Решение по дело №41/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.3 и ал.1, т.2, б.„д“ от КСО.

Образувано е по жалба на С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат М. М. от АК - [област], с посочен съдебен адрес за призоваване - [населено място], [улица], [адрес] - адвокатска кантора, против Решение №2153-08-5 от 09.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год. на ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което й е вменено задължение за възстановяване на неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.10.2018 год. до 30.11.2020 год., в размер на *** лева, от които *** лева главница и *** лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Жалбоподателката С. Ф. М. заявява в жалбата, че не е доволна от обжалваното решение и счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за това, като на първо място счита, че неправилно административният орган е достигнал до извода, че е нямала качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като не е упражнявала дейността, за която била регистрирана - земеделски стопанин, а от там и че е нямала право на обезщетение, отпуснато по реда на КСО. Сочи, че за да достигне до този извод, административният орган неправилно и недопустимо се е позовал на предположения, че дейността по оглеждане на домашни птици и засаждане на картофи и др. вероятно не се е извършвала от осигуреното лице и тълкувал предположения относно продажба на продукция, печалби и др., като на това единствено основание стигнал до извода, че следва отпуснатите суми да бъдат възстановени, като недобросъвестно получени. Според жалбоподателката, този извод почивал на предположения, което е недопустимо. В жалбата по-нататък се сочи, че по смисъла на чл.10 от КСО и пap.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, качеството на осигурено лице има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски и че осигуряването възниква от деня, в който лицето започне да упражнява дейност и продължава до прекратяването и. Твърди се, че в конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин, за което са внесени дължимите осигурителни вноски и че като земеделски стопанин е упражнявала реално дейността, за която е била регистрирана. Излага се довод, че твърденията, че регистрацията била формална и „целяща придобиване на осигурителни права“ са неоснователни и неподкрепени с писмени доказателства, установяващи тези твърдения по безспорен и категоричен начин и че този извод на органа по контрол на разходите не обосновавал извода, че е нямала качеството на осигурено лице, а от там и че е нямала право на парично обезщетение при бременност и раждане и отглеждане на дете и че следва получените суми да бъдат върнати/възстановени. Твърди се също, че неправилно е формиран изводът за „недобросъвестност“ без доказателства в тази насока и че посоченото в съдържанието на обжалваното по административен ред разпореждане, потвърдено с обжалваното решение, че „е съзнавала, че не отговаря на условията за „регистриран стопанин“ са несъстоятелни и изведени само на база предположения на административния орган. Жалбоподателката счита, че сумите, за които е разпоредено връщане, са получени на правно основание, по надлежния ред и нито едно административно действие по отпускането им не предполага недобросъвестност, като се сочи, че законът борави с термина недобросъвестност в конкретни случаи, измежду които настоящият не е. В тази насока се сочи, че органът по изплащането през 2018 год., отпуснал паричното обезщетение, е направил точна преценка на условията за допустимост, респ. дали жалбоподателката отговаря на условията или не, в резултат на което е отпуснал обезщетение по надлежния законов ред, неподлежащо на връщане като недобросъвестно получено. Сочи се на следващо място, че настоящият орган обаче, в лицето на ръководителя по контрол на разходите, недопустимо и неправилно едва през 2024 год. приема, че това не е било така, като се твърди, че ръководителя по контрол на разходите при постановяване на обжалваното разпореждане не е преценил конкретната обстановка при постановяване на административния акт, не е извършил подробна проверка, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, обективиран в обжалваното разпореждане, с което е разпоредено възстановяване на суми, отпуснати като парично обезщетение при бременност и раждане и отглеждане на дете.

Твърди се на следващо място, че като земеделски стопанин, жалбоподателката е упражнявала реално дейността, за която е била регистрирана и това е било доказано пред компетентния административен орган, а предположенията за липса на реално полаган труд са неоснователни и неподкрепени с писмени доказателства, както и че в изпълнение на задълженията си по закон, административният орган преди постановяване на обжалвания акт не е извършил обстойна проверка и не е събрал доказателства в насока на извода, обективиран в обжалвания акт. Твърди се също, че жалбоподателката към датата на отпускане на обезщетението е има качеството на осигурено лице, а от там е имала и право на парично обезщетение при бременност, раждане и отглеждане на малко дете, а органът по контрол на разходите, а от там и директорът на ТП на НОИ, не са преценили конкретната обстановка при постановяване на обжалвания акт и не била извършена подробна проверка относно твърдените факти и обстоятелства, в резултат на което достигнали до неправилен извод, обективиран в обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата, насочена срещу Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год., издадено от ръководител на контрол по разходите на ДОО към ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено възстановяване на получени суми. Сочи се, че правилно административният орган, в лицето на директора на ТП на НОИ, е цитирал разпоредбите на чл.10от КСО, във вр. с пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, по силата на които, качество на осигурено лице има всяко лице, което извършва трудова дейност, подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени осигурителни вноски, но неправилно е достигнал до извода за „липса на качеството на осигурено лице“, както и за липса на „реално осъществяване на дейност“, касаещо жалбоподателката С. М., в резултат на което и неправилно е достигнал до краен извод, обективиран в обжалваното решение, че отпуснатата й сума била недобросъвестно получена. Отново се сочи, че твърденията, обективирани в обжалваното решение почиват на предположения и целят увреда на осигуреното лице. В жалбата се твърди най-сетне, че след като не е приел доводите, обективирани в подадената срещу Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год. жалба, както и след като неправилно е приел, че жалбоподателката е била недобросъвестна при получаването на сумите, административният орган е постановил неправилно решение, подлежащо на отмяна.

На основание изложеното, с жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-5 от 09.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на С. Ф. М. срещу Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год., издадено от ръководител на контрол по разходите на ДОО към ТП на НОИ – Кърджали и преписката по повод издаденото решение от директора на ТП на НОИ – Кърджали, да бъде върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. С жалбата се моли на С. Ф. М. да бъдат присъдени и разноските за водене на настоящото дело.

В съдебно заседание, жалбоподателката С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [община], [област], не се явява, представлява се от редовно упълномощения й процесуален представител - адвокат М. Ч. от АК – [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и че освен доводите в жалбата, се позовава и на изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи жалбата на доверителката й срещу решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й, насочена срещу разпореждане, издадено от ръководителя на контрол по разходите на ДОО. Счита решението за неправилно и необосновано, а обективираните в него изводи - за неправилни. Намира, че това става ясно от събраните гласни доказателства и от представеното заключение на вещото лице, от съдържанието на които, безспорно се установява, че жалбоподателката реално е полага труд за стопанството си, за което е била регистрирана като земеделски стопанин. Претендира за присъждане на сторените разноски. Заявява, че допълнителни съображения по отношение на правилността и законосъобразността на оспореното решение ще изложи в писмена защита, в срок, определен от съда.

В предоставения й от съда 10-дневен срок не е представена такава писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуалния си представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и заявява, че изцяло се придържа към мотивите, изложени в оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като счита, че в същото подробно са изложени фактическите обстоятелства, както и правните изводи, въз основа на какви доказателства административният орган е установил, че разпореждането е законосъобразно, както и че в същото е посочена и константна съдебна практика. Отново моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В предоставения от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателката С. М. със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-736#1/09.01.2025 год. на ТП на НОИ - [област]/л.14/, като е получено на адреса на същата, лично от нея срещу подпис, на 15.01.2025 год., видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ПС - [населено място]/л.19/. Жалбата не е подадена по установения в закона ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо в Административен съд – Кърджали, на датата 24.01.2025 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№376/24.01.2025 год./л.2/. Предвид това следва да се приеме, че жалбата е подадена на 9-ия/деветия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, макар и не по предвидения в закона ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От намиращите се в представената административна преписка документи и информацията, съдържаща се в представените извлечения от програмните продукти при ТП на НОИ – град Кърджали се установява, че за жалбоподателката С. М. има представени в ТП на НОИ – Кърджали удостоверения - приложение №9, относно правото на изплащане на парично обезщетение, по описаните в тях болнични листове/4 броя удостоверения, съответно от 08.11.2018 год./л.69/; от 04.01.2019 год./л.68/; от 04.01.2019 год./л.67/ и от 04.02.2019 год./л.66/, за периода от 14.10.2018 год. до 25.02.2019 год. и удостоверения - приложение №11, относно правото на изплащане на парично обезщетение, по подадени заявления-декларации по чл.50, ал.1 и чл.53 от КСО/3 броя удостоверения, съответно от 08.03.2019 год./л.91/; от 19.11.2019 год./л.92/ и от 17.06.2020 год./л.93/, за периода, считано от 26.02.2019 год. до 30.11.2020 год.

По преписката е приложена сигнална записка с Изх.№1056-08-174/10.10.2024 год. на [длъжност], [отдел] при ТП на НОИ – Кърджали/л.61/, в която е посочено, че във връзка с определяне правото на парично обезщетение поради временна неработоспособност и бременност и раждане в информационната система на НОИ е констатирано, че за С. Ф. М. има представени удостоверения - приложение №9 към болнични листове за периода от 02.01.2024 год. до 30.10.2024 год. вкл. С тази сигнална записка е поискано от [длъжност] в същия отдел, да бъде извършена проверка, която да установи, дали за периода от 14.12.2017 год. до 01.03.2021 год., лицето С. Ф. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“, на основание §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.

По административната преписка са приложени справки за дейността на земеделския стопанин С. Ф. М., изготвени от Областна дирекция „Земеделие“- Кърджали, изпратени със съпроводително писмо с Изх.№РД-12-02-762-1/02.10.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, постъпили в ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1030-08-1360#1 на 02.10.2024 год./л.62/. От тези справки се установява, че при първата си регистрация на 14.12.2017 год., С. М. е регистрирана като земеделски стопанин с 25 броя птици, от които 23 броя - кокошки-носачки и 2 броя птици - други (фазани, яребици, токачки, петли)/л.64, стр.1/. С актуализация на регистрацията, направена на 29.10.2018 год., С. М. е декларирала отглеждането на 25 броя птици, от които 22 броя - кокошки-носачки и 3 броя птици - други (фазани, яребици, токачки, петли)/л.64, стр.2/, като в тези две справки е вписано, че мястото на осъществяване на тази дейност е землище [населено място], [община]. На 30.01.2020 год. С. М. е извършила нова пререгистрация като земеделски стопанин и е заявила намерения за засаждане на основни култури: картофи, на площ от 0.0200 ха и домати – градински, на площ 0.0100 ха, като в тази справка е вписано, че мястото на осъществяване на тази дейност е землище [населено място], [община]. От приложената справка 22А – Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица/л.65/ е видно, че С. Ф. М. е прекъснала дейност като земеделски производител на 01.03.2021 год., а от писмото с Изх.№РД-12-02-762-1/02.10.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали е видно, че същата няма нова регистрация като земеделски стопанин до 02.04.2024 год.

Във връзка със сигналната записка с Изх.№1056-08-174/10.10.2024 год. на [длъжност], [отдел] при ТП на НОИ – Кърджали и на основание чл.108, ал.1 от КСО, контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали – старши инспектор по осигуряването, е извършил проверка по разходите на ДОО на самоосигуряващото се лице С. Ф. М., завършила с Констативен протокол №КВ-5-08-01723348 от 17.10.2024 год./л.43-л.44/. В хода на проверката, контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че С. Ф. М. е регистрирана, на основание чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица/ НООСЛБГРЧМЛ/, считано от 14.12.2017 год. и е декларирала прекъсване на дейността, считано от 01.03.2021 год. и че за посоченият период лицето е избрало да се осигурява, на основание чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“/ОЗМ/. В констативния протокол са отразени данните, посочени в описаните по-горе три броя справки, изготвени от ОД „Земеделие“ – Кърджали, за дейността на С. Ф. М. като регистриран земеделски стопанин. При проверката, в този констативен протокол контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е приел, че жалбоподателката не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съгласно §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО за периода 14.12.2017 год. - 28.02.2021 год. Въз основа на описаните констатации в Констативен протокол № КВ-5-08-01723348 от 17.10.2024 год., контролният орган при ТП на НОИ - Кърджали е издал Задължителни предписания №ЗД-1-08-01723365 от 17.10.2024 год./л.42/, с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларации обр.№1 „Данни за осигуреното лице“, за самоосигуряващото се лице С. Ф. М., [ЕГН], за следния период: 14.12.2017 год. - 28.02.2021 год., с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и да се заличат подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП - [област], офис [област], с дата на започване на дейност - 14.12.2017 год. и прекъсване на дейността, считано от 01.03.2021 год. Този Констативен протокол №КВ-5-08-01723348 от 17.10.2024 год. и издадените Задължителни предписания №ЗД-1-08-01723365 от 17.10.2024 год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали са изпратени на С. М. с препоръчана пощенска пратка и получени лично от нея, на датата 23.10.2024 год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.45/. Задължителни предписания №ЗД-1-08-01723365 от 17.10.2024 год., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, са били обжалвани от С. М., на основание чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, с жалба с Вх.№1012-08-735/09.12.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.41/. С Решение №2153-08-2 от 06.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на С. Ф. М. против Задължителни предписания №ЗД-1-08-01723365 от 17.10.2024 год. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали е била оставена без разглеждане, като подадена извън преклузивния 14-дневен срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО и е било прекратено образуваното административно производство по същата. По преписката няма данни, а няма и твърдения от страна на жалбоподателката, това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали да е било оспорено по съдебен ред, пред Административен съд - Кърджали.

На 21.11.2024 год., от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали е издадено Разпореждане №РВ-3-08-01759929/21.11.2024 год./л.34/, с което, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО, е разпоредено, С. Ф. М. от [населено място], [община], [улица], да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 14.10.2018 год. до 30.11.2020 год., в размер на *** (*** лева и *** ст.), от които *** лева - главница и *** лева - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение, до датата на издаване на разпореждането. В мотивите към разпореждането са описани фактите и обстоятелствата, свързани регистрацията на С. М. като земеделски стопанин и декларираната от нея дейност като такъв, според представените справки от ОД „Земеделие“ – Кърджали, описани и по-горе, като разпореждане е мотивирано с резултатите от извършената проверка и съставения Констативен протокол №КВ-5-08-01723348 от 17.10.2024 год. В мотивите е посочено, че на основание чл.1, ал.2, т.2, б.„е“ (в редакцията за 2018 и 2019 год.) от Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, разпоредбите на наредбата не се прилагат за обекти на физически лица, в които се отглеждат за лични нужди до 100 възрастни птици, независимо от вида и че ал.2 на чл.1 е отменена, Държавен вестник, бр.5 от 2020 год. и е приет нов член 4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, съгласно който, в личните стопанства на физическите лица се отглеждат за лични нужди до петдесет птици, независимо от вида. Посочено е също, че съгласно чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни и че с разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е дадена дефиниция за земеделски стопани, а именно: „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред“. Предвид изложеното е прието, че лицето няма право да предлага на пазара, ако има произведени в обекта си суровини и храни, тъй като отглежданите от лицето птици са единствено с цел добив на суровини и храни за лична консумация и че следователно, същото не е изпълнило разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и няма качество на регистриран земеделски стопанин по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Прието е, че поради тази причина, С. Ф. М. не отговаря на условията на чл.10, ал.1, чл.48а и чл.52а от КСО, а именно – че не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство за периода от 14.12.2017 год. до 01.03.2021 год. Прието е освен това, че С. Ф. М. е съзнавала, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 5 от ДР на КСО, съответно на чл.10, чл.48а и чл.52а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Предвид изложеното е изведен извод, че лицето следва да възстанови неоснователно полученото парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, за периода от 14.10.2018 год. до 30.11.2020 год.

В резултат на изложеното в мотивите към разпореждането е прието, че в нарушение на чл.48а и чл.52а, във връзка е чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване, на С. Ф. М., [ЕГН], неоснователно са изплатени *** лева, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Видно от приложеното известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи“ ЕАД ПС – [област]/л.35/, това разпореждане е получено лично от С. М., срещу подпис, на датата 27.11.2024 година.

Против това разпореждане е била подадена в срок жалба от С. Ф. М., до директора на ТП на НОИ - Кърджали, с Вх.№1012-08-736 от 09.12.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32/, в която са развити съображения за неправилност на изводите на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали и е поискана отмяната на Разпореждане №РВ-3-08-01759929/21.11.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Така, по повод тази жалба е постановено и процесното Решение №2153-08-5 от 09.01.2025 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.15-л.18/, е отхвърлена жалбата на С. Ф. М. против Разпореждане №РВ-3-08-01759929/21.11.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

В мотивите към това решение, административният орган е възпроизвел описаната по-горе фактическа обстановка, както и приетото в мотивите към обжалваното разпореждане, цитирани са разпоредбите на чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството, на §1, т.46 и т.47 от ДР на същия закон, както и разпоредбите на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО. Посочено е, че редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по посочената наредба и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не са еднозначни, както и че по отношение на последното освен, че лицето трябва да е регистрирано по установения ред, т.е. по реда, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, същото следва и да произвежда растителна/или животинска продукция, предназначена за продажба.

В мотивите е отбелязано, че по смисъла на Кодекса за социално осигуряване осигурено е лицето, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня, в който започва упражняването трудова дейност на някое от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че осигурителните правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване, възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган, произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието за обществено осигуряване и че следователно, осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение. Посочено е, че в случая основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски стопанин и че за възникване на осигуряването и произтичащите от него права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. В тази връзка е посочено, че декларираните от жалбоподателката към 30.01.2020 год. намерения за засаждане на картофи и домати-градински, съответно на обща площ от 0.0300 ха, даже и да са се осъществили, каквито данни не съществуват по преписката, се засяват във всяка една семейна градина и се използват предимно за собствена консумация в домакинството на земеделския стопанин - §1, т.27 от ДР на Наредба №10 от 10.06.2016 год. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства“. В мотивите е прието, че продажба на продукция от такова незначително по площ „стопанство“, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин би се стимулирала дейността на земеделския стопанин ежегодно, е нереално и практически необосновано, поради което е приет за правилен и извода на органа, издал оспореното разпореждане, че в случая не се касае за производство на продукция с цел продажба по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, като е цитирана и практика на АдмС – Кърджали в този смисъл.

В мотивите отново е посочено, че въз основа на описаните констатации в Констативен протокол №КВ-5-08-01723348 от 17.10.2024 год. за установени некоректно подадени данни за жалбоподателката, контролният орган при ТП на НОИ -Кърджали е издал задължителни предписания по реда на чл.108, ал.1, т.3 от КСО, за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице с код за вид осигурен „13“ и за заличаване на подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП - [област], офис [област], с дата на започване на дейност, считано от 14.12.2017 год. и прекъсване на дейността, считано от 01.03.2021 год./№ЗД-1-08-01723365 от 17.10.2024 год./.

По отношение добросъвестността на лицата в административното производство в мотивите е посочено, че тя се предполага до доказване на противното и че добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми, както и че в КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но че в разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО е предвидено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Посочено е също, че съгласно възприетото в съдебната практика и според общите принципи на правото, добросъвестност е налице, когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат, а от своя страна, недобросъвестно е лицето, което е знаело или е предполагало, че няма право да получи осигурителното плащане. В мотивите е прието, че в случая, долустоящият административен орган е доказал такава недобросъвестност при получаване на процесните суми и е безспорно установено, че жалбоподателката не е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период, тъй като стопанството й не представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за продажба. Според възприетото в мотивите, тези обстоятелства, включително и обстоятелството, че не е упражнявала трудова дейност в периода, за който се иска възстановяване на изплатеното и получено парично обезщетение, несъмнено са били известни на жалбоподателката, която въпреки липсата на основание е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице и е представила документи за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете и че впрочем, жалбоподателката не е представила доказателства, че е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО. В тази връзка, административният орган е приел, че е налице знание за юридическите факти, от които следва правото на паричното обезщетение, без да е налице осигурително правоотношение, поради неупражняване на трудова дейност.

По-нататък в мотивите е посочено, че възстановяване може да се постанови при наличие на две кумулативни предпоставки - на първо място сумите, за които се разпорежда възстановяване, следва да са изплатени на лицата неоснователно и на второ място, да е налице недобросъвестност от тяхна страна при получаването им. Органът е приел, че в случая и двете предпоставки, са налице - първата е неоснователно изплатени парични обезщетения, а втората е вина за недължимо получено обезщетение. Отново е отбелязано, че недобросъвестно ще е лицето, което е знаело определени обстоятелства, както и при невярно деклариране на релевантни факти, като към хипотезата на невярно деклариране се причислява и непредставянето на относимата информация на административния орган, което по своята същност представлява затаяване на истина относно релевантни факти.

В заключение, предвид гореизложеното, от органа е изведен извод, че следва да се приеме, че липсват доказателства, установяващи от една страна, че С. Ф. М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, а от друга и такива, че е произвеждала продукция, предназначена за продажба и че от това следва, че по отношение на нея е било налице условието като земеделски стопанин да е регистрирана по установения ред, но не е било налице другото условие, изискуемо се по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО - да се произвежда растителна или животинска продукция, предназначена за продажба, което обстоятелство не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парично обезщетение по глава IV, раздел П от КСО. Посочено е, че нормата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО предвижда, че регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, но самото качество „земеделски стопанин“ предполага реализация на пазара на произведената селскостопанска продукция непосредствено след производството й, а не като бъдещо хипотетично събитие. Прието е, че непознаването на позитивното право не е извинително и в случая е налице недобросъвестност от страна на С. М. при получаване на обезщетението, поради което то подлежи на възстановяване.

Според административния орган, внасянето на осигурителни вноски въз основа на фиктивна регистрация, без да се упражнява трудова дейност, само по себе си доказва целта на жалбоподателката, както и нейните мотиви, като е посочено, че Кодекса за социално осигуряване извън хипотезите на чл.9а не допуска придобиването на осигурителен стаж без да се упражнява трудова дейност и че това обстоятелство е общоизвестно, поради което не може да се даде вяра на твърденията на жалбоподателката, че като е внасяла осигурителни вноски е била сигурна, че е осигурено лице. Изложен е довод, че следвайки тази логика, всяко лице, на което не му достига осигурителен стаж или иска да ползва краткосрочни обезщетения, ще внася вноски без да полага труд и при настъпване на осигурително събитие, ще бъде добросъвестно и НОИ ще трябва да плати исканото обезщетение.

В мотивите е прието, че регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Посочено е, че тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства, съдържащи се в преписката, административният орган правилно е счел, че С. Ф. М. е била недобросъвестна, тъй като неоснователно е декларирала данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подавани с декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице, с код за вид осигурен „13“ и с декларация ОКД - 5 в ТД на НАП - [област], въпреки че е съзнавала факта, че не отговаря на условията за регистриран земеделски стопанин. Описано е, че в случая С. М. се е регистрирала като земеделски производител, като към дата на начало на дейността - 14.12.2017 год., до датата на предявяване на първия болничен лист - 14.10.2018 год., същата не е осъществявала заявената дейност като земеделски производител и въпреки знанието от нейна страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, същата е подала декларация за започване на трудова дейност като земеделски производител в ТД на НАП и неоснователно е продължила да подава данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с цел да получи облага и е предявила документи за изплащане на обезщетение. Посочено е, че презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи й в случаят, като е прието, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО, те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО, при което е прието за неоснователно и твърдението на лицето, че следва да заплати само главницата, както и че в производството безспорно се е установила и доказала недобросъвестността на лицето, а недобросъвестно получените суми следва да се възстановяват със законната лихва.

В заключение, в мотивите към оспореното решение е изведен извод, че в резултат на гореизложеното и в нарушение на чл.40, чл.48а и чл.52а от КСО, във връзка с чл.10, ал.1 от КСО, на С. Ф. М. неоснователно са изплатени *** лева, от които *** лева главница и *** лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането, представляващи парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете и че на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО, лицето следва да възстанови получените парични обезщетения за периода 14.10.2018 год. - 30.11.2020 год., ведно със законната лихва.

При тези мотиви директорът на ТП на НОИ – Кърджали и приел, че Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с решението е отхвърлил жалбата на С. Ф. М. срещу него, като неоснователна.

По доказателствено искане, направено в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката, по делото са допуснати до разпит, при режим на довеждане, двама свидетели – Р. Ю. А. – *** на жалбоподателката С. М. и Н. Ю. А., и двете от [населено място], [община]. В показанията си свидетелката Р. А. заявява, че през 2017 год. С. М. била регистрирана като земеделски производител и отглеждала в [населено място], в двора на къщата ***, около 25-30 кокошки. Свидетелката твърди, че С. отглеждала кокошките и редовно продавала яйцата от тях на съседи и на пазара, като това продължило до 2020 година. В показанията свидетелката А. сочи, че когато С. продавала яйцата, не е издавала касови бележки или фактури и че ги е продавала по 20 стотинки. В показанията си заявява, че С. се е регистрирала като земеделец след като забременяла и не е имало никакъв проблем. Свидетелката сочи също, че през 2017 - 2018 год. С. е живеела в [населено място], при нея, а сега живее в [населено място], като пояснява, че в [населено място] е живяла до 2020 год. В показанията си твърди, че С. се занимавала и с картофи и зеленчуци, които отглеждала в двора на къщата, където живеела и че сама се занимавала с това и никой не й помагал, а свидетелката гледала детето. Заявява, че С. сеела картофи и лук и след това ги продавала, но няма документи за тези продажби. На поставен й въпрос от съда свидетелката отговаря, че С. е регистрирана като земеделски производител през 2017 год., за отглеждане на кокошки и тези кокошки ги отглеждала при нея, в [населено място]. Във връзка с вписаното в документите, представени по делото от ОД „Земеделие” – Кърджали, за нейната регистрация през 2017 - 2018 год. за отглеждането на кокошки, а именно - че мястото за отглеждане е [населено място], [община], а не в [населено място], свидетелката А. заявява, че не знае от къде е излезнало [населено място] и че даже не знае къде се намира, като твърди, че С. е била при нея, в [населено място] и че има някаква грешка. Отново заявява, че С. гледала картофи и лук в [населено място].

В показанията си другата свидетелка Н. Ю. А. заявява, че живее *** С. и *** в [населено място] и знае, че от 2017 год. до 2020 год. С. М. била регистрирана като земеделски производител и гледала кокошки. Твърди, че тя отглеждала около 25-30 кокошки в двора на къщата, където имало кокошарник, като самата С. се грижела за тях, чистела, хранела ги, събирала яйцата и правела това всеки ден. Свидетелката твърди също, че освен, че се грижела за кокошките, С. продавала яйцата на съседи и предавала яйца и на пазара, като ги продавала по 20 стотинки и че е виждала това. Заявява, че когато С. продавала яйцата, тя не давала документ и че освен кокошки и петли, тя сеела в двора картофи и зеленчуци. Твърди, че това е било през 2018 год. и че С. след това продавала реколтата и правела това постоянно. На поставен й въпрос свидетелката отговаря, че С. е отглеждала кокошките само в [населено място]. На други поставени й въпроси свидетелката Н. А. отговаря, че тя самата не е купувала яйца от С. и че зеленчуците се сеели на двора, който бил около един декар или малко повече. Твърди, че С. сеела лук и картофи. На друг поставен й въпрос свидетелката отговаря, че С. е отглеждала и петли, но не помни колко петела имала. Заявява, че сега кокошките са 50 - 60 броя и че С. продължава още да отглежда кокошки.

По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателката, направено в съдебно заседание, по делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице-икономист, със задачи, след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в ТП на НОИ - град [Кърджали] и в ТД на НАП - град Пловдив, офис [населено място], да отговори на следните въпроси: 1. Внесени ли са дължимите осигуровки и за какъв период, за извършената от С. Ф. М. от [населено място], [община], [област], дейност? 2. Има ли данни за декларирани доходи от нея за периода 2018 - 2020 год., от каква дейност и в какъв размер?

Вещото лице – икономист А. Ш. Ш. е представило в срок заключение с Вх.№1802/17.04.2025 год./л.85-л.88/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните и което заключение, като безпристрастно, компетентно и професионално изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебното заседание, проведено на 24.04.2025 година/л.99/. В констативната част към заключението вещото лице е посочило, че от писмо на ТД на НАП - Пловдив, офис [населено място], с изх.№40-09-221#1/16.04.2025 год. за предоставяне на данни, на основание чл.74, ал.2, т.3 от ДОПК/приложено към заключението, на л.89 от делото/, се установява, че за лицето С. Ф. М., с [ЕГН], е подадена декларация като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, с дата на възникнало обстоятелство от 14.12.2017 год. и заявен обхват на осигуряване - за всички осигурителни рискове. По поставения му първи въпрос, вещото лице е дало заключение, че за С. Ф. М. са внесени дължимите осигурителни вноски, както следва:

1. За фонд ДОО:

- За периода от 01.01.2018 год. до 31.10.2018 год. са внесени авансови вноски върху минималния осигурителен праг, определен с ЗБДОО за съответната година;

- За периода от 01.12.2020 год. до 28.02.2020 год. са внесени авансови вноски върху минималния осигурителен праг, определен с ЗБДОО за съответната година;

- За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2020 год. лицето не е внасяло осигуровки, тъй като е получавало обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете.

2. За фонд ДЗПО - УПФ:

- За периода от 01.01.2018 год. до 31.10.2018 год. са внесени авансови вноски върху минималния осигурителен праг, определен с ЗБДОО за съответната година;

- За периода от 01.12.2020 год. до 28.02.2020 год. са внесени авансови вноски върху минималния осигурителен праг, определен с ЗБДОО за съответната година;

- За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2020 год. лицето не е внасяло осигуровки, тъй като е получавало обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете.

3. За фонд ЗО:

- За периода от 14.12.2017 год. до 31.01.2020 год. са внесени авансови вноски върху минималния осигурителен праг, определен с ЗДБ и ЗБНЗОК за съответната година.

В заключението по този въпрос е отразено, че от подадените данни за С. Ф. М., с [ЕГН], по декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“, с вид осигурен с код „13 - земеделски стопани и тютюнопроизводители“, е декларираната стопанска дейност на извършващото трудова дейност самоосигуряващо се лице и че на основание на задължително предписание, издадено от ТП на НОИ Кърджали, данните, подадени в НАП са заличени на 06.11.2024 година.

По поставения му втори въпрос, вещото лице е дало заключение, че от писмо с изх.№40-09-221#1/16.04.2025 год., издадено от ТД на НАП - Пловдив, офис [населено място]/приложено към заключението, на л.89 от делото/, се установява безусловно, че С. Ф. М. не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за реализирани от нея доходи за периода от 2018 год. до 2020 год.

Вещото лице е пояснило, че земеделските стопани и тютюнопроизводители нямат задължение да изравняват осигурителните си вноски на база авансовите такива и реализирания доход, както и че те са освободени да отразяват продажбите си на продукция чрез издаване на касови бележки от ЕКАПФ и много трудно могат да докажат доходите си документално.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като на поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника отговаря, че след като лицето е регистрирано като земеделски производител и същото е подало декларация за начало на дейността, в момента, в който се подаде тази декларация, осигуровките са дължими и те са внесени. Заявява, че осигуровките са били дължими, при положение, че е подадена Декларация – обр.1, с която декларация възниква задължението за внасяне на осигуровки и че ТП на НОИ – Кърджали е издало задължителни предписания, с които тези данни следва да бъдат заличени. Отново потвърждава, че дължимите осигуровки се дължат на база декларираното с Декларация – обр.1, като пояснява, че към момента, след заличаването на тези данни и след прекратяването на дейността на лицето, следва че не са дължими, но това е вследствие на задължителните предписания, издадени от ТП на НОИ – Кърджали и тези вноски в момента висят в системата и стоят неразпределени, като внесени без никакво основание. На друг поставен въпрос от процесуалния представител на ответника вещото лице отговаря, че лицата следва да декларират доходите си от земеделската дейност с годишна данъчна декларация, ако имат такива доходи.

При така установената фактическа обстановка, по която, между впрочем, няма спор между страните и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„д” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл.92, ал.2 и чл.114, ал.3 и ал.4, и за прихващания по чл.114, ал.5, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

В случая, решението е издадено от З. Б. – старши юрисконсулт в отдел „Административен” в ТП на НОИ – Кърджали, на която, със Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.20/, т.2 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява правомощията на директор на ТП на НОИ - Кърджали, предоставени по чл.29 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, в случай на едновременното отсъствие на директора на ТП на НОИ – Кърджали и С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №42537 от 16.12.2024 год. на подуправителя на НОИ/л.22/, с която, на С. А. Я., на длъжност „директор на ТП на НОИ – Кърджали”, е разрешено ползването, на основание чл.37, ал.3, във вр. с чл.37, ал.5, т.10, б.„а“ от КСО и съгласно чл.50, ал.2 от ЗДСл, на платен отпуск за ненормиран работен ден за 2024 год., в размер на 4 работни дни, считано от 06.01.2025 год. до 09.01.2025 год. включително.

По преписката е представен и болничен лист №[номер] от [дата], издаден от лечебно заведение – „***“ ЕООД [населено място] ***/л.21/, от който е видно, че С. С. П. – [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали, е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 06.01.2025 год. до 13.01.2025 год. – 8 дни, с вписана [диагноза].

От горното следва изводът, че оспореното решение е издадено при условията на заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-23 от 02.02.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, при условията на заместване, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Следва да се посочи, че от компетентен орган е издадено и Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год., а именно - от ръководител на контрола по разходите в ТП на НОИ – Кърджали, предвид нормата на чл.114, ал.3, изр.1 от КСО, съгласно което, за възстановяване на сумите по ал.1 и 2/недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания/, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО едномесечен срок, като жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали против разпореждането е постъпила в ТП на НОИ – Кърджали на 09.12.2024 год., а решението е издадено на 09.01.2025 год. Същото е издадено освен това, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително съдържа подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2 от КСО. Издаденото решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по съответния ред, което е удостоверено с надлежни писмени доказателства. При това положение съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали е издадено без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения административен акт, т.е. по отношение съответствието му с приложимите материалноправни норми на закона, съдът намира следното:

Съгласно чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. От анализа на нормата следва, че необходима законова предпоставка за постановяване на потвърденото с обжалваното решение разпореждане е констатирано от административния орган недължимо получено осигурително плащане, като получателят следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено значение и с оглед нормата на чл.114, ал.2, т.1 и т.3 от КСО, предвиждаща добросъвестно получените суми за осигурителни плащания да не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл.42, ал.2, чл. 54е и чл.54м, ал.2, т.2 от КСО и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, както правилно е посочено в оспореното решение, в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

Видно от мотивите, изложени в обжалваното решение, от административния орган е прието, че по отношение на жалбоподателката С. М. е налице хипотезата на чл.114, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО, тъй като за периодите от 14.12.2017 год. до 28.02.2021 год., тя не е упражнявала реално дейността, за която е била регистрирана и не е произвеждала продукция, предназначена за продажба, съответно не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, но въпреки това е внасяла осигурителни вноски и е подавала данни в Регистъра на осигурените лица, които са послужили за изплащане на недължимо обезщетение. Предвид това, следва най-напред да се изясни обстоятелството, дали жалбоподателката е имала качеството на осигурено лице. Според легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесена или дължими осигурителни вноски, а съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО, са посочени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от КСО, а в ал.3 - тези, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители - т.4. Hopмата на чл.4, ал.4 от КСО дава възможност на регистрираните земеделски стопани по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред, а съгласно чл.5, ал.2 от КСО „самоосигуряващ се“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, като по арг. от чл.5, ал.3 и ал.4 от КСО, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл.80, ал.1 от ДОПК, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители), възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2 при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, като самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП.

В хода на съдебното производство жалбоподателката не ангажира нови доказателства, сочещи различна фактическа обстановка от приетата такава в обжалвания административен акт. В приобщените към делото писмени доказателства липсват такива, които да сочат или поне да са някаква индиция за това, че С. М. е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, произвеждайки продукция, предназначена за продажба. С оглед на това съдът намира, че правилно е прието в оспореното решение, че не е налице една от задължителните предпоставки, за да се счита едно лице „осигурено“, а именно - да упражнява дейност, за която подлежи на осигуряване. След като по делото не се установява жалбоподателката С. М. да е започнала и да е осъществявала заявената трудова дейност като земеделски производител, произвеждайки растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, то в случая е без значение обстоятелството, дали същата е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски, без реално да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството „осигурено лице“ като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали и както бе посочено и по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/ или животинска продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по чл.50 и чл.53 от КСО. Към момента на изплащане на паричните обезщетения по издадените на жалбоподателката болнични листове не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове, тя не е имала качеството „осигурено лице“.

Следва да се посочи, че в мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи, обосноваващи възприетото от административния орган становище за наличие на основания за възстановяване на неоснователно получените суми, ведно с лихвата върху тях, които се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение към същите е необходимо да се добави, че знанието от страна на жалбоподателката на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му, обуславя недобросъвестното му получаване, поради което същото подлежи на възстановяване за процесния период, ведно с дължимата законна лихва. Трайно в съдебната практика е застъпено схващането за добросъвестността, респ. недобросъвестността, като резултат на психическо отношение на дееца към възможността да получи желан от него резултат и необходимостта от самостоятелна преценка за всеки отделен случай, дали обективно поведението на лицето, насочено към постигане на този резултат, е съобразено с правовия ред или е съпътствано със заобикаляне, или с директно нарушаване на правовия ред. Недобросъвестността предполага субективно отношение на дееца, който трябва да е получил осигурителното плащане със съзнанието, че то не му се дължи. За да се приеме, че е налице недобросъвестност, като основание за издаване на оспорения акт, лицето, поискало изплащане на обезщетение, следва да е посочило неверни факти или да не е декларирало обстоятелства, които е било длъжно да декларира и които да са от значение за възникване и упражняване на правото му на осигурително плащане.

В настоящия случай, С. М. се е регистрирала като земеделски производител през м.декември 2017 год., като до момента на предявяване на претенцията за изплащане на парично обезщетение, по първия болничен лист №[номер] от [дата]/на л.94/, издаден й за периода от 14.10.2018 год. до 27.11.2018 год., т.е. за 45 календарни дни, представен в ТП на НОИ – Кърджали с Удостоверение – Приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от 08.11.2018 год./л.69/, тя реално не е осъществявала заявената дейност като земеделски производител. Този факт е бил известен на жалбоподателката и въпреки това същата е предявила документи за изплащане на обезщетение. Съдът намира за правилен извода, изложен в мотивите към оспореното решение, че регистрацията й като земеделски стопанин е направена единствено с намерение за ползване на обезщетенията от ДОО, без да е налице основание за това, което прави жалбоподателката недобросъвестна по смисъла на закона. Тъй като субективните признаци на едно деяние се преценяват от неговите обективни елементи, които са отражение на личното отношение на дееца към факти от действителността, то при наличните доказателства правилно е прието за безспорно установено, че С. М. е била недобросъвестна, като невярно е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице - земеделски производител. Презумпцията, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение важи и в случая. Правилно административният орган е приел, че сумите за осигурителни плащания са получени от лицето недобросъвестно, поради което са налице всички предпоставки, предвидени в чл.114, ал.1 от КСО, те да бъдат възстановени от същото, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Както бе посочено и по-горе, предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл.114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. Ясно е, че в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността на жалбоподателката С. Ф. М. се изразява в това, че при предявяване на документи за изплащане на обезщетения и получаване на обезщетенията, е въвела в заблуждение административния орган досежно правото й на получаване на тези осигурителни плащания.

Съдът намира, че горните изводи не се опровергават и от събраните в хода на производството гласни доказателства, а не се опровергават и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се отбележи, че броят на заявените за отглеждане към датата на регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин – към 14.12.20217 год., кокошки – носачки, а именно – 23 броя, впоследствие, към 29.10.2018 год., редуцирани до 22 броя, според приложените по преписката справки от ОД „Земеделие“ – Кърджали за дейността на С. М., сочи на един обичаен брой такива птици за едно селско домакинство и респ., добитата от тях животинска продукция – яйца, е с цел задоволяване на лични и на домакинството нужди, но не и с предназначение за продажба. В този смисъл посочения брой на отглежданите домашни птици/кокошки-носачки/ е характерно за всяко лично стопанство на средностатистическото семейство, което живее в малко населено място, като според данните от анкетните карти и анкетните формуляри, подадени от С. М. в ОД „Земеделие“ – Кърджали, тези кокошки-носачки са били отглеждани в землището на [населено място], [община], а според твърденията на двете свидетелки, едната от които *** на жалбоподателката - в [населено място], [община].

Съдът намира, че твърденията на разпитаните в съдебно заседание две свидетелки в насока, че С. Ф. М. е продавала яйца на нейни съседи - съселяни, не следва да бъдат кредитирани, т.к. тези твърдения не са подкрепени с никакви отчетни документи, удостоверяващи осъществяването на твърдяните продажби. В показанията на тези две свидетелки не се сочи нито едно име на конкретно лице, което да е закупувало яйца от С. М., нито се сочат някакви количества/бройки/ яйца, които да са били продавани от нея ежеседмично или ежемесечно. Освен това, от приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира в пълна степен, безспорно се установява, че С. Ф. М. не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, за реализирани от нея доходи за периода от 2018 год. до 2020 год., вкл. и от продажба на яйца или на каквато и да е друга селскостопанска продукция. Освен това, както бе отбелязано и по-горе, едната от разпитаните по делото две свидетелки е *** на жалбоподателката и при всички случаи, с показанията си същата цели да обоснове благоприятни *** факти и обстоятелства, което безспорно я прави заинтересована от изхода на делото, поради което съдът намира, че не следва да кредитира нейните показания.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че правилно е прието от административния орган, че С. Ф. М. не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, респ. за периода на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск. Горната дейност, предвид нейния обем/съгласно заявените в анкетните карти и анкетните формуляри брой отглеждани кокошки-носачки/, не може да се характеризира като такава по производство на животинска продукция, предназначена за продажба. Отделно от горното следва да се посочи, че в чл.13, ал.4 и ал.5 от Закона за животновъдството/ЗЖв/ е предвидено, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а съответно тези, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. В този смисъл са и дадените в §1, т.46 и т.47 от ДР на ЗЖв легални определения на понятията „ферма” и „лично стопанство”. С оглед коментираната нормативна уредба и наличните доказателства, съдът намира, че стопанството на жалбоподателката С. М. не представлява ферма, т.е. животновъден обект, в който са се отглеждали животни с цел добив на суровини и храни/животинска продукция/ за предлагане на пазара, поради което спрямо нея не е налице едно от кумулативните изисквания на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а именно - да се произвежда животинска продукция, предназначена за продажба. По аргумент от горното, по заявената за упражняване дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката С. М. не следва да се счита за „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Изложеното по-горе в пълна степен важи и по отношение на заявената от жалбоподателката С. М. дейност като земеделски стопанин за 2020 год., според регистрацията й, направена на 30.01.2020 год. Както бе посочено и по-горе, от приложената по делото справка от 24.10.2024 год. на ОД „Земеделие“ – Кърджали, за дейността й като земеделски стопанин за тази 2020 год., според данните в анкетната карта и анкетните формуляри, подадени от нея, е заявено засаждане и отглеждане на картофи, на площ от 0.0200 ха и на градински домати, на площ от 0.0100 ха. Ясно е, че в конкретния случай се касае за отглеждане на зеленчуци, на обща площ от 0.0300 ха/300 кв.м./, за които е заявено намерение да бъдат засети, но дори и това да е било сторено, съдът намира, че става дума за зеленчукова градина от 300 кв.м., в която се отглеждат обичайните зеленчуци за всяка градина на средностатистически гражданин, живеещ в малко населено място, както в случая – жалбоподателката С. М. е живеела към този момент в [населено място], [община] и е заявила, че там ще извършва дейността като земеделски стопанин. Според настоящия съдебен състав, това определено сочи, че дори и да е налице производство на някаква растителна земеделска продукция, то тя ще се ползва за собствена консумация в семейството, респ. в домакинството на земеделския стопанин, но по никакъв начин не може да се приеме, че се касае за продукция в обеми и количества, предназначени за продажба. Близко е до ума, че продажба на растителна продукция от толкова незначително по площ стопанство, в резултат на което да се реализират доходи и такива, които да формират печалба, като по този начин да се стимулира ежегодно дейността на земеделския стопанин, е крайно несъстоятелно и нелогично. Отделно от изложеното, в показанията си двете свидетелки, едната от които *** на жалбоподателката, твърдят, че С. М. е садила и отглеждала в двора на къщата картофи и лук и че продавала продукцията. Същевременно, от цитираната по-горе справка на ОДС „Земеделие“ – Кърджали е видно, че С. М., като земеделски стопанин, не е заявила за 2020 год. засаждане и отглеждане на лук, а на градински домати, за каквато продукция в показанията на двете свидетелки не се твърди да е била отглеждана и продавана.

Независимо от изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че през периода, считано от 28 ноември 2019 год. до м.ноември 2020 год. включително, на жалбоподателката С. М. е било изплащано парично обезщетение по чл.53, ал.1 от КСО за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, по подадена от нея декларация по чл.53 от КСО от 28.11.2019 год. – за детето М. С. А., родено на [дата], което безспорно се установява от приложената по преписката справка от 18.10.2024 год. за изплатени суми по ЕГН и типове документи, за С. Ф. М./л.36-л.39/ и от Удостоверение за представени данни – Приложение №11 към чл.11, ал.1, до ТП на НОИ - Кърджали, от 19.11.2019 год./л.92/. В тази връзка съдът намира, че е крайно необосновано и нелогично от житейска гледна точка да се приеме, че в този период, при отглеждането на роденото от нея и ненавършило двегодишна възраст дете, жалбоподателката С. М. е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин и е произвела селскостопанска продукция, било то животинска или растителна, предназначена за продажба, като се има предвид, че това е период, през който жената, която е родила дете, следва да полага необходимите грижи за него.

По отношение заключението на съдебно-счетоводната експертиза следва да се отбележи, че отговорът на първия въпрос от същата е неотносим към настоящия спор и това е така, т.к. фактът, че С. Ф. М. е внасяла осигурителни вноски, както бе отбелязано и по-горе, не е достатъчно основание да се приеме, че лицето е осъществявало трудова дейност в качеството си на регистриран земеделски производител.

Съдът намира, че както в административното, така и в съдебното производство, не бяха ангажирани никакви доказателства, че С. Ф. М. е реализирала доходи от извършена трудова дейност в качеството й на земеделски производител, а оттам - и че действала добросъвестно, когато е подала исканията за осигурителни плащания и респ., когато е получавала тези осигурителни плащания. Както бе посочено и по-горе, в съдебната практика се приема, че недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурително плащане да е знаело или да е било длъжно да знае съществуването, респ. за несъществуването, на определени факти от обективната недействителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. Според настоящия състав, по делото няма съмнение с оглед установените обстоятелства, че С. Ф. М. е знаела или най-малкото е осъзнавала факта, че не реализира доходи от произведената от нея селскостопанска продукция, тъй като тази продукция не е реализирана на пазара, а след като това е така, тя не е имала право на получените обезщетения, те са й били недължимо изплатени. Нормата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО предвижда, че регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но самото качеството „регистриран земеделски стопанин“ изисква и произвеждане на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, респ. реализация на пазара на тази произведената селскостопанска продукция, което в настоящия случай не се установява да е било правено от жалбоподателката С. Ф. М..

Предвид всичко изложено дотук, съдът намира, че анализът на приобщените по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обосноват извод и за материална законосъобразност на оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

При така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че жалбата, подадена от С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], се явява неоснователна, като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, като при това положение същото се явява издадено в съответствие и с целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да е от отменителните основания по чл.146 от АПК. Предвид горното, с решението по настоящото дело подадената срещу това Решение №2153-08-5 от 09.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалба от С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора по настоящото дело и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, в полза на ТП на НОИ - Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в чл.24 от НЗПП размер от 100.00 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], подадена чрез пълномощник - адвокат М. М. от АК - [област], против Решение №2153-08-5 от 09.01.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане №РВ-3-08-01759929 от 21.11.2024 год., издадено от ръководител по контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали.

ОСЪЖДА С. Ф. М., с посочен адрес - [населено място], [улица], [община], [област], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски, в размер на 100.00/сто/ лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.