Р Е Ш Е Н И Е
№ 746
гр.
Пловдив, 28 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа КАНД № 463/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.Ц.Ц., ЕГН ********** *** против Решение № 2381 от 31.12.2021 г.,
постановено по АНД № 6528/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXVI наказателен състав, с което е което е
потвърдено наказателно постановление № 16-51/18.08.2021 г., издадено началник
на отдел "Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр. Пловдив към Главна
дирекция "Рибарство и контрол" при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА), с което на касатора е наложено административно наказание
"глоба‘‘ в размер от 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6
от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в ЗАНН.
Иска се да се отмени решението на РС-Пловдив, както и да бъде отменено НП.
Ответникът
по касационната жалба –Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител юрк. Арабаджиева,
в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Съдът, като взе предвид
релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и
тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348 и
чл. 354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна
страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районният
съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 16-51/18.08.2021 г. на
началник отдел "Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр. Пловдив към ГД
ИАРА. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 0018326 от
23.06.2021 г., съставен от Ц.И.Б.– на длъжност началник сектор "Рибарство
и контрол‘‘, отдел "Рибарство и контрол – Южна България‘‘ гр. Пловдив към
ГД ИАРА. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При
проверка, извършена от контролни органи при ИАРА на 23.06.2021 г. в 22: 30 часа
на яз. Пясъчник в района на "Беловишката река", общ. Хисаря, било
установено, че А.Ц.Ц. лови риба с два броя въдици, потопени във водата в
работно положение, със закачена примамка на куките. Риболовът се извършвал в
тъмната част на денонощието, с което било извършено нарушение на чл. 24, ал. 6
от ЗРА.
Актът
бил съставен в присъствие на нарушителя и му бил връчен катокасаторът е написал
собственоръчно имената си и датата. Същият, обаче е отказал да подпише акта,
поради което правилно това е било
удостоверено с подписа на свидетеля д.н..
Описаната
в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. Чл. 66, ал. 3 от ЗРА
наложил на нарушителя глоба в размер на 400 лева. В мотивите си органът
посочил, че за определяне размера на наказанието отчита тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, имотното състояние на дееца. Органът отрекъл
маловажността на деянието, тъй като същото било в несъответствие с основните
принципи по чл. 1, ал. 2 от
ЗРА.
В хода на съдебното производство пред районния
съд бил разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта. Същият пояснява, че имало поставени 2 броя въдици, в работно
положение.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е
установено безспорно като от обективна, така и от субективна страна без да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на
издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно липсата на
предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като "маловажен
случай". Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното
наказание.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Страните
не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите,
участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част
мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и
по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2,
изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Възраженията
на касатора са неоснователни. Не се установяват сочените в жалбата съществени
процесуални нарушения. Правилото на чл. 24, ал. 6
от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието само
от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън
периода на забраната по чл. 32, ал. 1, но само в рибностопански обекти по чл.
3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 - ежегодно със заповед на
министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния
директор на ИАРА.
В
случая обстоятелството, че язовир Пясъчник, общ. Хисаря не е сред посочените в
заповедта по чл. 24, ал. 9 от
ЗРА места за любителски риболов през тъмната част на денонощието като
отрицателен факт не изисква изрично отбелязване в АУАН и НП. Обстоятелството,
че отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 24, ал. 6
от ЗРА имплицитно съдържа и този елемент от става на нарушението, а
именно, че риболовът е извършен в рибностопански обекти, който е извън
определените по съответния ред.
Това
обстоятелство еднозначно се потвърждава от приложената по преписката заповед №
09-353/02.04.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на
основание чл. 24, ал. 9 от
ЗРА са определени рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т.
1 и 2 от ЗРА,
разрешени за любителски риболов през тъмната част на денонощието. На
територията на област Пловдив, от която е част и община Хисаря, този вид
риболов е разрешен единствено в язовир Въча.
След
като нарушителят е извършвал любителски риболов през тъмната част на денонощието
на нерегламентирано за целта място, без съмнение е реализиран и състава на
вмененото му административно нарушение, което обстоятелство същият не е отрекъл
и за което именно негово поведение е ангажирана и административнонаказателната
му отговорност. При това положение не се установява правото му на защита да е
ограничено, нито да е била възпрепятствана възможността да разбере, с кои точно
сови действия и при какви обстоятелства е извършил административното нарушение.
За
неспазване на посочената забрана чл. 66, ал. 3 от
ЗРА предвижда наказание глоба от 400 до 650 лв. В случая санкцията е
наложена в предвидения минимален размер, поради което не търпи допълнителна
корекция.
Анализирайки
съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява,
че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Проверката за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН
включва в обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на
обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и
типични за деянието хипотези; поредността на нарушението; постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административно-наказателна
отговорност; отношението на извършителя към извършеното и към последиците от
извършеното; възрастта и имотното състояние на извършителя.
Следва да се
спомене, че касаторът е използвал не една, а два броя въдици за риболов, всички
поставени във водата със закачена на тях стръв, което по никакъв начин не би
могло да бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство или пък
малозначителност. В случая обществената опасност на деянието следва да се
прецени като немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно риболов
по време на забрана за извършването му. Несъмнено деянието е извършено в
тъмната част на денонощието, което налага извод за умишлено, целенасочено
пренебрегване на установено от закона правило за поведение.
Извършеното
в случая нарушение не се установява да е извършено в условията на извънредна
необходимост, нито в хипотезата на законодателна празнота, която да налага
поставяне на личния интерес на дееца пред защитените обществени отношения. В разглеждания
казус нарушителят се стреми да избегне административнонаказателна отговорност
без наличие на подкрепящи тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на
маловажност на случая, което изключва непропорционалността на държавната
намеса.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт,
който следва да бъде оставен в сила.
Основателно, при този изход на спора, е направеното от процесуалния
представител на ответника, в приложеното по делото писмено становище, искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Административен съд – Пловдив, ХХIII
касационен състав, водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2381 от 31.12.2021 г., постановено по АНД
№ 6528 по описа за 2021 г. на Районен съд –Пловдив- XXVI н.с.
ОСЪЖДА А.Ц.Ц., ЕГН ********** *** , да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 80.00/ осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: