Р Е Ш Е Н И Е
№
188
гр.
Габрово, 17.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА
при секретаря В. Григорова и
прокурор Л. Рачева, като разгледа докладваното от съдия Косева гр.д. № 21 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2
ал.1 т.1 ЗОДОВ.
Гр.д.№21/2018г. по описа на
Габровски окръжен съд е образувано по искова молба от М.Х.М. ***, чрез назначеният му
адвокат- В. Д. ***.01.2018г. на НБПП- л.
109 от делото/, против Прокуратурата на Република България, на осн. чл.2 ЗОДОВ,
за заплащане на сумите: 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2 306,81 лева
имуществени вреди, ведно със законната лихва.
В исковата
молба на М.Х.М. се излага, че с решение №62/24.03.2016г. по гр.д.№115/2015г. на
ОС- Габрово, по подадена молба от сина му Х.М.,
бил поставен под пълно запрещение и за негов настойник била назначена
съпругата му. С решение №210/27.09.2016г. по в.гр.д.№216/2016г. ВТАС отменил
решението на ГОС и молбата за поставяне на М. М. под пълно запрещение била
отхвърлена. Във връзка с подадена молба от съпругата на М. за издаване на
заповед за защита от домашно насилие до РС- Севлиево, отново напълно
неоснователна, той бил настанен в ДПБ- гр. Ловеч за периода 22.07.2016г.-
05.10.2016г. С решение по гр.д.№983/2016г. на РС- Севлиево била отхвърлена
молбата подадена от съпругата на ищеца за издаване на заповед за защита от
домашно насилие и той отново бил настанен за принудително лечение и изготвяне
на експертиза в ДПБ- Севлиево за периодите 28.11.2016г.- 06.12.2016г. и
14.12.2016г.- 28.02.2017г. Като резултат от това сина и съпругата на ищеца
вземали пенсията му и го оставяли без средства, изоставили го да живее сам. В
исковата молба се твърди, че ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се
в уронен престиж и добро име в обществото и настъпилите негативни последици
както лично за него, така и за отношенията в семейството му, както и
имуществени вреди- "разходи за пътувания, хотелско настаняване, лечение"
и др. Ищецът счита, че именно Прокуратурата
на Република България следва да му заплати обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди произлезли от това, че синът му е подал
искова молба за поставяне под запрещение, а по искане на РП бил настаняван на
задължително лечение.
Във връзка
с указания на съда за изправяне на нередовности по исковата молба обективирани в определение №190/22.03.2018г.,
с молба вх. №1248/03.04.2018г., подадена от адв. В. Д., отново изрично е потвърдено, че Прокуратурата на
Република България следва да отговаря по претенциите на М. М.. Посочено е, че
по предложение на РП- Севлиево лицето
било настанено на задължително лечение в ДПБ- Ловеч за срок от два месеца, с
решение №107/29.07.2016г. по чнд№283/2016г. по описа на РС- Севлиево. По чнд
№450/2016г. на РС- Севлиево било определено М. *** за изготвяне на експертиза в
стационарни условия, отново по искане на РП- Севлиево- от 28.11.2016г. до
06.12.2016г. По искане на РП- Севлиево
лицето било настанено в ДПБ- Севлиево и
през периода 14.12.2016г.- 28.02.2017г. По делото за поставяне под запрещение
Прокуратурата неправилно решила, че са налице предпоставките за поставяне на
ищеца под пълно запрещение.
В резултат на изложеното е
претендирано, че Прокуратурата на РБ
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 40 693,19 лева неимуществени
вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва.
В отговора на прокуратурата са
изложени възражения, че същата не е пасивно легитимирана по предявените
претенции, съобразно постановеното в ТР № 5/2015 година на ОСГК на ВКС. Изложени
са също и възражения, че не е легитимен ответник и във връзка с проведеното
пред Окръжен съд – Габрово производство за поставяне на ищеца под пълно
запрещение по искане на неговия син, тъй като прокуратурата не е била инициатор
на процеса. Посочено е, че ако не се приемат посочените съображения и не се
прекрати производството, предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице
предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ. Не са налице незаконосъобразни
действия от страна на прокуратурата, които да покриват фактическия състав на
някоя от тези хипотези, не са налице доказателства за отмяна на приложеното от
съда задължително настаняване и лечение, както и на принудителни медицински
мерки. Правят се възражения и по отношение размера на претенциите, както и че
не е налице причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия на
прокуратурата. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани.
С определение №229 от 12.04.2018г. / л.227-229/ по гр.д.№21/2018г. ГОС е освободил от заплащане на такси и разноски по делото М.Х.М. ЕГН:**********, на осн. чл. 83
ал.2 ГПК и е ПРЕКРАТИЛ производството поради недопустимост на иска- липса на
процесуална легитимация на ответника. За да направи това ГОС е
съобразил практиката на ВКС, че
задължението на съда да следи за надлежното извършване от страните процесуални
действия в гражданския процес намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 130 ГПК.
Въпроса за надлежната страна в производства по ЗОДОВ е
разрешен в ТР № 5/2015г. по т. д. № 5/2013г. на ОСГК. Съгласно практиката
надлежно упражняване правото на иск касае наличието или липсата на отрицателна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако тя е
налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да
прекрати делото
/Опр. №57/06.02.2018г. по ч.гр.д. №384/2018г. ІV ГО ВКС/.
С определение №167 от 01.06.2018г. по
в.ч.гр.д.№210/2018г. Апелативен съд- Велико Търново е отменил определение №229
от 12.04.2018г. по гр.д.№21/2018г. по описа на ГОС и е върнал делото на същия
състав за продължаване на процесуалните действия- посочено е, че ищецът
определя страните по делото и според състава на ВТАС Прокуратурата на РБ е
пасивно легитимирана да отговаря по направените претенции, като следва да се
прецени фактическият състав на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
С оглед дадените задължителни указания на
ВТАС производството е разгледано срещу
Прокуратурата на РБ.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори
по делото, а и видно от приложените по делото съдебни актове: с решение №62/24.03.2016г. по
гр.д.№115/2015г. на ОС- Габрово, по подадена молба от сина му Х.М., М. Х.М. е бил поставен под пълно запрещение и за негов временен
настойник била назначена съпругата му. С решение №210/27.09.2016г. по
в.гр.д.№216/2016г. ВТАС отменил решението на ГОС и молбата за поставяне на М. М.
под пълно запрещение била отхвърлена.
Видно от
представените по делото съдебни актове, по отношение на М. М. е постановено задължително настаняване и
лечение от РС- Севлиево. Няма данни, а и не се твърди, приложените от съда задължително настаняване и лечение
или принудителни медицински мерки, да са били отменени.
Ищецът е
твърдял, че въз основа на гореизложените обстоятелства Прокуратурата на РБ
следва да му заплати обезщетение в размер на 40 693,19 лева неимуществени вреди
и 2 306,81 лева имуществени вреди, като е посочил, че доказва същите с
приложените по делото многобройни автобусни билети и касови бележки /от
"Кауфланд" за хранителни продукти и от други магазини- за дрехи и др./,
както и фактура за нощувка и храна в спа хотел в гр.
Велинград и многобройните му ръкописни обяснения приложени по делото.
С оглед
задължителните указания на ВТАС в
определение №167/01.06.2018г. по в.ч.гр.д.№210/2018г., настоящото
съдебно производство е разгледано по същество. Относно посоченото в това
определение на по- горния съд, да се съобрази дали сочените като незаконосъобразни действия могат да се
подведат под фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, то е видно, че същите
не касаят въобще тази хипотеза от закона-
ищецът нито е твърдял, нито е налице по отношение на същия обвинение в извършване на престъпление, по което да е оправдан или да е било налице образуваното наказателно производство, което да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В случая се твърди, че вредите за ищеца са
възникнали в резултат от
заведена искова молба от сина на М. за поставянето му под
пълно запрещение и по дела за домашно насилие,
заведени от съпругата му, както и
за вреди от прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки. Следователно правното
основание не е чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както е посочил ВТАС,
а чл. 2 ал.1 т. 1 ЗОДОВ- касаещ прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на
чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г.
Претенцията
на ищеца се явява неоснователна и недоказана по същество и следва да бъде
отхвърлена, по следните съображения:
Процесуалната легитимация на страните се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той
е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор
материално право. В този смисъл е и задължителната за
първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение от 6.06.2011г. по гр.д. № 47/2010г.
на ВКС, III ГО.; Опр. №57/06.02.2018г. ВКС по ч.гр.д.№384/2018г. ІV ГО и
др.
В случая не
е налице пасивна легитимация по делото в лицето на Прокуратурата на РБ по
направените претенции и обстоятелствата
на които същите се основават в предявената искова молба. Въпреки дадените
указания от съда, да се уточни пасивната легитимация по делото и при положение,
че ищцовата страна разполага с предоставена й правна помощ - назначен адвокат
от НБПП, се твърди, че по направената претенция
ответник е Прокуратурата на РБ.
Това не е така, тъй като Държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ не отговаря по реда на ЗОДОВ за вреди,
причинени на граждани, по дела заведени от техни роднини срещу тях- в случая по
заведена искова молба от сина на М. за поставянето му под пълно запрещение и по
дела за домашно насилие, заведени от
съпругата му. Прокуратурата нито е подала молбата за поставяне под запрещение, нито решава
какъв ще е изхода на делото. Следва да се отбележи също, че лицето не е било
поставено под запрещение, както навсякъде
в исковата молба и в допълнението към същата е написано, тъй като постановеното
решение от ГОС е отменено и не е влязло в сила. Прокуратурата на РБ не е
легитимирана и да представлява Държавата в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ
по искове за вреди от
прилагане от съда на
задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те
бъдат отменени- ТР
5/15.06.2015г. тълк.д.№5/2013г. ОСГК на ВКС. А именно обезщетение за вреди произтичащи от такива
мерки се претендира в случая.
Още веднъж
следва да се отбележи, че на ищцовата страна са дадени изрични указания да
уточни претенцията си и пасивната легитимация по делото. М. М. е разполагал
и с предоставена правна помощ- назначен
адвокат от НБПП за консултация, подготовка на документи, образуване на дело и
процесуално представителство, който адвокат е изготвил и подал исковата
молба. Въпреки това ищцовата страна е
насочила и поддържала претенцията си срещу Прокуратурата на РБ- т.е. налице е хипотезата на липса на процесуална
легитимация на ответника и при разглеждане на спора
по същество, претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Следва да
се отбележи също, че приложените по делото многобройни автобусни билети и
касови бележки от "Кауфланд" за хранителни продукти и от други
магазини- за дрехи и др. /които няма доказателства да са заплатени именно от
ищеца/, както и фактура за нощувка и храна в спа хотел в гр.
Велинград, по никакъв начин не доказват настъпили на ищеца вреди- нито
имуществени, нито неимуществени. Всички хора купуват хранителни продукти и
дрехи, нощуват в хотели и т.н., без
значение дали срещу тях са водени дела и без да претендират Прокуратурата на РБ
да им ги заплати.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Х.М. ***, чрез назначеният му адвокат- В. Д. от АК - Габрово /решение № 28/19.01.2018г.
на НБПП- л. 109 от делото/, против Прокуратурата на Република България, на осн.
чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ претенции, за заплащане на сумите: 40 693,19 лева
неимуществени вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: