М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 1909/10 г. по описа
на Окръжен съд - Варна
Окръжна прокуратура –
Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :
П.И.И. ЕГН ********** – за престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 вр. 198 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимият И. е възведено
обвинение в това, че на 11.10.2010 г. в гр. Варна, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - дамска чанта 1 бл., съдържаща лична
карта, СУМПС, служебни пропуски, секретни ключове - 4 бр., дамско портмоне, 1
бр. и сумата от 80 лв., всичко на обща стойност 148,30 лв., от владението на К.С.
Пенчева - Караиванова, с намерение противозаконно да ги присвои, като е
употребил за това сила.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното обвинение, като предлага налагане
на наказание “Лишаване от свобода” в размер над минималния предвиден в закона.
Защитата на подсъдимия в лицето на адвокат С.Б. *** заявява признаване на
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подзащитния
и, не желае събирането на нови доказателства
и моли разглеждането на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от
НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията
на чл.371 т.2 от НПК. В пледоарията си в хода на съдебните прения предлага
налагане на наказание в минимален законов размер, като акцентира на доброто
процесуално поведение и изразеното от подзащитния и критично отношение към
стореното.
Подсъдимия П.И. след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и не желае събирането на
нови доказателства. В последната си дума моли за налагане на малко наказание.
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, както и с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК намери за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият П.И. ***. От
български етнически произход, неженен, осъждан. Освободен от Затвора – Варна от
изтърпяване на наложено му наказание “Лишаване от свобода” на 14.09.2010г. Употребява наркотици – хероин.
На 11.10.2010 г., свидетелката К.
Пенчева отишла в спортен център „Ян Палах" в гр. Варна, където тренирала.
Излязла от спортния център същия ден около 20,00 часа и се отправила пеша към
дома си, находящ се на ул. „Вяра" в кв." Младост" в гр. Варна.
Вървяла по бул. „Сливница", като се движила по десния тротоар в посока кв.
Младост. По същото време близо до
сградата на пожарната в гр. Варна се намирал подсъдимия И., който бил
наркозависим и имал нужда от пари за наркотици. Видял Пенчева и решил да отнеме със сила чантата й.
Огледал се и виждайки, че няма хора около него, а жената е сама, пристъпил към осъществяване на
замисленото. Приближил се към нея и я нападнал
в гръб като започнал силно да дърпа дамската й чанта, която тя носила на
дясното рамо. Чантата съдържала лични документи, служебни пропуски, СУМПС,
секретни ключове и дамско портмоне с налични 80,00 лв. в него. Пенчева оказала съпротива на нападателя, като
дърпала и стискала здраво чантата си, но подсъдимия И. успял да скъса
презрамките на дамската чанта, бутнал свидетелката на земята, взел чантата и
хукнал да бяга към намиращото се в близост дере. Там се скрил, заедно с
отнетите вещи. Пенчева започнала да вика
за помощ и бързо се изправила като бягайки подгонила нападателя си и
същевременно викала за помощ. Тези действия и нейния зов за помощ бил чути от
неустановено в хода на разследването лице, което хукнало да гони извършителя.
По същото време свидетелите Денис Хамди
и Атанас Димитров имали среща до моста
над Автогара — Варна в непосредствена близост до сградата на пожарната. Димитров бил
първи на мястото на срещата,
когато видял свой познат, /неустановен в хода на разследването, т.к. не
свидетеля го познавал по физиономия твърде бегло/, който му казал, че гонил
момче извършило грабеж на дамска чанта и то се скрило в дерето. В това време
пристигнал на мястото на срещата и свидетеля Хамди и двамата с Димитров решили
да слязат в дерето, за да търсят извършителя на престъплението. Там на
разстояние около 5 метра пред себе си, видели подсъдимия, който като ги видял,
хукнал да бяга. Те веднага тръгнали да го гонят, настигнали го и го хванали.
Подсъдимия И. показал мястото, където изхвърлил току-що отнетата чанта на
свидетелката Пенчева, двамата я взели и
го задържали, след което тримата излезли от дерето. Междувременно Пенчева сигнализирала полицейските органи за
извършеното спрямо нея престъпление и на мястото отишли свидетелите Каменов и
Сотиров - полицейски служители при при III РУ-МВР - Варна. Свидетелите Хамди и
Димитров предали чантата на пострадалата - свидетелката Пенчева, а подсъдимия
на полицаите. Пенчева установила, че всички вещи били на мястото си в чантата,
но от портмонето й липсвала сумата от 80 лв.
Съобразно заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза,
което настоящия състав цени като обективно и компетентно дадено стойността на
отнетите вещи възлиза на 148,30 лв.
С
оглед на данните, че подсъдимия употребява наркотици в хода на досъдебното
производство е била назначена СПЕ. От нейното заключение прочетено и приобщено
към доказателствата по делото по реда на чл.283 от НПК и ценено от съда като
обективно и компетентно, се установява, че
подсъдимия И. страда от синдром на зависимост от наркотични вещества —
хероин, но е вменяем - той е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си както към момента на извършване на
деянието, така и към момента на провежданите действия по разследването спрямо него.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателства – самопризнанията на подсъдимия в хода на досъдебното
производство и в съдебно заседание
дадени при условията на чл. 371, т.2 от НПК, които напълно се подкрепят от показанията на свидетелите К. Пенчева,
Калоян Каменов, Григор Сотиров, Атанас Димитров и Денис Хамди, както и от
писмените доказателства - Съдебно -
оценителна експертиза, Съдебно – психиатрична експертиза и справка за съдимост, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и създават у съда убеждение за
достоверност. По делото не е налично нито едно доказателство, което да
разколебава убеждението на състава досежно изложената фактическа обстановка и
участието на подсъдимия в нея.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият
П.И.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, тъй като на
11.10.2010 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи - дамска чанта 1 бр., съдържаща лична карта, СУМПС, служебни пропуски,
секретни ключове - 4 бр., дамско портмоне, 1 бр. и сумата от 80 лв., всичко на
обща стойност 148,30 лв., от владението на К.С. Пенчева - Караиванова, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо
лице.
Изпълнителното деяние е изпълнено чрез
действие и е двуактно – упражнена е принуда под формата на приложена сила срещу
пострадалата и наред с това са отнети инкриминираните вещи от владението и с
намерение за противозаконното им присвояване.
Накърнени са обществените отношения,
свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи,
като са засегнати и тези свързани със свободното формиране на воля у всеки
гражданин, както и личния му избор на поведение.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване.
Причина за извършване на деянието е
ниската правна култура на подсъдимия П.И.
и употребата на наркотици.
Деянието е извършено при условията на
опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК –
подсъдимият е осъждан общо осем пъти с наложено наказание “Лишаване от свобода”
за престъпления срещу собствеността на гражданите, като пет от наказанията са
изтърпени ефективно в местата за лишаване от свобода. Освободен е от Затвора –
Варна на 14.09.2010г. след изпълнение на наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 5 години по НОХД № 1738/2005г. на ВОС.
За да наложи наказание на подсъдимия
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване
от свобода” за срок от пет до петнадесет години.
Степента на обществена опасност на
дееца е също висока – макар, че подсъдимият е млад човек – ненавършил 30
години, преди датата на инкриминираното деяние е осъждан общо 8 пъти за престъпни посегателства срещу собствеността
на гражданите. Извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот за
И..
Съдът определяйки вида и размера
на наказанието при условията на чл.
58А от НК – съобразно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, като
смекчаващи отговорността обстоятелства отчете :
-
критично
отношение към извършеното
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :
- трайно установен начин на престъпен живот
- липса на възпитателен ефект от предходно наложени наказания
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че наказанието
следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, като подсъдимия трябва да бъде изолиран от
обществото за продължителен период от време. Като подходящ такъв размер съдът
намери налагане на наказание “Лишаване от свобода” за срок от девет години.
Доколкото производството по делото протече при условията на Глава ХХVІІ
от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”,
съдебният състав приложи задължителната разпоредба на чл.58А ал.1 от НК и
намали така наложеното наказание с 1/3, като определи подсъдимият да изтърпи
наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест години.
Съдът с оглед на имотното състояние на подсъдимия счете, че прилагане
на кумулативно предвиденото в закона наказание “Конфискация на налично
имущество” не би способствало за постигане на целите на наказателната репресия.
Като съобрази, че подсъдимият П.И. е рецидивист по смисъла на Параграф
3 ал.1 т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС и на осн. чл.61 т.2 от
същия закон съдът постанови изпълнението на наказанието за започне при
първоначален строг режим в затвор.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи съдебните и деловодни разноски
в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :