РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Русе, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20224500100135 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г.. Х.. Н., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди,че на
14.06.2021г. на републикански път ІІ-21, км 14+300 е настъпило ПТП с участието на л. а.
„БМВ 320 Д“ с рег. № *****, управляван от С.Ш.Д., в резултат на което по непредпазливост
била причинена смъртта на А.Г.Х. – негова дъщеря. Във връзка с това било образувано ДП
№ 336- 211/2021 г. по описа на ОДМВР- Русе, пр. пр. № 2462/2021 г. по описа на ОП- Русе,
което е прекратено поради смъртта на виновния за настъпване на процесното ПТП водач -
С.Ш.Д.. Заявява, че внезапната загуба на дъщеря му довела до множество страдания и
огромни затруднения в осиротялото семейство. Тя била в изключително добро здравословно
състояние и напълно активна до смъртта си. Ищецът твърди още, че с дъщеря си до момента
на нейната смърт поддържали ежедневно изключително близки и топли отношения, живеели
в едно домакинство. Не минавал ден, през който да не тъжал за нея и все още не можел да
приеме загубата й, като скръбта му била несравнима и неутешима. Твърди, че по отношение
на л. а. „БМВ 320д“ с рег. № ***** имало валидна застрахователна полица по застраховка
ГО в ЗД „Бул Инс“ АД към датата на процесното ПТП. Със заявление от 21.06.2021 г.
ответното застрахователно дружество било уведомено за настъпилото ПТП, а със заявление
от 08.10.2021 г., допълнено със заявление от 07.01.2022 г. предявил пред ответника
претенция за плащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение. В
законоустановения тримесечен срок застрахователят не определил и не му изплатил такова.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да му заплати сумата
от 200 000.00 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на
дъщеря му А.Г.Х., ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта й-14.06.2021 г.
до окончателното плащане, както и разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез редовно упълномощен
процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди само по размер. Оспорва и периода,
за който се претендира лихва за забава. Не оспорва обстоятелството, че посоченият от ищеца
л. а. „БМВ 320д“ с рег. № ***** е застрахован с валидна към датата на ПТП застраховка ГО
при него. Не оспорва настъпилото ПТП, неговият механизъм, обстоятелството, че в резултат
на това ПТП дъщерята на ищеца е починала, както и че смъртта й е в причинно-следствена
връзка с него. Счита претенцията за неимуществени вреди за прекомерна, неотговаряща на
принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП,
към който момент следвало да се определи справедливото обезщетение. Счита, че то
възлиза на 130 000.00 лв., до който размер изразя готовност за постигане на спогодба.
Претендира разноски.
От фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № *****, при
управлението на който е настъпило процесното ПТП на 14.06.2021 г., е застрахован със
застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното
дружество. Безспорно е още между страните, че на 14.06.2021 г. е настъпило ПТП с лек
автомобил „БМВ 320д“ с рег. № *****, по вина на водача му С.Ш.Д. и че в резултат на това
ПТП е настъпила смъртта на А.Г.Х. – дъщеря на ищеца. За установяване на търпените от
страна на Н. неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства. Св. И.А.
установява, че ищеца и дъщеря му до момента на нейната смърт са били в сърдечни и
приятелски отношения, живеели са заедно, обичали са се, нямали са конфликти. Бащата и
починалата му дъщеря заедно са планирали бъдещето си, разчитали са един на друг, А.Х. е
полагала грижи за домакинството. Ищецът много тежко преживял смъртта на дъщеря си,
постоянно мислел за нея и да я споменава. Освен това Н. се затворил в себе си и
продължавал да тъжи. Подобни показания изнася и св.З.А..Същият сочи, че А.Г.Х. се
разбирала прекрасно с баща си, била опора на семейството, грижела се за майката на ищеца.
След смъртта на дъщеря си, ищецът бил съкрушен, усамотил се, постоянно я споменавал и
плачел, т.к. и към настоящия момент не е преодолял смъртта на дъщеря си.
От правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във
вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, доколкото във вр. с
чл. 498, ал. 3 КЗ е проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят не е определил
обезщетение. По делото не е налице спор относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя на виновния водач за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Единствения спорен въпрос
е какъв неговият справедлив размер.
Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието
на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. По силата на чл.45 и сл. ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Преки и непосредствени вреди от деянието са
тези вреди, които се намират в причинна връзка с деянието. В случаи на увреждане
пострадалият търпи болки и страдания, които пораждат за него правото да претендира
неимуществени вреди от делинквента. При причиняване смърт на пострадалия неговите
близки понасят също неимуществени вреди, които подлежат на възмездяване. Съгласно
постановките на Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС родителите са от
кръга на близките, които имат право на обезщетение за търпените от тях неимуществени
вреди при починало от деликт дете. С оглед на изложеното, съдът приема, че родителите
имат право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото
им дете, ако е доказана причинна връзка между телесните увреждания, получени от
пострадалото лице в резултат на пътнотранспортното произшествие /деликт/, и последвалата
2
смърт. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, при определяне на размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Човешкият живот е безценно благо и много
трудно може да се определи паричният еквивалент, който справедливо да компенсира
мъката на пострадалия. Установи се по делото силната емоционална връзка между
починалата и нейния баща, тяхната дълбока привързаност един към друг. Доказана беше от
ангажираните гласни доказателства промяната в ежедневието на ищеца, вследствие на
инцидента в емоционален и чисто битов аспект, в поддържаните социални контакти. Съдът
отчита още, че бащата е бил на 51 г., когато е загубил дъщеря си, а починалата едва на 24 г.,
в началото на своя житейски път, като нейната преждевременната загуба е променила
живота на ищеца рязко и трайно в негативна насока, лишила го е завинаги от обичта на
неговата дъщеря, от близостта със собственото си дете, от възможността да общува с него и
да е част от неговия живот. Съобразява се и обстоятелството, че смъртта на А.Х. е била
изненадваща и неочаквана. Страданията на ищеца са обусловени и от лишаването му от
възможността да разчита на моралната и духовна подкрепа на дъщеря си за в бъдеще, от
промяната в начина му на живот и невъзможността да се очаква, че преодоляване на
негативните последици от загубата ще бъде възможно за в бъдеще. Не подлежи на съмнение
фактът, че смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия
удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежката загуба. При тези фактически данни, като отчита и обществения
критерий за справедливост и обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за
преценка на съда не е безгранична, съдът определя общия размер на обезщетението на
засегнатите неимуществени ценности, установени за ищеца Н. на 150 000.00 лв. Тази сума е
съобразена и с икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и
със съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания. Съдът
отчита и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 14.06.2021 г., когато е настъпило процесното ПТП,
минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10
420 000.00 лв.-чл. 492 КЗ, а минималната работна заплата за страната е 650.00 лв. В
посочения размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в
настоящото производство от ищеца болки и страдания. Поради това, настоящият състав
счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди е основателна и
доказана в размер на сумата от 150 000.00лв., а в останалата част до пълния претендиран
размер на сумата от 200 000.00лв., като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
Основателността на главните претенции обуславят основателността и на акцесорната
по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 14.06.2021 г. В Решение №
128/04.02.2020г. по т. д. № 2466/2018г., I т. о. на ВКС е прието, че при предявен пряк иск от
3
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
/лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично е визирано, че застрахователят по
задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски
извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ – не се
покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на уведомяване на
застрахователя. С действащия КЗ е въведена абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по
застраховка "ГО" на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1
КЗ – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.
380 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице
нормативно регламентиран срок за произнасяне – чл. 496 КЗ. Непроизнасянето на
застрахователя и неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане
на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 КЗ – в тази хипотеза той дължи лихва
за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ. В същия смисъл е и
Решение № 167/30.01.2020г.по т. д. № 2273/2018г., II т. о. на ВКС. В настоящия случай
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие най-рано на
22.06.2021 г. от ищеца, който е заявил по-късно и претенцията си на 08.10.2021 г., т. е. по-
ранната дата е 22.06.2021 г. Ето защо законна лихва върху определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди е дължима от посочената дата, като от 22.06.2021 г. до
08.01.2022 г. дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с чл. 493, ал. 1,
т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. След изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1, т. е. след
08.01.2022 г. дружеството-застраховател дължи законна лихва за собствената си забава по
чл. 497, ал. 1 КЗ. Въз основа на изложеното, съдът приема, че претенцията на ищеца за
заплащане на законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователна и недоказана за периода 14.06.2021 г. – 21.06.2021 г. Такава следва да
й бъде присъдена, считано от 22.06.2021 г.
Видно от материалите по делото, ищеца не е направил разноски за производството
пред тази съдебна инстанция. Оказаната му от адвокат правна защита и съдействие е при
условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, което изрично е посочено в сключения между страните
договор/л.99/. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в полза
на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
уважения размер на иска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото се
определя от съда в размер на 4530.00 лв. Ответникът също претендира присъждане на
разноски по делото в размер на 6720.00 лв. с вкл. ДДС за платено адв. възнаграждение. От
страна на процесуалния представител на ищеца е своевременно въведено възражение за
неговата прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес е 5530.00 лв. – чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
4
№ 1 от 9.07.2004 г., а в настоящия случай уговорената без ДДС сума е 5600.00 лв. Доколкото
размерите на минималните възнаграждения по Наредбата, при регистриран по ЗДДС
адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС, при осъществена услуга по
Наредбата, то спрямо нея следва да се прецени въведеното възражение за прекомерност.
Съобразно отхвърлената част на иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на 1688.00 лв. с вкл. ДДС разноски.Следва да се отбележи и че заплащането на сумата от
6720.00 лв. с вкл. ДДС се установява от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие/л.81/, в който е посочено, че процесната сума е заплатена изцяло в брой.
На основание чл. 83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 6 000.00 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК: *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
на Г.. Х.. Н., ЕГН:********** от с. Е., общ. Ц, ул. „**** сумата от 150 000.00лв. -
обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от него неимуществени вреди –болки и
страдания, вследствие смъртта на дъщеря му А.Г.Х. при ПТП на 14.06.2021 г., виновно
причинено от водач на л. а. „БМВ 320 Д“ с рег. № *****, по отношение на който
дружеството е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.06.2021г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150 000.00 лв. до 200 000.00 лв., както и иска за
заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 14.06.2021г. до
21.06.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК: *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
на адвокат В.Й. Н., ЕГН:********** от САК , с адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“ № 7,
ет. 5, сумата от 4530.00 лв.- представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Г.. Х.. Н., ЕГН:********** от с. Е., общ. Ц, ул. „**** да заплати на ЗД ”Бул
Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК:
*********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 1680.00 лв. с вкл. ДДС- разноски в
настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джеймс Баучер” №87, ЕИК: *********, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Русе, сумата в размер на
6000.00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат заплатени от ответника по следната
банкова сметка в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN:
**********************************-сметка по чл.39 ЗА, с титуляр адв. В.Й. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5
6