№ 20806
гр. С, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110156805 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от В. С. С. срещу „ВК“ АД, с която са предявени:
главен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5875764 от
28.11.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
поради противоречие със закона и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК поради заобикаляне на закона;
евентуални искове /под условие, че бъде отхвърлен главния иск/ за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1,ал. 3 за такса за експресно разглеждане на искането
за заем и на чл. 4, ал. 2 от договора, предвиждащ неустойка на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД поради противоречието им със закона и добрите
нрави и заобикаляне на императивни правни норми, респ. поради неравноправност по
см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за сумата 10 лева – частичен от
вземане в пълен размер 110 лева – недължимо платена сума по договора ведно със
законната лихва от исковата молба до плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за паричен заем, като
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева и да бъде върнат на 4
двуседмични вноски при годишната лихва - 36 % и ГПР – 49,39%
Поддържа, че с чл. 1, ал. 3 от Договора е уговорена такса за експресно разглеждане на
искането за заем в размер на 106,47 лв., а в чл. 4, ал. 2 – неустойка при непредоставяне на
обезпечение. Поддържа, че е изплатил изцяло задълженията по кредита.
Излага съображения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК,
1
тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10
вр. чл. 22 ЗПК поради липса на надлежно посочен ГПР. Поддържа, че не са посочени
основните данни, послужили за изчисляване на ГПР, компонентите и методика за
формирането му. Поддържа, че е посочен грешен размер на ГПР, а действителният
надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че в нарушение на ЗПК
дружеството не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка и за такса за
експресно разглеждане.
Подробно излага съображенията си, че клаузата, с която е уговорена неустойка, е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, т.к. излиза извън присъщите й функции.
Навежда възражение за неравноправност на клаузата, т.к задължава потребителя да плати
необосновано висока неустойка – чл. 143, ал. 2,т.5 ЗЗП. Счита, че уговорената неустойка е
следвало да е част от ГПР, поради което счита, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че посочването на ГПР в размер, различен от действителния,
представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че грешното посочване на размера
на ГПР следва да се приравни на хипотеза на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, респ. целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е в противоречие с добрите нрави, т.к.
надвишава трикратния размер на законната лихва.
Твърди, че уговорената такса за експресно разглеждане противоречи на чл. 10а, ал. 1
ЗПК, т.к. е свързана с усвояването на кредита и не представлява допълнителна услуга.
Твърди, че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност, поради което
претендира в негова полза да е възникнало вземане за разликата до пълния размер на
плащанията по кредита.
Претендира да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Поддържа, че е налице
уговорен фиксиран лихвен процент, поради което не е необходима информация съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9. Поддържа, че договорната лихва е в рамките на допустимите законови
ограничения и освен това не противоречи на добрите нрави. Излага подробни съображения
относно начина на изчисляване на ГПР по кредита и подлежащите на включване в него
разходи, като твърди, че размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Позовава се на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, и
твърди, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Оспорва да са налице основания за включване на неустойката и
таксата в компонентите, въз основа на които се изчислява ГПР. Оспорва твърдението за
наличие на неравноправни клаузи и сочи, че договорът е сключен по предложение,
направено от кредитополучателя и следователно му е дадена възможност да влияе върху
съдържанието на клаузите. Излага подробно твърденията си за начина на сключване на
договора, като твърди, че клаузата, уреждаща неустойката, е валидна и отговаря на всички
2
изисквания на действащото законодателство.
По отношение процесната такса твърди, че ищецът доброволно е избрал да се
възползва от допълнителната услуга, а експресното разглеждане на документи не е дествие
по усвояване или управление на кредита, а предхождащо по време усвояването му действие.
По тези и останалите, подробно изложени в отговора на исковата молба съображения,
претендира да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен Договор за паричен заем № 5875764 от 28.11.2022 г., по
силата на който ответното дружество като кредитодател предоставило на ищеца като
кредитополучател сумата от 500 лв., която ищецът се задължил да върне ведно с
възнаградителна лихва при лихвения процент – 40,32% на 7 вноски с падеж на последната
06.03.2023г. Посочен в договора е годишен процент на разходите (ГПР) – 49,39 %.
С разпоредбите на чл. 1, ал. 2- 4 от договора е предвидено, че заемателят преди
подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
кредитора, за извършване на която услуга дължи на равни части в погасителните вноски
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
общо 106,47 лева.
С разпоредбите на чл. 4, ал. 1 заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на
сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му: 1/ Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по
безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател. или 2/ Банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Банковата
гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното изречение в оригинал на адреса за
кореспонденция на Заемодателя Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 70.98 лева, която
следва да заплати на равни части към всяка от погасителните вноски.
Съдържанието на процесния договор за кредит, преценено с оглед предмета, страните
и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищецът - кредитополучател е физическо
3
лице, на което е предоставен заем, който не се установява да е предназначен за извършването
на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл.
4 ЗПК, то за валидността на договора за заем приложение намират изискванията, закрепени
в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно
изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.
10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент.
В случая формално в договора е посочен ГПР – 49,39 %, освен цифрово посочване на
ГПР обаче договорът не съдържа взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването му и допълнителна информация относно начина на формирането на
посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Смисълът на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора
за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Видно от
твърденията в отговора на исковата молба, а и от съпоставка между размерите на ГПР и
ГЛП, в изчислението на ГПР е взета предвид като разход по кредита единствено
възнаградителната лихва, но не и таксата за разглеждане на документи и неустойката за
непредоствено обезпечение.
Преценката на съдържанието на услугите по експресно разглеждане на документи води
до очевиден извод, че възнаграждението за същите съставлява по своята същност общ
разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на
съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая преценката на цялостното
4
съдържание на договора, уговорените насрещни престации на кредитора, изначалното
уговаряне на услугите и включването на възнагражденията за тях в месечните погасителни
вноски води до извод, че обвързването на потребителя със заплащането им съставлява
съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение. От друга страна
срещу уговорените такси на практика е налице липса на еквивалентна услуга, което води до
извод, че възнагражденията за тях съставляват реално увеличаване на възнаграждението на
кредитодателя за изпълнение на основното му задължение по договора – да предостави на
потребителя сума за определен срок.
На следващо място начислената неустойка касае ангажиране на отговорност на
потребителя при неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя – да върне
заетата сума на падежа, а на задължението да предостави обезпечение. При тълкуване на
разпоредбите в договора за заем, касаещи задължението за предоставяне на обезпечението, е
видно, че поставените изисквания за същото са обективно неизпълними за потребителя с
оглед краткия срок за изпълнение, множеството условия и ограничения и заложените
параметри, на които следва да отговаря обезпечението. Чрез същите съзнателно се поставя
потребителят като икономически по –слабата страна в правоотношението в изначална
невъзможност да изпълни. Наложените изисквания са едностранно предвидени от търговеца
като част от бланковото съдържание на договора, като по отношение поемането на самото
задължение и неговото съдържание ищецът не разполага с възможност да окаже намеса.
Поради това и неизпълнението на задължението е неминуемо, а с това и пораждане на
неустоечното задължение.
От друга страна начинът, по който е уговорена самата неустойката за неизпълнение
сочи, че заемателят всякога ще я дължи, ако не осигури обезпечение съгласно посочените
стриктни изисквания, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си
договорно задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
Следователно, дори и да е удовлетворен интересът на кредитора по договора за заем в срок
да получава главницата и възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително
неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за
заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за
връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй
като то се изпълнява, но и в този случай, уговорената неустойка за непредоставяне на
обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е
необходимо обезпечение.
Анализът на договорното правоотношение и гореизложените съображения налагат
извод, че с предвиждане на процесната неустойка на практика се цели и се постига
оскъпяване на заема, приложимо във всеки случай предвид уговарянето на реално
непостижими за потребителя условия, неизпълнението на които води до кумулиране на
сумата за неустойка ведно с изрично уговорената възнаградителна лихва. Поради това съдът
намира, че процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя"
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което подлежи на съобразяване при изчисление
5
на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Доколкото нито разходът такса за услуги по експресно разглеждане на искането, нито
неустойката са включени при изчисление на ГПР, то посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния такъв, което води до нарушение на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно
на непосочен ГПР. Макар в тази хипотеза да е без значение дали с включване на
непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го
надвишава, следва да се посочи, че в случая действителният ГПР очевидно съществено
надвишава петкратния размер на законната лихва. Неточното посочване на ГПР съставлява
неизпълнение на изискването на цитираната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не
изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да
направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на предлаганите от други
финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че посочването на ГПР, който не отразява
точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. С посоченото
решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води до връщане от страна на
съответния потребител единствено на предоставената в заем главница.
По изложените мотиви процесният договор за заем е нищожен на основание – чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на действителния
годишен процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Предвид изложеното съдът не дължи произнасяне по останалите наведени от ищеца
възражения за недействителност на договора, както и по евентуалните искове за нищожност
на отделни клаузи.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатил на ответника
твърдяната сума за погасяване на задължения по нищожния договор.
Не е спорно между страните и се установява от представената от ответника справка, че
ищецът е извършил плащания по договора в размер на 608,68 лева. Съгласно чл. 23 ЗПК
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на процесния кредит е 500 лева, поради което за ответника е налице основание да
6
задържи получената до този размер сума, а разликата до пълния заплатен от ищеца размер -
108,68 лева дължи да върне.
Следователно искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 10 лева – частичен иск.
Ответникът дължи и законна лихва върху присъдената сума до размера от 50 лева – от
датата на предявяване на иска – 25.09.2024 г.
По отговорността на страните за разноски:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноските за държавна такса в размер на 100
лева.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на В. С. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Ш № 4, вх. Г,
ап. 24 срещу „ВК“ АД с ЕИК ****** за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
22 ЗПК поради противоречие на закона Договор за паричен заем № 5875764 от 28.11.2022 г.,
сключен между В. С. С. и „ВК“ АД.
ОСЪЖДА „ВК“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к. Л 7, бул./ул. ДН № 28, бл. СЦ,
вх. -, ет. 2, ап. 73Г да заплати на В. С. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. Ш № 4, вх. Г,
ап. 24 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 10 лв. - представляваща част от
вземане за недължимо платени суми над чистата стойност на Договор за паричен заем №
5875764 от 28.11.2022 г. ведно със законната лихва считано от 25.09.2024 г. до окончателно
заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВК“ АД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ж.к.
Л 7, бул./ул. ДН № 28, бл. СЦ, вх. -, ет. 2, ап. 73Г да заплати на В. С. С. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ул. Ш № 4, вх. Г, ап. 24 сумата 100 лева – разноски за производството.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка при IBAN
BG83CECB979050C6694200; BIC: CECBBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7