Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/26.06. |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на двадесет и шести
януари |
Година 2022 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 533 по описа за 2021 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът „У.Б.“ АД твърди, че са
погасени чрез прихващане предявени в изпълнителното производство вземания от ответниците А.П.А., действащ като едноличен търговец с
фирма „А.-А.А.“ по ИД 20218380402546 за сумата 25028,65
лв. – главница, 3233,16 лв. – законна лихва, 1780,41 лв. – възнаградителна
лихва, лихва за забава – 512,69 лв., отложена лихва
637,65 лв. разноски в заповедното производство – 1183,44 лв. Твърди се, че с
влязло в сила решение по т.д. 2056/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав, изменено с решение на САС по т.д. 2098/2020
г. съответно за главница, възнаградителна лихва,
неустойка и разноски, произтичащи от договор за банков револвиращ
кредит за оборотни средства № 215 от 21.12.2009 г. Твърди се за тези вземания
да е издадена заповед за незабавно изпълнено по гр.д. № 49726/2017 г. по описа
на СРС, 34 състав. Сочи се, че след проведено изпълнително производство
непогасена е останала главница в размер на 18375,64 лв. и законна лихва към
04.12.2020 г. (датата на влизане в сила на решението) в размер на 4591,26 лв. В
полза на ищеца били присъдени и разноски в размер на 2327,81 лв. по т.д. №
2056/2018 г. и 6870,73 лв. по т.д. № 1562/18 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав. Ищецът твърди (съгласно молба уточнение,
докладвана в съдебно заседание на 26.01.2022 г.) да е прихванал задължението си
за връщане на сумата 25028,65 лв. – главница с непогасената част от вземанията
си, признати с Решение по т.д. № 2056/2018 г., влязло в сила на 04.12.2020 г.
съответно за главница 18357,64 лв. и законна лихва за забава към 04.12.2020 г.
в размер на 4591,26 лв., а остатъкът от 2061,75 лв. – ищецът прихванал със свое
вземане в размер на 6870,73 лв. – разноски, присъдени с решение по т.д. №
1562/18 г., влязло в сила на 15.07.2020 г., а с остатъка от вземането за
разноски прихванал задължението си в размер от 3233,16 лв. и частично
задължението си за връщане на принудително събрана сума в размер на 17801,41
лв. – възнаградителна лихва. Остатъкът до пълния
размер на задължението си от 204,59 лв. ищецът прихванал с присъдено му вземане
за разноски с решение по т.д. № 2056/18 г. След това прихващане твърди да е
останало вземане срещу ответника в размер на 1440,59 лв., с което чрез
прихващане е погасено задължение за връщане на събрана лихва за забава в размер
на 512,69 лв., задължението си за отложена лихва в размер на 637,65 лв. и частично
задължението си разноски в размер на 1183,44 лв. до сумата от 893,29 лв.
По изпълнително дело 20218380402547
предмет на изпълнение било вземане на ответника за сумата 1219,23 лв. –
разноски в исковото производство по т.д. № 2056/2018 г. и т.д. № 2098/2020 г.
на САС, ТО, 6 с-в, което вземане се твърди да е погасено чрез прихващане с
вземане на ищеца срещу ответника-взискател в размер
на 2327,81 лв., произтичащо от присъдени на ищеца разноски с решение по т.д. №
2056/2018 г., в сила от 04.12.2020 г.
По изпълнително дело 20218380402548
предмет на изпълнение било вземане на ответницата Т.А. за сумата 1584,26 лв. –
разноски в исковото производство по т.д. № 2056/2018 г., което вземане се
твърди да е погасено чрез прихващане с вземане на ищеца срещу ответницата-взискател в размер на 2120,76 лв., произтичащо
от присъдени на ищеца разноски с решение по т.д. № 2056/2018 г., в сила от
04.12.2020 г.
Твърди се и че извънсъдебно ищецът
уведомил ответниците за извършените от него прихващания. Евентуално за връчване
на уведомление за прихващане се позовава на връчената искова молба. Иска се да
бъде признато за установено, че вземанията са погасени чрез твърдяните
прихващания.
В отговор на исковата молба се оспорва да е извършено прихващане с довод,
че ищецът е наложил запори върху оспорваните в процеса вземания по висящи
изпълнителни производства. Оспорва да са налице изискуеми и безспорни по
основание и размер вземания, като се навежда довод, че банката цели да заобиколи задължението си да погаси присъдените на
ответниците суми. Твърди се и че в изявленията за прихващане са посочени суми,
различни от посочените в исковата молба. Оспорва се да е налице и редовно
уведомяване за извършено прихващане по реда на Закона за задълженията и
договорите, съответно посочените в изявленията за прихващане суми да се
различават от спорните вземания.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца - адв. Х. от САК, поддържа
исковете. Претендират се и разноски като представя списък.
Ответниците, представлявани от адв.Д. от САК оспорва исковете. Претендират се разноски и е
представен списък.
Предмет
на изследване в процеса е съществуване на материално право, а разрешаването на
този спор предполага изследването му по същество. Такъв ефект е непостижим в
производство по чл. 435 ГПК, където силата на пресъдено
нещо е ограничена до законосъобразността на упражнена от съдебния изпълнител
принуда. Ето защо поддържаните доводи за недопустимост на предявените искове са
неоснователни. Съдът като обсъди наведените в процеса съображения и събраните по
делото доказателства, ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното:
С
обратен изпълнителен лист от 27.01.2021 г. по т.д. № 1562/2018 г. е разпоредено ищецът да заплати на ответника А.П.А., действащ
като едноличен търговец А.-А.А. сумите 25028,65
лв. – недължима главница по договор за кредит № 214/21.12.2009 г., 3233,16
лв. – недължима законна лихва върху присъдената главница за периода
21.7.2017 г. – 23.10.2018 г., 1780,41 лв. – недължима възнаградителна лихва за периода 25.01.2017 г. – 23.05.2017
г., 512,69
лв. – недължима лихва за забава за периода 25.01.2017 г. – 20.07.2017
г., 637,65
лв. – недължима отложена лихва за забава за периода 25.10.2013 г. –
23.05.2017 г. и 1183,44 лв. – недължими разноски за заповедното производство.
Посочено е, че тези вземания касаят ч.гр.д. № 49712/2017 г. по описа на
Софийски районен съд. От протокол за разпределение от 23.10.2018 г. (неоспорен
от страните) се налага извод, че вземането по изпълнителен лист, издаден на
основание заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ч.гр.д. № 49712/2017 г.
включва съответно 137 180,62 лв. – главница, 17563,69 лв. - законна лихва
върху главница за периода от 21.07.2017 г. до 23.10.2018 г., 3 945,47 лв.
– договорна лихва, 2571,24 лв. – лихва върху просрочена главница, 637,65 лв. –
просрочена лихва (миграция).
По
делото не се спори, че за събиране суми въз основа на обратен изпълнителен
лист, издаден по т.д. № 1562/2018 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав срещу ищеца
е образувано изп.дело № 20218380402546.
Предмет на изпълнение са вземания за сумите 25028,65
лв. – недължима главница по договор за кредит № 214/21.12.2009 г., 3233,16 лв. – недължима законна лихва
върху присъдената главница от 112151,97 лв. за периода 21.07.2017 г. –
23.10.2018 г., 1780,41 лв. –
недължима възнаградителна лихва за периода 25.01.2017
г. – 23.05.2017 г., 512,69 лв. –
недължима лихва за забава за периода 25.01.2017 г. – 20.07.2017 г.; 637,65 лв. – недължима отложена лихва
за забава за периода 25.10.2013 г. – 23.05.2017 г. и 1183,44 лв. – недължими разноски за заповедното производство. От
протокол за разпределение по изпълнително дело № 20189270400604 от 23.10.2018
г. се налага извод, че отречените от съда вземания са включени в определените
като подлежащи на погасяване суми според заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 49712/2017 г. на Софийски
районен съд, 34 състав.
По изп.д. №
20218380402547, инициирано от ответника, предмет на изпълнение са вземания срещу
ищеца от 783,84 лв. – разноски пред
СГС по т.д. № 2056/2018 г. на СГС, ТО,VI-3
състав и 435,39 лв. – разноски пред
САС по т.д. № 2098/2020 г. на САС, ТО, 6 с-в, посочени в покана за доброволно
изпълнение като общ размер от 1219,23 лв., влязло в сила на 04.12.2020 г.
По изп.д. №
20218380402548, инициирано от ответницата, предмет на изпълнение са
вземания срещу ищеца от 1018,44 лв. –
разноски пред СГС по т.д. № 2056/2018 г. на СГС, ТО,VI-3 състав и 565,82
лв. – разноски пред САС по т.д. № 2098/2020 г. на САС, ТО, 6 с-в, посочени
в покана за доброволно изпълнение като общ размер от 1219,23 лв., влязло в сила
на 04.12.2020 г.
На
14.12.2020 г. ЧСИ С.П.е разпоредил изпратени до ЕТ А.А.
книжа да се считат връчени на 11.12.2020 г. като е посочено, че на
вписания в ТР кам АВ адрес на управление *** няма
пощенска кутия, отличителни знаци на фирмата и лице, което да получи
документите, съответно не е вписан нов адрес на дружеството. Видно от
приложената разписка на 11.12.2020 г. е удостоверено от връчителя,
че на адреса няма табели, П.К. и служители на дружеството , частен апартамент
на сем. К..
На
01.02.2021 г. ЧСИ С.П.е посочил ответницата Т.Д.А. да е търсена четири пъти и
на 15.01.2021 г. да е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на адрес, вписан за
постоянен и настоящ адрес на лицето. Същевременно обаче от приложената разписка
не се установява връчителят да е удостоверил залепяне
на уведомлението – бланката не е попълнена в тази й част (срв.
л. 42 от делото).
С
решение № 12155/21.10.2020 г. по т.д. № 2098/2020 г. по описа на САС, 6 състав
е установено съществуване на вземания на ищеца срещу А.П.А., осъществяващ
търговска дейност под фирма ЕТ „А.-А.А.“ за главница
над сумата от 45563,79 лв. по
договор за банков кредит за оборотни средства от 21.12.2009 г. и срещу Т.Д.А.
за сумата над 43192,59 лв., над сумата 593,35
лв. – възнаградителна лихва по чл. 4.1. от
договора за периода 25.02.2017 г. – 23.05.2017 г., над сумата 603,62 лв. – неустойка за забава по чл.
4.2 от договора за периода 25.01.2017 г. – 20.07.2017 г..и за сумата 412,07 лв.
– просрочена лихва за периода 25.12.2014 г. – 23.05.2017 г. и са признати разноски в полза на ищеца („У.Б.“ АД) при солидарно осъждане на ответниците до
размера на сумите 3583,17 лв. за заповедното производство и 2327,81 лв. по
отношение на ответника ЕТ А.П.А. за исковото производство. Посочено е, че
сумите са дължими солидарно. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 783,84
лв. – разноски пред СГС и сумата 435,39 лв. – разноски пред САС, а на
ответницата – 1018,44 лв. (разноски пред СГС) и сумата 565,82 лв. (разноски пред
САС).
Видно
от удостоверение изходящ № 4938/22.02.2021 г., издадено от ЧСИ С.Л.и неоспорено
от ответниците по изпълнително дело № 20189270400604 ищецът има вземане
към ЕТ „АПА –А.А.“
към 04.12.2020 г. в размер на 18375,64 лв. – главница и законна лихва до тази
дата в размер на 4591,26 лв.
При
тези обстоятелства от правна страна съдът приема следното:
Ищецът
твърди вземанията –
предмет на
изпълнителното производство, да са погасени поради извършено прихващане.
Законът овластява длъжника да откаже да изпълни свое задължение като
същевременно освободи от отговорност към себе си и своя кредитор. С други думи,
разпореждайки се със своето вземане длъжникът бива овластен да откаже реално
изпълнение.
Съгласно
чл. 104 ал. 2 ЗЗД вземанията се смятат погасени до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е могло да
бъде извършено. Погасителният ефект предполага яснота както за основанието и размера на пасивното вземане, на чието изпълнение се противопоставя
длъжникът, така и за своето вземане, от събирането на което се отказва. На това
правомощие за длъжника кореспондира задължението на кредитора да се въздържи от
претендиране на вземането си като същевременно да смята за погасено посоченото
в изявлението негово задължение. При тези съображения настоящият състав приема,
че надлежното изявление за прихващане предполага еднозначен извод за основанието
и размера както на пасивното, така и на активното вземане. Доколкото самото
изявление за прихващане почива на признание за съществуване на пасивното
вземане то и изискуемата от закона ликвидност придобива значение единствено по
отношение на активното вземане. Както е имал повод да посочи Върховният
касационен съд в Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ОСГТК на ВКС обаче актуалната
съдебна практика не приравнява ликвидността на безспорност на вземането. Необходимо, но и достатъчно е активното вземане да е възникнало, да
може да бъде определено по основание и размер и да предпоставя
възможност да бъде наложено принудителното му изпълнение, а пасивното вземане да
е изпълняемо. Погасителният ефект настъпва в момента,
когато се проявят тези факти. Без значение остава кога е обективирано
изявлението за прихващане.
Възражението
за прихващане предполага изявление, поради което очертаният вече погасителен
ефект се проявява при достигане на изявлението до кредитора, но настъпва с
обратна сила. В случая не се установява извънсъдебните изявления за прихващане да
са връчени надлежно. Отразените от връчителя
обстоятелства по отношение на ответника не съдържат констатация за промяна на адреса
на управление, а единствено за невъзможност книжата да бъдат предадени на представител
на адресата. Обстоятелството, че имотът е обозначен като принадлежи на сем. К. не
е достатъчно за извод, че адресът е променен. След като не са събрани данни от
лице, обитаващо съответния адрес, че там не се намира представител на
ответника, упълномощен да получава книжа, наложително е приложение на процедурата по чл.
50 ал. 4 ГПК, каквато в случая не се установява да е предприета.
По
отношение на ответницата липсва удостоверяване от връчителя
да е залепил уведомление. Отразеното от ЧСИ, че уведомление е залепено, доколкото
не сочи на резултат от непосредствено извършено от него действие, а на анализ
действията на връчител, не се ползва от удостоверителната
сила на чл. 179 ГПК. След като връчителят не е
удостоверил нито факта на залепяне, нито мястото и съответно датата, на която е
било извършено, не са налице предпоставките за приложение на фикцията по чл. 47
ал. 5 ГПК.
Яснота
за намерението за прихващане е осигурена едва с връчване на преписа от исковата
молба. Изявлението обаче придобива нужната в случая конкретика
едва със заявеното уточнение с
молба от 09.12.2021 г. Ищецът противопоставя на ответниците свои вземания,
предявени в заповедно производство. Това производство дори и при признатото
предварително изпълнение на основания на едностранни твърдения съдебен акт –
заповед за изпълнение, е призвано да провери съществуването им, което в случая
се и установява. Ищецът противопоставя вземане за главница по договор за банков
кредит за оборотни средства от 21.12.2009 г. Ответникът не твърди, а и не
представя доказателства за извършени погасявания досежно
така очертаната главница в предявения с възражението за прихващане размер от
18375,64 лв. При тези обстоятелства настоящият състав приема за доказано, че
това активно вземане съществува в посочения размер. Пасивното вземане в размер
на 25028,65 лв., на чието изпълнение ищецът се противопоставя, е установено с
влязло в сила решение (отхвърленият иск по чл. 422 ГПК установява със сила на пресъдено нещо, че вземането не съществува). По делото не
се спори, а и от доказателствата се налага извод, че недължимата главница е
събрана в резултат на реализирано принудително изпълнение. От протокол за
разпределение от 23.10.2018 г. се налага извод, че към сумата е предвидена в
погашение на дълга и то в размер, превишаващ установената като дължима сума. Предвид
заявеното от процесуалния представител на ищеца, че вземанията по този договор
са изцяло погасени съдът приема за доказан факта, че сумата е получена от него.
С получаване на недължима сума обаче за ищеца възниква задължение да я върне.
Следователно още към този момент пасивното вземане е станало изпълняемо и погасителният ефект е настъпил. От мотивите
към решение № 88/03.01.2020 г. се установява, че ответникът се е позовал на
извършено погашение още към датата на приключване на устните състезания –
13.12.2019 г.. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че сумата е
получена преди този момент. Понеже противопоставеното от ищеца вземане е в
по-нисък размер, непогасеният остатък на задължението му възлиза на 6653,01 лв.
На
това свое задължение ищецът противопоставя и сумата 2061,75 лв. като част от негово
вземане за разноски по т.д. № 1562/2017 г. в размер на 6870,73 лв. Активното
вземане е възникнало с влизане в сила на съдебното решение или на 15.07.2020 г.
– обстоятелство, служебно известно на съда. Ето защо и към този момент вземането
на ответника е погасено до сумата 4591,26 лв.
Необходимостта
от ликвидност и на двете насрещни вземания налага да се държи сметка за
самостоятелността им от правна гледна точка. Вземането за законна лихва е
самостоятелно, но съществременно и акцесорно по отношение на лихвоносна главница. Противопоставеното
в случая вземане в размер на 4591,26 лв. се свързва с натрупана законна лихва
към 04.12.2020 г. Основанието на това вземане произтича от неизпълнено парично
задължение в рамките на определен времеви период. Предвид признатото обратно
действие на прихващането с погасяване на лихвоносното вземане отпада акцесорното вземане за лихва. Както бе посочено главницата
от 18375,64 лв. е погасена с получаване на сумата след разпределението с
протокол .от 23.10.2018 г. С оглед наличните данни, че това е станало преди
04.12.2020 г. вземането на ищеца в размер на 4591,26 лв. не се явява ликвидно. При
установителният иск, какъвто е и предявеният в
случая, съдът е ангажиран, но и ограничен да потвърди или отрече твърдяното
правно положение. Затова и предметът на изследване се очертава от посочените от
ищеца факти и извлечено от тях искане за защита. В случая ищецът се позовава на
формирано за определен период вземане за законна лихва с довод, че по силата на
изявлението му с това вземане е погасено задължение на ищеца. Настоящият състав
приема, че е обвързан от въведените в процеса факти – липсващо изпълнение за
очертания период и извлечен от тях довод, че са формирали вземане за законна
лихва. Установеното в случая значение на възникване на пасивното вземане не се
включва в очертаната от ищеца рамка, на която основава своята представа за
отстояваното правно положение, поради което и съдът не дължи съдействие за
изясняване на този въпрос. След като не се установява, че противопоставеното в
случая вземане е възникнало и съществува в твърдяния
размер, то не е ликвидно. Липсата на лихвидност обаче
препятства погасителния ефект. По изложените съображения настоящият състав
приема вземането в размер на 25028,65 лв. за погасено на твърдяното основание до
сумата от 20437,39 лв. в която част
и предявеният иск, че не съществува вземане за недължимо платена главница
следва да бъде уважен, а за разликата от 4591,26 лв. – да бъде отхвърлен.
Ответникът
няма вземане в размер на 1219,23 лв.
Предвид посочения в изявлението документ, в който е удостоверено оспорваното
задължение обаче става ясно, че тази сума включва присъдените разноски от
783,84 лв. и 435,39 лв. според съдебно решение, влязло в сила на 04.12.2020 г.
Този еднозначен извод позволява яснота за пасивните вземания, поради което и
осигурява необходимата ликвидност. Ищецът противопоставя на тези вземания по-високото
по размер свое вземане, произтичащо от същото решение в размер на 2327,81 лв.
Ето защо и по силата на чл. 104 ал. 2 ЗЗД вземането на ответника е погасено към
04.12.2020 г.
Решение
№ 12155/21.10.2020 г. действително признава вземания на ищеца като разграничава
противопоставените суми 2327,81 лв. по отношение на ответника и 2120,76 лв. по
отношение на ответницата. Изрично е посочено обаче, че тези суми се присъждат в
условията на солидарност. Това ще рече, че дългът е общ, а разграничението
произтича от установения различен обем на отговорността на ответниците. С други
думи, от това решение следва, че общият размер на вземането на ищеца за
разноски за исковото производство възлиза на 2327,81 лв., а солидарността е
ограничена до 2120,76 лв. За разликата длъжник е единствено ответникът. На този
извод навеждат и мотивите, където е посочено, че 2327,/81 лв. е общия размер на
дължими разноски за исковото производство. Математическият сбор от посочените
поотделно суми превишава тези размери, а и влиза в пряко противоречие с
указанието, че те се дължат солидарно. Дори хипотетично да се приеме, че
предложеният от ищеца прочит на съдебното решение – признато вземане за
разноски срещу ответника в размер на 2327,81 лв. и срещу ответницата в размер
на 2120,76 лв. е меродавен, предвид възможната различна интерпретация противопоставеното
от ищеца вземане в размер на 2120,76 лв. не е ликвидно. Утвърждаването на
предложения от ищеца прочит предполага тълкуване на съдебния акт от
постановилия го съд, каквото обаче понастоящем не се установява. Липсващата
ликвидност на активното вземане осуетява погасяването на вземането на
ответницата в размер на 1584,26 лв.,
(сбор от присъдени разноски 1018,44 лв. и 565,82 лв.), а предявеният иск да
бъде установено, че не съществува такова вземане поради погасяването му чрез
прихващане като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По
същите съображения – невъзможност за еднозначна индивидуализация на активните
вземания, не е възможен извод да са погасени и задълженията на ищеца в размер
на 637,65 лв.,
съответно до сумата от 893,29 лв. задължението му в размер на 1183,44 лв. Това обуславя
неоснователност и на така предявените искове.
На
задължението си в размер на 3233,16 лв.
ищецът противопоставя вземане от 4808,98 лв., произтичащо от присъдени му
разноски в общ размер от 6870,73 лв., поради което и това вземане е погасено
изцяло, съответно предявеният иск, че не съществува поради извършено прихващане
е основателен.
Разликата
от вземането си в размер на 1575,82 лв. ищецът противопоставя на задължението
си от 1780,41 лв., което бива
частично погасено. На остатъка от
204,59 лв. ищецът противопоставя свое вземане от 1108,58 лв. – остатък от
вземане за разноски в размер на 2327,81 лв., но и част от неликвидно вземане.
При тези обстоятелства не е възможен еднозначен извод за противопоставеното
вземане, а следователно да се приеме за валидно осъществено разпореждане с
определено по основание и размер вземане срещу ответника. Ето защо налага се
извод, че вземането от 1780,41 лв. е частично погасено до сумата от 204,59 лв.
С
уточнителната молба на своето задължение от 512,69
лв. ищецът противопоставя две самостоятелни от правна гледна точка вземания за
разноски – непогасената част от вземане за разноски – 2327,81 лв. в размер на
1108,58 лв. и непогасена част от вземане за разноски в размер от 536,50 лв. от
вземане в размер на 2120,76 лв. Предвид невъзможността за еднозначен извод, че твърдяните вземания произтичат от съдебното решение, ефектът
на прихващане не е настъпил и по отношение на вземането на ответника за сумата 512,69 лв.
Твърдяното
в уточнителната молба плащане в рамките на
изпълнителното производство не попада в обхвата на делото – несъществуване на
вземания поради извършени прихващания, поради което обсъждането му остава
безпредметно.
По
изложените съображения исковата молба е частично основателна.
По
разноските
При
установеиня изход от спора ищецът има право на част
от доказаните в производството разноски, съразмерна на уважената част от иска.
Ответниците имат право на част
от доказаните по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, втора
алтернатива ГПК, че за А.П.А., действащ като едноличен търговец под
наименование „А.-А.А.“, ЕИК ******не съществуват вземания
срещу „У.Б.“ АД, ЕИК ******както следва:
1. за разликата над 4591,26 лв.
до пълния предявен размер от 25028,65 лв., представляващо недължимо събрана
главница поради извършено прихващане със сумата 18375,64 лв. – главница по
договор за банков кредит за оборотни средства от 21.12.2009 г ,предмет на изпалнение по изпълнително дело № 20189270400604. и
сумата 2061,75 лв. като част от вземане за разноски по т.д. № 1562/2017 г. в
общ размер на 6870,73 лв. като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 4591,26 лв.
2. за
сумата 3233,16 лв. – недължимо
събрана законна лихва върху присъдената главница от 112151,97 лв. за периода
21.07.2017 г. – 23.10.2018 г. поради извършено прихващане със сумата 3233,16
лв. – част от вземане за разноски в общ размер от 6870,73 лв.
3. за разликата над 204,59 лв.
до пълния предявен размер от 1780,41 лв., представляващо недължима възнаградителна лихва по договор за кредит № 214/21.12.2009
г. за периода 25.01.2017 г. – 23.05.2017 г. поради извършено прихващане със сумата 1575,82
лв. – част от вземане за разноски в общ размер от 6870,73 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 204,59 лв.
4. за
сумата 1219,23 лв. - присъдени
разноски от 783,84 лв. и 435,39 лв. по решение № 12155/21.10.2020 г. по т.д. №
2098/2020 г. по описа на САС, 6 състав поради извършено прихващане със сумата
1219,23 лв. като част от вземане в размер на 2327,81 лв. – присъдени разноски
със същото решение.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК ******срещу А.П.А., действащ като едноличен
търговец под наименование „А.-А.А.“, ЕИК ******искове,
че не съществуват поради извършено прихващане вземания както следва:
1. за
сумата 512,69 лв. – събрана недължима
лихва за забава за периода 25.01.2017 г. – 20.07.2017 г. по договор за кредит №
214/21.12.2009 г.
2. за
сумата 637,65 лв. – недължима
отложена лихва за забава за периода 25.10.2013 г. – 23.05.2017 г. по договор за
кредит № 214/21.12.2009 г.
3. за
сумата 1183,44 лв. – недължими
разноски за заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „У.Б.“ АД, ЕИК ******срещу Т.Д.А., че не съществува вземане в
размер на 1584,26 лв. – сбор от присъдени разноски поради извършено прихващане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А.П.А.,
действащ като едноличен търговец под наименование „А.-А.А.“,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „У.Б.“
АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. „******сумата
2468,29 лв. – разноски в
производство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „У.Б.“
АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. „******да
заплати на А.П.А., действащ като едноличен търговец под наименование „А.-А.А.“, ЕИК ******със седалище и адрес на
управление:*** и Т.Д.А. с адрес *** сумата 440,43
лв. – разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис с въззивна жалба пред Апелативен съд –София.
СЪДИЯ: