РЕШЕНИЕ

 

Номер     1462                                        Година  2019                                        Град  ПЛОВДИВ

                                                             

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На  17.04                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 20.03.2019 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 19139  по описа за   2018 година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ.

            Ищецът П.Х.Ц. от гр. Х. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на ***** г. в размер на 35 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът “Държавно горско стопанство – Х.“ ДП – Териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. С. – гр. Х., оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а – ако съдът приеме иска за основателен, да го уважи частично, като присъди обезщетение в намален с 90 % размер от претендираната от ищеца сума, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от ищеца. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

       Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (включително и тези, съдържащи се в приложеното **** г. по описа на Районен съд – К. – І н. с.) и показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. (****а на ищеца – като с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства) и И. Б., както и от отговорите на ищеца в съдебното заседание по делото на 19.02.2019 г. на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК, се установява, че действително ищецът работи по трудово правоотношение при ответника, последно като «****» от 14.05.2012 г., както и, че на 16.10.2017 г. около 20.00 часа по време на изпълнение на служебните му задължения, при подаден сигнал за *************с. М., когато са били нападнати от голям брой хора, недоволни от законосъобразните действия на служителите, като за да възпрепятстват изпълнението на задълженията по ******, нарушителите са нападнали служителите с камъни и колове и от нанесен с камък удар, Ц. е получил счупване на тялото ***** - като злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № ***** г. на Длъжностно лице от НОИ – Териториално поделение  гр. П..

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите П. и Б., както и от заключението от 07.02.2019 г. на вещото лице по СМЕ д-р М.Б., се установя, че претърпяната от ищеца трудова злополука е довела до сериозни телесни увреждания – счупване на лявата лакътна кост в долната й половина (довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник) и разкъсно-контузна рана по лявата ушна мида – които увреждания са причинени от удари с камъни и колове, като непосредствено след инцидента на ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където раната на висулката на лявата ушна мида е била обработена хирургически и залепена с тъканно лепило, а счупената лява лакътна кост в долната й половина е била обездвижена с поставен гипсов ръкав, а оздравителният процес е траел около 4-5 месеца, като след инцидента Ц. е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след приключване на оздравителния процес (като освен тези телесни увреждания, ищецът, тъй като по време на възстановяването не е могъл да се обслужва сам и да извършва дори елементарни хигиенни действия и се е налагало **** да му помага при обслужването му, е изпитвал и редица психически проблеми – притеснения, станал е нервен, не е могъл пълноценно да упражнява правото на лични отношения с детето си). Ирелевантно за характера и степента на претърпените от ищеца имуществени вреди е обстоятелството, че е присъствал на коледното тържество, организирано от ответника, доколкото – както се установява от показанията на свидетеля Б., и по време на тържеството ищецът е бил с гипсирана ръка.

От събраните по делото доказателства (и особено Протокола за разследване на трудовата злополука) не се установява ищецът да е допринесъл за настъпването на злополуката, още по-малко – това съпричиняване да е в размер на 90 %, поради което съдът намира за неоснователно това възражение на ответника.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и трудовата злополука, претърпяна от ищеца на 16.10.2017 г., а оттук - че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки от степента и характера на уврежданията, претърпени от ищеца поради злополуката, възрастта му – почти **** години, обстоятелството, че към момента се е възстановил от претърпените телесни увреждания, и  преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 17 500 лева и искът следва да се уважи до този размера, заедно със законната лихва от 16.10.2017 г. (датата на увреждането), като за разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважения размер на иска ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от иска, на 1 500 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда - 700 лева ДТ за уважения размер на иска и 150 лева депозит за СМЕ  – като предвид фактическата и правна сложност на спора и уваженият размер на иска, съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност, поради което и същото следва да се остави без уважение.

 С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът.

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА “Държавно горско стопанство – Х.“ ДП – Териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. С. – гр. Х., ЕИК *********, представлявано от ***** Д. И. И., със съдебен адрес:***, ***** Я.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, *****. П.М., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна от ищеца на 16.10.2017 г. В РАЗМЕР НА 17 500 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 16.10.2017 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 500 лева, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 700 лева ДТ И 150 лева депозит за СМЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 35 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.Х.Ц., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Държавно горско стопанство – Х.“ ДП – Териториално поделение на „Южноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. С. – гр. Х., с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото по съразмерност В РАЗМЕР НА 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

                                                                          

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. Павлов

 

Вярно с оригинала.

Р.М.