на същите.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от страна, имаща
право и интерес от обжалване, като се атакува подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
2
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1, изречение първо от ГПК и
съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за правилно като краен резултат, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ищеца Р. СТ. ИЛ. чрез процесуален представител адв. Л.И.. В нея се излагат твърдения, че М.Б.А е
потребител на продаваната от ответното дружество "Е.П"АД електрическа енергия за битови
нужди за имот с административен адрес: гр.В.Т, ул."С", обект с номер ********** и клиентски
номер **********. Твърди се, че поради неплащане в срок на издадена от ответника фактура с №
********** за консумирана за периода 03.12.2019 г. – 02.01.2020 г. ел.енергия, подаването на
електричество било преустановено от "Е.С" АД по искане на ответника, без последният да
предупреди абоната за предстоящото спиране. Твърди се, че на 10.02.2020 г. А е заплатил на
ответното дружество сума в размер на 19 лв. за възстановяване на захранването на горепосочения
обект, за което е издадена фактура № ********** от 07.01.2020 г. Излагат се твърди, че с договор
за прехвърляне на вземане от 02.06.2020 г. М.Б.А е продал на ищеца вземането си, за което
ответното дружество било уведомено на 04.08.2020 г. Заявява се, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 19 лв. като заплатена по несъществуващо основание поради следните
съображения: ответникът не е извършвал разходи за възстановяване на електрическото захранване;
определената такса е в противоречие с чл. 122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ); с така
начислената такса се въвежда неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия,
противоречащо на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като предвид липсата на
индивидуално договаряне на условията с потребителя, клаузата от Общите условия на
дружеството за вреди, въз основа на която е начислена сумата, е нищожна. Излага подробни
съображения в тази насока, като счита, че ответното дружество се е обогатило неоснователно, като
е получило сумата от 19 лв. без основание. Позовава се на задължението на съда служебно да
следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Заема се становище, че
плащането е направено по силата на договорна клауза, която е нищожна, поради което се явява
направено без основание и се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 19
лв., представляваща недължимо изискана и заплатена такса на 10.02.2020 г. за възстановяване на
ел. енергия на гореописания имот, за което е издадена фактура с № ********** от 07.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на делото до
окончателното ú изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответното дружество "Е.П" АД, в който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат се
твърдения, че ищецът не е придобил вземането, чието присъждане претендира, както и че
договорът за цесия е недействителен и не е произвел действие, тъй като прехвърляното вземане не
е индивидуализирано, поради което същият се явява недействителен. Заема се становище, че
описаното в договора не представлява вземане на А към "Е.П"АД, а негово задължение за
заплащане на такса, а паричните задължения не могат да бъдат предмет на прехвърляне по реда на
чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че в предмета на договора не е посочено, че сумата от 19 лв. е недължимо
платена, т.е. че основанието на прехвърленото вземане е с извъндоговорен характер
/неоснователно обогатяване/. Счита, че не е надлежно уведомен за прехвърленото вземане, като
възразява от съдържанието на приложеното пълномощно, с което ищецът е бил упълномощен от
стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия, да става ясно за прехвърлянето на
кое вземане цесионерът се упълномощава. Изтъква, че уведомлението е отправено от ищеца в
личното му качество, без да се посочва, че действа като пълномощник на цедента. Изразява
становище, че не може да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на исковата
молба пред съда, тъй като противоречи на изричната разпоредба на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. На
следващо място, счита договорът за цесия за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Изтъква, че праводателят на ищеца доброволно е заплатил таксата за възстановяване на
електрозахранването и по никакъв начин не е оспорил дължимостта ú. Твърди, че е бил лишен от
3
възможността да изпълни доброволно задължението и да предотврати съдебното производство,
тъй като в уведомлението не е посочена банкова сметка на цесионера, като същото е подписано и
изпратено в деня на подаването на исковата молба. Намира, че макар сключването на договор за
цесия само по себе си да е правомерно, в случая то е сторено с единствена цел да се придобие
вземане срещу минимална цена /20 лв./, което да бъде съдебно предявено, за да се присъдят на
приобретателя на вземането съдебни разноски на многократно по-висока стойността, което сочи на
злоупотреба с право. На следващо място, страната се позовава на разпоредбите на ЗЕ, както и на
норми от общите си условия, като заема становище за дължимост на таксата от 19 лв., която не
била произволно определена, а се явявала цената, която доставчикът на ел. енергия е заплатил на
разпределителното дружество да възстанови експресно прекъснатото ел. захранване на
потребителя. Счита, че поради липса на оспорване по съдебен ред на съдържащите се в общите
условия на дружеството клаузи, касаещи заплащането на такса за възстановяване на прекъснато по
вина на потребителя, същите са приложими и възразява да са недействителни поради
неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че е било изпратено предупреждение до
абоната за прекъсване на захранването на обекта, както и че прекъсването не е заради неплащане в
срок на посочената в исковата молба фактура.
Великотърновският окръжен съд, като се запозна с твърденията в исковата молба, отговора
на исковата молба, въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка, а именно:
Не е налице спор между страните по делото, а и видно от заявление № 3958846/30.09.2015
г. и от заявление № 3958841/30.09.2015 г., както и от справка за потребление от 21.08.2020 г.,
М.Б.А е потребител на електрическа енергия в обект на адрес гр.В.Т, ул."С" съгласно сключен с
"Е.П"АД договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, за което е разкрита
партида с клиентски номер ********** и абонатен номер **********. Не е спорно още, че към
07.01.2020 г. А е имал непогасени задължения за заплащане на цена на консумирана електрическа
енергия за горепосочения обект, установимо и от представеното по делото извлечение от
21.08.2020 г. за фактури и плащания. Страните не спорят и по отношение на факта, че по искане на
ответника, отправено до "Е.С" АД (тогава "Е.П.М") снабдяването с ел. енергия в обекта е
прекъснато на 07.01.2020 г., в каквато насока е и представеното извлечение от списък за
прекъсване на клиент № **********, видно от което като основание за прекъсването е вписано
неплащане на фактура № **********/20.11.2019 г. По делото е представена фактура №
**********/07.01.2020 г., видно от която ответникът е издал на името на А същата за заплащане на
сумата от 19 лв. с включен данък добавена стойност, като посоченото във фактурата основание е
„възстановяване на захранването (електромер) “. Съгласно ценоразпис на услугите, предлагани
от "Е.С" АД, в сила от 16.12.2019 г., цената на услугата „възстановяване на преноса и достъпа до
електроразпредителната мрежа на прекъснат поради неплащане клиент на оператора на
електроразпредителната мрежа“ от средството за търговско мерене/електромер възлиза в размер на
19 лв. с ДДС. Захранването на обекта на М А е било възстановено на 08.01.2020 г., видно от
извлечение на списък за възстановяване на клиентски № **********. От представените от ищеца
системни бонове се установява, че сумата от 19 лв., дължима по фактурата от 07.01.2020 г., е
заплатена на 10.02.2020 г., заедно със задължение за консумирана ел. енергия по фактура №
********** от 20.01.2020 г. По делото е представен договор за прехвърляне на вземане на
02.06.2020 г., сключен между М.Б.А и ищецът по делото, видно от съдържанието на който
страните се договорят, че А прехвърля на Р.И. /ищец по исковата претенция/ вземането си от
"Е.П"АД /ответник по исковата претенция/ в размер на 19 лв., представляващо заплатена на
10.02.2020 г. такса за възстановяване на преноса на електрическа енергия, за сумата от 20 лв.,
платена при подписване на договора. Върху хартиения носител, на който е изписан договорът, се
съдържа и пълномощно за упълномощаване на ищеца да уведоми в писмен вид ответника за
прехвърлянето на описаното в договора вземане. На 04.08.2020 г. в 10:44 ч. Р.И. е подал по
електронна поща уведомление до ответника /видно от приложените по делото разпечатка от имейл
и уведомление/, съгласно което лицето Н.В.Ц му е прехвърлил с договор от 20.02.2020 г.
вземането си в размер на 19 лв., представляващо дължима сума за възстановяване на
4
електрическото захранване в обекта с абонатен № **********, клиентски № **********, като
уведомлението съдържа покана ответникът незабавно да заплати посочената сума без да се сочи
банкова сметка или друг начин за извършване на плащането. На същата дата /04.08.2020 г. в 12:54
ч./ в деловодството на ВТРС е подадена исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство.
Така установените факти правилно са субсумирани от районния съд под приложимите
материалноправни норми. Процесният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, според която този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за М А е възникнало вземане от ответното
дружество "Е.П"АД за връщане на недължимо платената такса в размер на 19 лв., доколкото по
делото, въпреки възложената доказателствена тежест, не са представени доказателства от
ответното дружество за изпратено до потребителя М А предизвестие за прекъсване на
електрозахранването, каквото се изисква според чл. 20, ал. 2 от Общите условия на самото
дружество. Прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките,
предвидени в закона /чл. 122 - 124 от Закона за енергетиката/ и в Общите условия на дружеството
представлява неизпълнение на договорните задължения на доставчика на ел.енергия към абоната и
доколкото никой не може да влече ползи от своето противоправно поведение, то следва да се
приеме, че "Е.П"АД неправомерно е начислило сумата от 19 лв., за която е издадена фактура №
**********/07.01.2020 г. При това положение безпредметно се явява обсъждането на доводите на
ищеца, респ. съображенията на ответника по иска дали клаузата от Общите условия на доставчика
на електроенергия, предвиждаща заплащането на такса в размер на 19 лв. за възстановяване
снабдяването след отстраняване на причините, довели до неговото преустановяван се явява
неравноправна по смисъла на ЗЗП и дали ответното дружество търпи някакви вреди от действията
по прекъсване и по възстановяване на електрозахранването, за които действия се установи в
рамките на производството, че се извършват от оператора на електроразпредителната мрежа /"Е.С"
АД/.
Безспорно установено по делото е и че Между М А и Р. СТ. ИЛ. са сключили договор за
възмездна цесия, съгласно който А прехвърля на И. своето вземане от 19 лв. от ответното
дружество срещу сумата от 20 лв. За да е валиден един договор за цесия, той следва да отговаря
както на общите законови изисквания за това, така и на специфичните, които произтичат от
неговата правна характеристика. Правната уредба в чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, сочи, че вземането
преминава върху цесионера в обема, притежаван от цедента и води до извода, че договорът за
цесия трябва да има за предмет съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
Безспорно има права и вземания, които по разпореждане на закона, на договор или поради тяхното
естество не могат да бъдат прехвърляни. Поради своето естество не могат да бъдат прехвърляни
неимуществени права, несамостоятелни имуществени права и права, свързани с личността на
цедента. Не могат да бъдат споделени обаче становището на ответното дружество и изводът на
първоинстанционният съд, че вземането е непрехвърлимо по своето естество, тъй като
представлява вземане за неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и наведеното във
въззивната жалба оплакване. Съгласно теорията и практика, исковете се предявяват от лицето,
което е престирало или за чиято сметка се е обогатило имуществото на получателя и същият може
да бъде предявен и от наследниците на ищеца срещу наследниците на ответника. Ето защо не може
да се приеме извода, че задължението по иска с правно основание чл. 55 от ЗЗД е с оглед
личността.
Не може да бъде споделен и изводът на първостепенния съд, че договорът не отговаря на
изискването на чл. 185, б. „б“ от ЗЗД, в каквато насока е наведеното във въззивната жалба
оплакване. Визираната в нормата на чл. 185 б. „б“ от ЗЗД забрана за посочените в нея правни
субекти, упражняващи професиите на съдия, прокурор, съдебен изпълнител, съдия по вписванията,
нотариус или адвокат, да придобиват права като купувачи има предвид само спорните права, които
са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат. Въпреки че
5
ищецът Р.И. действително е адвокат, вписан във Великотърновска адвокатска колегия/ който факт
е обявен за служебно известен на съда/, той е сключил договора в лично качество и не са наведени
твърдения И. да е бил процесуален представител на А във връзка с прехвърленото вземане.
Забраната на чл. 185 от ЗЗД по отношение на адвоката е въведена с цел ограничаване
недобросъвестното възползване от служебно известната му информация. Затова и адвокат не може
да бъде купувач само тогава, когато с това му поведение се засягат правнозначими интереси,
спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или защита в широк смисъл.
Независимо от това обаче въззивният съд намира процесния договор за цесия за нищожен
по следните съображения:
Общото законово правило е, че страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Прието е, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е проведено чрез
създаването на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността, на морала в гражданските и търговските
взаимоотношения, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. След цялостен
анализ на договора за цесия и отчитайки всички обстоятелства по делото, сочещи на преследваната
от ищеца крайна цел, настоящият съдебен състав на ВТОС намира процесният договорът за цесия,
сключен между А и И. на 02.06.2020 г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, в
какъвто смисъл са наведените от ответника по иска оплаквания, доводи и съображения. Липсва
каквато и да било икономическа, правна, а и житейска логика едно вземане да бъде купено на
цена, по-висока от неговата стойност, още повече че новият кредитор несъмнено ще направи
разходи /дори и в минимален размер при извънсъдебно удоволетворяване/ за събиране на
вземането, т.е. нелогично е да се сключва сделка, която е очевидно нерентабилна и изначално
сочеща на отрицателен икономически резлутат, освен ако преследваната цел в случая е друга.
Показателно в тази насока е обстоятелството, че вземането е купено от лице, което е действащ
адвокат, който независимо от юридическите си познания ангажира свой колега от същата
адвокатска кантора за процесуално представителство и защита пред съда. Освен това следва да
бъде отчетен и фактът, че изпращането на уведомлението за цесията до длъжника, което освен че
не може да се счете като надлежно уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /в
уведомлението е посочено, че се касае за вземане, придобито от лицето Н.В.Ц, макар и да е
посочено, че се касае за обект и клиентски номер, съответстващи на тези на цедента по процесния
договор М Б И./ и без нужната на длъжника информация, необходима за доброволно изпълнение
на вземането, и предявяването на исковата претенция става в един и същ ден. Всичко това дава
основание на съда да заключи, че процесният договор за цесия накърнява добрите нрави, тъй като
едно право се използва превратно – не за защита на права и законни интереси, а за
облагодетелстване за сметка на другиго, чрез присъждане на съдебни разноски, които дори и в
минимален размер се равняват на сумата от 300 лв. по правилата на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо договорът за цесия от 02.06.2020 г., сключен между М Б И. като цедент и Р. СТ.
ИЛ. като цесионер, се явява нищожен и като такъв не може да породи целените правни последици.
При това положение ищецът не е придобил валидно вземането, предмет на договора, и не е
активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение на същото, което води до
неоснователност на исковата претенция.
Останалите доводи и възражения на страните по спора не биха довели до различен краен
резултат, поради което разглеждането и обсъждането им от въззивния съд се явява безпредметно.
В обобщение на изложеното, настоящият състав на ВТОС намира за правилно като краен
резултат решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Р. СТ. ИЛ. срещу
"Е.П"АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД е отхвърлен, поради
6
което подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 от ГПК на "Е.П"АД следва
да бъдат присъдени претендираните и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото въззивно производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
Великотърновския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448 от 23.12.2020 г. по гр.дело № 1065/2020 г. по описа на
Горнооряховския районен съд.
ОСЪЖДА Р. СТ. ИЛ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Г.О, ул."Д.Ч" № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на "Е.П"АД с ЕИК ... и седалище и адрес на управление: гр.В., бул.В.В, „Варна Тауърс-
Г“ сумата в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7