Решение по дело №5535/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ...05.2021 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                  ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 5535/2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД с вх. № 5009312/21.01.2020 г. – ищец по гр. дело № 25005/2018 г., Софийски районен съд, 26 състав срещу постановеното по него Решение № 2449/06.01.2020 г., с което са отхвърлени исковете на дружеството за осъждането на А.С.С. да заплати сумата 3543,88 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 881,41 лева законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 13.09.2017 г., както и сумата от 15,64 лева, начислена за извършено дялово разпределение на използваната топлинна енергия за исковия период и 3,71 лева –законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за имота.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че ответницата е собственик на имота, до който дружеството е подавало топлинна енергия и тя е потребявана. Прави се позоваване на решението на ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител. Сочи се, че доказателтсво за собтствеността е и представеният с жалбата акт за собственост.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение. Претендират се разноски

Въззиваемата А.С.С. оспорва въззивната жалба. Сочи, че дружеството не е доказало, че тя е собственик на имота.

Третото лице-помагач „Т.с.“ЕООД редовно уведомено не взема становище в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 25005/2018 г., Софийски районен съд, 26 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответницата А.С. е собственик на недвижим имот, до който е доставяна топлинна енергия, но същата е останала незаплатена. След проведено заповедно производство и постъпило по него възражение дружестмото претендира да бъде установено спрямо него, че ответницата дължи: 3543,88 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане, както и сумата от 881,41 лева законна лихва за забава за периода 15.09.2014 г. – 13.09.2017 г., както и сумата от 15,64 лева, начислена за извършено дялово разпределение на използваната топлинна енергия за исковия период и 3,71 лева –законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Ответната страна е подала отговор в законноустановеният срок, с който е оспорила иска с твърдението, че не била в облигационна връзка с ищцовото дружество и не е собственик на цитирания в исковата молба имот. Позовала се е на погасителна давност.

По делото е конституирано „Т.с.” ЕООД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ищеца.

По делото са представени: извлечение от счетоводството на дружеството за дължимостта на претендираните суми за абонатен № 365797; Договор № 11/25.07.2000 г. между „Т.С.” ЕООД и ЕС, в която се намира процесния имот за възлагане извършването на услугата отчитане и дялово разпределение на потребената топлинна енергия, ведно с протокол от ОС на ЕС; Договор № 94/01.11.2007 г. . при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ между „Т.С.” ЕАД и „Т.с.” ЕООД;; далово разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; протокол за неосигурен достъп при главен отчет за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. и за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.

По делото е изслушана СТЕ, според чието заключение топлинният счетоводител е извършил в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. дяловото разпределение. Дължимата сума за процесния период била в размер на 3 543, 94 лв. При формирането й са отчислявани за сметката на дружеството доставчик технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. През 2012 г. и 2014 г. общият топломер е преминал метрологична проверка за съответствие с нормативните изисквания

Според изслушаната и приета по делото ССчЕ за процесния период в счетоводството на дружеството не били отразени плащания от ответницата. Изравнителните сметки за периода 04.2014 г. – 07.2015 г. били общо на стойност 240, 10 лв. и от тях са приспаднати задължения по прогнозни фактури за съответния отоплителен сезон. Общата дължима сума по главницата  за отоплителния сезон била в размер на 3 559, 92 лв., а размерът на мораторната лихва – 885, 12 лв.

За доказване собствеността на имота е издадено съдебно удостоверение на ищеца, което е подадено на 08.05.2019 г. в СО, район Илинден с придружително писмо, в което е  поискано предоставянето на копие от нотариален акт за собственост, като изрично е помолено същото да бъде изпратено по делото пред СРС. До приключване на делото пред СРС то не е пристигнало и поради липсата на доказателства за собственост искът е бил отхвърлен. 

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Към нея е представено доказателство за собствеността на процесния имот – Нотариален акт за покупко-продажба на апратамент от 24.06.1996 г., който е изпратен на „Т.С.” ЕАД с придружително писмо от 14.05.2019 г.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество същото е правилно.

Договор за продажба на топлинна енергия се сключва по силата на закона между топлопреносното дружество и собственика или ползвателя на имота – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест досежно вещното право върху имота е на ищцовото дружество.  На „Т.С.” ЕАД е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с копие от нотариалния акт за собственост. Молбата е подадена на 08.05.2019 г. до СО, район Илинден, а копие от документа и придружителното писмо са пратени на 14.5.2019 г. но до дружеството въпреки изричното желание на последното това да бъде сторено до СРС. Въпреки това като заинтересована страна ищецът е следвало да следи за интереса си и самото обстоятелство, че той го представя пред настоящета инстанция е доказателство, че то е било в негово държане в рамките на първоинстанционното производство. Пред въззивният съд могат да се представят за първи път новооткрити доказателства или такива, които не са такива, но не са могли да бъдат известни на страната в рамките на преклузивния срок, както и доказателства, които не са представени от страна поради процесуално нарушение на първата инстанция. – чл. 266, ал. 2 и ал. 2 ГПК. Ищцовото дружество не е било изправено  пред нито една от тези хипотези. При коректен прочит копието на придружителното писмо е видно, че има ръкописно положен текст – тип бележка с означение, че следващото заседание е на 07.10.2019 г., което означава, че този документ е бил могъл да бъде представен до тази дата, която е и датата на която делото е обявено за решаване.

Ето защо първоинстанцинното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемият е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 540 лв., което е оспорено от жалбоподателя като прекомерно. На основание чл. 7, ал. 2, т. 2  Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възражението не следа да бъде уважавано, тъй като според цитирания текст то би трябвало да бъде в размер на 541, 08 лв.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

 

Р    Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2449/06.01.2020 г.постановено по по гр. дело № 25005/2018 г., Софийски районен съд, 26 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД трето-лице помагач на страната на ищеца.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

                                                                                     

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./      

                                                                                       

                                                                                                           2./