№ 616
гр. Варна, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500472 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК. Образувано е по
частна жалба на Щ. В. П., чрез процесуалния му представител адв.Н. против
определение № 4475/17.12.2021г. и определение № 4473/17.12.2021г.,
постановени по гр.д. № 2725/2021г. по описа на ОС-Варна.
С първото от посочените определения първоинстанционният съд е
прекратил като недопустимо производството по предявения от
жалбоподателя иск с правно основание чл.40 ЗЗД по отношение на ответника
И.С.Н., а с определение № 4473/17.12.2021г. е прекратено и производството
по предявения против ответника Г. Ж. К. за връщане на лекия автомобил,
предмет на оспорения като недействителен договор за покупко-продажба, на
основание чл.55 ЗЗД и евентуални искове за осъждане на ответника Иван
Станков К. за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като получена
и неотчетена цена от покупко-продажбата на процесния лек автомобил и
сумата от 33 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение, на основание
чл.284, ал.2 вр. чл.79 ЗЗД, поради оттегляне на тези искови претенции, на
основание чл.232 ГПК.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваните определения. Оспорват се изводите на
съда за липса на правен интерес от воденето на иска по чл.40 ЗЗД и срещу
пълномощника И.С.Н., участвал в сключването на оспорения договор за
покупко-продажба. Относно прекратените искови претенции по чл.55 ЗЗД и
чл.79 ЗЗД се твърди, че не е налице заявено оттегляне. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на оспорените съдебни актове.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащи на обжалване актове, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните
1
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявена от
жалбоподателя Щ. В. П. против И.С.Н. и Г. Ж. К. искова молба, уточнена по
реда на чл.129, ал.3 ГПК и в която са изложени твърдения, че с пълномощно
№ 658/15.02.2021г. на нотариус с рег. № 346 е упълномощил първия ответник
да продаде собственият му лек автомобил, подробно описан, както и да
получи вместо него следващата се продажна цена. В съответствие с това
упълномощеният е сключил договор с втория ответник, съгласно който
договор е продал вещта за сумата от 9 000 лева. Твърди се, че този договор е
недействителен, тъй като е сключен при договаряне между представляващия
и купувача в негова вреда – процесното МПС е продадено за цена по
застрахователна стойност, която е значително под пазарната му цена, а
ответниците са били наясно с действителната цена на автомобила. С оглед на
това е формулиран и петитум за постановяване на решение, с което по
отношение на двамата ответници да бъде признато, че процесният договор е
недействителен, на основание чл.40 ЗЗД, да бъде осъден ответника Г. К. да му
върне автомобила, предмет на този договор, с посочени доводи в
уточнителната молба от 16.12.2021г., че искането по втората искова
претенция е основано на разпоредбата на чл.34 ЗЗД и поради това не дължи
държавна такса по това искане, а не на визираната от съда норма на чл.55 ЗЗД.
Изрично в тази уточнителна молба е заявено, че в случай, че съдът приеме, че
следва да бъде заплатена държавна такса, то производството по чл.55 ЗЗД да
бъде прекратено. Обективирано е и изявление, че не се поддържат и
първоначално направените в условията на евентуалност, ако искът по чл.40
ЗЗД бъде отхвърлен, искания за осъждане на ответника И.Н. да му заплати
сумата от 9 000 лева, съставляваща неотчетената продажна цена и за сумата
от 33 000 лева, претендирана като претърпяна вреда от неизпълнение на
договорни задължения.
За да постанови прекратителното си определение по предявения иск с
правно основание чл.40 ЗЗД по отношение на ответника И.Н.,
първоинстанционният съд е приел, че след като този ответник не е страна по
оспорения договор и поради това не е носител на права и задължения по
материалното правоотношение, то и не е процесуално легитимиран да
отговаря по иска за неговата недействителност, поради което и иска спрямо
този ответник е недопустим.
Този извод не се споделя от настоящата инстанция.
Безспорно е, че представляващият /упълномощения И.Н./ не е страна по
сключения от името на представлявания договор и поради това същият няма
положението на задължителен необходим другар на лицето, договаряло с
представителя. В същото време за упълномощителя е налице правен интерес
да обвърже договарялият в негова вреда пълномощник със СПН на решението
по чл.40 ЗЗД, тъй като разрешаването на този спор ще рефлектира и върху
неговата правна сфера с оглед отговорността му спрямо представлявания.
Именно поради това и съдебната практика приема, че исковете по чл.40 ЗЗД и
по чл.42 ЗЗД могат да бъдат предявени и срещу лицето, участвало при
сключването на договора като пълномощник, разбира се, при условие на
насочване на иска и срещу насрещната страна по този договор /в т.см.
Решение № 103/16.07.2018г. по гр.д. № 3209/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.;
2
Определение № 651/22.07.22г. по гр.д. № 2607/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и др./.
Независимо от различните изводи по допустимостта на този иск срещу
представляващия, постановеното прекратително определение №
4475/17.12.2021г. не следва да бъде отменяно. Видно от
първоинстанционното дело, след постановяването му производството по този
иск и по отношение на приобретателя – ответника Г. Ж. К. е прекратено с
влязло в сила определение, на основание чл.129, ал.3 ГПК. Това
обстоятелство следва да бъде отчетено от настоящата инстанция, по арг. от
чл.235, ал.3 вр. чл.278, ал.4 ГПК и същото обуславя невъзможност за
възстановяване на процеса, именно поради посоченото по-горе - интерес от
иск по чл.40 ЗЗД срещу упълномощения би бил налице само при предявен
иск и срещу другата страна по сделката.
По жалбата срещу определение № 4473/17.12.2021г.:
Няма спор, че претенцията за връщане на лекия автомобил, предмет на
договора, чиято недействителност се иска да бъде прогласена съставлява
самостоятелен иск, за който се дължи държавна такса. Дадената от страната
правна квалификация не обвързва съда, поради което и неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че същият е оттеглил само евентуална претенция
по чл.55 ЗЗД, но не и искането си за връщане на лекия автомобил. Касае се за
едно искане – връщане на вещта, независимо дали същото ще бъде
квалифицирано като иск по чл.34 ЗЗД /реституция на полученото по
недействителния договор/ или връщане като получено без основание /по
недействителен договор/.
С оглед на това като е постановил прекратяване на производството по
искането за връщане на процесния лек автомобил поради десезирането на
съда, на основание чл.232 ГПК съгласно изрично изявление в молба от
16.12.2021г., ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт.
По гореизложените съображения обжалваните определения следва да
бъдат потвърдени, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4475/17.12.2021г. и определение №
4473/17.12.2021г., постановени по гр.д. № 2725/2021г. по описа на ОС-Варна.
Определението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ГПК, с
частна жалба, пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3