№ 286
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
От Т. Ц. П. е постъпила молба за изменяне на постановеното по делото Решение № 129 от
12.10.2021 г., в частта му за присъдените в нейна тежест разноски от 2 959.60 лева –
платеното от ответника ЗД „Б. И.“ АД адвокатско възнаграждение.
Според ЗД „Б. И.“ АД, молбата е неоснователна.
Апелативният съд констатира, че в приложената по делото Молба с вх. № 3907/05.10.2021 г.
Т.П. е направила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, но по него съдът е пропуснал да се произнесе.
Искането е основателно.
1. С определение в съдебното заседание от 09.03.2020 г. (л. 66 и сл.), постановено в
присъствието на страните, окръжният съд е уважил заявеното от ищцата намаляване на
претенцията, като е допуснал изменение на иска – от първоначално заявената сума 25 100
лева, на сумата 5 000 лева. Определението е било прекратително, защото в частта, с която
искането на ищцата е било намалено по размер, производството по делото е приключило. И
ако ответникът бе поискал присъждане на разноските по чл. 78, ал. 4 ГПК, това негово
искане е трябвало да бъде разгледано (чл. 81 ГПК).
Подобно искане обаче, не е било заявено по делото и присъждането на разноски от
окръжния съд е трябвало да стане при условията на чл. 78, ал. 1 – 3 ГПК, съобразно
защитавания от страните материален интерес, който вече е бил в размер на сумата 5 000
лева.
2. При очевидната липса на каквато и да било фактическа и/или правна сложност на
делото, преценката на съда е, че заплатеното от ЗД „Б. И.“ АД адвокатско възнаграждение,
1
общо в размер на 2 959.60 лева, е прекомерно. И съобразно защитения интерес, на осн. чл.
78, ал. 5 ГПК, претенцията на това дружество по чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се уважи в
минимално определения размер по чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Или – относно платеното адвокатско възнаграждение – по 696 лева с включен ДДС за всяка
от двете съдебни инстанции, общо в размер на сумата 1 392 лева. Заедно с направените от
ЗД „Б. И.“ АД разноски пред окръжния съд за вещо лице (700 лева) и платена за провеждане
на настоящото производство държавна такса (100 лева), общо дължимите от Т.П. на ЗД „Б.
И.“ АД разноски са в размер на сумата 2 192 лева.
Затова Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 129 от 12.10.2021 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по
настоящото т. д. № 419/2021 г.,
като ОТМЕНЯ това решение в следната му част:
„ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата
2 959.60 лева (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 60 ст.) разноски по делото.“
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сумата 2
192 (две хиляди сто деветдесет и два) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2