Решение по дело №10021/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 декември 2018 г. (в сила от 17 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Косева Косева
Дело: 20184200110021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 188

гр. Габрово, 17.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА

                                                                                                                                                                                              

при секретаря В. Григорова и прокурор Л. Рачева, като разгледа докладваното от съдия Косева гр.д. № 21 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ.

Гр.д.№21/2018г. по описа на Габровски окръжен съд е образувано по искова молба  от М.Х.М. ***, чрез назначеният му адвокат-  В. Д. ***.01.2018г. на НБПП- л. 109 от делото/, против Прокуратурата на Република България, на осн. чл.2 ЗОДОВ, за заплащане на сумите: 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва.

         В исковата молба на М.Х.М. се излага, че с решение №62/24.03.2016г. по гр.д.№115/2015г. на ОС- Габрово, по подадена молба от сина му Х.М.,  бил поставен под пълно запрещение и за негов настойник била назначена съпругата му. С решение №210/27.09.2016г. по в.гр.д.№216/2016г. ВТАС отменил решението на ГОС и молбата за поставяне на М. М. под пълно запрещение била отхвърлена. Във връзка с подадена молба от съпругата на М. за издаване на заповед за защита от домашно насилие до РС- Севлиево, отново напълно неоснователна, той бил настанен в ДПБ- гр. Ловеч за периода 22.07.2016г.- 05.10.2016г. С решение по гр.д.№983/2016г. на РС- Севлиево била отхвърлена молбата подадена от съпругата на ищеца за издаване на заповед за защита от домашно насилие и той отново бил настанен за принудително лечение и изготвяне на експертиза в ДПБ- Севлиево за периодите 28.11.2016г.- 06.12.2016г. и 14.12.2016г.- 28.02.2017г. Като резултат от това сина и съпругата на ищеца вземали пенсията му и го оставяли без средства, изоставили го да живее сам. В исковата молба се твърди, че ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се в уронен престиж и добро име в обществото и настъпилите негативни последици както лично за него, така и за отношенията в семейството му, както и имуществени вреди- "разходи за пътувания, хотелско настаняване, лечение" и др. Ищецът счита,  че именно Прокуратурата на Република България следва да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди произлезли от това, че синът му е подал искова молба за поставяне под запрещение, а по искане на РП бил настаняван на задължително лечение.

         Във връзка с указания на съда за изправяне на нередовности по исковата молба  обективирани в определение №190/22.03.2018г., с  молба вх. №1248/03.04.2018г.,  подадена от адв. В. Д., отново  изрично е потвърдено, че Прокуратурата на Република България следва да отговаря по претенциите на М. М.. Посочено е, че по предложение на РП- Севлиево  лицето било настанено на задължително лечение в ДПБ- Ловеч за срок от два месеца, с решение №107/29.07.2016г. по чнд№283/2016г. по описа на РС- Севлиево. По чнд №450/2016г. на РС- Севлиево било определено М. *** за изготвяне на експертиза в стационарни условия, отново по искане на РП- Севлиево- от 28.11.2016г. до 06.12.2016г.  По искане на РП- Севлиево лицето било  настанено в ДПБ- Севлиево и през периода 14.12.2016г.- 28.02.2017г. По делото за поставяне под запрещение Прокуратурата неправилно решила, че са налице предпоставките за поставяне на ищеца под пълно запрещение.

В резултат на изложеното е претендирано, че  Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва.

В отговора на прокуратурата са изложени възражения, че същата не е пасивно легитимирана по предявените претенции, съобразно постановеното в ТР № 5/2015 година на ОСГК на ВКС. Изложени са също и възражения, че не е легитимен ответник и във връзка с проведеното пред Окръжен съд – Габрово производство за поставяне на ищеца под пълно запрещение по искане на неговия син, тъй като прокуратурата не е била инициатор на процеса. Посочено е, че ако не се приемат посочените съображения и не се прекрати производството, предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ. Не са налице незаконосъобразни действия от страна на прокуратурата, които да покриват фактическия състав на някоя от тези хипотези, не са налице доказателства за отмяна на приложеното от съда задължително настаняване и лечение, както и на принудителни медицински мерки. Правят се възражения и по отношение размера на претенциите, както и че не е налице причинно-следствена връзка с незаконосъобразни действия на прокуратурата. Твърди се, че исковете са неоснователни и недоказани.

         С определение №229 от 12.04.2018г. / л.227-229/ по гр.д.№21/2018г. ГОС е освободил  от заплащане на такси и разноски по  делото М.Х.М. ЕГН:**********, на осн. чл. 83 ал.2 ГПК и е ПРЕКРАТИЛ производството поради недопустимост на иска- липса на процесуална легитимация на ответника. За да направи това ГОС е съобразил практиката на ВКС, че задължението на съда да следи за надлежното извършване от страните процесуални действия в гражданския процес намира обща уредба в разпоредбите на чл. 7 ГПК и чл. 130 ГПК. Въпроса за надлежната страна в производства по ЗОДОВ е разрешен в ТР № 5/2015г. по т. д. № 5/2013г. на ОСГК. Съгласно практиката надлежно упражняване правото на иск касае наличието или липсата на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото /Опр. №57/06.02.2018г. по ч.гр.д. №384/2018г. ІV ГО ВКС/.

         С определение №167 от 01.06.2018г. по в.ч.гр.д.№210/2018г. Апелативен съд- Велико Търново е отменил определение №229 от 12.04.2018г. по гр.д.№21/2018г. по описа на ГОС и е върнал делото на същия състав за продължаване на процесуалните действия- посочено е, че ищецът определя страните по делото и според състава на ВТАС Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по направените претенции, като следва да се прецени фактическият състав на чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

С оглед дадените задължителни указания на ВТАС производството е разгледано  срещу  Прокуратурата на РБ.      

         Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Не се спори по делото, а и видно от приложените по делото съдебни актове:  с решение №62/24.03.2016г. по гр.д.№115/2015г. на ОС- Габрово, по подадена молба от сина му Х.М., М.  Х.М. е  бил поставен под пълно запрещение и за негов временен настойник била назначена съпругата му. С решение №210/27.09.2016г. по в.гр.д.№216/2016г. ВТАС отменил решението на ГОС и молбата за поставяне на М. М. под пълно запрещение била отхвърлена.

         Видно от представените по делото съдебни актове, по отношение на М. М.  е постановено задължително настаняване и лечение от РС- Севлиево. Няма данни, а и не се твърди, приложените от съда задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, да са били отменени.

         Ищецът е твърдял, че въз основа на гореизложените обстоятелства Прокуратурата на РБ следва да му заплати обезщетение в размер на 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, като е посочил, че доказва същите с приложените по делото многобройни автобусни билети и касови бележки /от "Кауфланд" за хранителни продукти и от други магазини- за дрехи и др./, както и  фактура  за нощувка и храна в спа хотел в гр. Велинград и многобройните му ръкописни обяснения приложени по делото.

         С оглед задължителните указания на ВТАС в  определение №167/01.06.2018г. по в.ч.гр.д.№210/2018г., настоящото съдебно производство е разгледано по същество. Относно посоченото в това определение на по- горния съд, да се съобрази дали сочените  като незаконосъобразни действия могат да се подведат под фактическият състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, то е видно, че същите не касаят въобще тази хипотеза от закона-  ищецът нито е твърдял, нито е налице по отношение на същия обвинение в извършване на престъпление, по което да е оправдан или да е било налице образуваното наказателно производство, което да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

          В случая се твърди, че вредите за ищеца са възникнали в резултат от

заведена искова молба от сина на М. за поставянето му под пълно запрещение и по дела за домашно насилие,  заведени от съпругата му, както и  за вреди от прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки. Следователно правното основание  не  е чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, както е посочил ВТАС, а чл. 2 ал.1 т. 1 ЗОДОВ-  касаещ прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950г.

         Претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана по същество и следва да бъде отхвърлена,  по следните съображения:

         Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение от 6.06.2011г. по гр.д. № 47/2010г. на ВКС, III ГО.; Опр. №57/06.02.2018г. ВКС по ч.гр.д.№384/2018г. ІV ГО и др. 

         В случая не е налице пасивна легитимация по делото в лицето на Прокуратурата на РБ по направените претенции  и обстоятелствата на които същите се основават в предявената искова молба. Въпреки дадените указания от съда, да се уточни пасивната легитимация по делото и при положение, че ищцовата страна разполага с предоставена й правна помощ - назначен адвокат от НБПП, се твърди, че по направената претенция  ответник е Прокуратурата на РБ.  Това не е така, тъй като Държавата, в лицето на Прокуратурата на РБ  не отговаря по реда на ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани, по дела заведени от техни роднини срещу тях- в случая по заведена искова молба от сина на М. за поставянето му под пълно запрещение и по дела за домашно насилие,  заведени от съпругата му. Прокуратурата нито е подала молбата  за поставяне под запрещение, нито решава какъв ще е изхода на делото. Следва да се отбележи също, че лицето не е било поставено под запрещение, както навсякъде  в исковата молба и в допълнението към същата е написано, тъй като постановеното решение от ГОС е отменено и не е влязло в сила. Прокуратурата на РБ не е легитимирана и да представлява Държавата в хипотезата на чл. 2 ал.1 т.1 ЗОДОВ по искове за вреди от прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени- ТР 5/15.06.2015г. тълк.д.№5/2013г. ОСГК на ВКС. А именно  обезщетение за вреди произтичащи от такива мерки  се претендира в случая.

         Още веднъж следва да се отбележи, че на ищцовата страна са дадени изрични указания да уточни претенцията си и пасивната легитимация по делото. М. М. е разполагал и  с предоставена правна помощ- назначен адвокат от НБПП за консултация, подготовка на документи, образуване на дело и процесуално представителство, който адвокат е изготвил и подал исковата молба.  Въпреки това ищцовата страна е насочила и поддържала претенцията си срещу Прокуратурата на РБ- т.е. налице е хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника и при разглеждане на спора по същество, претенцията следва да бъде отхвърлена.

         Следва да се отбележи също, че приложените по делото многобройни автобусни билети и касови бележки от "Кауфланд" за хранителни продукти и от други магазини- за дрехи и др. /които няма доказателства да са заплатени именно от ищеца/, както и  фактура  за нощувка и храна в спа хотел в гр. Велинград, по никакъв начин не доказват настъпили на ищеца вреди- нито имуществени, нито неимуществени. Всички хора купуват хранителни продукти и дрехи, нощуват в хотели и  т.н., без значение дали срещу тях са водени дела и без да претендират Прокуратурата на РБ да им ги заплати.  

         Водим от гореизложеното съдът

         Р      Е      Ш      И      :

ОТХВЪРЛЯ предявените от          М.Х.М. ***, чрез назначеният му адвокат-  В. Д. от АК - Габрово /решение № 28/19.01.2018г. на НБПП- л. 109 от делото/, против Прокуратурата на Република България, на осн. чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ претенции, за заплащане на сумите: 40 693,19 лева неимуществени вреди и 2 306,81 лева имуществени вреди, като неоснователни и недоказани. 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: