№ 464
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103440 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В.Ф. К., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния й представител – адв. Н.Ц. срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 582.14 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 17.04.2010 г. до
30.04.2012 г. и сумата от 87.79 лева – обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2014 г. и заповед № 2398/18.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3968/2013 г. по описа на
Пернишкия РС, респ. е постановено Решение № 356/05.06.2014 г. и които
суми са предмет на изпълнително дело № 584/2014 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова, както и разноските по изпълнителното дело, поради погасяване
на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от дата 28.10.2014 г. от
ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
584/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на по ч.гр.д. № 2189/2013 г. по описа на РС Перник, за
процесните суми – след влизане в сила на заповед № 2398/18.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2189/2013 г. по описа на
Пернишкия РС, респ. на Решение № 356/05.06.2014 г. по гр.д. № 3768/2013 г.
по описа на Пернишкия РС. Посочва се, че по изпълнителното дело е
1
извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като до
същия е изпратена покана за доброволно изпълнение. Изпратени са и запорни
съобщения – на 24.06.2015 г. и на 05.02.2016 г. Последвала е нова молба от
взискателя за налагане на запор – едва на 30.05.2018 г. Не се твърди по
изпълнителното дело да са събрани суми. В тази връзка се твърди, че в
продължение на две години /от 05.02.2016 г. до 30.05.2018 г./ изпълнителни
действия не били искани, нито извършвани. По тези съображения и ищецът
счита, че изпълнителното дело било прекратено по право на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че всякакви други действия или молби
след настъпване на перемпцията били без правно значение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни действия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС №
3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази
връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Поддържа, че молбата от 30.05.2018 г. не прекъсвала давността.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
584/2014 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, част от които са
предмет на настоящото производство – за вземането за главница, както и за
обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2398
от 18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2189/2013 г. по описа на РС Перник. Срещу
издадената заповед е постъпило възражение, в която връзка е образувано гр.д.
№ 3768/2013 г. по описа на Пернишкия РС. Последното е приключило с
Решение № 356/05.06.2014 г. Доколкото с влизане в сила на решението
заповедта също е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
09.10.2014 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
28.10.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като
на последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
2
в това число като наложи запор върху вземания на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 584/2014 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 18.11.2014 г. – относно, която за налице данни за
връчване на длъжника чрез работодател.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 24.06.2015 г. и 15.02.2016 г. са наложени запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Суми обаче не са събрани,
доколкото е върнат отговор, че лицето е напуснало.
От ответното дружество по изпълнителното дело е подадена и още една
молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника – от 30.
05.2018 г. За налагане на запорите такса не е внесена, съответно няма данни
да са изпращани запорни съобщения. Върху молбата е налице произнасяне от
ЧСИ Димитрова – като молбата е оставена без уважение, доколкото са
настъпили предпоставките за прекратяване по право на изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница и обезщетение за забава по изпълнителен лист от
09.10.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 2189/2013 г. по описа на РС Перник. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в
исковата молба /а и от представените по делото доказателства/ се установява,
че към момента на предявяване на исковата претенция не е налице висящо
изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
3
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче за
вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им. Същите
изводи са относими и претенциите за лихви.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
4
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 09.10.2014 г. по молба на ответното дружество на 28.10.2014 г. при ЧСИ
Димитрова е образувано изп.д. № 584/2014 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 08.10.2014 г.
/деня преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в
сила Решение № 356/05.06.2014 г. по гр.д. № 3768/2013 г. по описа на РС
Перник и датата на образуване на изп.д. № 584/2014 г. – 28.10.2014 г. е
изминал период от едва няколко седмици.
На 18.11.2014 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез
работодател на 21.11.2014 г. Посочените действия обаче нямат отношение
нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не
са събрани никакви суми. Извършени са обаче поредица от изпълнителни
действия – наложен е запор на трудово възнаграждение на 24.06.2015 г. и на
15.02.2016 г. Налице е и молба от взискателя с дата 30.05.2018 г. за налагане
на запор върху вземания на длъжника. Тази молба обаче е оставена без
уважение от съдебния изпълнител поради прекратяване на изпълнителното
дело по право – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
584/2014 г. действително следва да се приеме за прекратено по право на
15.02.2018 г. /две години след налагане на запор на вземане по арг. от
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В
периода на висящност на изп.д. № 584/2014 г. от 28.10.2014 г. до 26.06.2015 г.
/с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла
давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116,
б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за
вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
Същата е прекъсната с налагането на следващия запор в рамките на
висящност на делото от 15.02.2016 г. От тази дата отново е започнала да тече
нова давност, като до образуване на настоящото дело /02.07.2021 г./ е изтекъл
5
период от повече от пет години, поради което исковата претенция следва да
се приеме за основателна.
По арг. от цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020
г. на 4-то г.о. на ВКС давността за процесните вземания не следва да се
приеме за прекъсната с подаване на молбата от 30.05.2018 г. Посоченият
извод следва от обстоятелството, че поисканите изпълнителни действия така
и не са извършени, а и за същите не е внесена такса. Действително в
контекста на цитираното решение на ВКС последното принципно не може да
се вмени във вина на взискателя, доколкото съдебният изпълнител е бил
длъжен да даде указания за внасяне на таксата. Последният обаче се е
произнесъл изрично по молбата от 30.05.2018 г. като я е оставил без
уважение. Това негово действие не е обжалвано от взискателя като от
последния не е постъпила и друга молба. Поради това следва да се приеме, че
съдебният изпълнител е действал съгласно съдебната практика към 30.05.2018
г. като от негова страна е налице изрично произнасяне по молбата на
взискателя и тя не е уважена с оглед настъпилата перемпция на
изпълнителното производство. Предвид липсата на съдебно оспорване
отказът на съдебния изпълнител да наложи запор следва да се приеме за
влязъл в сила. В тази връзка и същият не може да бъде отменен от съдебния
изпълнител и предвид липсата на последваща молба за изпълнителни
действия съдът не може да я съобрази като действие, прекъсващо давността.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 51 лева / с включена
такса превод 1 лева/, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 350 лева
адвокатски хонорар. Посочените разноски са действително извършени видно
от платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Адвокатският хонорар е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност
на делото, но такова възражение от ответника не е направено, поради което и
съдът не може да го намали поради прекомерност. В тази връзка и на ищеца
следва да се присъди сумата от 425 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.Ф. К., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 582.14 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 17.04.2010 г. до 30.04.2012 г. и
сумата от 87.79 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за
6
периода от 30.05.2010 г. до 19.03.2013 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 09.10.2014 г. и заповед № 2398/18.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3968/2013 г. по описа на
Пернишкия РС, респ. е постановено Решение № 356/05.06.2014 г. и които
суми са предмет на изпълнително дело № 584/2014 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова, както и разноските по изпълнителното дело, поради погасяване
на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В.Ф. К., с ЕГН: **********
сумата от общо 425 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7