О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2016 Дупница
Номер Година Град
XI
Районен съд – Дупница състав
14.06. 2016
на Година
закрито Михаил Малчев
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
Гражданско 677 2016
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба на Г.И.Д. срещу К.С.Ц., Велислава Симеонова Цекова, Райка Атанасова Цекова и Силвия Кирилова Петрова, с която са предявени искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба е направено искане на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК да бъде постановено определение, с което да бъде спряно изпълнението на изп. д. № 201274220400143 и изп. д. № 20167420400088 и двете по описа па ЧСИ Валентина Александрова с рег. №742, до постановяване на решение по настоящето дело.
Съдът,
като разгледа исковата молба и представените с нея писмени доказателства,
намира, че молбата за допускане на обезпечителна мярка е неоснователна.
За да допусне обезпечение на
предявените искове, съдът трябва да констатира наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: допустимост, вероятна основателност на иска и
обезпечителна нужда. Съобразно чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК, обезпечението се
допуска, когато без него за ищеца е невъзможно или ще се затрудни осъществяване
на правата му и то ако е подкрепен с убедителни доказателства.
Следва да се отбележи, че основната характеристика на обезпечителното производство е неговата бързина, с оглед на което и в чл. 395, ал. 2 ГПК е предвидено, че по молбата за обезпечаване на иска съдът се произнася в деня на постъпването й. Ето защо и в хода на това производство не могат да се събират доказателства, които да налагат отлагане на произнасянето на съда.
В настоящия случай съдът намира, че от представените към исковата молба писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че молителят Г.И.Д. е длъжник по изп. д. № 201274220400143 и изп. д. № 20167420400088, двете по описа па ЧСИ Валентина Александрова. Същият има единствено твърдения в тази насока, без да представя надлежни доказателства кои са страните по цитираните изпълнителни дела и какъв е техния предмет. В тази връзка съдът намира, че не следва да се допуска обезпечение на иска чрез посочената от молителя обезпечителна мярка, а именно спиране на принудителното изпълнение по изпълнителните дела. Освен това, дори и да приемем, че действително Г.И.Д. е длъжник по изпълнителните дела в качеството си на поръчител на кредитополучателя К.С.Ц., то поисканата обезпечителна мярка по никакъв начин не обезпечава реализирането на правата по предявените искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. Взискателят в изпълнителното производство има пълната свобода на преценка към какво имущество да насочи изпълнението – това на главния длъжник (кредитополучателя) или това на солидарния длъжник (поръчителя). Ето защо евентуалното уважаване на предявените искове няма да доведе до задължение на взискателя да насочи изпълнението върху правото на собственост на К.С.Ц., а би позволило на Г.И.Д. да упражни регресните си права за изплатените задължения в изпълнителния процес.
Водим от горното и на основание
чл.389, ал. 1 и сл. от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.И. Дашевна на основание чл.397, ал.1, т.3 от ГПК да бъде постановено определение, с което да бъде спряно изпълнението на изп. д. № 201274220400143 и изп. д. № 20167420400088 и двете по описа па ЧСИ Валентина Александрова с рег. №742, до постановяване на решение по настоящето дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред КОС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: