Р Е Ш Е Н
И Е
№905
гр. Пловдив, 22 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо
отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и първи март през две
хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Таня К., като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 14 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Подадена е жалба от М.К.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-16001616009213-091-001 от 25.08.2017
г., издаден от Т.В.П.– началник сектор, възложил ревизията, и Е. К. С. -
главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 688 от 23.11.2017 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, в частта за допълнително определени дължими суми за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 4 727,98 лв., ведно с прилежащи лихви в
размер на 1 114,57 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на
890.74 лв. и лихви 119.29 лв.; вноски за ДОО за 2014 г. в размер на
2 229,59 лв. и лихви 572,83 лв. и за 2015 г. в размер на 1 024.39 лв.
и лихви 184.58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на 1 393,50 лв. и
лихви – 358,02 лв. и за 2015 г. в размер на 640.24 лв
и лихви 115.39 лв. и вноски за ДЗПОИ –
УПФ за 2014 г. в размер на 870,94 лв. и лихви 223,77 лв. и за 2015 г. в размер
на 400.15 лв. и лихви 72.09 лв.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден в
противоречие на материалния и процесуалния закон и в противоречие с основните
принципи на ДОПК. Твърди се, че неправилно органите по приходите са възприели,
че извършеното строителство е през периода 2007 – 2014 г., като се сочи, че
единствените СМР, извършени в периода след 2009 г. са частична топлоизолация на
сградата и вътрешно обзавеждане. Оспорва и определената от приходната
администрация себестойност на сградата, тъй като според него, не са взети
предвид нито един от конкретните компоненти на сградата, освен нейната
разгъната площ и височина. По отношение изводите на органите по приходите
относно заетостта на къщата за гости, жалбоподателят твърди, че неправилно, от
страна на ревизиращия екип са взети данни за заетост за периода 04.08.2016 г. –
12.08.2016 г., което е най-силният период от сезона. Според П., този коефициент
не може да се приложи за 2014 и 2015 г., вкл. и за месеците юни, юли и
септември, когато заетостта е много по-ниска. Счита, че по този начин се
получава изкривяване на данните, тъй като е нелогично за м.юни 2014 г., да се
прилага коефициент за м.август 2016 г., като се излагат подробни доводи в тази
насока. Оспорват се и определените задължения за ЗОВ за двете процесни години, тъй като не е доказано, че този доход е от
трудова дейност. Иска се отмяна на акта. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
- директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител – юриск.
р., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ревизионният
акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това
процесуален срок пред контролния орган в структурата на НАП, който е счел същия
за законосъобразен в обжалваната му част. Така постановеният резултат и
подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на
която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната
допустимост.
Със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001616009213-020-001/21.12.2016 г.,
е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ за ЕТ, данък върху доходите на ФЛ и ЗОВ за самоосигуряващо
се лице за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за данъчни периоди от 01.01.2014
г. до 31.12.2015 г., като е определен краен срок за приключването й до три
месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на
09.01.2017 г. по електронен път. Последвало е издаването на Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001616009213-020-002/10.04.2017 г. и ЗВР № Р
16001616009213-020-003/10.05.2017 г., с която срокът на ревизията е удължен до
09.06.2017 г. и са връчени по електронен път на РЛ. Цитираните ЗВР са издадени
от Т.В.П., на длъжност началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив.
В
хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад
/РД/ № Р-16001616009213-092-001 от 23.06.2017 г. Срещу така изготвения РД, в
срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение вх. № 94-00-7502/17.08.2017
г. Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният
Ревизионен акт (РА) № Р-16001616009213-091-001/25.08.2017 г.,
Този
резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 688 от 23.11.2017
г., директорът на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата
инстанция част.
С
оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, по делото
са представени: Заповед № РД-09-1400 от 04.10.2016 г. и Заповед №
РД-09-1/03.01.2017 г., издадени на основание чл.11 ал.1 т.1 и т.4 от ЗНАП от
директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното: По Закона за данъка върху доходите на физическите
лица: Ревизираният период по ЗДДФЛ е от 2014 до 2015 г.
Като
местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 т.1 от ЗДДФЛ, М.К.П. е данъчно
задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3 т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите,
получени от него през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията.
Установено е, че М.К.П. е работила на трудов договор в Професионална гимназия
по машиностроене гр.Пловдив Лицето няма
регистрация като ЕТ и не участва в търговски дружества. М.К.П. е семейна –
съпруг О. И. П..
С
Протокол № 0478779/28.03.2017 г. са присъединени доказателства, събрани в хода
на извършена ревизия на лицето, документирана с РА №
16001616002721-091-001/13.03.2017 г.
На
основание чл.37 ал.3, чл.53 и чл.56 ал.1 от ДОПК, в хода на ревизионното
производство, на М.П. е връчено искане за представяне на документи и писмени
обяснения, с което са изискани данни, сведения, документи и обяснени,, които
имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените
разходи за издръжка на лицето, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и др., за ревизирания период.
От
страна на лицето са представени документи и обяснения във връзка с връченото
искане.
Констатирано
е, че с Разрешение за строеж № 103/19.12.2007 г., М.П., в режим на СИО,
започват строителство на жилищна сграда с магазини и подземен гараж със
застроена площ от 193.60 кв. м. и РЗП 679.94 кв. м., находящ
се в ***.
Присъединен
е сключен договор за наем срещу задължение за строителство от 30.03.2008 г.,
между М. и О. П.и, като наемодатели и възложители, и Г.П.В., като наемател и
изпълнител. Съгласно договора, наемодателят/възложителят възлага на
наемателя/изпълнител да изгради сграда, находяща се в
с. Равда, състояща се от подземен паркинг, партерен етаж, включващ магазини и
заведение, три жилищни етажа и мансарден етаж, съгласно одобрени архитектурни
проекти. Подземният паркинг и партерният етаж се финансират от
наемодателя/възложителя за негова сметка. Съгласно чл.3 от договора, вместо
плащане на наемна цена, наемателят/изпълнител се задължава да изгради изцяло
със свои средства, труд и материали, организация и съоръжения трите жилищни
етажа и мансардния такъв, както и да предаде на наемодателя/възложител обектът
с удостоверение за въвеждане в експлоатация – Акт обр.16
в срок до м.май 2009 г. Срокът за наем на описаните етажи започва да тече от
м.май 2009 г. за период от 3 години – до м. май 2012 г., като може да бъде
продължен по взаимно съгласие. Според чл.5 от договора, всички разходи за ток,
ел. енергия, вода, консумативи и други, са за сметка на наемателя/изпълнител.
След изтичане срока на договора, наемателят/изпълнител се задължава да предаде
владението върху описаните етажи на наемодателя/възложителя, в състоянието, в
което са му били предадени.
От
ревизираното лице са представени писмени обяснения, в които е посочено, че
строителството на сградата, от страна на Г.В., започва през м.04.2008 г. и
приключва през м.03.2009 г. на етап груб строеж с частично измазване на външни
фасади, частично полагане на ВиК и ел. инсталация и
вътрешно измазване, изоставен е и не е предаден от наемателя/изпълнителя.
От
РЛ, с ИПДПОЗЛ изх. № 94-00-3968/11.04.2017 г. , с което е изискано
представянето на документи във връзка с притежаван недвижим имот, находящ се в ***– разрешение за ползване/удостоверение за
въвеждане в експлоатация на недвижимия имот, акт за въвеждане в експлоатация
или акт, удостоверяващ степен на завършеност.
Изискани са документи за получени приходи от „Къща за гости П.и“, находяща
се в с. Равда, за ревизирания период. Изискано е удостоверение за категоризация
на „Къща за гости П.и“ или подадено заявление за категоризация на обекта.
От
ревизираното лице, с писмо вх. № 94-00-3968/18.05.2017 г., относно сградата в ***
са представени: - акт за установяване на всички видове СМР /обр.12/
от 28.05.2010 г. и акт за приемане на конструкцията /обр.14/
от 01.06.2010 г,. писмени обяснения и други документи. В обясненията РЛ твърди,
че сградата функционира като „Къща за гости П.и“. През 2014 г.къщата е
предлагала 8 стаи, от които6 двойни и 2 студия, а през 2015 г. са предлагани
общо 12 стаи – 8 бр. двойни, 2 бр. студия и две тройни стаи. Относно цените за
нощувки е посочено, че те са динамична величина.
Представена
е нотариална покана от 31.03.2009 г. от О. И. П. до Г.П.В., в която е посочено,
че Г.В. не изпълнява задълженията си по чл.5 във връзка с чл.3 от сключения
договор от 30.03.2008 г. и поради това, на основание чл.14 от договора, същият
се прекратява изцяло едностранно с всички произхождащи от прекратяването
последици.
На
Г.П.В., вписан като наемател/изпълнител в договора от 30.03.2008 г., е
извършена насрещна проверка, документирана с Протокол №
П-16001616142912-141-001/02.09.2016 г. От него са изискани сключени договори,
анекси, протоколи, споразумения, количествено-стойностни сметки /КСС/, актове,
строителна документация, документи за извършени плащания от М. и О. П.и и всички
други документи, касаещи строителството на сградата в ***. При извършените
посещения на адреса за кореспонденция, лицето не е открито. По данни от баща
му, Г.П.В. е в чужбина от м.09.2008 и е стопанисвал обект. Документи и
обяснения от Велев не са представени.
От
община Несебър са изискани удостоверения за завършеност на строежа на сградата
в с. Равда и документи да категоризация на „Къща за гости П.и“. В отговор на
искането е получено писмо вх. № 06-00-232/15.05.2017 г., в което е посочено, че
съгласно данните от общински туристически регистър на категоризираните места за
настаняване и заведения за хранене и развлечение на територията на общ. Несебър
няма вписан търговски обект тип къща за гости с наименование „П.и“, находящ се в ***, и ревизираното лице не е вписано като
търговец или собственик в посочения обект.
На
основание чл.63 от ДОПК е възложено изготвянето на експертиза за определяне
себестойността на извършеното строителство на сграда, представляваща къща за
гости с търговски обекти на партерния етаж и подземен гараж, находящ се в ***, собственост на М. и О. П.и. От вещото
лице Г. е представена с вх. № Д1/РД-21-2988/09.09.2016
г. експертиза за определяне себестойността на извършеното строителство на
посочения в акта за възлагане обект по години за периода от 2007 до 2014 включително.
Същата е определена общо в размер на 708 524.00 лв. без ДДС, като по
години себестойността на обекта е 107 950.00 лв. За лицето са определени
разходи за строителство на „Къща за гости П.и“ за 2014 г. в размер на ½
от 107 950.00 лв. или сумата от 53 975.00 лв., включена като разход
при извършената съпоставка на получените доходи с направените разходи на О. П..
В
„Къща за гости П.и“ за периода от 04.08.2016 г. до 12.08.2016 г. са извършени 7
оперативни проверки. Установено е, че обектът работи сезонно от 01.08.2014 г.
като наемателите правят резервации от ел. сайт: *** Представено
е споразумение с Booking.com. В.Т. с VAT
№ NT 805734958Ф01 от 27.07.2014 г. за място за настаняване П.и,
в ***, съгласно което, комисионната на ел. сайт *** Е 15%.
В
отговор на изпратено запитване до холандската данъчна администрация на Кралство
Холандия е получен отговор, в който са приложени документи – договор, фактури и
резервационни справки. Посочено е че е сключено
споразумение от 27.07.2014 г. с Booking.com. В.Т. с VAT № NT 805734958Ф01. Обектът е използван от м.август 2014 г., през
месеците – юли –септември 2015 г. и юни-септември 2016 г. Прието е, че в
случая, получените приходи от настаняването в „Къща за гости П.и“ чрез
платформа Booking.com. са в ревизирания период.
Получените
от М.П. доходи от хотелиерски услуги по настаняване на туристи в „Къща за гости
П.и“ са определени като доходи от стопанска дейност. Тези доходи са облагаеми
съгласно разпоредбата на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ.
След
извършен анализ на наличната документация в архива и информационната система на
ТД на НАП – Пловдив, събраните в хода на ревизията доказателства и получената
информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ
и други, подробно описани в РД, органът по приходите е преценил, че
жалбоподателят не е разполагал с декларираните и обложени доходи, които да
покриват като размер извършените от него разходи за периода на ревизията.
Установено е, че жалбоподателят е извършвал строителство на сграда в с. Равда,
в режим на СИО, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.
Въз
основа на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че към 01.01.2014 г. РЛ не разполага с налични парични средства в
брой с доказан произход, тъй като строителството на сграда в *** започва през
2007 и приключва през 2014 г., както и обстоятелството, че подземният гараж и
партерният етаж с магазини и заведения се финансира от О. и М. П.и.
На
М.П. е извършена съпоставка на получените доходи и направените разходи и анализ
на всички събрани доказателства. Установено е несъответствие на паричните
средства за 2014 г. в размер на 54 471,01 лв. Посочено е, че основно несъответствие
се формира от извършени разходи за строителство на сграда – „Къща за гости П.и“
– с. Равда.
След
извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации,
отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други
контролни органи, е констатирано несъответствие на извършените разходи с
получените доходи и доказаните ресурси за ревизираните данъчни периоди –
наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, според които
„налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/ли получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по
реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание чл.124 ал.1 от с.к.,
на лицето е връчено уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията
са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, поради което
основата за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДФЛ за 2014 и 2015 г. ще бъде опредЕ. по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид установеното обстоятелство
по чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите е пристъпил към определяне на
основата за облагане с данъци, като е взел предвид всяко от относимите
към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т.1., т.2., т.3.,
т.4., т.5., т.6., т.7., т.8., т.9., т.10.т.14. и т.16.
След
извършения анализ, ревизията е определила данъчна основа за облагане с данък
върху дохода въз основа на установените недекларирани доходи, след приспадане
на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и
задълженията, а именно:
Данък
върху доходите на ФЛ за 2014 г.
При
извършена съпоставка на доходите на РЛ с направените от него разходи е
установено несъответствие а разходите спрямо доходите в размер на
51 471,01 лв., като за лицето са установени дължими вноски за ЗОВ в размер
на общо 4 191,19 лв.
ОпредЕ. е годишна данъчна основа на доходите за облагане по
ЗДДФЛ на лицето за 2014 г. в размер на 47 279,82 лв. и дължим данък по
чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 4 727,98 лв.
Годишен
данък по ЗДДФЛ за 2015 г.:
През
ревизирания период М.П. и О. П. извършват търговска дейност – хотелиерски
услуги по настаняване на туристи в „Къща за гости П.и“, находяща
се в ***, но доходи от тази дейност не са декларирани от лицата. Според
приходната администрация, тези доходи следва да се облагат като доходи от
стопанска дейност като ЕТ.
При
извършени проверки на място в „Къща за гости П.и“, документирана с Протоколи №
0252960/04.08.2016 г., № 0251461/05.08.2016 г., № 02577784/05.08.2016 г., №
0226551/10.08.2016 г. и № 0249640/12.08.2016 г., е установена заетост, както
следва:
-
На 04.08.2016 г. са заети 11 стаи,
което прави 64.71 % заетост;
-
На 05.08.2016 г. са заети 11 стаи,
което прави 64.71 % заетост;
-
На 05.08.2016 г. са заети 15 стаи,
което прави 88.24 % заетост;
-
На 10.08.2016 г. са заети 15 стаи,
което прави 88.24 % заетост
-
На 12.08.2016 г. са заети 13 стаи,
което прави 76.47 % заетост.
Установената
средна заетост в „Къща за гости П.и“ през 2016 г. е 76.74% и същата е приета от
органите по приходите като средна заетост за 2014 и за 2015 г. Според
представените писмени обяснения от РЛ, през 2014 г. в „Къща за гости П.и“ са
предлагани 8 стаи, а през 2015 г. – 12 стаи. Средната цена за една нощувка за
стая за ревизираните периоди е определена въз основа на получената информация
от Booking.com.В.Т. и от постъпилите плащания по банкова сметка. ***а стая
за 2014 г. – 29.91 лв. и за 2015 г. – 35.03 лв.
За
М. и О. П.и са определени приходи от извършване на
хотелиерски услуги по настаняване на
туристи в „Къща за гости П.и“ по години, както следва:
-
За 2014 г. са определени приходи в
размер на 4 757.41 лв. за периода от 05.08.2014 г. до 30.08.2014 г., т.е.
за 26 дни за 8 стаи, при цена за стая от 29.91 лв. и при 76.47 % заетост. За
лицето са определени доходи в размер на ½ от 4 5757.41 лв. или
2 378.70 лв.;
-
За 2015 г. са определени приходи в
размер на 22 501.45 лв., за периода от 06.07.2015 г. до 13.09.2015 г., т.е. за
70 дни за 12 стаи, при цена за стая от 35.03 лв. и при 76.47 % заетост. За
лицето са определени доходи в размер на ½ от 22 501.45 лв. или 11
250.72 лв.
Разходите
от извършване на хотелиерски услуги по настаняване на туристи в „Къща за гости П.и“
са определени въз основа на събраните доказателства по години:
-
За 2014 г. общо в размер на
4 151.72 лв., в които са включени разходи за ток, за вода, за платени
данъци и комисионни. За лицето са определени разходи в размер на ½ от
4 151.72 лв. или 2 075.86 лв.
-
За 2015 г. общо в размер на
6 495.41 лв., в които са включени разходи за ток, за вода, за платени
данъци и комисионни. За лицето са определени разходи в размер на ½ от
6 495.41 лв. или 3 247.70 лв.
Предвид
установеното обстоятелство по чл.122 ал.1 от ДОПК, органът по приходите е
пристъпил към определяне на основата за облагане с данъци, както следва:
При
определени приходи за 2014 г. в размер на 2 378.70 лв., разходи за
2 075.86 лв. и облагаем доход в размер на 302.84 лв. за лицето са
установени дължими вноски за ЗОВ общо за 302.84 лв.
Определена
е годишната данъчна основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ на лицето –
0.00 лв.
За
2015 г. – определени са приходи в размер на 11 250.72 лв., разходи за
3 247.70 лв. и облагаем доход в размер на 8 003.02 лв. За лицето са
установени дължими вноски за ЗОВ общо за 2 064.78 лв.
Определена
е годишната данъчна основа за облагане на годишен данък по ЗДДФЛ на лицето в
размер на 5 938.24 лв. и дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ (15%) в
размер на 890.74 лв.
За
да потвърди РА в тази част, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил още, че предвид факта, че експлоатацията на
сградата е започнала през м.08.2014 г., то правилно органите по приходите са
приели, че строителството на къщата за гости е започнало през 2007 и е
завършило през 2014 г. В подкрепа на горното е приел, че свидетелстват и
представените от ревизираното лице доказателства, а именно – договор от
24.03.2014 г. с „Касабов и синове“ ООД за изработка, доставка и монтаж на
балконски парапети и приемно-предавателен протокол от 18.04.2014 г. за
извършена работа по договор и изплатена сума по същия.
Приел
е също така за неоснователно възражението на жалбоподателката
в насока приходите от средната заетост за 2014 и 2015 г., като е пояснил, че
според НСИ, ИС „Инфостат“, раздел туризъм, средният
процент на заетост за 3-то тримесечие /активен летен сезон/ за м.07.2014 г. е
78.19%, за м.08.2014 г – 77.13%, за м.07.2015 г. – 74.86% и за м.08.2015 г. –
78.60%. Посочил е също така, че приетият от органите по приходите среден
процент на заетост от 76.47% за 2014 и за 2015 г. се доближава до средния
процент на заетост по данни на НСИ, а за определени месеци е дори по-нисък.
Относно
констатациите по КСО и ЗЗО.
За
ревизирания период от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.
органите по приходите са установили обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК.
Органите
по приходите са приложили разпоредбата на чл.124а от с.к. при установяване на
задълженията за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО при определяне на
осигурителния доход на самоосигуряващото се лице и
съответните задължения за ЗОВ.
След
извършен анализ на относимите обстоятелства по чл.122
ал.2 от ДОПК, органите на приходната администрация са установили за 2014 г.
облагаем доход на лицето с неустановен произход, а за 2015 г. от хотелиерски
услуги, както следва:
-
За 2014 г. – облагаем доход в размер
на 51 471,01 лв.;
-
За 2015 г. – облагаем доход
8 003.02 лв.
Ревизираното лице не е представило
доказателства за произхода на
средствата, необходими за покриване
на извършените разходи през посочените години, поради което органът по
приходите е приел, че М.П. е извършвала трудова дейност, от която са
реализирани доходи и на основание чл.124а от ДОПК следва да се установят
задълженията ѝ за ЗОВ в качеството ѝ на самоосигуряващо
се лице. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход, на
основание чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органът по приходите е
установил задължения за ЗОВ за 2014 и 2015 г., както и прилежащите лихви в
следните размери: -
ДОО
за 2014 г. 2 229,59 лв. и лихви 572,83 лв.; за 2015 г. – 1 024.39 лв.
и лихви 184.58 лв.;
ЗДПО-УПФ
за 2014 г. – 870,94 лв. и лихви 223,77 лв.; за 2015 г. – 400.15 лв.и и лихви –
72.90 лв.;
ЗО
за 2014 г. – 1 393,50 лв.и лихви –
358,02 лв.; за 2015 г. – 640.24 лв. и лихви – 115.39 лв.
За
да потвърди РА в тази му част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на
ревизиращия екип, като е посочил още, че е неоснователно възражението на жалбоподателя,
че не е установено, че тези доходи са от трудова дейност. Мотивите на директора
в тази насока са следните: - случаите, в които се допуска извършването на
ревизия при особени случаи са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.122
ал.1 от ДОПК. Същите се намират в отношение на алтернативност,
а не на кумулативност – наличието само на едно от
тях, е достатъчно основание за приложимостта на нормата. Тъй като
обстоятелствата по чл.122 ал.1 от ДОПК са резултат на действия, респ. на
бездействия на субекта на задължението, с оглед на общия принцип, че никой не
може да черпи права от собственото си виновно поведение, законодателят приема,
че при определянето на облагаемата основа, съответно, на осигурителния доход, в
тези случаи се извършва от приходния орган. Посочено е също така, че ако
жалбоподателят твърди, че се касае за доход от източник, за който не се дължат
осигурителни вноски, то с оглед приетото в чл.123 ал.1 и чл.124 ал.2 от ДОПК,
негова е доказателствената тежест за установяване на
това обстоятелство.
В
съдебно заседание на 07.11.2018 г. е изслушана и приета без възражения от
страните комплексна съдебно-оценъчна /СОЕ/ и съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/, за изготвянето на която вещото лице инж. Р. е проучила всички документи
по делото, допълнително представени от жалбоподателя такива, проучила е
местоположението на процесната сграда по различен
картен материал, намиращ се в интернет мрежата и отразяването му през
различните години от 2004 г. до сега.
Така
според експертизата се установява, че жалбоподателката
е построил сграда в урбанизираната територия на с. Равда, общ. Несебър, която
съгласно издадените за нея строителни книжа е: „жилищна сграда с магазини и
подземен гараж в УПИ II- 518,
кв.57а по плана на с. Равда, общ. Несебър, с административен адрес: ***.
Сградата
е отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, общ.
Несебър, одобрена със Заповед № РД-18-58/16.04.2008 г. на ИД на АГКК. Вещото
лице е посочило подробно данните за имота и сградите в него по кадастрална
карта. Описала е подробно всички строителни книжа, договори,
приемно-предавателни протоколи и други по години на създаване на съответния
документ. В експертизата подробно по години, вещото лице е посочило нивата на строеж
на процесния имот, вкл. с посочени договори и
приемно-предавателни протоколи /ППП/, като е приложила и снимков материал от
сателитни снимки за всяка една от процесните години
от 2007 до 2015 г., при което е установило, че през 2010 г. са съставени Акт обр.12 от 28.05.2010 г. за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване – извършени всички СМР за грубия строеж, и Акт обр.14 за приемане на конструкцията. – на 0106.2010 г.
Експертът е посочил също, че от снимковия материал се установява, че за периода
2010 – 212 г. строежът е забавен. От сателитна снимка от 03.09.2013 г. е
установено, че сградата е завършена и значително е подобрено околното
пространство в двора на имота. През 2014 г. е възложено на „Касабов и синове“
ООД с договор от 24.03.2014 г. изработка, доставка и монтаж на балконски
парапети на тераси. Сградата е завършена в средата на 2014 г., за което
свидетелства и снимков материал.
От
анализа на приложените по делото писмени доказателства, в комбинация с
информацията от географските и картографски данни от интернет, които
експертизата е успяла да намери относно процесния
имот и сградата, построена в него от жалбоподателката
и нейния съпруг, вещото лице е отговорила на поставената задача по следния
начин: - реално начало на строителството на сградата – от 30.03.2008 г.; период
на изпълнение на грубия строеж- на подземния етаж, първия етаж и втория етаж –
до средата на 2009 г.; - на цялата сграда – до средата на 2010 г. Изпълнение на
довършителни работи – частично – до средата на 2009 г. за първите етажи и до
средата на 2014 г. – за цялата сграда.
Към
експертизата е приложен снимков материал.
За
изготвянето на заключението по СОЕ, вещото лице инж. Р. е използвала
приложените по делото документи, допълнително представените такива, както и е
извършила оглед на място. Възраженията на ответника са в насока, че
представените в същото с.з. документи, не удостоверяват по никакъв начин, че
материалите са закупени именно от жалбоподателя. Вещото лице сочи, че
представените експедиционни бележки за доставка на бетони и инертни материали
за обекта, само потвърждават извода, че грубият строеж на сградата е изпълнен
основно през 2008 и 2009 г., окончателно завършен през 2010 г. Монтажът на
интериорните врати е отнесен към 2012 г., тъй като представените разходни
документи за закупуване на врати са от тази година. В експертизата подробно е
описано състоянието на сградата, от което описание са установява пълната степен
на завършеност на същата. Експертът сочи, че проектно-сметна документация за
сградата, в която да са описани всички видове и количества СМР с техните
прогнозни стойности няма. Вещото лице е посочило, че експертизата е използвала
списания „Строителен обзор“, ежемесечни издания на „Стройексперт
- СЕК“ за годините от 2008 до 2014 г. и
подробно е обяснило как точно е калкулирало стойностите. Изготвило е подробни
таблици за всеки един вид СМР и е представило пак в табличен вид резултатите за
окончателните стойности за цялостното изпълнение на СМР в сградата при отчитане
на обстоятелството, че не са изградени отоплителна инсталация, вентилация и не
са монтирани климатици, без да са приспаднати
стойностите за: интериорни и метални врати, гранитни плочи за облицовка,
проводници за ел. инсталация и консумативи за ел. инсталация, санитарни прибори
и труд за изпълнение на ел. инсталацията. Така е опредЕ.
обща стойност на разходите за периода от 2007 до 2014 г. в размер на
604 947.58 лв. без ДДС и печалба за строител, с включени разходи за
проектиране и за инвеститорски контрол.
Представен
е и резултат за окончателните стойности след приспадане на стойностите за
интериорни и метални врати, гранитни плочи за облицовка, проводници за ел.
инсталация и консумативи за ел. инсталация, санитарни прибори и труд за
изпълнение на ел. инсталацията, при което е установена обща стойност на
разходите за СМР за периода 2007 – 2014 г. в размер на 586 362.66 лв. без ДДС и включена печалба за строител, с
включени разходи за проектиране и инвеститорски контрол.
Като
приложения към заключението са представени и три броя подробни таблици.
В
съдебно заседание вещото лице доуточнява, че за изчисленията е използвала метод по Наредбата. Методиката на
изчисляване по себестойност отговаря на изискванията за този обект и дори да
бъдат използвани други методики нищо няма да се промени.
В
съдебно заседание на 21.03.2019 г. е изслушана и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която вещото лице С. е използвала приложените по делото
документи, справка от НСИ „Дейност на местата за настаняване категория ,1 и 2
звезди по статистически зони, статистически райони и по области – обл. Бургас“
За
да отговори на поставения въпрос, експертизата е генерирала справка
общодостъпна в НСИ системата инфостат, конкретно за
посочените месеци и години, като е филтрирала по критерий „статистически райони
по области – обл. Бургас и по категория звезди 1 и 2,
като е установила процент на заетост за м.08. 2014 г. – 56.05%, за м.06.2015 г.
– 31.30%, за м.07.2015 г. – 54.22%, за м.08.2015 г. – 54.66% и за м.09.2015 г.
– 26.52%. Съобразно тези данни е извършила необходимите изчисления и е следните
установила коригирани доходи: - за периода 05.08.2014 г.-30.08.2014 – брой дни
– 26, брой стаи – 8, приходи при пълна заетост 6 221.28 лв., процент на
заетост – 56.05% и коригирани приходи – 3 487.03 лв. за периода 06.07.2015
г. – 01.08.2015– брой дни – 26, брой стаи – 12, приходи при пълна заетост – 10 929,36
лв., процент на заетост – 54.22% - коригирани приходи 5 925,90 лв.; за
периода 01.08.2015 г.-01.09.2015 –
брой дни – 31, брой стаи – 12, приходи при пълна заетост – 13 031,16 лв.,
процент на заетост – 54,66% - коригирани приходи 7 122,83 лв., за периода
01.09.2015г.-14.09.2015г. – брой дни – 13, брой стаи – 12, приходи при пълна
заетост – 5 464,68 лв., процент на заетост – 26,52% - коригирани приходи 1
449,23 лв. при съобразена средна цена на 1 стая за 1 нощувка, така, както е опредЕ. от органите по приходите. Вещото лице е изчислило
дължимите осигурителни вноски за всяка една от двете години. Посочило е и как
се разпределят приходите по отношение на сумите, получени в брой, между
жалбоподателя и съпругата му.
Въз
основа на данните от СТЕ за 2014 г., експертът е изчислил стойностите на
извършените СМР в два варианта, като е установил, че данните и за двете години
са идентични, като ½ за жалбоподателя, същите са в размер на
8 424.97 лв. и следва да се включат в разходната част на паричния поток за
тази година.
При
така зададените параметри на работа, експертизата е изготвила нов паричен поток
за 2014 и 2015 г., спазвайки методиката, приложена от данъчния орган,
коригирайки само приходите и разходите по отношение на „приходите от нощувки“ и
разходите за СМР. Останалите пера в паричните потоци са непроменени спрямо тези
в РД, които са представени в табличен вид, при което е установено, че за 2014г.
се установява превишение на разходите над приходите в
размер на 6 556,17лв., а за 2015 г. се установява превишение
на разходите над приходите в размер на 3 106,72лв.
Във
връзка с извършването на дейност по „настаняване в къща за гости“, при
прилагане на коефициент, съобразно данните по НСИ, както и като се вземе
предвид извършената СТЕ по отношение на разходите за СМР, експертизата е
изчислила задълженията за ЗОВ и прилежащите им лихви, а именно:
За 2014г.
-вноски
ДОО – 915,78лв. с прилежащи лихви 263,12лв.
-вноски
ЗОВ – 572,36лв. с прилежащи лихви 126,94лв.
-вноски
ДЗПО – 357,73лв. с прилежащи лихви 77,17лв.
-вноски
ЗДДФЛ – 471,03лв. с прилежащи лихви 111,04лв.
За 2015 г.
-вноски
ДОО – 1249,62лв. с прилежащи лихви 214,74лв.
-вноски
ЗОВ – 781,02лв. с прилежащи лихви 93,22лв.
-вноски
ДЗПО – 488,13лв. с прилежащи лихви 58,24лв.
-вноски
ЗДДФЛ – 931,25лв. с прилежащи лихви 124,71лв.
В
хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата: - В.Р.Д.и Т.Костадинов
Г..
От
показанията на свид.Д.се установява, че с жалбоподателката М.П. са семейни приятели и с родителите на
съпруга на М.П. ***, като е извършвал ремонтни работи по баните, които по негов
спомен били 15-16.Д.заявява, че е фаянсаджия, прави шпакловка и други. Работел
е в къщата в с.Равда в периода от м.май до края на м.декември 2009г. Твърди, че
когато е отишъл да работи в къщата, там вече са били поставени прозорци, имало
е покрив и са поставяли врати, а О. П. заедно със сина си пускали
окабеляването.
От
показанията на свид. Г.се установява, че е брат на М.П.
и твърди, че започнали строежа на къщата в с. Равда през 2008-2009 г. За
строежа била наета строителна фирма, но него помолили да монтира вратите. С
племенника му /син на М.П./ се спрели на врати от магазин „Баумакс“,
тъй като цената и качеството ги устройвало. Вратите били монтирани от него през
2012г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят не е декларирал с ГДД по ЗДДФЛ за 2014 и 2015 г. получените от
него доходи от отдаване под наем на недвижимо имущество.
Тук стои въпросът търговец ли е по смисъла на закона
жалбоподателя, респ. извършва ли търговски сделки. „Търговска сделка” е вид
сделка, юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече
лица, насочено към определени правни последици. Сделките се класифицират по
икономически и юридически критерии. Континенталното право познава две системи
за определяне на сделката като „търговска”: 1./ обективна система -
особеностите на сделката правят лицето търговец; 2./ субективна система -
извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска. Търговският закон
възприема и двете системи. Общите правила са включени в чл.286 от ТЗ. Следва да
се отбележи, че особеността при абсолютните, обективни търговски сделки са с
толкова изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е
толкова силна, че те винаги са търговски, независимо кой ги извършва и
независимо дали се сключват по занятие или единично. Предвид обстоятелството,
че жалбоподателят проектира и извършва строителство в закупения имот през 2001
с НА № 99, т.II, рег. №
5034, д. № 268/2001 г. на сграда, предназначена за отдаване под наем, действа
по занятие, системно в свой частен интерес и с цел извличане на печалба,
абсолютно правилно органите по приходите са приели, че той по същество извършва
търговска дейност и действа като търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Обстоятелството, че не е регистриран като едноличен търговец не води до
различен режим на формиране на облагаемия доход от този в чл.26 от ЗДДФЛ,
определящ формирането на облагаем доход от стопанска дейност. Данъчната основа
би трябвало да се формира по реда на чл.28 и приложи данъчната ставка съгласно
чл.48 от ЗДДФЛ.
Отделно от това, фактът, че обектът работи без да има
издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация и липсва категоризация на
обекта, е основание за ревизия по особения ред на ДОПК, тъй като безспорно се
установи, че П. генерира доходи именно от този обект.
В жалбата до настоящата инстанция се излагат доводи
относно неправилността на изводите на приходната администрация по отношение
извода, че цялостното завършване на
обекта – „Къща за гости П.и“ е станало през 2014 г. В подкрепа на доводите си,
жалбоподателя е поискал извършване на СТЕ, именно с цел да се установи кога
точно е завършен строежът.
В този смисъл, съдът кредитира
заключението на вещото лице Я.Р., тъй като същата е изготвена коректно и
безпристрастно, но тя не променя извода на органите по приходите, че обектът е
завършен именно през 2014 г. Видно от експертизата, вещото лице е проследило по
години и съответните документи строителството на обекта, при което, каза се
по-горе, крайният резултат е, че на груб строеж цялата сграда е завършена в
средата на 2010 г., а изпълнението на довършителните работи – до средата на
2014 г. Т. е. СТЕ не променя по никакъв начин изводите на приходната
администрация в тази насока.
Предвид възраженията на жалбоподателя, че сградата е
изпълнена през 2009 г. и факта, че СТЕ безспорно е установила, че през 2009 г.
сградата е изградена на груб строеж, а като цяло – същата е завършена през 2014
г., необходимо е да се отбележи, че съгласно чл.181 ал.2 от ЗУТ, след
завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската
(районната) администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда
или самостоятелни части от нея. Или иначе казано, твърдението, че сградата е
построена през 2009 г. в случая няма отношение към изследвания въпрос, тъй като
не се касае до прехвърлителна сделка с процесната сграда, а до нейното ползване, което
обстоятелство е в зависимост единствено и само от надлежно въвеждане на обекта
в експлоатация, а в случая такова удостоверение е безспорно установено, че
липсва.
На
второ място, съдът не кредитира приетото заключение на вещото лице Р. по СОЕ, като необосновано, некореспондиращо с останалите доказателства по делото и в голямата си част
основано на предположения и недоказани твърдения на жалбоподателя. В подкрепа на това е установеното от експерта обстоятелство, че проектно-сметна
документация за сградата, в която
да са описани всички видове и количества СМР с техните прогнозни
стойности няма. Наред с това, при изготвяне на заключението не е приложен нито един от методите за определяне на пазарна стойност на имота така, както
е регламентиран в
Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. на Министъра на финансите за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Видно от изготвеното заключение е, че вещото
лице, е използвало списания “Строителен обзор“, ежемесечни издания на „Стройексперт – СЕК“ за периода 2008 – 2014 г. и е
използвало данните в сп. „Строителен обзор“ кн.5,
2016 г.където е публикувана информация за промяна за размера на хонорарите за
проект на еталонните сгради на СЕК за годините от 2006 до 2016 г.; отчетени са
и данните – за 2007 г. за „Еталон 20“ – проектиране, инвеститорски контрол и
строителен надзор. Въз основа на това съотношение е изчислена и себестойността на СМР на сградата към всяка една от годините,
през които е извършван строежът, представени в табличен вид два варианта – без
приспадане и след приспадане на стойностите на материали и труд за довършителни
работи.
В настоящия случай, по делото не е спорно
между страните, че през цялото времетраене на строителството не са издадени
актове и документи по време на строителството, с изключение на актове обр.12 от 28.05.2010 г. и обр.14
от 01.06.2010 г. Не са представени и разходо–оправдателни
документи за закупуване на строителни услуги и заплащане на извършените СМР по
видове, което е наложило и възлагане на експертиза в хода на ревизионното
производство с цел определяне на извършените разходи по различните етапи на
строителството. Жалбоподателят при административното обжалване възразява против
заключението на първоначалната експертиза с твърдението, че вещото лице не е
анализирало пазара на предлагане на СМР чрез съпоставими неконтролирани сделки,
от които да изходи при изготвяне на експертизата. Абсолютно същите доводи се
излагат и в жалбата до настоящото инстанция, но прави впечатление, че подобна
задача не е поставена на вещото лице по СОЕ.
Тези твърдения са израз на заеманата от него защитна
позиция в хода на ревизионното и в хода на съдебното обжалване, но от друга
страна, за да бъде оборена презумптивната доказателствена сила на ревизионния акт, следва да бъде
проведено пълно насрещно доказване на твърдените факти и обстоятелства. В хода
на настоящото производство съдът намира, че такова пълно насрещно доказване не
е извършено, като съобрази и следния факт: дори да се приеме за доказано
твърдението на жалбоподателя П. за неизпълнение на СМР, свързани с мазилки,
замазки и различни видове инсталации, тъй като е налице спиране на
строителството, през периода 2010 – 2012 г., което обстоятелство се потвърждава
и от СТЕ, че е налице времеви период от 2010 – 2012 г., когато темповете на
строителството са забавени, каза се, наличен е акт обр.
14 за приемане на конструкцията – 01.06.2010 г. Предвид наличието на такъв
времеви период, не може да се приеме за категорично твърдението на
жалбоподателя, че не са изпълнявани никакви СМР по мазилки, замазки, интериорни
врати, полагане на фаянс и теракота и изпълнение на различни видове инсталации
през този период, като изпълнението им е извършено в средата на 2014 г. Дори
напротив, безспорно се установи, че и през този период, макар и с по-бавни
темпове са извършвани строителни дейности. Въз основа на доказателствата по
делото, по-вероятен е друг извод, а именно, че през времевия период от 2010 до
2014 г. са извършвани СМР, като за тях не са съставяни актове и документи по
време на строителството, което обстоятелство се подкрепя и от изводите на
вещото лице по СТЕ.
Предвид на това, съдът намира, че дори
посредством заключението на вещото лице по допуснатата в хода на съдебното
обжалване и СОЕ, не се опровергават констатациите в ревизионния акт относно
извършването на определени СМР по строителството на сграда през процесните години от 2007
до 2014 г., остойностяването им чрез експертна оценка в хода на
ревизионното производство и оттам последвалият извод на органите по приходите
за превишение на разходите над доказаните доходи през
ревизираната 2014 г.
Този извод не се опровергава и от
показанията на свидетеля Т.Г., койъто
потвърждава, че през 2012
г. лично е смонтирал врати
на сградата.
Не се опровергават
и от показанията на свид. Венцислав Даилов, според чийто показания през 2009 г., макар той да е работил по баните на обекта, на сградата вече били поставени прозорци, имало е покрив и са поставяли врати.
Съдът кредитира свидетелските
показания, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК и предвид факта, че същите
кореспондират със събраните по делото доказателства.
По
отношение на твърдението за неправилно
опредЕ. от органите по
приходите данъчна основа за облагане
и съответно дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ, съдът намира за необходимо да посочи,
че съгласно разпоредбата на
чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122 ал.1,
се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно
в т.т. 1 - 16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по
особения ред
на чл.122 ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, с оглед тяхната разностранност.
Достатъчно е да
направи анализ на онези
от тях, които биха му позволили
да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин по
отношение на конкретния ревизиран
субект. В случая, ревизиращите
органи са извършили анализ на обстоятелствата
по ал.2, които
са приели за относими към данъчната основа, и които са способствали
за определянето й по възможно
най-достоверния и обективен
начин по отношение ревизирания субект.
Неминуемо, така опредЕ.та данъчна основа, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото
лице. Същото разполага с процесуална
възможност, в хода на производството
по обжалване на ревизионният
акт да опровергае установените
фактически констатации /които съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното/, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата
му данъчната основа е друг,
а не приетият от ревизиращите
органи. Това в настоящия случай не е сторено, като, каза се, жалбоподателят не ангажира необходимата пълнота от доказателства, които да обосновават по категоричен начин поддържаното
от него становище. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха
по безспорен начин съществуването
на фактите, от който черпят правомощието си да
определят данъчната основа за облагане
на жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като фактическите констатации на ревизиращите са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, налага да се
приеме, че за 2014 г. извършените от жалбоподателя О. П.
разходи надвишават неговите доходи, като превишението е прието за данъчна основа за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, дължим ведно с прилежащите лихви за забава.
Аналогични
са изводите на приходната администрация, които напълно се подкрепят от
настоящия състав на съда, по отношение и на укритите доходи, реализирани от
отдаване под наем на къща таза настаняване на туристи.
Не
са оспорени резултатите от извършените оперативни проверки на място в къщата за гости в с. Равда, при които
безспорно е установен процентът на заетост през 2016 г. Тази заетост е приета
като средна заетост за 2014 и 2015 г., като при определяне на получените доходи
са взети предвид и посочените от жалбоподателя брой заети стаи през 2014 и 2015
г., съответно 8 и 12. Правилно е опредЕ. и средната
цена за една нощувка, съобразно получената информация от Booking.com.B.T. и съобразно получените плащания по банков път.
Правилно
са определени и разходите за извършваните хотелиерски услуги, включващи:
разходи за ток, вода, платени данъци и комисионни.
Правилно
са определени, както приходите, така и разходите от къщата за гости, предвид
обстоятелството, че същата е отдаван под наем като СИО, т.е. разделени са на
половина между М.П. и съпруга ѝ О. П..
В унисон с развитите аргументи по-горе
относно качеството „търговец” и „търговска сделка”, и по аргумент от чл.26 ал.7
от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е
регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се
облагат по реда на Глава пета, раздел ІІ от закона, т.е. смятат се за доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец.
Въз основа на събраните в хода, както
на ревизията, така и в настоящото съдебно производство, се установи, че от
ревизираното лице не са отчетени доходи от извършване на хотелиерски услуги – настаняване
на туристи в „Къща за гости П.и“, находяща се в с.
Равда, общ. Несебър.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че коефициентът на заетост за 2014 и 2015 г. е образуван, като
са взети данни за м.08.2016 г., когато сезонът е най-силен, а не са взети
коефициент на заетост по данни на НСИ.
Каза се по-горе, коефициентът на
заетост е определен на база заети стаи, по данни на жалбоподателя за 2014г. и
2015 г., както и на база данните за заетост от Booking.com.B.T.
При точно подадени данни от Booking.com.B.T. относно платената комисионна за съответните нощувки,
предвид подадената помесечна справка за м.08.2014,
м.07.2015 и м.09.2015 г., съдържаща информация за номера на резервацията, име
на госта, дата на настаняване, дата на освобождаване, брой стаи, брой лица,
брой нощувки, % комисионна, (15%), резултат – отменена резервация, останала
резервация, оригинален размер на резервацията в евро, окончателен размер на
резервацията в евро, размер на комисионната в евро, както и предвид факта, че
от страна на О. П., е представена справка , в която е посочена информацията,
предоставена от Booking.com.B.T.,
и, в която не са посочени наематели на две двойни стаи през периода 23.07.2015
г. – 30.07.2015 г.
Не е оборена и констатацията на приходната
администрация по отношение настаняването на туристи, които не са ползвали
посредничеството на Booking.com.B.T. Или иначе казано, лицата, които не са превели суми по
банков път, са извършвали плащания в брой, за които за 2014 г. и 2015 г. не са
представени документи при ревизията. В подкрепа на горното е и констатацията на
данъчната администрация, че в обекта липсва въведен ЕКАФП, както и не са
изготвяни месечни отчети.
Тези
изводи не се променят в никаква степен от приетото и неоспорено заключение на
вещото лице по приетата ССчЕ. Заключението на вещото
лице дава точен и изчерпателен отговор на поставените въпроси относно
определяне процент на заетост съгласно данните от НСИ за 2014 и 2015 г., но
каза се, същите не могат да бъдат меродавни в случая, тъй като е налице
официална информация от данъчната администрация на Кралство Холандия относно
данните за дейността по настаняване на туристи в „Къща за гости П.и“, поради
което и съдът не го взема предвид.
В случая органите на приходната администрация,
установяват по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от
който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на
жалбоподателя по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани
със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените
въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на
проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в
своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и логичен извод за
наличие на предпоставките по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа
за облагане.
Относно установените годишни
изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, възраженията в жалбата, че определените
с РА вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО са недължими, тъй като не всеки доход е
осигурителен, а единствено доходът от трудова дейност, са изложени в жалбата
срещу РА и директорът на дирекция “ОДОП” - Пловдив подробно ги е обсъдил.
Изводите на директора се споделят изцяло от настоящия състав на съда.
Направени са и възражения в насока
липсата на ежемесечно разпределение на вноските.
В
този смисъл е необходимо да се отбележи следното:
Съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи”,
разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2014
г. и 2015 г. и допълнително установените доходи от извършваната от ревизираното
лице стопанска дейност като търговец, представлява доход от дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв следва да се включи
в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който М.П. е следвало да
внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така опредЕ.та
база, органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил
задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за всяка
от ревизираните години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва
да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното
несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на
жалбоподателя. М.П., като задължено лице по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, е длъжена, на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително да
се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и смърт.
Съгласно чл.6 ал.7 от КСО, е длъжен авансово да се осигурява като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход.
Установено е, че през ревизирания период жалбоподателят е дължал авансови
вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. На основание чл.6 ал.З от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО
е длъжен да внася и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. След
като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не
представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите
правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от
трудова дейност и като такива следва да се третират като осигурителен доход.
Авансово дължимите вноски за ДОО и дължимите
лихви за просрочие за 2014 и 2015 г. са представени помесечно в табличен вид в РД. Посочени са размерите на
дължимите осигурителни вноски за годишно изравняване, както и тези за годишно
изравняване. Аналогични са изводите и по
отношение вноските за ЗО, както и ДЗПО-УПФ, като размерите на всяка една вноска
също са представени по месеци в табличен вид в РД.
В заключение и с оглед коментирания
по-горе въпрос за разпределение на доказателствената
тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят не ангажира в
настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които успешно
да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване нормативно
установената материална доказателствена сила на
ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК и да
докаже твърденията си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 978.14 (деветстотин
седемдесет и осем и 0.14) лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, ХVІІІ състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Ревизионен акт № Р-16001616009213-091-001 от 25.08.2017 г., издаден от Т.В.П.–
началник сектор, възложил ревизията, и Е. К. С. - главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 688 от 23.11.2017 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта за
допълнително определени дължими суми за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер
на 4 727,98 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 114,57 лв.; годишен
данък по ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 890.74 лв. и лихви 119.29 лв.; вноски за
ДОО за 2014 г. в размер на 2 229,59 лв. и лихви 572,83 лв. и за 2015 г. в
размер на 1 024.39 лв. и лихви 184.58 лв.; вноски за ЗО за 2014 г. в размер на
1 393,50 лв. и лихви – 358,02 лв. и за 2015 г. в размер на 640.24 лв и лихви 115.39 лв.
и вноски за ДЗПОИ – УПФ за 2014 г. в размер на 870,94 лв. и лихви 223,77
лв. и за 2015 г. в размер на 400.15 лв. и лихви 72.09 лв.
ОСЪЖДА М.К.П., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП,
сумата от 978.14 (деветстотин седемдесет и
осем и 0.14) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: