Присъда по дело №116/2014 на Районен съд - Луковит

МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 116/2014Г. НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт № Д- 19/2014 г. от 03.04.2014г. по досъдебно производство № ЗМ-314/2013г. на РУ Полиция – Луковит, с който е повдигнала обвинение срещу З.Д. *** за това, че на 10.11.2013 г. около 12:30 часа в гр. Луковит, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в кв. „Изток“, в дясно от асфалтовия път, посока новото сметище на града, в присъствието на малолетни деца и със средства опасни за живота на хора, проявил жестокост към гръбначно животно – застрелял с ловна пушка „ИЖ-26Е“, 12 кал. С №Р09528 – куче от женски пол, раса – хъска, порода Мастив Леон, отговарящо на името „Сара“ на възраст 1 г. и 9 м., на стойност 810.00 лева, собственост на Д. ***, като му причинил незаконно противозаконно смърт – престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2, предл.2-ро, хип. 1 и т. 3, предл. 2-ро, вр. ал. 1 НК.

Подсъдимият З.Р. не се признава за виновен и дава подробни обяснения (л.80-81). Разказва, че на 10.11.2013 г. бил на лов за фазани заедно със свидетеля Г.Ц. (по прякор „Г.“). Към 11 часа подсъдимият поискал да си тръгват, защото трябвало да се връща на работа. Свидетелят Ц. настоявал да обходят района, за да търси чакали. Подсъдимият, който управлявал автомобила, завил наляво към сметището, но там видял деца и затова се върнал – знаейки, че при наличието на деца няма да има чакали, а и било опасно в присъствието на деца да се стреля и продължил към града. На следващия завой, внезапно свидетелят Г.Ц. казал „Стой! Стой!“ и през ръцете на подсъдимия изкарал пушката си и стрелял по кучето, след което казал на подсъдимия да кара бързо, че го е страх някой да не го познае. Подсъдимият оставил Г.Ц. в дома му и продължил към с. Румянцево, където се намирал, когато го извикали в районното управление. След известно време, в съботен ден, З. бил в дома на Гугата, за да прибере от там свои вещи,  когато дошъл пострадалият Д.М. и му казал, че иска 500.00 лева за убитото си куче. Подсъдимият си премълчал за това, че свидетелят Г.Ц. го е убил, защото той много се страхувал от циганите да не му направят нещо. Подсъдимият твърди, че очевидци на това, че Г.Ц. е застрелял кучето, станали двама негови познати Й.Н. и Ц. ***, които случайно се намира в района, ловувайки риба в р. Златна Панега. Подсъдимият ги помолил да дойдат с него в полицията и да разкажат какво са видели, но те му казали да не разправя с едно скитащо куче. За наличието на тези очевидци подсъдимият твърди, че споделил още в хода на разследването, но понеже то се водило тенденциозно, свидетелите не били разпитани. Подсъдимият твърди, че всички познавали Г. и се стремели да го оневинят.  

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, прави подробен доказателствен анализ, въз основа на който прави изводи за виновността на подсъдимия З.Р.. Прокурорът предлага за извършеното престъпление да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца с приложение на чл. 66 НК, както и да се наложи кумулативното наказание - глоба. Изтъква отегчаващи отговорността обстоятелства – въздействието на деянието върху психиката на малките деца – очевидци, упоритостта на поведението му, въпреки че е няколко пъти му били направени забележки и забелязал децата по сметището. Прокурорът акцентира върху процесуалното поведение на подсъдимия, насочено към манипулация на доказателствата. Изразява становище, че предявеният граждански иск е основателен и следва да бъде уважен.

Пострадалият Д.А.М., е предявил граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу подсъдимия З.Д.Р. за сумата 810.00 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, изразяващи се в смъртта на собственото му куче.

Защитникът на подсъдимия - адв. И.Н. от САК, пледира за оправдаване на З.Р.. Счита, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не намира опора в събраните доказателства. Сочи аргументи, дискредитиращи свидетелските показания на Г.Ц. – че той е заинтересован от изхода на делото, защото прикрива собствената си виновност. Счита, че показанията му са противоречиви, неясни, нелогични и не кореспондират с други доказателства. Цитира показанията на Ц. от 21.05.2014 г., когато казал, че пушката е била разглобена – скършена на две, от 17.09.2014 г., като казал, че З. заредил пушката, както и заявеното от Ц. по време на следствения експеримент – че пушката е била заредена, но не е видял кога и как З. е стрелял. Адв. Н. коментира показанията на Г.Ц. и на свидетеля Т.В. относно противоречието кога са се разминали с каруцата на последния. Според защитника има колебания в показанията на малолетния свидетел С.З. относно това, на какво разстояние се е намирал от кучето, което разколебава достоверността на показанията му. Защитата прави коментар на резултатите от следствения експеримент, като изразява становище, че в заключението си вещите лица дават мнение, че вероятността изстрелът да е произведен от шофьора, е по-голяма от вероятността да е произведен от мястото на пасажера, но не изключват с категоричност втората възможност. Експертното заключение, че ако изстрелът е произведен от пасажера, то звукът би бил пагубен за слуха на водача, адв. Н. се стреми да опровергае, позовавайки се на свидетелските показания на Д.Г. – председателят на ловната дружинка. Критични бележки се отправят към достоверността на показанията на другите малолетни деца – К. и Д., които адв. Н. съпоставя с показанията на третото дете – С.З.. Извън анализа остават свидетелските показания на Л.М., тъй като защитата намира, че възприетите от него обстоятелства, са неотносими към предмета на делото. Защитата не се доверява и на показанията на пострадалия Д.М., изтъквайки, че между тях и показанията на И. – „полицая“ има противоречие.

Подсъдимият З.Р., счита, че не е виновен и както много пъти заявил, че не той, а Г.Ц. е стрелял по кучето, но понеже се познава с пострадалия М. и го е страх от него, Г.Ц. прехвърлил вината върху подсъдимия. Счита, че няма никакви доказателства за това, че той е извършителят. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият З.Д.Р. е роден на *** г. в гр. Луковит. Живее в гр. Ботевград с родителите си. Не е семеен и няма деца. Завършил е висше икономическо образование – „Счетоводство и контрол“. Работи като „Оператор - метрология“ в „Интегрейтед микро електроникс“ ЕООД – Ботевград с месечна заплата 680.00 лева. Не е осъждан.

Пострадалият Д.А.М., известен с прякора си „Папарончо“ е на 35  г., живее в гр. Луковит на ул. „Лютиче“ №16 на съпружески начала с К.З., от която има две деца. Работел в Испания като пастир. От там закупил куче, чиято порода „Мастив Леон“ харесвал много. Кучето нарекли „Сара“ и цялото му семейство било свикнало с животното. Синът му – С.З., роден на *** г. често разхождал Сара по поляните в близост до дома им. За кучето били полагани постоянни грижи, включително имало поставен идентификационен чип. Децата в квартала го познавали и често играели с него.

Подсъдимият З.Р. членувал от 2010 г. в „Съюза на ловците и риболовците в България“, сдружение „Сокол“, ловна дружина гр. Луковит, с Председател свидетелят Д.Г.. В ловната дружина на гр. Луковит подсъдимият не се ползвал с добро име и често нарушавал правилата на лова - напускал колективния лов преди ръководителя да обяви, че същият е приключил, стрелял по животни, за които ловът не бил разрешен, не се съобразявал с отправени към него забележки от страна на Председателя.

В ловната дружина З.Р. бил приет с препоръката на свидетеля Г.Ц., който ловувал повече от 20 години и се ползвал с доверието на останалите ловци от гр. Луковит. Двамата поддържали близки приятелски отношения. Свидетелят Ц. – на 63 г., изпитвал бащински чувства и загриженост към подсъдимия, правели си взаимни услуги.

На 10.11.2013 г. около обяд подсъдимият З.Р. и свидетелят Г.Ц. се връщали от лов за фазани. Пътували с управлявания от подсъдимия лек автомобил марка ВАЗ, модел НИВА, бял на цвят. Оръжието на подсъдимия – ловна пушка „ИЖ-26Е“, 12 кал. С №Р09528, била заредена и стояла между двете седалки на автомобила, до дясната ръка на подсъдимия Р.. Преминали по земния път покрай мюсюлманското гробище на гр. Луковит и излезли на асфалтовия път, който на ляво отвеждал към новото сметище на града, а на дясно – към центъра. Подсъдимият завил на ляво, за да види дали на сметището няма бездомни кучета, по които искал да стреля. Когато се придвижили на 100-ина метра видели на асфалтовия път да играят няколко деца от ромски произход. Тогава свидетелят Ц. започнал да разубеждава З.Р. от намерението му да стреля по кучета, казвайки му, че има деца наоколо. Подсъдимият се вслушал в думите му и обърнал автомобила в обратна посока – към центъра на града.

Няколко стотин метра по-надолу пътят преминавал покрай ромския квартал „Изток“ на гр. Луковит. В дясно на пътното платно имало малко сметище с разположени наоколо временни фургони, около които играели малки деца – включително малолетните свидетели Д.Т. на 9 г. и К.Р. на 10 г.

Срещу фургоните, в ляво на пътя, по който се спускал управлявания от подсъдимия автомобил в посока към центъра, била разположена поляна. На тази поляна детето на пострадалия – 13-годишният С.З., разхождал домашното им куче Сара, която играела с другото куче на семейството, което не било породисто. Подсъдимият забелязал двете животни, намалил скоростта на автомобила, като преминал в насрещното платно и се приближил наляво до канавката, извадил ловната си пушка през отворения прозорец на автомобила, и произвел изстрел в посока към двете кучета, след което бързо продължил в посока към центъра на града.

Кучето Сара било улучено от няколко сачми, изревало много силно и паднало на земята. Другото куче изквичало, преметнало се и избягало. Виждайки това, детето С.З. се затичало към Сара и видял, че цялата е в кръв и умира. Към него в това време се притичали и децата, които играели на отсрещната страна на платното – К. и Д.. Децата били силно изплашени и шокирани, а С. хукнал към дома си, който бил на хълма над поляната, за да извика родителите си.

Тичайки към вкъщи, С. срещнал майка си Х.З., която чувайки изстрела и рева на кучето, тръгнала да го търси. Детето й обяснило, че бял джип е минал и от него стреляли по кучето.  Извикал и баща си – пострадалият Д.М., на когото разказал същото. По описанието на автомобила пострадалият М. се усъмнил, че това е джипът на братът на един от горските служители – П.К.. По случайност К. минал по улицата, Д.М. го спрял и обяснил за случилото се. В този момент сина му С. пояснил, че е разпознал пътника в автомобила – „Гугата“ – свидетеля Г.Ц..

Върнали се на поляната, където животното агонизирало. Д.М. се обадил на ветеринарният лекар С.С., който отишъл на мястото и констатирал, че кучето порода М. Л. е в много тежко състояние и агонизирало. Поставил му инжекция с кръвоспиращ и кортизонов препарат. Кучето било простреляно, единият му зъб бил избит, до едното му око имало дупка, от която след смъртта на животното лекарят с помощта на пинцета извадил сачма. Д-р С. малко по-късно, след като на място пристигнали полицаи, констатирал смъртта на животното.

На място пристигнал и близък на семейството на пострадалия – свидетелят С.А., който позвънил на телефона за спешни повиквания 112 и подал сигнал за случилото се, описвайки чутото от детето С. – че ловци са гръмнали кучето. В резултата на подадения сигнал на място пристигнали служители на МВР и започнали процесуално-следствени действия.

Когато пострадалият М. научил от сина си, че единият от ловците бил „Г.“ веднага се отправил заедно с детето към дома му и настоял да получи отговор кой е стрелял и е убил кучето. Едновременно с тях в дома на Г.Ц. пристигнали и полицейски служители. Свидетелят Г.Ц. обяснил пред М. и полицаят В.И., че стрелецът бил З., който се отправил към с. Румянцево. Полицаят В.И. призовал подсъдимият чрез полицейския инспектор на селото – свидетелят Ц.Ч.,  да дойде незабавно в РУ „Полиция“ на гр. Луковит и да предаде оръжието си. Подсъдимият се явил и предал ловната пушка на инспектора от служба КОС.

След около седмица подсъдимият помолил свидетеля Г.Ц. да организира среща с пострадалия М.. Срещата била проведена в дома на Ц.. Подсъдимият З.Р. поднесъл извиненията си на пострадалия и го помолил да оттегли жалбата си. Д.М. казал, че приема извинението и всеки може да сгреши, като обяснил, че той не е подавал жалба, а това е „държавно обвинение“. На тази среща подсъдимият бил с баща си и се разбрал с пострадалия, че ще заплати стойността на кучето, което М. бил купил за 500 евро.

Минало известно време и подсъдимият отново поискал да се срещне с М.. Срещата се състояла на моста, водещ към квартала, където живеел мето. Подсъдимият и майка му – свидетелката Д.К., обяснили на пострадалия М., че могат да му заплатят само 500.00 лева и той се съгласил. По време на разговора случайно по моста преминал свидетелят Л.М., който поздравил приятеля си М. и се спрял за малко, завързвайки разговор с майката на подсъдимия за нейния покоен баща от с. Тодоричене.

Въпреки постигната уговорка, повече никой не потърсил пострадалия М. и той не получил обезщетение за умъртвеното куче.

Съдът установи горната обстановка въз основа на следните ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА: писмените доказателства, частично от обясненията на подсъдимия, показанията на пострадалия Д.М., на свидетелите Г.Ц., С.С., Т.В., В.И., С.А., Ц.Ч., Л.М., Д.Г., С. Ц., П.К. и децата С.З., К.Р. и Д.Т., преценени през резултатите от проведените очни ставки и направените съдебен оглед и следствен експеримент; заключенията на експертизите и веществените доказателства по делото. 

Главният факт по делото – кой е стрелял по кучето, съдът установи въз основа на очевидците Г. Ц., който се е намирал в автомобила, и децата С.З. и Д.Т., които също пряко са възприели, че е стреляно от мястото на водача. Фактът, че е стрелял водачът на автомобила, се установява и от производните доказателствени източници – показанията на Х.З., Д.М. и С.А., които свидетелстват за това, което детето С.З. им е разказало непосредствено след стрелбата, на която е било очевидец.

Показанията на основния свидетел–очевидец Г. Ц. – „Г.“ съдът оцени като достоверни и им даде вяра. Относно главния спорен факт – че подсъдимият е стрелял, показанията на Ц. намират опора и в показанията на децата С.З. и Д.Т., които са напълно непредубедени. Напротив, С.З. първоначално се страхувал да каже на баща си Д.М., че ловци са стреляли по кучето, защото по-рано баща му го предупредил изрично, че е ден за лов и затова да не извежда кучетата. Когато баща му спрял свидетелят П.К., за да пита дали брат му, който бил ловец, е стрелял, детето казало, че е разпознало единият човек в автомобила- „Г.“. Малко след това Д.М. и синът му С. отишли в дома на Г. Ц. – Г., за да разберат какво е станало, на място пред свидетеля В.И. – полицейски служител, Ц. обяснил кой е бил водач на автомобила.  

Детето С.З. заяви пред съда (л. 40): „…мина една бяла кола – джип, шофьорът беше този човек (детето сочи подсъдимия З.Р.), който управляваше джипа и той извади пушката и гръмна към кучето С. … Джипът идваше от гората, намали, гръмна и потегли… Аз повиках С. и му казах и той се обади на телефон 112 … извиках и майка ми и баща ми след това. Аз им казах, че е стрелял този човек (посочва свидетеля Г.Ц.), защото него познавам и отидохме у тях с тати и той ни каза кой е стрелял по кучето… Сега виждам този човек и той беше в колата. Аз видях, че той извади пушката от страната на шофьора…“

Тези показания напълно съответстват на показанията на другите деца, като К.Р. не е видяла кой стреля, но Д.Т., чийто показания от досъдебното производство (л. 82 от ДП) бяха прочетени, е заявил: „…От гората посока града по асфалта се появи кола – бяла на цвят, и приличаше на джип. Колата спря между нас и кучетата на пътя. В колата бяха двама човека. Този, който караше колата, го видях как вади пушка и чух един изстрел, като колата веднага потегли към града…“  

Затова, като съпостави показанията на Г.Ц. с тези на децата и установи пълно съответствие относно факта, че подсъдимият З.Р. (водачът на автомобила) е стрелял срещу кучето, съдът възприе Г.Ц. като достоверен източник на факти и се довери на показанията му изцяло. Същите намериха опора и в резултатите от следствения експеримент, проведен в хода на съдебното следствие, в хода на който се провери, дали обективно е възможно да се произведе изстрел от водача, без да се загуби контрола върху управлението на автомобила. С помощта на експерта – д-р М.В., който зае мястото на водача в предоставения от подсъдимия лек автомобил „нива“, се установи, че при скорост около 20 км/ч по асфалтовия път водачът може едновременно да управлява автомобила, придържайки волана с коляно, и да произведе два изстрела към мястото, на което са се намирали двете кучета (л. 222). Извършеният следствен експеримент е обективиран визуално в албума (л. 244).

Противоречията, на които се позовава адв. Н. и които се установяват при няколкото разпита на свидетеля Г.Ц., са несъществени и имат своето обяснение. Противоречията са относно факта, дали пушката на подсъдимия е била заредена – в състояние на годност да произведе изстрел, или е била разглобена, и къде точно се е намирала. При разпита на 21.05.2014 г. (л. 38-39) свидетелят заявява: „Връщахме се с него, със З., от лов, когато стана този инцидент… приближихме, там имаше едни фургони … и срещу тези фургони имаше две кучета, които играеха, бореха се и тогава се получи изстрел … От при нас, от колата се получи изстрела … оръжията ни бяха вътре в купето на автомобила. Ние таман се прибирахме и щяхме да ги прибираме, изпразнени бяха, не бяха заредени вътре в колата. Почти бяха разглобени, бързо се сглобява пушката… Едната пушка, моята, беше отзад, а пушката на З. – той я остави изпразнена, стоеше между двете седалки скършена на две. Когато приближиме мястото, само чух З. да казва: „Ей ги, ей ги!“, зареди пушката, взе патрони от патрондаша, който му стои на кръста, зареди пушката, не е слизал от автомобила, свали стъклото на автомобила от неговата шофьорска страна и гръмна един път“;

При повторния разпит на 17.09.2014 г. (л.128-129) свидетелят Г.Ц. заявява: „… Той, както караше, пушката си беше при него в колата и не беше разглобена, беше между мен и него и моята пушка беше отзад на седалката в калъф, това при мен е стриктно – разглобявам, слагам в калъф и се прибирам, аз толкова години съм ловец и не съм правил издънки“.

При извършване на съдебния оглед на 16.01.2015 г., непосредствено преди провеждане на следствения експеримент (л. 220 и 221) свидетелят Ц. заявява: „… Пушката на З. беше заредена преди това и беше оставена до прозореца. Кога е заредена и как точно е заредил, не съм видял, защото аз гледах децата…Аз предполагам само какво е направил, аз гледах към децата. Това, което видях и мога да покажа – той с крак задържа волана…“, като в албума (л. 242-243) е заснето какви движения е извърши подсъдимия З.Р., според показанията на Ц..

Тези противоречия, на първо място, както се спомена, не са съществени, защото значимото е, че подсъдимият е произвел изстрел, което се установява и от показанията на другите очевидци – децата. Освен това, констатираното противоречие е резултата на желанието при първоначалния разпит на свидетеля, да смекчи поведението на подсъдимия, като под формата на свободен разказ Ц. говори неопределено за човешка намеса – „…тогава се получи изстрел…“, като не споменава кой е произвел изстрел. На уточняващи въпроси, поставени към свидетеля, той неохотно продължава да говори неопределено за начина на произвеждане на изстрела – „…от при нас, от автомобила се получи изстрела…“, акцентирайки, че оръжията са били изпразнени (без боеприпас) и тъкмо щели да ги прибират. При този първоначален разпит на Ц. ясно личи желанието му да не разкаже подробно истината, стремейки се да предпази приятелят си З., към когото е изпитвал бащински чувства, както самият подсъдим заяви при провеждане на очната ставка помежду им, а и погрешно разбираната „колегиалност“ между ловците. Освен доброжелателност и емоционална свързаност с подсъдимия, свидетелят Ц. е мотивиран да не разкаже за всички обстоятелства около състоянието на оръжията, защото те са били съхранявани след приключване на лова в нарушение на правилата за извършване на тази дейност.

Свидетелят Г.Ц. детайлно и подробно разказва за поведението на подсъдимия, едва след като преди приключване на съдебното следствие в съдебно заседание на 19.06.2014 г. подсъдимият, упражнявайки правото си даде обяснения, уличи свидетелят Ц. като извършител на престъплението, обяснявайки, че именно той е застрелял кучето, но подсъдимият до момента го прикривал. В следващото съдебно заседание на 17.09.2014 г. , за което съдът призова отново Ц., той  разказа действителното състояние, в което се е намирало оръжието на подсъдимия – пушката е била заредена.

Затова и в хода на следствения експеримент съдът не провери първоначалните показания на Ц., според които З.Р. заредил пушката в движение.

По отношение на останалите факти, посочени в чл. 102 НПК, които попадат в предмета на доказване и имат значение за отговорността на подсъдимия, съдът се довери на част от свидетелите, писмените и веществените доказателства, както и на заключенията на вещите лица.

От писмените доказателства – копията на Билет за лов №168879, Удостоверение за подборно ловуване, Талон №6 и Членска карта (л.64 и 65 от ДП) се установява, че З.Р. е имал право да ловува на 11.10.2013 г.

От приложения Паспорт за домашно животно(л.59-60), издаден от Испания, придружен от легализиран превод, се установява, че същият е издаден за куче с идентификационен код   981100003755598, собственост на Д.А.М.. Животното е описано с име Сара, вид Куче, раса Хъска, пол Женски, родено на *** г., с поставен чип и ваксдинация на 07.03.2012 г. в Испания от лицензиран лекар. Поради това, че в паспорта горните обстоятелства са изписани ръкописно с латински букви, съдът поиска повторен превод (л.30), в който лицензираният преводач е направил бележка, че срещу РАСА ръкописният текст „Не се чете. Може би става дума за Мастиф“.

Стойността на това куче, към деня на инкриминираната дата, вещото лице П.Р. е оценил на 810.00 лева, мотивирайки подробно по каква методика е направил оценката – съобразявайки възрастта, пола на животното и средните цени на предлагане на такива.

От заключението (л. 21 от ДП) на ветеринарно-медицинската експертиза, изготвена от доц. М. и д-р Н., се установява, че смъртта на кучето (порода мастиф леон, женско, на възраст 1 г. и 9 м., с чип №981100003755598) е настъпила вследствие на разкъсване на мозъчния паренхим и мозъчни кръвоносни съдове – Мозъчна смърт. При рентгенологичното изследване се установили метални сенки в областта на главата, шията и лопатката. Били извадени и приложени 2 броя метални деформирани парчета и идентификационен чип.

2-те метални парчета (веществени доказателства приложени в плик на л. 151) са изследвани от комплексната експертиза, изготвена от д-р М.В., който дава заключение, че двата обекта са части от сиво-бял метал, по тях има наличие на кръв и същите могат да бъдат част от сачмен заряд 6/0. Експертът е посочил и идентификационния номер на чипа 981100003755598.

Експертът д-р М.В. е изследвал и вещественото доказателство – пушката, предадена от подсъдимия доброволно, и е дал заключение, че същата представлява гладкоцевна ловна пушка маркя „ИЖ“, модел 26Е, с успоредно разположение на цевите, фабрична серия. Изследвани са цевните канали, като вещото лице е заключило, че след последното почистване на оръжието, с него е произвеждан изстрел.

При новите поставени от съда задачи към експертизата – да се изследва дали веществените доказателства (обект №2 и №3), части от сачмен заряд, са изстреляни от пушката на З.Р. или от пушката на свидетеля Ц., вещото лице д-р В., дава заключение, че частите от сачми са негодни за сравнително балистично изследване, затова и не може да отговори от кое гладкоцевно оръжие за изстреляни.

За нарушенията на правилата на лова, които подсъдимият системно извършвал, съдът направи извод като се довери на свидетеля Д.Г. – Председател на ловната дружина в гр. Луковит, който детайлно и подробно разказа за минали случаи, в които той лично е виждал забранено поведение от страна на подсъдимия, който стрелял в движение от автомобила по фазан, както и за случаи, при които други ловци и най-вече ръководителят на лова, са правили оплаквания от поведението на З.. Свидетелят споделя, че при отправени забележки към подсъдимия, включително по отношение на процесния случай, той отвръщал арогантно (л.126-127): „…дойде патрулката и полицаите ме питаха какво е станало, казаха, че е убито куче горе в махалата. Питаха ме – Има ли при теб ловец на име З.?-, казах им, че има и те ме попитаха – Къде можем да го намерим? -  аз им казах, че му имам телефона и ще му се обадя, набрах го и той каза, че в с. Румянцево. Аз разговарях с него и му казах – Пребил си куче! Иди та се оправи с човека, където е негово кучето, че има чип, полицаите са тука! - , той каза – Не ме интересува, никакво куче не съм пребил! – и аз му затворих телефона…. Преди този случай с кучето имахме дразги със З., аз му направих забележка да не си тръгва преди да е приключил лова, защото той напуска без да се обади, и той ми отвърна: - Ти не ходиш ли си?! – и с това приключихме, аз повече не му обърнах внимание …. Има оплакване от поведението на З. и колегите ловци са му правили забележки, за това, че си тръгва рано, това не е единичен случай… Неговия дядо на З. е от с. Тодоричене и нещо си имаха дразги с него ловците, дядо му е имал дразги с дружинката в с. Тодоричене и затова го при нас…А. Н. Г. ми се обади – Кажи на З. да не гърми по фазани! и аз го видях с бинокъла ….беве при откриване на свинския лов…Ангел за същия случай ми се обади и му казах, че и аз съм го видял…Когато застреля фазана, спря за момент, както се движеше, то това бързо става…З. караше „Нивата“ и от шофьорската врата се гръмна и З. слезе, това го видях, че това беше от моята страна….“

Последващото поведение на подсъдимия, след извършване на деянието и опитите му да се разбере доброволно с пострадалия Д.М., се установяват от показанията на пострадалия, на свидетеля Ц. и съпругата му Ц., като за първата среща подсъдимият Р. също признава, че се е състояла, но се стреми да промени съдържанието на водените разговори. За втората среща, на която е присъствала и майката на подсъдимия – свидетелката Д.К., доказателствен източник са показанията на Д.М., подкрепени от показанията на незаинтересования свидетел Л.М.. Двамата подробно и последователно разказват за срещата, като по време на съдебния оглед посочват и мястото, на което срещата се е състояла (л. 245-246). Съдът напълно се довери на свидетелите, като Л.М. добросъвестно разказа възприятията си. В хода на проведената очна ставка между свидетеля Л.М. и подсъдимия, свидетелят направи описание на външността на майката на подсъдимия и си спомни част от разговора с нея – че баща й бил жител на с. Тодоричене (л. 125) – обстоятелства, които свидетелят не би могъл да знае, ако не е имал преки възприятия.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия З.Р. и намира, че същите не могат да бъдат доказателствен източник, а с тях подсъдимият единствено гради защитна теза, опитвайки се да припише извършването на престъплението на свидетеля Г.Ц.. Обясненията му противоречат на показанията на свидетеля, на когото по вече изложените мотиви съдът даде вяра, противоречат и на показанията на децата, станали очевидци на това кой е стрелял - С.З. и Д.Т.. Обясненията на подсъдимия съдържат вътрешни противоречия – при първоначалното им депозиране на 19.06.2014 г. (л.79-80) подсъдимият заяви, че „…Той (св. Ц.) неговата пушка я остави между него и вратата в разглобено състояние…“. При проведената очна ставка между двамата на (л. 129) на 17.09.2014 г. подсъдимият дава различно обяснение за положението на оръжието на свидетеля – „…Г. стреля, пушката му беше сглобена между нас!“. Тази версия съдът изрично провери при провеждането на следствения експеримент, като подсъдимият постави пушката с цевите нагоре, до вратата на мястото на пътника, в затворено състояние (снимката на л. 239)- положение, каквото в нито едно от обясненията си не е споменавал.  Двамата експерти, присъствали по време на следствения експеримент - д-р М.В. – експерт при НТЛ на ОД на МВР Ловеч, и О.В. – експерт НТЛ при РУ на МВР Луковит, са единодушни (л.222), че вероятността да се произведе точен изстрел от седящия на пасажерското място, според версията на подсъдимия, е много по-малка,    тъй като е ограничен сектора на прицелване, поради това, че по-голямата част от оръжието се намира вътре в купето на автомобила (снимките на л.240). При такова положение стрелящият трябва да се съобрази с параметрите на отворения прозорец, което нарушава маневреността на оръжието и ограничава сектора на стрелба, като при движещ се автомобил е още по-трудно да се произведе прицелна стрелба. Докато при версията, когато стрелящ е водачът на автомобила, диапазона на стрелба е около 120 градуса и стрелящият може да маневрира с оръжието, тъй като по-голямата част се намира извън автомобила и нищо не ограничава сектора на стрелба. В заключение дават мнение, че вероятността шофьорът да е произвел изстрел, е по-голяма и попаденията биха били по-сигурни, отколкото ако стрелбата е произведена от седящия в дясно, при което положение вероятността да бъде наранен водача на автомобила е доста голяма.

Процесуалното поведение на подсъдимия също лиши напълно обясненията му от достоверност. На първо място, подсъдимият З.Р. посочи двама свидетели, които по думите му били очевидци на това, че свидетелят Ц. е стрелял по кучето – Й.П.Н. и Ц.А. ***. На въпрос, защо едва на съдебно следствие споменава за тези свидетели, подсъдимият дава взаимно изключващи се обяснения. Едното обяснение – че самите свидетели му отказали да дойдат в полицията и да разкажат (стр.2 на л.80): „…Тогава аз ги помолих да дойдат до районното и да разкажат какво да видели и те казаха – Какво ще се разправяш с едно куче, което рови по боклуците?!..“, в хода на обясненията (л. 81) подсъдимият дава различна причина: „…Знаех за този свидетел, когато ни разпитваха, но те ни отказаха. Тенденциозно се водеше срещу мен разследването и затова не казах за свидетеля. За този свидетел казах на зищитника ми“. Съдът издири адресите на лицата и когато пристъпи към разпита им, след запознаване с наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, Ц.Т. – служител на МВР, заяви (л. 125): „…Знам, че З. има неприятности с някакво куче…станало е недоразумение. Й. работи със З. и са колеги…След като получих призовката и се обадих на Й., той ми разказа за какво става въпрос…Не се познавам със З.…, но много добре познавам майка му…“. Другият свидетел – Й.Н. имаше недобросъвестно процесуално поведение и не се яви, когато беше призован, което наложи съдът да му наложи глоба. В показанията си се придържа към тезата на другия свидетел, че е станало недоразумение. Подсъдимият му разказал за случая и свидетелят му споделил, че е ловил риба в същия район, но погрешно З. разбрал, че е станал очевидец. Версиите на тримата – двамата свидетели и подсъдимия значително се разминават, откъдето съдът достигна до извод, че подсъдимият е опитал да склони Й.Н. и Ц.Т. към лъжесвидетелстване.

Голословни са и твърденията на подсъдимия, че разследването се водело тенденциозно и затова не били споменати свидетелите очевидци.  Видно от протокола за предявяване на разследването, което е сторено в присъствието на адвокат Н. (л.96 от ДП), е, че единствените искания са по отношение приложимостта на чл. 78а НК и са били представени характеристика за подсъдимия. Протоколът е подписан без забележки. 

Опитът на подсъдимия да манипулира доказателства, пролича и при провеждане на следствения експеримент. З.Р. предостави своя патрондаш, очаквайки да се проверяват първите показания на свидетеля Ц., в които той все още се опитваше да прикрие нарушенията на подсъдимия на правилата за лова, като не каза, че оръжието му е стояло заредено в автомобила, в пределите на населеното място, което е категорично забранено, а уклончиво отговаряше на детайлизиращите въпроси, че З. заредил пушката в движение. В представения патрондаш подсъдимият бе поставил 29 броя гилзи от ловни боеприпаси калибър 12х70, които според двамата експерти от МВР д-р В. и В., не отговарят на действителната им дължина и същите са изрязани, с което е скъсена стандартната им дължината от 70 мм. Със скъсяването, гилзите попадат дълбоко в джоба и се затруднява изваждането им (л. 221 и снимка на л. 239).

Съдът не даде вяра на показанията на майката на подсъдимия – Д.К., която отрече да е присъствала на среща между нея, сина и пострадалият М., като намира, че същите са депозирани само и единствено, за да подкрепи защитната теза на сина си. 

Съдът не се довери на характеристичните справки,  които са представени в досъдебното производство (л. 98-99). Тези писмени изявления имат характер на свидетелски показания, които не са депозирани по установения ред. В едната характеристика, подписана от Л. Л., се излагат изводи за това, колко примерен ловец е З.Р., но съдът чрез разпита на свидетелите Д.Г. и Г.Ц. установи точно обратното. Характеристиката, подписана от М.З., се отнася до поведението му като служител и също не обвързва съда.

 Въз основа на така установена фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Подсъдимият З.Р. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2, предл.2-ро, хип. 1 и т. 3, предл. 2-ро, вр. ал. 1 НК.

От цитираните норми, следва, че от обективна страна следва да са налице следните основни признаци: проявена жестокост към гръбначно животно, с която е причинена противозаконно смъртта му; както и квалифициращите признаци - със средства, опасни за живота на хора и в  присъствието на малолетно лице.

От събраните и анализирани доказателства, съдът установи, че са налице всички посочени признаци от обективна страна – изпълнителното деяние е осъществено от З. с произведения изстрел. Това конкретно деяние удовлетворява изискването на закона да е проявена „жестокост“ , т.е. отношението е безмилостно, нечовечно и безпощадно – без причина е произведен изстрел с ловно оръжие по играещо животно. Резултатът, придаващ престъпен характер на жестокостта, също е осъществен и то в най-тежката форма – причинена е смърт на животното - куче, което е гръбначно. Употребата на ловно оръжие – пушка, представлява средство, опасно за живота на хора. Именно поради наличието на такава изключително висока степен на опасност, законодателят е въвел строги правила за употребата на оръжие. Присъствието на малолетно дете също се установи безспорно, и то на повече от едно малолетно дете.

От субективна страна съдът прие, че деянието е извършено виновно от подсъдимия З.Р. и то при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е, че стреляйки с ловна пушка ще причини смърт на кучето. Този извод съдът базира не само на обичайното за всеки пълнолетен член на обществото знание – че насочване на оръжие към жива мишена и произвеждане на стрелба, причиняват смърт или тежко увреждане, но и предвид специалното качество на извършителя – професионален ловец, преминал специално обучение за боравене с оръжие и за опазване на животните. Причиняването на смъртта е и резултатът, който подсъдимият пряко е целял, за което съдът направи извод като обсъди цялостното поведение на З.Р. преди да произведе изстрела. В съзнанието на подсъдимия са се отразили и другите квалифициращи признаци на състава – това, че ловното оръжие е средство, опасно за живота на хората, а така също и присъствието на малолетните деца – които подсъдимият сам обяснява, че е видял, но опитва да промени точното ми местоположение спрямо мястото, на което се е намирало кучето.

При тези съображения съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението, в извършването на което е обвинен.

           

            ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т.2, предл.2-ро, хип. 1 и т. 3, предл. 2-ро, вр. ал. 1 НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ОТ 1 ДО 3 ГОДИНИ  и ГЛОБА ОТ 2 ХИЛЯДИ ДО 5 ХИЛЯДИ ЛЕВА.

Съдът намери, че подходящото наказание за З.Р. е 2 години лишаване от свобода и глоба от 3 хиляди лева, като съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.

Единствените смекчаващи отговорността обстоятелства са това, че подсъдимият З.Р. е неосъждан, което се установи от справката за съдимост, направена в Бюро съдимост при РС Луковит, и обстоятелството, че работи.

Отегчаващите отговорността му обстоятелства са множество. На първо място, съдът съобрази, че обвинението е доказано и по двата квалифициращи признака – със средство, опасно за живота на хора и в присъствието не само на едно малолетно дете, а на три. Като непосредствена опасност е била създадена за едното дете – С.З., който се е намирал в близост до убитото куче. От значение е, че Р. е причинил най-тежкият от трите предвидени в чл. 325б, ал. 1 НК престъпни резултата, а именно – смърт.

Освен квалифициращите признаци, въздигнати в обвинението, на съдебното следствие се установи, че са налице още 2 квалификации на деянието, предвидени в т. 3 и т.2 на чл. 325б, ал. 2 НК  – извършено е на публично място и по особено мъчителен за животното начин. Публичността на мястото не се нуждае от доказване – това е улица в урбанизираната част на града, в квартал „Изток“. Изводът, че смъртта е настъпила по особено мъчителен начин, следва от продължителността на агонията на животното, която е била възприета от децата, пострадалия и ветеринарния лекар. Тези факти, макар и да не са инкриминирани с повдигнатото обвинение, следва да намерят отражение при определяне на наказанието.

Начинът, по който деянието се е отразило на детската психика на трите малолетни деца, очевидци на стрелбата и агонията на кучето, като С.З. е бил и силно привързан към домашния си любимец, също влошават положението на подсъдимия.

Личността на подсъдимия и най-вече поведението му като ловец от ловната дружина на гр. Луковит, също мотивираха определянето на наказанието. З.Р. е показвал явно неуважение и пренебрежение към правилата на лова и разпорежданията на Председателя на ловната дружина – свидетеля Г., към ръководителя на лова, като съдът напълно възприе показанията в тази насока на свидетеля, доколкото те напълно кореспондират и с процесното деяние, с което З.Р. освен забраните на Наказателния кодекс, е нарушил и правилата, регламентирани от Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за контрола над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси, Правилниците за тяхното прилагане, както и Правилника за безопасни и здравословни условия на труд в горите. Последният нормативен акт в чл. 308, т. 3-5 съдържа изричните забрани за сглобяване  и зареждане на ловно оръжие в населени места и на разстояние по-малко от 200 м от тях; стрелба с ловно оръжие в населени места; стрелба в посока, в която има хора и животни, или има съмнение за тяхното присъствие. Последните правила са абсолютно задължителни за З.Р., който е ловец, и вместо да има по-високо правосъзнание поне в областта на обществените отношения, свързани с лова и употребата на оръжия, той е погазил тези специални правила.  

Обстоятелството, че подсъдимият не е възстановил причинената щета, също показва негативното му отношение и незачитането на правата на другите членове на обществото. Въпреки че сам той е поднасял извиненията си на пострадалия и е молил за доброволно уреждане на отношенията им, като два пъти е преговарял за размера на обезщетението, когато е разбрал, че дори да плати, това няма да повлияе на хода на наказателното производство, е отказал да възстанови вредата на М..

Изключително отегчаващо отговорността на Р. е процесуалното му поведение. Той опита да заблуди правосъдието, водейки свидетели – очевидци, които не са имали никакви възприятия, опита да манипулира резултатите от следствения експеримент, и да уличи свидетеля Ц.. Последното поведение, освен че е нетърпимо от гледна точка на правовия ред и е въздигнато в престъпление – клевета, но същото е силно укоримо и от гледна точка на морала – Ц. е възприемал подсъдимия като дете, което личеше и при първоначалния му разпит като свидетел – той отговаряше уклончиво и неохотно, стремейки се да предпази З., доколкото е възможно без да излъже.

Съдът намери, че са налице предпоставките спрямо З.Р. да се приложи чл. 66 НК и изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, да се отложи с изпитателен срок от 5 години.

През изпитателния срок съдът прие, че спрямо З.Р. следва да се приложи на основание чл. 67, ал. 3 НК пробационна мярка - задължителни периодични срещи с пробационен служител, като по този начин и с определеното наказание, съдът намира, че ще се постигне личната, а така същи и генералната превенция на наказанието – да се въздейства предупредително на останалите членове на обществото, включително на упражняващите ловна дейност, като по този начин, ще се обърне внимание за високите изисквания, на които ловците следва да подчиняват поведението си и сами в дружините да бъдат коректив при отклонение от правилата.           

По отношение на задължителното кумулативно наказание – глоба, съдът отчете горните обстоятелства, но така също и това, че подсъдимият работи и както е посочил в декларацията си, получава трудово възнаграждение в размер на 680.00 лева, което съдът намира, че ще му позволи без особени затруднения да заплати наложената глоба в полза на Държавата, доколкото същият живее при родителите си в тяхното домакинство, няма деца, за които трябва да се грижи. По този начин, чрез нуждата от финансово ограничение, върху подсъдимия ще се въздейства поправително.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Вещественото доказателство – пушка успоредка, марка ИЖ, модел 26Е, кал. 12, собственост на подсъдимия, следва да бъде отнета в полза на държавата, тъй като същата принадлежи на З.Р. и е послужила за извършване на престъплението – чрез нея е причинена смъртта на кучето Сара.

 

            ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

Съдът прие за съвместно разглеждане гражданския иск на пострадалия Д.М. срещу подсъдимия за сумата 810.00 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъплението. За уважаване на иска, чието правно основание е в чл. 45 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки – противоправно поведение (деликт), вреда, причинна връзка помежду им. По делото се доказа, че подсъдимият Р. е извършил престъплението, в което е обвинен – причинил е смъртта на кучето, собственост на М.. По този начин е лишил собственика от правото му на собственост върху животното – кучето Сара, която вреда се обезврежда чрез плащане на равностойността на животното, оценено от експертизата на 810.00 лева. Затова съдът уважи иска и осъди подсъдимия да заплати посочената сума на пострадалия. 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест на подсъдимия. Съдът присъди в полза на ОД на МВР Ловеч сторените на досъдебната фаза разноски за експертизи в общ размер на 358.46 лева, а разноските на съдебната фаза се присъдиха в полза на Районен съд Луковит, от чийто бюджет са покрити разходите за експертизи, свидетели и изготвяне на фотоалбум на обща стойност 593.50 лева.  С присъдата съдът осъди Р. да заплати и 50.00 лева в полза на РС Луковит, които представляват дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: