ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260461 02.10.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: втори октомври две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1620 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Емералд Хоспиталити“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Неофит Рилски“ № 55, ет.1, ап.12, представлявано от управителя Мирослав Даниелов Михайлов, против определение № 97/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 238/2019 г. по описа на РС – Несебър, с което е оставена без разглеждане исковата молба на „Емералд Хоспиталити” ООД срещу Етажната собственост на сграда „Емералд А” с идентификатор 61056.502.569.1 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, с административен адрес с.Равда, ул.“Македония“ № 61, Булстат № *********, представлявана от председателя на УС на ЕС – А. С. Т., за прогласяване на нищожност, а при условията на евентуалност – за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 14.01.2019 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда „Емералд А”, като незаконосъобразни, и производството по делото е прекратено. С определението „Емералд Хоспиталити” ООД е осъдено да заплати на Етажната собственост на сграда „Емералд А” сумата от 1500 лв. за направените по делото съдебни разноски.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното определение, както същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не е разполагал с протокола от проведеното на 14.01.2019 г. ОС на ЕС и такъв протокол не му е връчен в нарушение на чл.16, ал.7 ЗУЕС. В тази връзка се сочи, че в срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор по предявената искова претенция, нито са представени доказателства от ответната ЕС за изтекъл преклузивен срок на основание чл.40, ал.2 ЗУЕС, като при разглеждане на делото ответникът не е ангажирал доказателства за получаване от страна на ищеца на оспорените решения и той не е узнал за съдържанието на протокола от 14.012019 г., като за съдържанието на протокола въззивникът е узнал при извършена от него случайна справка в регистър Булстат на 27.02.2019 г. Сочи се, че в исковата молба ищецът е оспорил достоверността на съобщенията за обявяване на протокола за проведеното ОС на ЕС, като се счита, че такива не са били разлепвани и са съставени за нуждите на процеса. Счита се също, че обжалваното определение е неправилно и поради това, че освен незаконосъобразност по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС с исковата молба е поискано и обявяването на оспорените решения за нищожни, за което районният съд не се е произнесъл, а е прекратил делото, без да се произнесе по исканията за нищожност. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Претендират се съдебни разноски.
По делото е постъпил отговор на частната жалба от Етажната собственост на сграда „Емералд А“, представлявана от председател на УС на ЕС – А. С. Т., подаден чрез пълномощник адв. Милатов. Частната жалба е оспорена като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че исковата молба е подадена след преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС и в този смисъл обжалваното определение на НРС е правилно. Според ответника по жалбата, за ищеца е приложима разпоредбата на чл.16, ал.7, изр.последно ЗУЕС и той следва да се счита уведомен от датата на поставяне на съобщението за изготвения протокол – 18.01.2019 г., от когато да него е започнал да тече срока за обжалване на решенията на ОС и същият е изтекъл на 16.02.2019 г., като се считат за неоснователни твърденията на дружеството, че е узнало за проведеното ОС едва на 27.02.2019 г. след справка в регистър Булстат. Счита се също, че с цел да се преодолее просрочието на исковата молба, в същата и в частната жалба се твърди нищожност на приетите решения с твърдения, че не били от компетентността на ОС на ЕС, а по отношение на сградата следвало да се прилага изключението по чл.2 ЗУЕС, за което в отговора на жалбата са изложени подробни съображения. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение и да се присъдят направените разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Производството по гр.д.№ 238/2019 г. по описа на РС – Несебър е образувано по исковата молба на „Емералд Хоспиталити“ ООД, подадена на 05.03.2019 г., против Етажната собственост на сграда „Емералд А”, състояща се от четири входа: „Емералд“, „Кашмир“, „Дамаск“, и „Сатен“, с идентификатор 61056.502.569.1, находяща се в с.Равда, общ.Несебър, ул.“Македония” № 61, с която се иска от съда да прогласи нищожността на всечки решения, взети от ОС на ЕС, проведено на 14.01.2019 г., евентуално – да се отменят решенията като незаконосъобразни.
Ищецът е посочил, че е собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост и като такъв има правен интерес от предявяване на настоящия иск за прогласяване нищожност на взетите от ОС решения. Изложени са твърдения, че ищецът не е бил канен на процесното ОС и е разбрал за провеждането му едва на 27.02.2019 г. след справка в регистър Булстат, поради което е спазил срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Не разполагал и с протокол от проведеното на 14.01.2019 г. ОС на ЕС, такъв не му бил връчен, като разполагал само с обща информация за взетите на събранието множество решения. В исковата молба се твърди, че взетите на процесното ОС на ЕС решения са нищожни, поради противоречие със закона и са взети при нарушение на предвидената в ЗУЕС процедура за свикване и провеждане на ОС, както и са противоречащи на императивни правни норми на закона, като са изложени подробни съображения за порочност на всяко едно от решенията.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната ЕС и не е взето становище
по исковата молба, но в съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен.
С обжалваното определение № 97/17.02.2020 г. (с погрешно посочена в акта дата 17.02.2019 г.), районният съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че е сезиран с два обективно съединени иска в условията на евентуалност – главен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЕС, проведено на 14.01.2019 г. и евентуално съединен иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на същите решения като незаконосъобразни, като и за двата обективно съединени иска важи правилото по чл.40, ал.2 ЗУЕС за предявяването им в преклузивния 30-дневен срок, считано от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. За безспорно установено по делото е прието, че ищцовото дружество притежава самостоятелни обекти в процесната ЕС и адресът му съвпада с този на ЕС, както и, че преклузивният срок за подаване на исковата молба е започнал да тече от връчването на съответния етажен собственик на протокола с взетите решения на ОС (по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС). Констатирано е, че въпреки изричните указания на съда, ищецът не е представил доказателства да е депозирал писмено уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС до ръководството на ЕС, с което да е посочил електронния си адрес и да е поискал да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, поради което и при липсата на депозирано такова нарочно уведомление, НРС е приел, че ищецът се смята за уведомен с поставяне на съобщението за изготвения протокол от ОС – 18.01.2019 г., в който случай 30-дневен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС е изтекъл на 16.02.2019 г., а исковата молба е постъпила в съда на 05.03.2019 г. – след изтичането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. По тези съображения, районният съд е приел, че образуваното производство е недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за частично неправилно, а частната жалба за частично основателна.
Настоящата инстанция споделя становището на районния съд за недопустимост на иска за нищожност на решенията на ОС на ЕС. Тези изводи на съда са в съответствие със съдебната практика, съгласно която нищожността на решенията на ОС на ЕС не може да бъде релевирана по общия ред, а същите подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по специалния ред по ЗУЕС. В този смисъл е практиката на ВКС, вкл. решения по чл.290 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав – Решение № 39/ 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на І г.о.; Определение № 472/10.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3504/2018 г. на ІV г.о.; Определение № 210/28.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 3670/2019 г. на І г.о.; Определение № 69/10.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 704/2020 г. на ІІ г.о. и др. В същите се приема, че решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. В ЗС и ЗУЕС е уредена специална процедура за вземане на тези решения, като е регламентиран начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, а спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Законът (ЗУЕС и ЗС) не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, не определя кои пороци водят до нищожност и кои до законосъобразност. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на ЕС е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен, ограничена е и активната процесуална легитимация, която е предоставена само на собствениците на обекти в ЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани – отмяната на решенията на ОС на ЕС може да се иска при нарушаване на процедурата и неспазване на императивни правни норми. От това принципно разрешение относно правната природа на решенията на ОС на ЕС следва извода, че нищожността на решенията не може да бъде релевирана по общия исков ред безсрочно. Различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на исканията за проверка на взетите от общото събрание на ЕС решения, поради което искът е само този по чл.40 ЗУЕС и в такива случаи е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Ето защо, защитата срещу порочните решения на ОС на ЕС, включително нищожните такива, може да бъде осъществена единствено по специалния ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез иск, предявен в 30-дневния срок от получаване на решението. Предвид горното, БОС намира, че искът на „Емералд Хоспиталити“ ООД за нищожност на решенията от ОС на ЕС на сграда „Емералд А“ е недопустимо предявен като самостоятелна искова претенция, тъй като защитата срещу порочните решения на ОС, независимо от степента на техния порок, следва да бъде осъществена в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
По делото безспорно се касае за оспорване, насочено срещу взети от ОС на ЕС решения. Ищецът основа иска си за прогласяване нищожността на оспорените решения на твърдения за липса на компетентност на ОС по въпроси, уредени с договорите по чл.2 ЗУЕС, като сочи, че процесният комплекс е такъв от затворен тип, поради което редът за свикване, провеждане и гласуване на решения на общи събрания е неприложим. Така заявеното от ищеца оспорване е по съществото си възражение за материална незаконосъобразност на оспорените решения по смисъла на чл.40, ал.1 ЗУЕС, а не нищожност по чл.26 ЗЗД, независимо от дадената от ищеца правна квалификация. Тук следва да се посочи, че уредбата на ЗУЕС е специална и щом предмет на оспорването е решение, взето именно от Общото събрание на ЕС, по въпроси и ред, уредени в ЗУЕС, макар да се сочи, че същото е взето в нарушение на чл.2 ЗУЕС, то наведеният порок следва да се квалифицира като противоречие със закона, което по използваната в ЗУЕС терминология е еднозначно с употребеното в чл.40, ал.1 ЗУЕС понятие „незаконосъобразност“. Няма пречка в производството по оспорване на порочните решения на ОС на ЕС да бъде извършена преценка относно пределите, до които се разпростира компетентността на Общото събрание и в случай, че бъде констатирано, че оспореното решение е взето при липса на компетентност на ОС по конкретната материя, то да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид горните
съображения, въззивният съд намира, че НРС неправилно е приел, че е сезиран с
два обективно съединени при условията на евентуалност искове – главен иск по
чл.26 ЗЗД за нищожност на решенията на ОС на ЕС и евентуален иск по чл.40 ЗУЕС
за отмяната на същите решения като незаконосъобразни.
В случая, доколкото заявените от ищеца оспорвания представляват по съществото си възражения за материална незаконосъобразност на взетите решения, въззивният съд намира, че по делото е предявен един иск – с правно основание по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията на ОС на ЕС на сграда „Емералд А“, който следва да бъде предявен в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, в който следва да бъдат оспорени решенията на ОС, включително и когато се твърди, че същите са нищожни като взети при липса на компетентност.
В тази връзка, настоящата инстанция намира за неправилни изводите на НРС за неспазване от ищеца на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В случая, по делото е установено, че на 18.01.2019 г. е поставено съобщение, че е изготвен протокола от проведеното на 14.01.2019 г. ОС на ЕС, като това действие е обективирано в протокол за поставяне на съобщението на входните врати и на информационното табло на рецепцията на ЕС на сграда „Емералд А. Съобразно нормата на чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС, вкл. и с доводи за нищожност, се подава в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Разпоредбата на чл.16, ал.7 ЗУЕС предвижда, че копие от протокола, заверен с надпис „Вярно с оригинала“ и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите, а в случаите на чл.13, ал.2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Само в случай, че не е посочена ел.поща и адрес в страната, лицето се счита за уведомено от поставянето на съобщението. Безспорно е по делото, че към датата на процесното събрание ищцовото дружество „Емералд Хоспиталити“ ООД има адрес на управление на административния адрес на ЕС на сграда „Емералд А“ и не се твърди същото да попада в хипотезата на чл.13, ал.2 ЗУЕС, като в исковата молба и по делото липсват твърдения за наличието на посочената хипотеза. В този смисъл, нормата на чл.13, ал.2 ЗУЕС е неприложима в конкретния случай, поради което неправилно е прието от НРС, че ищецът не е ангажирал доказателства да е депозирал писмено уведомление до управителя на ЕС, с което да е посочил електронния си адрес и да е поискал да му бъдат изпращани покани. Следователно, за да започне да тече за ищеца срока за атакуване на процесните решения на ОС е следвало протоколът от ОС да бъде предоставен на собственика, в какъвто смисъл е и употребения в чл.40, ал.2 ЗУЕС израз „получаване на решението“. Целта на закона е чрез получаване на протокола, етажният собственик да се запознае с взетите решения и да прецени дали да ги атакува като незаконосъобразни. Узнаването на взетите решения, подлежащи на оспорване по съдебен ред, може да стане и по начин, различен от установения в закона, стига доказателствата да дават достатъчно основание да се приеме, че страната се е запознала с тях.
В случая, единствените данни по делото за момента на узнаване на решенията на ОС могат да бъдат почерпени от твърденията на ищеца, че на 27.02.2019 г. е узнал за съдържанието на протокола и взетите решения на ОС, проведено на 14.01.2019 г., като по делото липсват ангажирани от ответната ЕС доказателства за оборване на ищцовите твърдения, както и такива, от които да се установява протоколът от процесното ОС на ЕС да е бил получен от дружеството в по-ранен момент. При това положение, за ищеца срокът за предявяване на молбата за отмяна на решенията по реда на чл.40, ал.2 ЗУЕС е започнал да тече от 27.02.2019 г. и е изтекъл на 28.03.2019 г., като исковата молба е подадена на 05.03.2019 г., т.е. в рамките на преклузивния срок и е допустима, поради което НРС неправилно е прекратил производството по делото.
Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на НРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Както бе отбелязано по-горе, в случая по делото е предявен един иск – с правно основание по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни решенията на ОС на ЕС на сграда „Емералд А“, доколкото заявените от ищеца оспорвания представляват по съществото си възражения за материална незаконосъобразност на взетите решения. Поради това и тъй като искът е предявен в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, наведените от ищеца съображения за нищожност на взетите решения на ОС на ЕС следва да бъдат взети предвид от НРС като част от претенцията по чл.40 ЗУЕС, а не да ги приема като доводи по самостоятелен иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
При този изход на делото, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски е основателно, като ответната ЕС следва да му заплати сумата от 30 лв. за платена държавна такса за обжалването пред БОС.
На основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 97/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 238/2019 г. по описа на РС – Несебър, с което е оставена без разглеждане исковата молба на „Емералд Хоспиталити” ООД срещу Етажната собственост на сграда „Емералд А” с идентификатор 61056.502.569.1 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, и производството по делото е прекратено, както и „Емералд Хоспиталити” ООД е осъдено да заплати на Етажната собственост на сграда „Емералд А” сумата от 1500 лв. разноски по делото.
ВРЪЩА делото на РС – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда „Емералд А” с идентификатор 61056.502.569.1 по КККР на с.Равда, общ.Несебър, Булстат № *********, с адрес с.Равда, ул.“Македония“ № 61, представлявана от председателя на УС на ЕС – А. С. Т., да заплати на „Емералд Хоспиталити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Неофит Рилски“ № 55, ет.1, ап.12, сумата от 30 лв. за платена държавна такса за обжалването пред БОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.