№ 3818
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 2012/14.03.2022 г. по гр.д. № 34012/2021 г. по описа на СРС, 163
състав е отхвърлен предявения установителен иск, предявен от С. М., гражданин на
Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия срещу „Б.Е.Е.“ ООД, за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 400 евро,
представляващи обезщетение по чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004, за
закъснял полет BGH5545 по направление Бургас (BOJ) – летище Глазгоу (GLA),
осъществен с 3 часа закъснение на кацането, ведно със законната лихва за забава,
считано от 22.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16164/2021 г. по описа на СРС, на
основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета и чл. 86 от ЗЗД., като С. М. е осъдена да заплати на
ответника сумата от 360 лева, представляващи сторените пред СРС съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 64679/01.04.2022 г.,
подадена от С. М., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното
решение. Въззивникът посочва, че като е приел, че между страните не съществува
облигационна връзка, въпреки че с Определение № 9479/25.11.2021 г.
първоинстанционният съд е обявил за безспорно съществуването на договор, поради
1
липсата на отговор на исковата молба, е допуснато съществено процесуално
нарушение. С това, съдът е нарушил състезателното и концентрационното начало в
ущърб на ищцата. Освен това, от събраните по делото доказателства – електронен
билет на името на ищцата, с превод на български език, заверен от страната, било
установено, че е сключен договор за въздушен превоз. Поддържа, че в разпоредбата на
чл. 185 от ГПК не се съдържа възможност при непредставяне на превод да се приложат
неблагоприятни последици за страната, извършила нередовното процесуално действие.
Неправилно съдът не приложил разпоредбата на чл. 161 от ГПК, въпреки че
ответникът бил задължен да представи доказателства по реда на чл. 190 от ГПК. Без
правно значение, освен това, било дали ищецът е сключил договор с ответника или бил
сключен договор с туристическа агенция. Предпоставка за прилагане на регламента
била да бъде потвърдена резервация за полет, изпълняван от ответника, като без
правно значение било представянето на договор с туристическа агенция. Освен това,
съгласно чл. 2, б. б от Регламента въздушният превозвач отговаря и когато изпълнява
полет от името на друго лице, имащо договор с пътник. Посочва, че регламентът се
прилага и за пакетни услуги, поради което било дължимо обезщетение и в случаите,
когато полетът е част от пакетна екскурзия. Поддържа, че при постановяване на
решението си първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. №
*********.05.2022 г., подаден от въззиваемия „Б.Е.Е.“ ООД, с който заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско във въззивното производство.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 34012/2021 г. по описа на СРС, 163 състав е
образувано по искова молба, подадена от С. М. против „Б.Е.Е.“ ООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ на
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91.
Ищцата твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника за
редовен полет BGH5545 по направление летище Бургас – летище Глазгоу на 11.07.2019
г. с планиран час за излитане – 16.20 часа местно време. Твърди, че в деня на полета се
2
явила навреме и преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури.
Поддържа, че полетът закъснял с повече от 3 часа спрямо планираното разписание, тъй
като следвало да излети в 16.20 на 11.07.2019 г., а реално излетял в 00,05 часа на
12.07.2019 г. Твърди, че на 05.01.2021 г. отправил покана за изплащане на обезщетение
по Регламент № 261/2004 г., но плащане не последвало. Твърди, че по подадено
заявление по чл. 410 от ГПК била издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
16164/2021 г. по описа на СРС, 163 състав, срещу която ответникът възразил. Моли да
бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед
за изпълнение по гр.д. № 16164/2021 г. по описа на СРС, 163 състав. Претендира
направените в исковото и заповедното производство разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б.Е.Е.“ ООД не е представил отговор на
исковата молба и не е въвел релевантни за спора твърдения за факти. Със становище от
13.01.2022 г., преди първото по делото съдебно заседание, е заявил, че оспорва
предявения иск, като оспорва твърдението, че между страните съществува
облигационно правоотношение, както и прави възражение за изтекла погасителна
давност по Закона за гражданското въздухоплаване. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 16164/2021 г. по
описа на СРС, 163 състав. По заявление от 22.03.2021 г., подадено от С. М. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „Би Eйч Еър“
ООД да заплати на кредитора сумата от 400 евро, представляваща обезщетение на
основание чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет над 3 часа
BGH5545 от 11.07.2019 г. от Бургас за Глазгоу (като излита вместо в предвалително
определеното време в 16.20 часа на 11.07.2019 г., реално излита в 00,05 часа на
12.07.2019 г. (като разстоянието между двете летища е 2721 км.), ведно със законната
лихва от 22.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в общ
размер на 385 лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от
които се установява следното:
От приетия по делото електронен билет (Booking Reference №
505472/03.06.2019) се установява, че С. М. е имала потвърдена резервация за полет
BGH5545 с направление от летище Бургас до летище Глазгоу за 11.07.2019 г. с час на
излитане 16.20 часа местно време. Установява се от писмо от 08.01.2021 г. от
„Ф.Т.С.Е.М.“ АД – оператор на летище Варна и летище Бургас, че полет BGH5545, на
авиокомпания BH Air по направление Бургас-Глазгоу е излетял на 12.07.2019 г. в 00.05
часа местно време.
3
С писмо от 05.01.2021 г. С. М. е направила искане да й бъде определено и
изплатено обезщетение в размер на 400 евро по чл. 7 от Регламент № 261/2004 г.
Не е спорно между страните, че разстоянието между Бургас и Глазгоу е 2721 км.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване
на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 16164/2021 г. по описа
на СРС, 163 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, §1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп
на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение
в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500
километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за
въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да
изпълни полет BGH5545 на 11.07.2019 г. от летище Бургас до летище Глазгоу, като
ответникът е следвало да установи, че е изпълнил полета, съобразно предварително
определеното разписание.
Основателно е възражението на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за въздушен превоз. При формиране на
фактическите си изводи, неправилно съдът е възприел направените с молба от
13.01.2022 г. твърдения по фактите, като не е съобразил, че в срока по чл. 131 от ГПК
не е постъпил отговор от ответника. Въвеждането на твърдения за факти, оспорвания
на документи, както и възражения за изтекла погасителна давност е преклудирано с
4
изтичане на законоустановения срок за отговор. Независимо, че ответникът не е подал
отговор, в решението си първоинстанционният съд подробно се е произнесъл по
въведените твърдения, оспорвания и възражения. При липсата на отговор е следвало да
съобрази единствено, че предявеният иск е оспорен, което означава, че ищецът не е
освободен от задължението си да ангажира доказателства относно правнорелевантните
факти съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК.
Въззивният съд намира, че в решението не са обсъдени събраните по делото
доказателства относно спорните факти, както и не е съобразено, че не е спорно между
страните, че процесният полет е осъществен от превозвача - ответник в посочения от
ищеца час, т.е. повече от 3 часа след предварително определения полетен план и че
разстоянието между Бургас и Глазгоу е над 1500 км. Неправилно е формиран извод, че
между ищцата С. М. не възникнало облигационно правоотношение, тъй като
представеният електронен билет не бил придружен с точен превод, доколкото не бил
направен от преводач, а и бил заверен не от страната, а от адвоката й.
Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ГПК документ, представен на чужд език, се
придружава с точен превод на български, заверен от страната, а ако съдът не може сам
да провери верността на превода или верността на превода бъде оспорена, той
назначава вещо лице за проверка. Тълкуването на тази норма води до извода, че
законът не въвежда задължение за страната да използва преводач при изготвяне на
превод на документ, който е представен като доказателство по делото. Изготвеният и
приложен към писменото доказателство превод не е бил оспорен в срока за отговор,
поради което и възражението, направено след изтичането на този срок е било
преклудирано. Съдебният състав, ако е констатирал, че преводът е неточен, е следвало
да назначи вещо лице, което да установи какво е съдържанието на документа и
съответствието му с представения превод. Като не е назначил вещо лице се налага
изводът, че първоинстанционният съд не е установил необходимост за проверка на
точността на превода и сам е възприел съдържанието на приетия по делото документ
на английски език. Не намира опора в разпоредбата на чл. 185 от ГПК и изводът, че
преводът не е заверен от страната. Когато страна в процеса се представлява от адвокат,
то действията извършени от процесуалния представител се считат като такива,
извършени от страната.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че по делото не било
установено ищцата да е сключила лично договор с въздушния превозвач. Неправилно
са обсъдени преклудираните възражения на ответника, че ищцата е сключила договор
с туроператор за пакетна туристическа услуга. Освен, че това възражение е
преклудирано, по делото не са ангажирани доказателства договорът за въздушен
превоз е част от пакетна туристическа услуга. Дори да се приеме, че ищцата е
сключила договор за превоз като част от друга туристическа услуга, Регламент
5
261/2004 г. намира приложение и е възникнало право на ищцата да претендира
обезщетение, така както е регламентирано в чл. 7, §1, б. б от него. В т. 2.2.6. от
Тълкувателни насоки на Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка с Директивата за
пакетните туристически пътувания е посочено изрично, че в чл. 3§ 6 и съображение 16
от регламента е посочено, че тои се прилага за полети в рамките на пакетна
екскурзия, освен когато тя се отменя по причини, различни от отмяната на полета.
Пътниците, които ползват пакетна услуга имат по принцип права както във връзка с
организатора на пакетното пътуване съгласно посочената директива, така и във връзка
с опериращия въздушен превозвач съгласно регламента. В член 14, § 5 от Директива
(ЕС) 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически
услуги е предвидено, че всяко право на обезщетение или на намаление на цената
съгласно директивата не засяга правата на пътуващите съгласно регламента, но
обезщетението или намалението на цената, предоставени съгласно регламентите
относно правата на пътниците и съгласно директивата, се приспадат едно от друго, за
да се избегне свръхобезщетяване. По делото не са въведени твърдения в
законоустановения срок, че ищцата е била обезщетена от организатор на туристически
услуги, част от които е и процесния полет, поради което и неправилно
първоинстанционният съд е приел, че обезщетение не е дължимо. Тежестта от
установяване на такива твърдения е възложена на ответника, поради което в
нарушение на процесуалните правила, искът е отхвърлен заради непредставяне от
ищцата на доказателства, свързани с ползването туристическа услуга.
Предвид на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде
отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемия следва да бъде
осъден за заплати на въззивника направените във въззивното производство разноски в
размер на 25 лева, както и 410 лева, представляващи направени в
първоинстанционното и заповедното производство разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената иска настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2012/14.03.2022 г. по гр. д. № 34012/2021 г. по
описа на СРС, 163 състав, с което е отхвърлен предявения установителен иск, предявен
от С. М., гражданин на Обединено кралство на Великобритания и Северна Ирландия
срещу „Б.Е.Е.“ ООД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
6
следните суми – 400 евро, представляващи обезщетение по чл. 7, §1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004, за закъснял полет BGH5545 по направление Бургас (BOJ) –
летище Глазгоу (GLA), осъществен с 3 часа закъснение на кацането, ведно със
законната лихва за забава, считано от 22.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16164/2021 г.
по описа на СРС, на основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и Съвета и чл. 86 от ЗЗД., като С. М. е осъдена да
заплати на ответника сумата от 360 лева, представляващи сторените пред СРС
съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и
на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, предявен от С. М. (S.A.M.),
гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена
на ******* г., със съдебен адрес гр. София, ул. „*******“ *******, бл. ******* офис 4,
чрез Адвокатско дружество „В. и партньори“ против „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК -*******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, че „Б.Е.Е.“ ООД дължи на С.
М. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от 3 часа
полет BGH5545 с първоначален полетен план за 11.07.2019 г. от 16.20 часа (местно
време) по направление летище Бургас – летище Глазгоу и излетял на 12.07.2019 г. в
00.05 часа (местно време), ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 16164/2021 г. по описа на СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК -*******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******* да заплати на С. М. (S.A.M.),
гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена
на ******* г., със съдебен адрес гр. София, ул. „*******“ *******, бл. ******* офис 4,
чрез Адвокатско дружество „В. и партньори“ сумата от 25 лева, представляваща
направени разноски във въззивното производство и сумата от 410 лева,
представляващи направени в първоинстанционното и заповедното производство
разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8