Присъда по дело №1817/2013 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2014 г. (в сила от 11 юни 2014 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20132230201817
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

  №71

 

гр. Сливен,  10.03.2014  година

 

                                  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН съд, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен  състав  на десети март, две хиляди и четиринадесета година в  открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. МАНЧЕВ

                                                                

                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Н.

                                                               Ж.А.

                                                              

 

на секретар Р.Н. и прокурора И.И. разгледа докладвано от р. съдия  НОХД № 1817 по описа за 2013 г.,

 

                                     П Р И С Ъ Д И:

 

         ПРИЗНАВА  подсъдимия М.С.М. роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно образование, разведен, работи - управител на фирма, осъждан - реабилитиран, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на осн. чл. 325 ал.1 от във вр. с чл. 54 ал.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ месеца, което да търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ПРИЗНАВА  подсъдимия М.С.М. със снета по-горе самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, се заканил на другиго – И.Д.Н. *** с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл.144 ал.3 вр. ал.1  във вр. с чл. 54 ал.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ месеца, което да търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ПРИЗНАВА  подсъдимия М.С.М. със снета по-горе самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, повредил противозаконно чужда движима вещ – л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ СН 2457 КК – чрез счупване на предно панорамно стъкло на автомобила, собственост на И.Д.Н. ***, като нанесената щета възлиза на 108 лева, като случаят е маловажен, поради което и на осн. чл. 216 ал.4 във вр. с чл. 54 ал.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ месеца, което да търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ПРИЗНАВА  подсъдимия М.С.М. със снета по-горе самоличност за НЕВИНОВЕН, като го ОПРАВДАВА по обвинението на РП – Сливен, за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.

На осн. чл.23 от НК за трите извършени от подс.М.С.М. деяния му ОПРЕДЕЛЯ едно ОБЩО наказание най-голямото, а именно  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ месеца, което да търпи при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от открит тип.

ОСЪЖДА подс.М.С.М. ЕГН ********** да заплати на И.Д.Н. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на деянието по чл.144 ал.3 от НК – закана за убийство, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 18.11.2012 г. до окончателното й изплащане, като искът за пълния му размер за сумата от 3000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подс.М.С.М. ЕГН ********** да заплати на И.Д.Н. с ЕГН **********сумата от 108 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на деянието по чл.216 ал.4 от НК – унищожаване на стъкло на лек автомобил, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 18.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА подс.М.С.М. да заплати в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОД МВР – Сливен сумата в размер на 123,83 лв. направени на досъдебното производство, както и сумата от 40 лв., представляващи пътни разноски на свид.Т. и  държавна такса върху уважените граждански искове по 50 лв. за всеки, общо в размер на 100 лв. по сметка на СлРС .

 ОСЪЖДА подс.М.С.М. ЕГН ********** да заплати на И.Д.Н. с ЕГН ********** направените по делото разноски за повереник в размер на 300 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред СлОС.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

        

                                                                                  2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 71/10.03.2014 г. по НОХД № 1817/2013 г. на СлРС.

 

РП-Сливен е внесла обвинителен акт срещу М.С.М. с три обвинения за престъпление по чл. 325 ал.1 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК и по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

По делото са предявени граждански искове от постр. И.Д.Н. срещу подс. М.С.М. за причинени имуществени щети в размер на 108 лв. и в размер на 3000 лв. неимуществени щети.

В с.з. прокурорът поддържа обвиненията, така както са предявени. Пледира за всяко от трите деяния да му бъдат наложени наказания Лишаване от свобода за срок от по 6 месеца за всяко от тях, които да бъдат отложени за минимален изпитателен срок и групирани в едно общо наказание в същия размер. По отношение на гражданския иск иска да бъде уважен по справедливост.

В с.з. подсъдимия не се признава за виновен, не дава обяснения. Не изразява по никакъв начин критичност или съжаление за извършеното от него противоправно деяние.

Съдът прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:

 На 18.11.2012 г. след обяд свид. Н. пътувал с личния си автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № СН 2457 КК по главен път Котел –Петолъчката - посока ПВ „Петолъчката”, т.к. се прибирал от гр.Шумен към с.Р.., общ.Н.. З... В автомобила пътували с приятелката му - свид.К. и майка му - свид.Н.. Било малко преди 15 часа, когато след преминаването на с. Мокрен, автомобилът на свид.Н. бил застигнат от л.а. „Мерцедес" с рег. № У 8924 АВ, управляван от подс. М.. В автомобила пътувала и свид.С.. В момента, в който бил застигнат от л.а. „Мерцедес" свид.Н. бил в участък от пътя с поредица от завои. Подс. М., без да подаде мигач, се опитал да изпревари автомобила на свид.Н., но наближил завой и се отказал. Свид. Н. управлявал автомобила си с допустима за пътя и пътните условия скорост от около 80-90 км.ч.  Неуспешните и агресивни опити за изпреварване се повторили още няколко пъти, като при един от тях предната част на л.а. „Мерцедес” била наравно със задната част на л.а. „Фолксваген”. Това изнервило подс. М. н тогава той започнал да примигва с фаровете, да натиска клаксона, да върти юмрук и да показва среден пръст на свид.Н.. Така изминали около 2 км., след което при прав участък от пътя и подс. М. изпреварил автомобила на свид. Н.. При изпреварването умишлено подс. М. не се изнесъл достатъчно в лявото платно за движение, засякъл притиснал свид.Н. да навлезе със своя автомобил леко в десния банкет. Непосредствено след изпреварването на л.а. „Фолксваген”, подс. М. натиснал рязко спирачки, след което продължавал, след което отново натискал спирачки, включвал аварийните светлини и правел жестове към свид. Н. да спре.  Н. се уплашил от действията на подс.М., т.к. предположил, че той иска да го спре за да  се саморазправя с него.След като разбрал, че свид. Н. няма да спре, подс. М. започнал да шофира с много ниска скорост, като така принудил свид. Н. да се опита да го изпревари. В момента в който свид. Н. подал сигнал и започнал маневра „изпреварване” - малко преди да се изравнят двата автомобила подс. М. рязко свил в ляво, като така препречил пътя на л.а. „Фолксваген”. ПТП било предотвратено чрез рязко спиране на автомобила шофиран от свид.Н.. При няколко опита на свид.Н. да го изпревари, подс. М. винаги му препречвал пътя при започване на маневрите. В един момент подс. М. се изтеглил по-напред с автомобила, след което рязко понижил скоростта и карал по средата на пътя - по осовата линия. Свид. Н. решил да го заобиколи, в който момент подс. М. рязко потеглил и за да избегне удар свид. Н. навлязъл в левия банкет. Въпреки това успял да го задмине, след което подс. М. отново започнал опити да изпревари свид. Н., но отново не успявал, т.к. дошла друга поредица от завои. Тогава около 15 часа, свид. Н. сигнализирала на тел. 112 за случая, като подала информация за номера на автомобила, водача на който ги заплашвал. След навлизането отново в прав участък, подс. М. изпреварил отново л.а. „Фолксваген”, включително и още две коли. Тогава свид. Н. и спътниците му си помислили, че всичко е приключило и се успокоили. Стигайки до ПВ „Петолъчката” видели, че подс. М. е спрял управлявания от него лек автомобил. Бил до отворената му лява врата,а в ръката си държал черна палка. Подс. М. държал палката с едната си ръка, а с другата махал на Н. да спре. Първоначално свид.Н. натиснал спирачките, но тъй като се страхувал решил да продължи и се опитал да заобиколи М. и неговия автомобил. В този момент обаче насреща идвал друг автомобил, обстоятелство което принудило свид.Н. да мине с ниска скорост много близо покрай подс. М.. При разминаването подс. М. замахнал с палката, ударил предното панорамно стъкло на л.а. „Фолксваген", при което то се счупило. Части от стъклата се посипали по пътуващата на предна дясна седалка свид.К.. Тогава тя от мобилния си телефон се обадила на тел. 112 за да съобщи за инцидента. Обаждането било регистрирано в 15:04 ч. Свид.Н. натиснал рязко спирачки и спрял на около 10 м. след л.а. „Мерцедес”. Виждайки това подс.М. се запътил към тях и се опитал да отвори шофьорската врата, викайки към свид. Н. „слез да те убия". Свид. Н. виждайки „озверелия”, по неговите обяснения, М. се уплашил и заключил вратата благодарение, на което действие подс. М. не успял да я отвори. Последният продължавал да вика, като на няколко пъти отправил към свид. Н. закани:- „ще те убия, щете пречукам", псувал и отправял обидни думи, като му казвал :-„…майка ти да еба...”. Тъй като всичко това се случвало на публично място, срещу северната част на паркинга на ПВ Петолъчка, действията на М. били забелязани от много хора намиращи се наоколо. Те се възмутили и уплашили. Подс. М. след като видял хората преустановил действията си, върнал се в автомобила си и потеглил към гр.Ямбол. В 15:19 ч. свид. Н. отново се обадила на тел.: 112, за да съобщи за станалото, след което на мястото била изпратена дежурна следствено-оперативна група. Направен бил оглед на местопроизшествие. Полицейските служители извършили справка по номера на автомобила и установили от кого е управляван той.

По късно същия ден пострадалия и спътниците му отишли в болнично заведение гр. Нова Загора където били прегледани.

          Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на строшеното стъкло на л.а. „Фолксваген” възлиза на стойност 108 лв.

Подс. М.С.М. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно образование, разведен, работи - управител на фирма, многократно осъждан за деяния по чл.129,195,325 ал.2,330,346,216, но към момента на извършване на процесното деяние е съдебно реабилитиран, М. е с отрицателни характеристични данни, видно от приложената по делото характеристика.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ив. Н., Р. Н. Ем. К.  и Т. Т.. Показанията на посочените свидетели са логични последователни и взаимно допълващи се, както помежду си така и с останалия доказателствен материал. Съда не кредитира с доверие свидетелските показания на свид. Св. С.. Тя се намира в приятелски отношения с подс. М. и желае да го оневини. Въпреки, че при назначената очна ставка между нея и свид. Н., Н. и К. тримата я разпозваха като лицето возило се в автомобила на подсъдимия при деянията, тя отрече да е била там.

           Съда даде вяра на заключението на вещото лице, т.к. лисват основания за съмнение в неговата професионална компетентност и безпристрастност.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

По безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна подс. М.С.М. е осъществил престъпния състав, както следва: - На  чл.325 ал.1 от НК, за това, че на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото; Обект на хулиганството са общ. отношения свързани с обществения ред в Р България, това означава, че гражданите на страната са длъжни да имат определено морално поведение и да се съобразяват с добрите нрави, които са възприети да се спазват.

От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се характеризира с това, че  се осъществява чрез извършването на действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Под непристойни действия се имат предвид неприлични, нагли, безочливи действия, които явно противоречат на писаните или неписани но приети морални норми и на добрите нрави на обществото, и които го скандализират. Тези действия трябва да са извършени на публични места, пред хора, у които следва да е останало възмущение. Със своето арогатно поведение подс. М. действително е възмутил и уплашил много граждани, повечето  неустановени по делото, но  в това число и разпитаните по делото свидетели Недялкови, Т. и К.. Чрез заканите и псувните отправени към Н. подс. М. е демонстрирал нагледно грубо нарушаване на обществения ред и е показал явно неуважение към обществото.

 Подс. М. е осъществил и състава на чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, се заканил на другиго – И.Д.Н. *** с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

В случая подс. М. е отправил закана, че ще убие и пречука свид. Н.. Тези закани с убийство са отправени в присъствието на Н. и на возещите се при него. Самия потърпевш е възприел отправените закани като реални, т. к. от действията на подс. М., преди и след спирането на автомобилите е било видно, че е възможно да ги осъществи. Още по завоите М. се е опитал да изблъска управлявания от свид. Н. автомобил от пътното платно, по късно при спирането му на петолъчката той строшил стъклото на автомобила и тръгнал да се саморазправя с Н.. Единствено своевременното заключване на вратата на автомобила го е спасило от предстоящата саморазправа. От всички действия на подс. М. се налага извода, че освен отправените срещу Н. закани за убийство, последния е предприел и действия по обективирането им, а от тях е последвал страх, както у Н., така също и у спътниците му, че е било възможно те да бъдат осъществени. Самия подсъдим е съзнавал отправените заплахи и е предприел действия по осъществяването им. Той е видял и разбрал, че заплашения Н. се е възприел заканите и се е уплашил от осъществяването им. От посоченото става ясно, че изпълнителното деяние на това престъпление е осъществено, както от обективна, така също и от субективна страна.

Подс. М. с извършеното е осъществил и престъпния състав  на чл.216 ал.4 от НК, за това, че на 18.11.2012 г. в района на пътен възел „Петолъчка”, общ.Сливен, повредил противозаконно чужда движима вещ – л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ СН 2457 КК – чрез счупване на предно панорамно стъкло на автомобила, собственост на И.Д.Н. ***, като нанесената щета възлиза на 108 лева, като случаят е маловажен.Действително с палката той целенасочено и умишлено е ударил предното панорамно стъкло на преминаващия покрай него автомобил управляван от пострадалия Н. целейки да го строши и принуди да спре, обстоятелство, което е и постигнал. Това деяние е маловажно предвид относително ниската стойност на строшеното стъкло.

          Подсъдимият М. е извършил деянията с пряк умисъл, т.к. е съзнавал обществено опасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено  опасните последици.

          При определяне вида и размера на наказанията, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени. Като отегчаващи отговорността обстоятелство следва да се посочат безкритичността на подс. М. към извършеното от него противоправно деяние, както и отрицателните му характеристични данни. От приложената по делото характеристика е видно, че подс. М. е сприхав, импулсивен и избухлив, особено при провокиране. В случая и без да е бил провокиран той напълно е оправдал  и показал тези си качества. От приложената по делото характеристика е видно, че подс. М. не за първи път е предаден на съд за такива деяния, срещу него са водени производства за хулиганство, за закана за убийство, за унищожаване и повреждане и за доста престъпления по НК. В миналото М. е многократно лишаван от свобода за продължителни периоди от време за тежки умишлени престъпления.     

Съдът счете, че на подс.М. следва да бъдат наложени ефективни наказания, т.к. условните наказания не биха били адекватни и справедливи на извършеното от подс. М..Съдът  наложи на подс. М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за обвинението по чл.325 ал.1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за обвинението по чл. 144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца за обвинението по чл.216 ал.3 от НК. Така определените наказания съгласно ЗИНЗС следва да търпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.  Посочените наказания ще изпълнят своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и биха били справедливо възмездие за извършените от подс. М. противоправни деяния.

На осн. чл.23 от НК за трите извършени от подс. М.С.М. деяния съдът му определи едно общо наказание, най-голямото от трите, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, което той следва да търпи при първоначален общ  режим в затворническо общежитие от открит тип.           

Предвид ниската стойност на повредената вещ не се установи по безспорен и категоричен начин, че от обективна и субективна страна подс. М.С.М. е осъществил престъпния състав на чл. 216 ал.1 от НК,   поради което го призна за невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото обвинение по този текст.        

Относно гражданските искове: Съдът прие, че предявения от пострадалия граждански иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане  вследствие на деянието по чл.144 ал.3 от НК, с правно основание чл.45 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество и основателен, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подс. М., гр. ищец е претърпял страх и смущение от отправените му закани за убийство и отправените обидни реплики. Следователно е налице вреда под формата на извършеното спрямо него престъпление против личността  от което се е породило психотравмиращо въздействие, като е налице и  причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредата.

С оглед изложеното съдът бе мотивиран и прие, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на на подс.М.. За последния възниква задължение да обезщети причинените вреди. На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени и неимуществени.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а за имуществените според оценката на пострадалата вещ. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни или душевни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение съдът взе предвид всички тези обстоятелства имащи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания, т.е. неимуществени вреди, възлиза на сумата от 1000лв., като иска съответно до сумата от 3000 лв. отхвърли, като и неоснователен и недоказан.

С оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват и акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата, когато са извършени деянията 18.11.2012 г. с оглед претенцията на гр.ищец.

Съдът прие, че предявения от постр. И.Д.Н. граждански иск досежно имуществените вреди е също основателен и доказан, както по основание, така и  по размер. Действително със своето противоправно поведение подс. М. е нанесъл имуществени вреди, унищожавайки стъкло на л.а. „Фолксваген” на обща стойност 108лв., Ето защо, осъди подс.М.С.М. да заплати търсената от гр.ищец сума считано от датата на деликта 18.11.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.  

Подс. М.М. бе осъден да заплати на И.Д.Н.  и сумата от 300 лв., направени разноски за повереник.

Съгласно правилата на процеса подс. М.С.М. бе осъден да заплати  в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОД МВР – Сливен сумата в размер на 123,83 лв. направени на досъдебното производство, както и сумата от 40 лв., представляващи пътни разноски на свид.Т. и  държавна такса върху уважените граждански искове по 50 лв. за всеки, общо в размер на 100 лв. по сметка на СлРС .

Съда следва да отбележи, че в съдебната фаза на процеса на подс.М. бе наложена глоба в размер на 1000 лв., т.к. той не се яви без уважителни причини в насроченото по делото открито съдебно заседание на 09.12.2013г. По делото бе приложен болничен лист, от който е видно, че подс. М. има плексит и е в болнични за 7 дни, като в графа бележки не е отбелязано нищо. В съдебната фаза на процеса подс. М. бе представляван и защитаван от двама защитници, т.е. щом може да си позволи двама адвокати, то материалното му състояние е добро. Съда може само да предполага какво е материалното му състояние, т.к. в приложената по делото декларация за имотно и материално състояние не е посочено, какви са доходите му, от нея е видно, че М. е управител на траурна агенция, без да е посочил дохода си. В този смисъл съда прие, че за да не се шиканира процеса следва да дисциплинира подс. М., против понататъшно безпричинно отлагане на съдебните заседания, налагайки му глоба в размер на 1000 лв. на основание чл.271 ал.1 от НПК.

          Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: