РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 15.11.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на втори ноември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 254 по описа за 2023 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

               Административното дело е образувано по жалба на Р.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Заповед № ОР- Н004 от 18.05.2023 г., издадена от д-р И.Ш.- изпълнителен директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която временно е отстранен от работа д-р Р.С.Ф., на длъжност директор на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Ловеч, с ранг IV-ти старши, длъжностно ниво по КДА: 6, наименование на длъжностното ниво: Ръководно ниво 6А, код по НКПД: 1213 7008, номер по ред на КДА: 122, за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело № 8 от 2023 г. по описа на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/.

     По релевирани в жалбата доводи, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, се иска отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски. Излага се, че оспорваният индивидуален административен акт не е бил връчван на жалбоподателя и че същият не е запознат с неговото съдържание.

      В съдебно заседание, оспорващият лично и чрез процесуален  представител – адв. С. Л. от АК - Бургас поддържа жалбата и моли да бъде отменена обжалваната заповед. Развиват се доводи за липса на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, както и за нарушаване на процедурата по издването на заповедта, доколкото същата е постановена извън законоустановения срок по чл. 57, вр. чл. 25, ал. 3 от АПК. Претендира направените по делото разноски по представен списък. В писмени бележки процесуалният представител на жалбоподотеля излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед.

                 В съдебно заседание ответникът – изпълнителният директор на Българска агенция по безопастност на храните, чрез упълномощени юрисконсулти оспорва жалбата. Същите развиват съображения относно  законосъобразността на процесната заповед и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита доразвиват аргументите си по съществото на правния спор.

               По делото е представена административната преписка, вкл. служебното досие на Ф.. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

               Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: 

               Видно от административната преписка към момента на издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед жалбоподателят Р.Ф. е заемал като държавен служител длъжността директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч. Същият е бил преназначен на тази длъжност със Заповед № ОСПП-48/08.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 246/.

               От последно връчената на Ф. длъжностна характеристика /л. 30-35/ се установява, че областите на дейност във връзка със заеманата от жалбоподателя длъжност са да ръководи, контролира и организира дейността на ОДБХ по осъществяване на официалния контрол по отношение на качеството и безопасността на храните по цялата хранителна верига на територията на съответната ОДБХ; да ръководи, контролира и организира дейностите по спазване на финансовата дисциплина в ОДБХ; да контролира, обработва и изпраща информацията, свързана с дейността на ОДБХ. В  същата са разписани и преките задължения на служителя.

               Според административната преписка във връзка с постъпили сигнали от оператори в областта на храните, животновъдството и растениевъдството от област Ловеч /л. 13-18/, както и от служители от отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ – Ловеч /л. 19-23/, касаещи незаконосъобразни действия на директора на ОДБХ – Ловеч, изразяващи се в упражняване на натиск срещу бизнеса чрез рекет, нерегламентирани действия в качеството му на административнонаказаващ орган, както и тормоз върху служителите на поверената му дирекция, със Заповед № РД 11-722/23.03.2023 г. /л. 359/ и Заповед № РД 11-802/03.04.2023 г. /л. 361/ изпълнителният директор на БАБХ възложил извършването на проверка по тях.

              Резултатите от проверката били обективирани в доклад с вх. № ВД-1672/11.04.2023 г. /л. 25-26/, изготвен от главния секретар на БАБХ, в който се сочи, че на служителите в ОДБХ – Ловеч били зададени едни и същи въпроси за посочените в сигналите действия на директора д-р Ф. относно: рекет върху бизнеса; двойни стандарти при обслужване на гражданите; тормоз върху служителите на дирекцията, изразяващ се в подаване на много сигнали срещу тях при негови приятели от ДАНС - Ловеч, ДФЗ - РА Ловеч, МВР - Икономическа полиция, НАП; твърдението, че Ф.  нареждал на началник отделите да пишат ниски оценки на определени служители; изпращане на служители в определени  непривлекателни кланници, без да участват в ротацията на служителите.

   В заключение с доклада било направено предложение за образуване на дисциплинарно производство по отношение на Ф..

   Със Заповед № РД 11-1106/12.05.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 27/ е наредено да се образува дисциплинарно дело № 8 по описа на БАБХ за 2023 г. В представената от органа административна преписка липсват други актове, разпореждащи образуването на дисциплинарното производство.

             С оглед на фактическите установявания, съдържащи се в доклад с вх. № ВД-1672/11.04.2023 г. и във връзка с образуваното със Заповед № РД 11-1106/12.05.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ дисциплинарно производство срещу Р.Ф., на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 5, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилинк на БАБХ изпълнителният директор на БАБХ издал оспорваната в настоящото съдебно производство Заповед № ОР-Н004/18.05.2023 г. /л. 28/, с която отстранил от работа д-р Р.Ф., заемащ длъжността директор в ОДБХ – Ловеч. Като мотиви за това органът посочил, че решението е взето с цел да се ограничи възможността на д-р Р.С.Ф., срещу когото е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство, като това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. Разпоредено е още отстраняването да продължи до приключване на дисциплинарното производство.

              С подписите на трима свидетели – служители в БАБХ – Ловеч бил  удостоверен отказът на Ф. да получи процесната заповед /л. 28/.

              По делото е представена от жалбоподателят Заповед № НК-Н008/15.09.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ за наложено на същия дисциплинарно наказание уволнение / л.356-358/.

    Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Видно е, че обжалваната заповед, не съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, което има за правна последица удължаването на срока за обжалване с два месеца, съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. С оглед на това, изпратената на 18.07.2023 г. до АдмС Ловеч жалба на Ф. /л. 7/ срещу издадената на 18.05.2023 г. заповед се приема за подадена в срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

     В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

    Оспорваната заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е предвидено, че държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, а безспорно за жалбоподателя орган по назначаването е изпълнителният директор на БАБХ, съобразно чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ, установено и с представената Заповед № ОСПП-48/08.05.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ /л. 246/, с която Ф. е бил преназначен на длъжността директор на ОДБХ – Ловеч. Липсва и спор между страните относно компетентния да издаде процесната заповед административен орган.

    Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма за валидност и съдържа изискуемите в общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, с оглед липсата в ЗДСл на изрична уредба, относима към съдържанието на заповед за временно отстраняване от длъжност.

       От фактическа страна заповедта е основана на образуваното срещу държавния служител дисциплинарно дело.

     В заповедта са изложени мотиви. Посочено е, че решението е взето с цел да се ограничи възможността на д-р Р.С.Ф., срещу когото е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно производство, като това е в съответствие и с целта за закона за провеждане на обективно и безпристрастно дисциплинарно производство. В заповедта е цитиран доклад с вх. № ВД-1672/11.04.2023 г. на главния секретар на БАБХ, като към материалите по делото е приложен и този доклад /л. 25-26/. С административната преписка е представена и последно връчената на Ф. длъжностна характеристика /л. 30-35/, от която се установяват функциите, които осъществява директорът на ОДБХ. Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ВС, ОСГК, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Именно такива са изложени освен в оспорения акт и в доклад с вх. № ВД-1672/11.04.2023 г. на главния секретар на БАБХ. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е било необходимо излагането на други мотиви. Освен това, в случая съдът не е лишен от възможността да извърши преценка на наличието на фактите, послужили като основание за издаване на оспорваната заповед. В този смисъл се явяват неоснователни доводите, изложени от жалбоподателя за немотивираност на заповедта.

   В заповедта присъства ясна разпоредителна част – служителят да бъде временно отстранен от работа. Специалният ЗДСл не предвижда определен начин на изпълнение, поради което не е необходимо изрично да се посочи по какъв начин следва да бъде извършено отстраняването от служба.

   Формата е спазена макар и да не е посочено в заповедта в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва акта, като правата на адресата са гарантирани от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Този пропуск не съставлява самостоятелно основание за отмяна на акта, а има за последица удължаването на срока за обжалване, съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК, поради което доводите на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта поради този пропуск са неоснователни. 

   При издаването на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това основание. Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност, изразяваща се в издаването на акта извън законоустановения срок по чл. 57, вр. чл. 25, ал. 3 от АПК, доколкото по отношение на обжалваната заповед намира приложение специалиният ЗДСл, в който не е предвиден нарочен срок от образуване на дисциплинарното производство, в който следва да се издаде заповед от вида на процесната. Отделно, следва да се посочи, че заповедта за отстраняване на Ф. от длъжност е издадена на 18.05.2023 г., т.е., шест дни след образуването на 12.05.2023 г. на дисциплинарното производство, обосновало процесната заповед /л. 27/.

    Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче обуславя извода, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в несъотоветствие с целта на закона.  

    Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на която се е позовал ответният административен орган при издаването на оспорваната заповед, държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу служителя е образувано дисциплинарно дело.      

    Според чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от с.з., дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. По аргумент на законовата разпоредба на чл. 96, ал. 1 от ЗДС, дисциплинарното производство се образува с акт на дисциплинарния съвет.

    Както се посочи, дисциплинарното дело се образува от дисциплинарния съвет, по нареждане на дисциплинарно наказващия орган. Поредността на действията е задължителна, като първо следва да се образува дисциплинарно производство със заповед на дисциплинарно наказващия орган, след това да се проведе производството пред дисциплинарния съвет. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е ясна – държавният служител се отстранява след образуване на дисциплинарното дело, а не след нареждането на дисциплинарно наказващия орган за образуване на такова, което нареждане безспорно е само един от елементите на фактическия състав за образуване на дисциплинарно производство срещу държавен служител.  Законът за държавния служител ясно посочва кой образува дисциплинарното дело и това е дисциплинарният съвет по нареждане на дисциплинарно наказващия орган.

    От съдържанието на разпоредбата следва, че за да възникне право за органа по назначаването да упражни правомощието си в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо да е образувано дисциплинарно производство против служителя. Нормата е диспозитивна, що се отнася до предоставеното в правомощие на административния орган да прецени по целесъобразност дали са налице основания за отстраняване във всеки конкретен случай на държавен служител от работа. В този смисъл, органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност. Но, за да възникне това право на органа по назначаването, да действа в условието на оперативна самостоятелност, като прецени дали да упражни правомощието си във всеки отделен случай, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл изисква наличие на положителна материалноправна предпоставка, а именно – образувано и висящо дисциплинарно дело срещу държавния служител. Тази предпоставка в случая не е била налице при издаване на оспорената заповед.

    В случая, от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарно наказващият орган, издавайки Заповед № РД 11-1106/12.05.2023 г. /л. 27/, сам е образувал дисциплинарно дело в нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. По делото не са представени доказателства за образуване на дисциплинарно дело от дисциплинарния съвет, въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест, поради което фактическото основание, посочено в оспорената заповед за издаването ѝ, се явява недоказано. Индиция за липсата на нарочен акт на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарното дело е и момента на неговото назначаване. От данните по делото и представената по делото Заповед № НК-Н008/15.09.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на Р.Ф. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, се установява, че дисциплинарният съвет е бил назначен със Заповед № 11-1722 от 20.07.2023 г. на изпълнителния директорна БАБХ, т.е. два месеца след издаването на Заповед № ОР- Н004 от 18.05.2023 г., с която Ф. временно е отстранен от работа. Това обстоятелство също обуславя извода за липса на акт на дисциплинарния съвет за образуване на дисциплинарно дело, каквото е изискването на чл. 96, ал. 1 от ЗДСл. Доколкото по делото не са представени доказателства за образуване на дисциплинарно дело от дисциплинарния съвет, поради което дори и фактическото основание посочено в оспорваната заповед за издаването й, се явява недоказано.     

    При това положение, в случая не са налице материалноправните предпоставки за прилагането от страна на органа по назначаването на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, доколкото по делото от ответника не са ангажирани доказателства, че срещу жалбоподателя, надлежно е било образувано дисциплинарно дело, преди същият да е бъде временно отстранен от работа.  От изложеното следва, че ответникът не е приложил правилно законовата разпоредба за отстраняване от работа на оспорващия.

   С отстраняването от работа на служителя без да са налице законовите предпоставки за това е нарушена и целта на закона, която е единствено да обезпечи обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство.

   В горния смисъл е и съдебната пракика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 10819 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7792/2021 г., V о.

   По изложените мотиви съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но същата не е съобразена с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което същата е незаконосъобразна и същата следва да бъде отменена.

  Доводите на оспорващия, по отношение на извършената проверка, относно компетентността на лицето съставило доклада от 11.04.2023г., и тези относно съпругата му, не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са вън от предмета на настоящият спор. Законосъобразността на действията и приложението на закона от административния орган при провеждането на дисциплинарно производство подлежи на проверка при оспорване на акта, с който приключва процедурата по реализиране на дисциплинарна отговорност, каквато настоящото производство не е.

 

    С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса за образуване на делото.

    По отношение на заявения в списъка на разноските адвокатски хонорар в размер на 600 лева, съдът намира, че реалното заплащане на същия не е доказано от жалбоподателя, доколкото по делото не са представени никакви документи, които да удостоверяват извършено плащане съобразно уговореното между страните в представения договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, между клиента и адвоката е уговорен начин и срок за плащане на адвокатския хонорар, както следва: в брой, до първото по делото заседание. Безспорно, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., когато уговореният в договора за правна защита и съдействие начин на плащане е в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай обаче, в представения договор липсва вписване за направено плащане, а е налице само уговорка за плащане в определен срок – до първото по делото заседание, като както вече се посочи, от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител не са представени доказателства за изпълнението на тази уговорка за плащане на адвокатското възнаграждение. С оглед на това, съдът намира, че искането на оспорващия за присъждане на сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение макар и своевременно заявено следва да бъде оставено без уважение като неоснователно и недоказано. 

             Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, първи състав 

             РЕШИ:

             ОТМЕНЯ по жалба на Р.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***,  Заповед № ОР- Н004 от 18.05.2023 г., издадена от д-р И.Ш.- изпълнителен директор на Българска агенция по безопастност на храните, с която временно е отстранен от работа д-р Р.С.Ф., на длъжност директор на Областна дирекция по безопасност на храните - Ловеч, с ранг IV-ти старши, длъжностно ниво по КДА: 6, наименование на длъжностното ниво: Ръководно ниво 6А, код по НКПД: 1213 7008, номер по ред на КДА: 122, за това, че срещу него е образувано дисциплинарно дело № 8 от 2023 г. по описа на Българска агенция по безопасност на храните.

             ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А да заплати на Р.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 10 (десет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес: *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева.

            Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: