Р Е Ш Е Н И Е
№ 210 29.12.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 360 по описа
на съда за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.197, ал.2-4 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „НАТ СТРОЙ – БИЛДИНГ 91“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** със законен представител управителя Н.А.С и с адрес за
кореспонденция: гр.София, р-н Красно село, ул.“Ами Буе“ №18, вх.В, АД „Табаков,
Табакова и съдружници“ чрез адв.М. Й. срещу Решение №ПО-88/03.10.2022г. на
директора на ТД на НАП – София. Твърдят се нарушения на формата на оспореното
пред органа ПНПОМ поради немотивираност, липса на обезпечителна нужда, нарушение
на чл.121, ал.3 от ДОПК, несъразмерност на наложените ПОМ по чл.195, ал.7 от ДОПК и чл.6 от АПК и незаконосъобразен запор върху МПС. Моли се за отмяна на
оспореното Решение и отмяна на потвърденото с него ПНПОМ с вдигане на
наложените запори. Претендират се деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа оспорването.
Представя списък на разноските.
В
с.з. пълномощникът на ответния директор на ТД на НАП – София оспорва жалбата
като неоснователна.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С
искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ
№Р-22001022001555-039-001/08.09.2022г. на главен инспектор по приходите Т.Б.Н
до дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София е поискано на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на
задълженията, които ще бъдат установени в резултат на образувано ревизионно
производство срещу „Нат Строй – Билдинг 91“ ЕООД. В искането се сочи, че на
дружеството се извършва ревизия с обхват: ДДС за периоди от 01.04.2018г. до
31.08.2021г, като в хода на производството е установено, че е упражнено право
на данъчен кредит в размер на 33 446лв. от доставчиците „Мегатрейд -10“
ЕООД, „Гелов Билд“ ЕООД, „Атанасови Билдинг“ ЕООД и „Голден Груп – 59“ ЕООД. От
извършените насрещни проверки на доставчиците със съставени ПИНП от
13.05.2022г. и 13.06.2022г. органите по приходите са установили липсата на
доказателства за реално извършени доставки, независимо от издадените фактури,
което е формирало извод за осъществен състав на чл.68-69 от ЗДДС и ще бъде
отказано правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер. При
служебна проверка в регистрите на НАП ревизиращите органи са установили, че
дружеството не притежава недвижими имоти и МПС, като има две банкови сметки в
„Първа инвестиционна банка“ и „Общинска банка“, което е дало основание да се
формира извод за липса на достатъчно активи, които да покрият предполагаемите
задължения по ревизията. Предложено е налагане на ПОМ чрез запор върху средства
в трезори и банкови сметки във всички банки на територията на страната.
Очакваният размер на задълженията е 36 166лв. главница и 5 792.13лв.
лихва към 08.09.2022г. Като доказателства към искането на органа съдът е
приобщил заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение,
ПИНП на доставчиците, ИПДПОЗЛ до дружеството и представените от жалбоподателя
документи във вид на месечни отчети на разплащателната сметка за ревизирания
период, договори за СМР, фактури и протоколи за приети работи. Част от
документите е Инвентарна книга към датата 31.12.2021г. за налични дълготрайни
активи на обща стойност
40 444.96лв.
С
ПНПОМ на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№С220022-023-0002510/12.09.2022г.
на Р.Н.. на длъжност старши публичен изпълнител в ДТ на НАП – София на
ревизираното дружество са наложени следните обезпечителни мерки:
1.Запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени
вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за
доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки,
открити при доставчик на платежни услуги в: „Общинска банка“ за сумата от
41 958.13лв. и в „Първа Инвестиционна банка“ за същата сума и
2.
Запор върху следните МПС: товарен автомобил марка Фиат, модел Дукато,
рег.№КН8169ВН и лек автомобил марка Форд, модел Фиеста, рег.№КН6492АК с
балансова стойност 0.00лв. В съдържанието на ПНПОМ е посочено, че след справка
в Имотния регистър на АВ не са установени данни за вписвания и недвижими имоти,
поради което дружеството не притежава активи, които могат да послужат за
обезпечаване на бъдещото задължение, като по този начин запорът на банкови
сметки се явява единствената възможна обезпечителна мярка. Посочена е и целта на
обезпечението за предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото
на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни.
Издаденото
ПНПОМ е оспорено с жалба вх.№С220022-000-0453476/27.09.2022г., към която е
приложено копие от Инвентарната книга към 31.12.2021г.
С
оспореното Решение №ПО-88/03.10.2022г. директорът на ТД на НАП – София е оставил жалбата без уважение като
неоснователна и е върнал преписката на публичния изпълнител за допълване на
ПНПОМ с указание за установяване стойността на МПС, по която е извършено
обезпечението във вр. с нормите на чл.195, ал.6 и чл.5 от ДОПК. Досежно запора
върху банковите сметки на дружеството органът е мотивирал решението с доводи за
тяхното наличие, наложен предходен запор върху движимите вещи на дружеството и обстоятелството,
че дружеството не разполага с други активи, годни да обезпечат предполагаемия
размер на бъдещото задължение, а съгласно информационната система на НАП лицето
не извършва плащания за погасяване на текущите си задължения и има публични
задължения, за събирането на които е образувано изпълнително дело в НАП.
Посочено е още, че съгласно отговорите от двете банки, по сметките на
жалбоподателя няма достатъчно средства за обезпечаване на бъдещото вземане и
има наложен предходен запор, което определя спазване на изискванията по чл.121,
ал.3 от ДОПК.
Компетентността
на решаващия орган изхожда от заповед №666/30.09.2021г. на изпълнителния
директор на НАП за преназначаване на длъжността директор на ТП на НАП - София,
считано от 19.11.2021г.
Решението
на органа е връчено на адресата на 11.10.2022г., а жалбата срещу него е
подадена на 18.10.2022г. Към жалбата дружеството прилага справка за
задълженията към 12.10.2022г. и справка за извършените плащания, преведени по
сметки на НАП и погасени задължения с тях за периода 01.01.2022 – 17.10.2022г. Документите
удостоверяват погасяване на сумата по изпълнителното дело и преводи на
по-голямата част от задълженията към централния бюджет за данъци, ДОО,
здравноосигурителни вноски и УФП за 2021-2022г.
Съдът
е приобщил Ревизионен доклад №Р-22001022001555-092-001/16.09.2022г. и
Ревизионен акт №Р-22001022001555-091-001/27.10.2022г. с установени задължения
на дружеството за ДДС и лихви за ревизирания период в размер на
42 400,21лв. към 27.10.2022г., както и искане на дружеството за разрешение
за неотложно плащане по чл.229, ал.1 от ДОПК за изпълнение на задължения по
трудови договори, по договори, свързани с основната дейност и заплащане на
гориво и Разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229,
ал.1 от ДОПК от 21.10.2022г. и 01.11.2022г. на публичния изпълнител до банките.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по
чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния
срок по чл.197, ал.2 от ДОПК. Липсва издадено постановление по чл.121, ал.6 от ДОПК, което да замести оспореното ПНПОМ.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспореното
Решение е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност, в изискуемата се форма и при спазване на установените
процесуални правила. Нормата на чл.197, ал.1 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК
възлага компетентността по разглеждане на жалбите срещу ПНПОМ на директора на
компетентната териториална дирекция. В случая, издателят на Решението е с
възложени функции на директор на ТД на НАП – София, в района на която дирекция
осъществява правомощията си издателя на оспореното ПНПОМ. Произнасянето на
горестоящия административен орган е във вид на мотивирано Решение, което
съдържа фактически и правни основания за формираната воля на органа с ясна
разпоредителна част. Произнасянето е в рамките на 7-дневния срок по чл.197,
ал.1, пр.2 от ДОПК при спазване на задължението на органа за изясняване на
релевантните факти и обстоятелства по случая.
Налична
е компетентност и за издателя на ПНПОМ. Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК органът е
публичен изпълнител в ТД на НАП – София. ПНПОМ е издадено при спазване на реда
за това – въз основа на искане на орган по приходите в хода на възложена ревизия
срещу дружеството.
Решението
и ПНПОМ обаче са издадени в нарушение на материалния закон.
Съгласно
чл.197, ал.3 във вр. с чл.121, ал.2 от ДОПК съдът е длъжен да отмени
обезпечителната мярка при три условия. Първите две, свързани с представяне от
длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа или ако не съществува изпълнителното основание, не са
приложими по делото. Третото условие, свързано с неспазване на изискванията по
чл.121, ал.1 от ДОПК, е приложимо и изпълнено.
Изискванията
по чл.121, ал.1 от ДОПК включват целта на налагане на ПОМ, която е
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението
на едно публично задължение ще бъде невъзможно, когато ревизираното лице към
датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни
било защото изначално няма имущество в подходящи размери или защото в следствие
на отчуждаване не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще
бъде сериозно затруднено когато, макар стойността на годните за разпореждане
активи да покрива размера на очакваните задължения, то видът на тези активи или
правното им положение е такова, че не позволява бързото и ефективно
осребряване.
В
оспореното ПНПОМ публичния изпълнител не е надлежно мотивирал извода за спазване
на законовата цел за налагане на обезпечителните мерки. Мотивите на органа са
свързани единствено с липса на недвижими имоти и наличие на банкови сметки на
лицето. Вън от вниманието на органа е останало обстоятелството, че в
документите към искането на органа по приходите има приложена Инвентарната
книга на жалбоподателя, съгласно която към 31.12.2022г. същият разполага с
активи на обща стойност 40 444.96лв., които могат да покрият размера на
предполагаемото задължение по ревизията. Изключвайки активите от преценката по
чл.121, ал.1 от ДОПК органът е направил необоснован извод за невъзможно или
сериозно затруднено събиране на предполагаемите суми по ревизията. За този
извод правнозначима е и преценката за общото финансово състояние на
дружеството, фискалната му история, в това число резултатите от други проверки
или ревизии, наличието на други непогасени публични държавни вземания,
конкретни негови действия, които могат да се определят като препятстващи
проверките, укриване на данни, разпореждане с активи и др. Подобни данни не са
изследвани нито в искането на ревизиращия орган, нито в ПНПОМ. Липсата на
анализ на поведението на дружеството и на притежаваните от него активи не
позволява съпоставката на каква част от активите възлиза предполагаеми размер
на публичното вземане и съответно да се прецени съществува ли и какъв е риска
от събиране на това вземане. Следователно, липсва нужната яснота как точно без
налагане на ПОМ ще се затрудни или ще бъде невъзможно събирането на предполагаемото
задължение.
Макар,
липсата на мотиви на публичния изпълнител да е преодоляна в оспореното Решение,
това Решение се явява необосновано от доказателствата по делото. Вярно е, че в
отговорите на банките по наложените запори е отбелязана липсата на достатъчно
парични средства. Няма обаче доказателства за твърдението на органа относно
наложен предходен запор върху движими вещи, включително дали този запор касае всички
или част от дълготрайните активи по Инвентарната книга към датата 31.12.2022г. Липсата
на доказателства препятства преценката на съда дали имуществото на дружеството
е достатъчно за удовлетворяване на предполагаемото държавно вземане, а от тук и
за възможността за налагане на други подходящи обезпечителни мерки по чл.198,
ал.1 от ДОПК. Нещо повече - в констативната част на Ревизионният доклад от
16.09.2022г., т.11 „Анализ на имущественото състояние“ няма данни за наложени
запори върху машините и съоръженията на дружеството на стойност
21 978.29лв. и върху притежаваните транспортни средства на стойност
15 800лв. Събрани, тези стойности са достатъчни за да формират извод за
ликвидно имущество. Необоснован е и извода на органа, че дружеството не
извършва плащания за погасяване на текущите си задължения предвид представената
от дружеството справка за задълженията му към 12.10.2022г., съгласно която
по-голямата част от задълженията за 2021г. и 2022г. са погасявани регулярно.
Към настоящия момент е погасено и задължението по изпълнителното дело.
Анализирани
в своята съвкупност, данните за финансовото и имуществено състояние на
дружеството не дават основание да се формира извод за изпълнена цел на
предварителното обезпечение по чл.121, ал.1 от ДОПК. От тук е основателно и
възражението на дружеството, че налагането на запор върху банковите сметки
представлява нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК, т.к. несъмнено води до сериозно
възпрепятстване на дейността. Налагането на процесните запори, които биха
затруднили дейността на лицето е допустимо единствено при липса на други активи,
която хипотеза не е налице в конкретния случай поради доказаното притежаване на
ДМА, чиято стойност по Инвентарната книга и Ревизионния доклад може да служи за
обезпечаване на предполагаемите публични вземания, в случай на обоснована и
доказана обезпечителна нужда. Разрешенията на публичния изпълнител по чл.229,
ал.1 от ДОПК са последващи действия след налагане на ПОМ и тяхното съдържание
потвърждава извода за сериозно възпрепятстване на дейността на лицето.
Основната дейност на дружеството е свързана с извършване на СМР, ремонти и
почистване, което налага ежедневно разплащане с доставчици и подизпълнители от
запорираните сметки. Налице е незаконосъобразно наложен запор върху банковите
сметки на дружеството.
Отделно
от това, на самостоятелно основание е незаконосъобразен и наложения запор върху
двете МПС. От една страна запорът е напълно немотивиран, т.к. липсват
съображения на органа в обстоятелствената част на ПНПОМ за наличие на
посочените МПС предвид извода за липса на активи. От друга страна, с налагане
на запора е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК. Нормата задължава обезпечението
да се извърши по балансова стойност на активите, а при липса на такава органът
следва да установи данъчната оценка, респ. застрахователната стойност на
активите. Налагането на запор върху вещи с нулева балансова стойност прави
запора лишен от правен смисъл и в нарушение на целта по чл.121, ал.1 от ДОПК.
Нарушението на публичния изпълнител не подлежи на саниране от решаващия орган
по указания в оспореното Решение ред посредством допълване на ПНПОМ. Жалбата е
срещу цялото ПНПОМ и с Решението тази жалба е оставена без уважение, което ще
рече че постановлението е прието за законосъобразно в неговата цялост. Отделно
от това, нормите на ДОПК не предвиждат възможност за допълване на ПНПОМ.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и потвърденото с
него ПНПОМ, които следва да се отменят. Отмяната на актовете влече като правна
последица вдигане на наложените запори от публичния изпълнител.
На
основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК НАП
дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 960лв.,
съгласно списъка на разноските. Разноските включват 50лв. заплатена ДТ и 910лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС. Същите са надлежно поискани и доказани.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №ПО-88/03.10.2022г. на
директора на ТД на НАП – София, с което е оставена жалба вх.№С220022-**********/27.09.2022г.
на „Нат Строй – Билдинг 91“ ЕООД срещу Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№С220022-023-0002510/12.09.2022г. на
публичния изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – София без уважение
като неоснователна и е върната административната преписка на публичния
изпълнител за предприемане на действия по компетентност, съобразно мотивите в
Решението.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с
изх.№С220022-023-0002510/12.09.2022г. на Р.Н.. на длъжност старши публичен
изпълнител в ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „НАТ СТРОЙ –
БИЛДИНГ 91“ ЕООД /с посочени данни/ деловодни
разноски в размер на 960лв. /деветстотин и шестдесет лева/.
На
основание чл.197, ал.4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: